Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 08.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и шести май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №11671/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.П.В., с която е предявен иск срещу Е.Е.К. с
правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от извършено от ответника срещу ищцата престъпление,
засягащо телесната й неприкосновеност. Претендира законната лихва от деликта и
разноските.
Ищцата
твърди, че на 18.10.2018 г. срещу нея е извършено престъпление – при среща с
ответника, уговорена, за да го консултира в качеството си на адвокат за покупко-продажба
на наследен от него имот, ответникът дошъл в кантората й, заключил я в банята,
блъскал главата й в стената и направил неуспешен опит да я изнасили. През
цялото време ищцата се съпротивлявала, викала за помощ, а ответникът я е удрял
по лицето с юмруци, хапал я за ръцете, извивал китките й, душал я и запушвал
устата и носът й, докато спре да диша. Ответникът принудил ищцата да извърши
блудствени действия. От нападението на пострадалата са причинени множество
наранявания - контузия на лявата скула, оток и болка, контузия на лявата
теменна област, охлузване на брадичката, контузия на долната челюст,
кръвонасядане на лигавицата на горната устна, множество охлузвания под формата
на линейни драскотини на лявата и дясната предна част на шията. След инцидента
ищцата е диагностицирана с посттравматично стресово разстройство, в продължение
на два месеца не е можела да изпълнява служебните си задължения, да излиза сама
от дома си, повръщала е от страх всеки път, когато е трябвало да излиза дори
придружена; изпаднала е в тежка депресия, страдала е от сериозно нарушение на
съня, спяла е само по 2-3 часа нощем, страдала е от кошмари и натрапчиви мисли
за случилото се. След 11.06.2019 г., когато е започнал наказателният процес
срещу ответника, ищцата все още е приемала антидепресанти, а след срещата с
подсъдимия в съдебна зала, състоянието й се влошило, което наложило увеличаване
на дозата на антидепресанта. След извършеното срещу нея престъпление ищцата е
преустановила дейността си, с изключение на явяването по висящи, насрочени
дела, на които е ходила със съпруга си, тъй като е изпитвала панически ужас да
излиза сама от вкъщи, което значително е повлияло на доходите й. Пострадалата е
загубила социалните си отношения и социалната си среда, автономията си,
нарушени са ежедневните навици и живота й, посегателството е нарушило
отношенията й в семейството, свободното време и спортуването, нарушени са
уменията й да придобива нови знания и умения; страда от депресия, емоционална
лабилност, смущения в съня и храненето, трудности при организиране и
ежедневното планиране, обърканост и непоследователност на изказа.
Непосредствено след нападението пострадалата е изпитвала интензивни усещания за
болки, които са прераснали в страдания и са оставили негативен отпечатък върху
съзнанието и поведението й. Интензивната стресова ситуация, която е преживяла
ищцата, е прераснала в посттравматично стресово разстройство, характеризиращо
се със състоянието „никтофобия“ – страх от нападение, което рефлектира върху
ежедневния й живот и взаимоотношения с околните, не може спокойно да излиза
навън, дори и придружена, и към настоящия момент продължава да преживява
тежките травми върху личността й. Претендира обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на преживените болки, страдания и други негативни преживявания,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.
Претендира сторените по делото разноски, включително направените в
производството по обезпечение на настоящия иск.
Ответникът
не взема становище по иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С
влязла в сила присъда № 149099 от 19.06.2019 г. на СРС по НОХД № 7976/2019 г.
ответникът е признат за виновен в това, че на 18.10.2018 г. в около 15:00 ч. в
гр. София, бул. „*********в офис, използващ се за адвокатска кантора, е
направил опит да се съвкупи с ищцата, като я принудил към това със сила –
вкарал я в санитарното помещение, натиснал я към земята по главата, запушил й
устата и започнал да я души, нанесъл й удари през лицето, съблякъл я гола и се
опитал да проникне с половия си член във влагалището й като опитът останал
недовършен по независещи от дееца причини, пострадалата оказала съпротива.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът, разглеждащ гражданскоправните последици
от извършеното престъпление е обвързан от присъдата по отношение на
установените в нея елементи на деликтната отговорност, а именно: деянието, това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В
конкретния случай, съдът е обвързан от приетото от наказателния съд, че на
18.10.2018 г. ответникът е направил опит да се съвкупи с ищцата, като я е
принудил към това със сила, изразяваща се в нанасяне на удари, душене, натискал
е главата й към земята, извършвал е блудствени действия и се опитал да проникне
с половия си член във влагалището й. Делинквентът е действал с пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им, които са се проявили
под формата на неимуществени вреди в правна сфера на ищцата.
От
приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза се
установява, че в момента на самото нападение ищцата е преживяла страх за живота
си, а след това и до момента преживява разпадане на изградения преди
нападението модел на живот, свързани с реакция на тежък стрес и разстройства в
адаптацията. Нападението е оставило отпечатък в психиката й с висок емоционален
заряд. Ищцата е развила емоционална инконтиненция, интрапсихични защитни
механизми, на фона на нормална психологична дейност емоциите са блокирани, в
резултат на които е развила емоционално и социално оттегляне, регрес в
интеракциите на терена на латентен страх, депресивет; засегнати са когнитивните
процеси памет/лурия и вниманието. Наблюдава се занижение във волевата
сфера, личността е акцентно променена. До момента симптомите и преживяванията
не са дезактуализирани. Поради силния стрес се е развило посттравматично
стресово разстройство със симптоми, актуални, както към датата на исковата
молба, така и към датата на експертизата – налице са психоемоционални
симптоми на фона на промяна в начина на живот, оттегляне от социума и
интеракциите при актуални изживявания от депресивния регистър. Ищцата е провела
предписана медикаментозна терапия, която не е довела до оздравяване и
посттравматичното разстройство е придобило хроничен ход и е акцентуирало
личността.
Установява
се от показанията на свидетеля В.В.– съпруг на ищцата, че извършеното престъпно
деяние се е отразило изключително негативно върху личността, личните и
професионални отношения на пострадалата. Преди деликта ищцата е била позитивен
човек, стабилна психически, много общителна, обичала е да излиза и да се
забавлява; работила е много, дори и през уикенда, като адвокат е имала много
клиенти, личният и професионалният й живот са били във възход. След деликта и
досега ищцата не желае да излиза никъде сама, без придружител, не желае да се
среща с никого, да развива и поддържа контакти, ограничила е и контактите си с най-близките
- не желае да разговаря с майка си и
баба си. Има постоянни депресии, проявява истерии, има самоубийствени мисли,
станала е вербално агресивна, дори и към съпруга си. Свидетелят сочи, че преди
инцидента е имал пълноценна връзка с пострадалата (по негови думи - „невероятна
връзка“, „хубав брак“), а след това отношенията им се развиват в
негативна посока (по негови думи: „бракът ни отива към своя край“),
ищцата проявява емоционална нестабилност („на пикове и спадове“), почти
няма интимни отношения със съпруга си. В продължение на шест месеца след
деликта е приемала медикаменти, посещавала е психолог и психиатър. Съставът
кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като са последователни и
логични, съответстват на заключението на вещото лице и писмените доказателства
по делото за отражението на деликта върху личността на пострадалата.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на засегнатата й
телесна неприкосновеност от извършеното на 18.10.2018 г. престъпление. Вредите
се изразяват в болки, страдания, стрес, нарушени социални, лични и
професионални контакти, нарушени отношения в семейството, депресивност, емоционална лабилност.
При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: особеностите на
вредоносното деяние - засягане на личността на пострадалата чрез престъпление,
извършено от ответника, засягащо половата й неприкосновеност – опит за изнасилване,
извършеното физическо и психическо насилие върху пострадалата, осъществени
блудствени действия; трайните, сериозни и негативни последици от деликта върху
личността и живота на пострадалата - развитото посттравматично разстройство,
което продължава и до днес (почти две години и половина след престъплението),
непрекъснатото неспокойствие, нарушения в съня, депресията, апатията, страхът
от контакти с хора, разстроените лични контакти с приятели, близки, негативното
отражение върху семейния й живот и интимни отношения със съпруга й, нарушените
професионални контакти и засягането на професионалния й живот. Отчитайки
гореизброените фактори, включително икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за
обществено-оправданата мярка за справедливост, съдът счита, че
справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди надвишава
претендирания размер. Ето защо предявеният искът за сумата от 30000 лв. следва
да бъде изцяло уважен.
Поради уважаване
на главния иск, следва да бъде уважен акцесорния иск за обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на деликта – 18.10.2018г.
По разноските:
При този изход на спора на ищцата следва да се
присъдят, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 152 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. На
ищцата следва да се присъдят и разноските,
сторени в производството по гр.д. №
10170/20г. на СГС за обезпечаване на настоящия иск (вж. т. 5 на
Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Приложени са доказателства за направени разноски от 30
лв. за вписване на възбрана върху имот на ответника съгласно обезпечителна
заповед от 28.09.2020г. по гр.д. № 10170/20 г. на СГС, които следва да се присъдят на ищцата.
Поради
което, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Е.К., ЕГН **********, да заплати на В.П.В., ЕГН **********, както следва:
на основание
чл.45 ЗЗД, сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
извършено от ответника срещу ищцата престъпление, засягащо телесната й
неприкосновеност, заедно със законна лихва от 18.10.2018 г. до
окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2652 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
производство и сумата от 30 лв., представляващи разноски в обезпечителното производство по гр.д. № 10170/2020 г. на СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.