РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на
прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 776 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на прокурор
при Окръжна прокуратура гр. Русе, против разпоредбите на чл.58 ал.4 и ал.5 на Наредба № 16 за определяне размера на местните
данъци и такси на територията на община Ветово , приета с Решение № 69 по
протокол № 5/29.02.2008 г. на ОбС – Ветово, изменено с
Решение № 277 по протокол 20/19.12.2008 г, изменено и
допълнено с Решение № 288 по протокол № 21/ 28.01.2009г., изм.и доп. С Решение
№ 608 по протокол № 45 от 22.12.2010г.,изм.и доп. С решение № 637 по протокол №
46/25.01.2011г., изм.и доп. с Решение № 442 по протокол № 33/19.12.2013 г.,на Общински съвет - Ветово. Иска се
отмяна на разпоредбите като незаконосъобразни, като се претендират и
направените разноски по производството.
Ответникът Общински съвет Ветово взема писмено
становище по протеста, като го счита за основателен.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168 във вр. с чл.
196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт, който подлежи на
съдебен контрол. Наредбата, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК, чл. 7, ал. 2 и
чл. 8 от ЗНА, и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен
административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 АПК той подлежи на безсрочно оспорване пред съда,
като това право има и прокурорът (чл. 186, ал. 2 АПК), който може да подаде
протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните
административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов
нормативен акт от по - висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1
и ал. 2 АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8
ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения,
уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт,
който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения,
които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или
няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите
отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.
Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети като
органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават
самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в
тяхната компетентност. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно
значение.
С нормата на чл.2 ал.3 от ЗАНН на общинските съвети е
предоставено правото да определят съставите на административни нарушения и
съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА
Оспореният частично подзаконов нормативен акт е приет в
предвидената от закона форма съгласно чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, от компетентен за това орган – Общински
съвет-Ветово. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА,
общинските съвети приемат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации
и обръщения. Предвид изложеното съдът приема, че оспорените разпоредби са
издадени от компетентен орган – Общински съвет Ветово, при спазване на
изискуемата от закона форма, без допускане на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при приемане на наредбата, като такива
нарушения не се твърдят и в подадения протест.
При
направената преценка за съответствие с материалния закон, съдът намира, че
протестираните разпоредби са незаконосъобразни.
Протестираните текстовете на разпоредбите на чл.58 ал.4 и ал.5 на Наредба № 16 за определяне размера на местните
данъци и такси на територията на община Ветово , приета с Решение № 69 по
протокол № 5/29.02.2008 г. на ОбС – Ветово, изменено с
Решение № 277 по протокол 20/19.12.2008 г, изменено и
допълнено с Решение № 288 по протокол № 21/ 28.01.2009г., изм.и доп. С Решение
№ 608 по протокол № 45 от 22.12.2010г.,изм.и доп. С решение № 637 по протокол №
46/25.01.2011г., изм.и доп. с Решение № 442 по протокол № 33/19.12.2013 г.,на Общински съвет Ветово визират
,че когато сборът на данъка по ал.2 ,т.е. туристическия данък за келендарната
година е по-малък от 30 на сто от данъка,определен за средството на подслон или
мястото на настаняване, то разликата се внася от данъчно задълженото лице в
приход на общинския бюджет по местонахождението на средството за подслон или
мястото на настаняване до 1 март на следващата календарна година,независимо
зали обекта се използва. Разликата по ал.4 съгласно алинея 5 на протестираната
норма от местната наредба се определя по формула :
Р= ( РД х ПК х Дх 30/100) - ДД, където : Р е разлика за внасяне, РД е
размерът на данъка по ал.1 , ПК е пълния капацитет на броя легла, Д е брой дни
в годината, а ДД е сборът на дължимия данък по ал.2 за календарната година.
Протестираната част от наредбата е приета в
съответствие и приповтаря дословно
уредбата на чл.61 с , ал.4 и ал.5 ЗМДТ, които норми са обявени за
противоконституционни с решение № 5/
05.04.2012г на КС по к.д. 13/2011г/ обн. ДВ бр.30/ 2012/. Смисълът на
конституционното правило ,е че от деня на влизане в сила на решението на
КС и преустановено действието на
противоконституционните норми и макар ,те изрично да не са отменени от
законодателя, те не са част от действащото право и не се прилагат. Следователно
никакви нормативни разрешения ,от типа на оспорените, в противоречение с
прогласените като противоконституционни са незаконосъобразни. Самостоятелно
друг аргумент е и прогласената противоконституционност на чл.61 с ал.4 ЗМДТ
поради това ,че въвежда имуществен, а не туристически данък и несъмнено
квалифицира конкретния данък като подоходен в зависимост от броя на нощувките и
след влизане в сила на решението на КС се облагат само действително
осъществените нощувки, а не както е предвидено в оспорените разпоредби.
Предвид изложено, настоящият съдебен
състав приема, че разпоредбите
на чл.58 ал.4 и ал.5 на Наредба № 16 за определяне размера на местните
данъци и такси на територията на община Ветово , приета с Решение № 69 по
протокол № 5/29.02.2008 г. на ОбС – Ветово, изменено с
Решение № 277 по протокол 20/19.12.2008 г, изменено и
допълнено с Решение № 288 по протокол № 21/ 28.01.2009г., изм.и доп. С Решение
№ 608 по протокол № 45 от 22.12.2010г.,изм.и доп. С решение № 637 по протокол №
46/25.01.2011г., изм.и доп. с Решение № 442 по протокол № 33/19.12.2013 г.,на Общински съвет Ветово са незаконосъобразни ,което се явава
основание за отмяната им
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да заплати
на ОП – Русе направените разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатен
депозит за публикация в "Държавен вестник".
Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.58
ал.4 и ал.5 на Наредба № 16 за определяне размера на местните данъци и такси на
територията на община Ветово , приета с Решение № 69 по протокол № 5/29.02.2008 г. на ОбС – Ветово, изменено с Решение № 277 по протокол 20/19.12.2008 г, изменено и
допълнено с Решение № 288 по протокол № 21/ 28.01.2009г., изм.и доп. С Решение
№ 608 по протокол № 45 от 22.12.2010г.,изм.и доп. С решение № 637 по протокол №
46/25.01.2011г., изм.и доп. с Решение № 442 по протокол № 33/19.12.2013 г.,на Общински съвет Ветово
ОСЪЖДА Общински съвет – Ветово да заплати на Окръжна прокуратура - Русе
сумата от 20.00 лева -
дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
След влизането му в сила решението да се разгласи по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.