Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 55 23 април 2020
година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седемнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 139 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу Решение №166/26.08.2019г., постановено по
гр.д.№723/18г. по описа на районен съд Несебър, с което е обявен, на
осн.чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за недействителен спрямо Държавата, договор за
покупко-продажба, обективирана в нот. акт №
30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№ 6395/дело № 1193/2014г. по описа на нотариус
Ст.Ангелов с район на действие РС-Несебър, по силата на която „Стамали“ ЕООД - с.Равда, в качеството си
на длъжник на държавата с установени с Ревизионен акт №*********/11.12.2013г.,
публични задължения в общ размер от 54605,79лв., от които главница 47 551,70лв.
и лихви за просрочие от 7054,09лв., е
продало на ответниците – физически лица - Г.П.Г., Е.Х.Г., К.И.С.
и Г.Г.С., недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61056.502.583.2.23 с административен адрес в ****,
находящ се в сграда № 2 с предназначение за жилище,
апартамент със застроена площ от 84,46кв.м., ведно с 12,32кв.м./ид.ч. от общите части на сградата, ведно със съответната
идеална част от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор 61056.502.583 по КК на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ответниците са осъдени да заплатят солидарно на
ТД на НАП-Бургас сумата от 950лв., представляващи сторените разноски за юк.възнаграждение, както и да заплатят солидарно по с/ка на РС-Несебър дължимата държавна такса по делото в
размер на 142,11лв.
Въззивна жалба
вх.№8433/15.10.19г. – вх.рег. НРС, е подадена от ответниците
Г.П.Г. и Е.Х.Г.. Излагат се подробни съображения, досежно
предпоставките, които следва да се налице за уважаване на иск по чл.216, ал.1,
т.4 ДОПК, за да се обоснове тезата на въззивниците, че не е налице субективния
елемент – намерение за увреждане на кредитора. Имотът е придобит от дружеството
– продавач, след като му е връчена заповедта за възлагане на ревизия; към
датата на покупко-продажбата, ревизионният акт все още не е влязъл в сила.
Доказателствата по делото сочат, че продажбата е извършена не за увреждане на
Държавата, а за снабдяване на дружеството със средства с оглед търговската му
дейност и за разходи във връзка с предотвратяване изнасянето на имота на
публична продан, поради вписана върху него договорна ипотека. Ищецът не е
вписал възбрана върху имота в хода на ревизионното производство; поради вписаната
върху имота ипотека, първи би се удовлетворил ипотекарния кредитор, а не ищеца.
Въззивна жалба
вх.№8778/24.10.19г. – вх.рег.НРС, е подадена от ответниците
К.И.С. и Г.Г.С.. Според
въззивниците, е налице противоречие в мотивите на първоинстанционното решение.
Страните не спорят за съществуване на задължение на продавача спрямо държавата,
нито за извършената продажба, след връчване на заповедта за ревизия. Налице е
спор относно намерението за увреда на кредитора с
тази сделка.
Подробни и пунктуални съображения се излагат за оспорване изводите на съда:
фактите, установени по делото само са посочени, но не са обсъдени; при липса на
доказателства за намерението за увреждане, съдът приема иска за доказан, само
на основата на ревизионния акт. Пунктуално са посочени факти и обстоятелства,
които въззивниците тълкуват в противоречие с изводите на съда че продажбата е
осъществена с намерение за увреда. По делото е
доказано основанието за продажба – получаване на средства за търговска дейност
и за разходи в изпълнително производство.
Излагат се съображения за необоснованост на решението.
Препис от въззивните жалби на ответниците са връчени на НАП – ТД
Бургас. В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори. Според ищеца, жалбите са недопустими, защото
жалбоподателите не доказвали наличието на всички предпоставки относно своята
процесуална легитимация. Посочена е съдебна практика, цитирани са нормите на
ДОПК, за да се обоснове тезата, че след като е налице възложена данъчна
ревизия, завършила с ревизионен акт, извършената сделка уврежда кредитора, т.к.
с получените от нея суми не са погасени публичните задължения на продавача.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК,
от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите
са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и
видно от представената справка на Агенция по вписванията, с договор за покупко – продажба, сключен на 26.08.2013г., ответникът „Стамали“
ЕООД – с.Равда, е закупил от „Сле Груп“ - ООД, правото на
собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61056.502.583.2.23 с административен адрес в **** със
застроена площ от 84,46кв.м., ведно с 12,32кв.м. ид.ч.
Не
се спори, че с нотариален акт нот. акт № 30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№ 6395/дело № 1193/2014г. по описа
на нотариус Ст.Ангелов, с район на действие района на НРС, ответникът „Стамали“ – ЕООД, е продал на ответниците
Г.Г. и К. Сиршнишка, през
време на браковете им със съотв. Е.Г. и Г.С., правото
на собственост върху същия имот, за сумата от 18000 лева, заплатени в брой.
Не
се спори и видно от представения нотариален акт, с договор за учредяване на
ипотека, сключен с нотариален акт №67, нот.д.№244/18.03.14г., на нотариус
М.Бакърджиева, върху гореописания имот е учредена ипотека в полза на „Ем Джи Финанс“ – АД, за обезпечение на задължение по договор за
заем на „Стамали“ – ЕООД, в размер на 44000 лева.
Ипотеката е заличена на 20.06.14г.
Не
се спори, че по силата на Заповед за възлагане на ревизия
№1300951/24.04.2013г., връчена на 07.05.2013г. на упълномощен представител на
дружеството П.Филипов, на „Стамали“ ЕООД е извършена
ревизия. Въз основа на извършената проверка от НАП, е издаден Ревизионен акт №
*********/11.12.2013г., с който са установени публични задължения в общ размер
от 54605,79лв., от които главница 47551,70лв. и лихви за просрочие от
7054,09лв.. Ревизионният акт е връчен на 21.12.2013г. на управителя на „Стамали“ ЕООД – Борислава Филипова; същият е обжалван и с
влязло в сила на 17.07.2015г. Решение №1173/01.07.2015г. по адм.дело
№ 917/2014г. по описа на Административен съд-Бургас, жалбата на „Стамали“ ЕООД е отхвърлена.
В хода на ревизионното производство с Постановление
от 05.11.2013г., връчено на 12.12.2013г., е наложена предварителна
обезпечителна мярка – запор върху МПС л.а.Ауди С8 с рег. № А7711КХ с балансова
стойност 84000лв., собственост на „Стамали“ ЕООД.
Ищецът твърди, че сделката, извършена с нотариален акт
нот. акт №
30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№ 6395/дело № 1193/2014г., е сключена от ответника
„Стамали“ – ООД, с намерение да увреди Държавата, като
негов кредитор. Поради това претендира на осн.
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК прогласяването й за недействителна по отношение на
Държавата.
Ответникът „Стамали“ – ЕООД не изразява
становище по иска.
Ответниците Г.Г. и Е.Г. оспорват
исковата претенция като неоснователна. Твърдят, че процесният имот е придобит
от „Стамали“ – ООД в хода на производството по
назначената ревизия; ако дружеството е имало намерение да увреди Държавата, не
би придобило имущество. Към датата на извършване на атакуваната сделка,
продавачът все още не е имал установени публични задължения - продажбата е
извършена преди влизане в сила на административния акт и съдебното решение. При
проверка в НАП не е било възможно да бъде установено наличие на задължения на
продавача, поради което и купувачите по сделката са напълно добросъвестни и не
са знаели по никакъв начин за ревизионното производство, като такива справки не
се и извършват от НАП.
Според
въззивниците, не е налице намерение за увреждане на кредитора по публичните
задължения. Към датата на сключване на сделката, процесният имот е бил
ипотекиран в полза на „Ем Джи Финанс“ АД, като
продажбата му е имала за цел получаване на средства за погасяване на
обезпеченото с ипотека задължение. Освен това, при насочване на принудително
изпълнение от страна на НАП към процесния имот, то продажната цена би
удовлетворила с привилегия ипотекарния кредитор.
Публичният
изпълнител не е поискал налагане на предварително обезпечение в хода на
ревизионното производство, нито към датата на съставяне на ревизионния акт,
нито е предприел каквито и да било действия по препятстване сключването на
процесната сделка.
Като цел на
продажбата се сочи необходимост от средства за осигуряване на защита по
наказателно дело, образувано срещу П.Филипов-съпруг на управителя на „Стамали“ ЕООД за допуснато през 2013г. ПТП, за което деяние
през 2015г. е осъден на лишаване от свобода, довело до невъзможност за
погасяване на ипотеката.
Ответниците К.С. и Г.С. оспорват иска с идентични съображения.
За установяване на твърденията на
страните в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Радослав
Иванов Г. – брат на ответника С.и П.Г.Г. – син на ответниците Г.. Свидетелите установяват, че семействата С.и
Г. от години летували в апартамент, собственост на св.Г., находящ се в
гр.Св.Влас. Те също имали намерение да си закупят съвместно ваканционен
апартамент. Чрез свой познат, свидетелят Г. узнал, че в с.Равда се продава
спешно апартамент. Продавачът П.(П.Ф.– съпруг на Б.Ф.-
управител на „Стамали“ – ООД – бел. съдия - докладчик) им показал процесния апартамент. При
огледа обяснил, че има строителен бизнес и спешно му трябват пари, за да въведе
в експлоатация сградата и да погаси ипотеката, която тежи върху имота.
Апартаментът бил на замазка и шпакловка. Ответниците се свързали с адв. Чанка Попова, която изготвила документите за сделката,
проверила имота за тежести и продавача за задължения спрямо НАП. Споменала на ответниците, че П.направил ПТП. При разговор с Филипов,
последният обяснил, че парите от сделката му трябват и за адвокат, защото
блъснал някаква жена. Страните се договорили за цена от 18000 лева в брой,
макар че преди това имотът бил обявен за 25000 лева, но П.Ф.имал спешна нужда
от пари. Двете семейства дали по 9000 лева в брой
От служебно извършена справка в НБД „Население“ се установява, че
управителят на ответното дружество „Стамали“ ЕООД –
Борислава Бисерова Филипова е сключила граждански брак на 29.01.2005г. с П.К.Ф.
Видно от справка за съдимост П.Ф.е осъден с влязла в законна сила на
29.07.2016г. присъда на пет години лишаване от свобода при първоначален общ
режим за допуснато на 01.06.2013г. след употреба на алкохол ПТП със смърт на
трето лице.
На 08.04.2015г. в търговски регистър е вписана промяна в собствеността и
управлението
на „Стамали“ ЕООД, като дружествените дялове са
продадени от Борислава Филипова на Тунджай Емин Хасан.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, изр.1 ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то
е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните, и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно
нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, недействителни спрямо Държавата са сделки
или действия, сключени след датата на установяване на публично задължение, съотв. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат са установени публични задължения, с намерение да се увредят
публичните взискатели.
Субективният
елемент на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК се изчерпва с
намерението за увреждане само у длъжника. Правилото на чл.134 и чл.135 ЗЗД е
приложимо само за хипотезата на чл.216, ал.3 ДПОК, за случаите извън ал.1,
какъвто не е настоящия. Следователно елемент от фактическия състав на
посочената правна норма е намерение на длъжника за увреждане на публичния
взискател - кредитор. Намерението за увреждане трябва да бъде установено, то не
се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. (Решение №436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
308/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова).
„Естеството на този факт е такъв, че трудно би се
доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено
такова, на основата на предположения произтичащи от преценката на конкретните
факти материализиращи субективното намерение за увреждане. Ето защо, в случая
решаващият съд следва да направи преценка и да изложи мотиви относно
намерението за увреждане като обсъди всички конкретните факти по спора“. (Решение № 27 от
28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Боян Балевски Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т.
о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева).
В настоящия
случай въззивната инстанция намира, че от представените доказателства не се
установява, че сделката е сключена с намерение от страна на прехвърлителя
да увреди държавата. На първо място, ищецът не представи доказателства – нито
преки, нито косвени за такова намерение. Само обективния факт на сключване на
договора за покупко – продажба след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия не презумира намерението за увреда, съобразно казаното по-горе. Намерението може да се
докаже както с пряко доказване, така и с косвено такова, но в случая не е
проведено нито едно от двете.
На второ място,
от доказателствата, ангажирани от ответниците и хронологията на фактите се
установяват различни причини за сключването. Така – първо - процесният имот е
придобит от ответното дружество на 26.03.2013г. - след връчване на заповедта за
възлагане на ревизията на 07.05.13г. От този факт може да се направи
предположение, че ако длъжникът имаше намерение да увреди Държавата, не би
придобил лесно ликвидно имущество през време на ревизията; второ – процесният
имот е ипотекиран на 18.03.14г. в полза на друг кредитор – от този факт може да
се направи извод, че държавата като хирографарен
кредитор би се удовлетворила след удовлетворяване на ипотекарния кредитор,
следователно оспорената сделка не цели увреждане на публичния взискател; трето
– гласните доказателствени средства сочат на различни причини за разпореждането
с имота – получаване на средства за погасяване на други задължения – по заема,
обезпечен с ипотека и покриване на разходите за наказателно производство срещу
П.Ф.– съпруг на управителя на дружеството. Макар свидетелите Г. и Г. да са в
родствени връзки с ответниците, показанията им звучат логично и свързано, а и
кореспондират с останалите доказателства. Така заявеното от свидетелите, че П.Ф.е
имал намерение да погаси с продажната цена задълженията на дружеството по
заема, обезпечен с ипотека, се потвърждава от обстоятелството, че ипотеката е
заличена на 20.06.14г. – непосредствено след сключване на сделката на
12.06.14г. Заявеното, че Ф.е имал нужда от средства и за осигуряване на
адвокатска защита, се потвърждава от обстоятелството, че срещу него е
образувано наказателно производство, по което е постановена присъда и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“.
Така, макар
намерението за увреда да не се презумира и ищецът да
не представя доказателства за неговото съществуване, ответниците проведоха
насрещно доказване на намерение, различно от твърдяното от ищеца. Поради това
въззивният съд намира, че искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с
което е уважен, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
В полза на
ответниците следва да се присъдят направените в двете инстанции съдебно –
деловодни разноски: В полза на ответниците Г. –
1173.68 лева, от които 800 лева – адвокатско възнаграждение за първа и 300 лева
– за въззивна инстанция и 73.68 лева – държавна такса за въззивно обжалване. В
полза на ответниците С.– 1224.68, от които 850 лева –
адвокатско възнаграждение за първа и 300 лева – за въззивна инстанция и 74.68
лева – държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№166/26.08.2019г., постановено по гр.д.№723/18г. по описа на районен съд
Несебър,
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, предявен от Публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Държавата, на ДОГОВОР ЗА
ПОКУПКО - ПРОДАЖБА, сключен нот. акт №
30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№ 6395/дело № 1193/2014г. по описа на нотариус
Ст.Ангелов с район на действие РС-Несебър, с който „Стамали“
ЕООД - ЕИК201530128, със седалище и адрес на управление
с.Равда, ул.“Гоце Делчев“, №16, ет.5, ап.17, в качеството му на длъжник на
държавата, с установени с Ревизионен акт №*********/11.12.2013г., публични
задължения в общ размер от 54605,79лв., продава на ответниците
Г.П.Г. ЕГН**********, Е.Х.Г. ЕГН********** ***, К.И.С.
ЕГН********** и Г.Г.С. ЕГН********** ***, недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61056.502.583.2.23 с административен адрес в ****, находящ
се в сграда № 2 с предназначение за жилище, апартамент със застроена площ от
84,46кв.м., ведно с 12,32кв.м./ид.ч. от общите части
на сградата, ведно със съответната идеална част от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор
61056.502.583 по КК на с.Равда, общ.Несебър.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите –
Териториална дирекция Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на ответниците
Г.П.Г. ЕГН**********, Е.Х.Г. ЕГН********** ***, сумата
1173.68
лева – съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите –
Териториална дирекция, ДА ЗАПЛАТИ на ответниците К.И.С. ЕГН********** и Г.Г.С. ЕГН********** ***, сумата
1224.68
лева – съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
Настоящото решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на
препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|
|
|
|