№ 45
гр. Пловдив, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500038 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1421 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело №1015/2024г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от И. Й. Й. с
ЕГН:********** и адрес: с.М., о. С., ул. *******, против А. Г. Г. с
ЕГН:********** и адрес: с.М., о. С, ул. ******, иск за заплащане на
обезщетение в размер на 30000лв. за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, от смъртта на неговия брат О. Й. Й., причинена по
непредпазливост от ответника, за което е постановена присъда по НОХД
№227/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва,
считано от 04.09.2022г. до окончателното заплащане на сумата, и И. Й. Й. с
ЕГН:********** и адрес: с.М., о. С., ул. *******, е осъден да заплати на адв.В.
А. В. от АК-Пловдив, със служебен адрес: гр.П., бул. *********, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38,ал.1,т.2 във връзка с чл.36 от ЗАдв, в размер на 3050лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят И.
1
Й. Й., който чрез пълномощника адв.С. Д. го обжалва с конкретни доводи за
неправилност досежно характера на отношенията между него и починалия му
брат и произтеклите за него от смъртта му душевни болки и страдания,
събраните във връзка с които доказателства и установените посредством тях
обстоятелства поддържа да го легитимират като правоимащо да получи
обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер лице. Моли за
отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск, както и за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна А. Г. Г. не е подал отговор на въззивната жалба,
като с писмена молба чрез пълномощника си адв.В. В. поддържа съображения
за нейната неоснователност и претендира за потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от И. Й. Й. против А. Г.
Г. иск с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в
размер на 30000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие смъртта на неговия брат О. Й. Й., причинена на 04.09.2022г. по
непредпазливост от ответника, за което престъпление по чл.124,ал.1,предл.3
във връзка с чл.130,ал.1 и ал.2 от НК е признат за виновен с влязла в сила на
01.03.2024г. Присъда №47 от 18.05.2023г. по НОХД №227/2023г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането – 04.09.2022г., до окончателното й изплащане.
Искът се основава на твърдения ищецът Й. и починалия му брат О. Й. да
са живеели заедно и всяка вечер да са сядали заедно на масата, споделяли си,
като ищецът се допитвал за съвети до него, брат му бил опора, давал му
съвети, напътствал го кое е правилно и кое не и двамата имали изключително
силна връзка, привързаност и обич, а от момента на внезапната му смърт,
която била шокираща за ищеца и той изживял силен стрес, настъпила когато
брат му бил едва на 47 години в разцвета на силите си, той бил неутешим и
болката ставала по-силна с всеки изминал ден, като в първите дни не
разговарял с никого, затворил се в себе си, не можел да се опомни, загубил
съня си и единствените му мисли били насочени към спомена за неговия брат.
2
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, поддържайки
изложените в нея твърдения да не обосновават приетото в ТР №1 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС изключение за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди на брат на починалия. В условия на евентуалност е
оспорил иска по размер като прекомерно завишен, некореспондиращ с
действителните болки и страдания, в противоречие с принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД и несъобразен с икономическата ситуация в
страната.
С първоинстанционното решение е прието въз основа на влязлата в сила
присъда на наказателния съд по НОХД №227/2023г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив ответникът да е причинил по непредпазливост смъртта на О. Й. Й.
вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди, както и, според
представеното удостоверение за родствени връзки, починалият да е брат на
ищеца. Съдът не е кредитирал показанията на св.М. Б. като неясни, объркани
и вътрешно противоречиви. Приел е от показанията на св.С Я, живуща на
съпружески начала с брата на ищеца и на починалия М., да не се установяват
отношения, различаващи се по съдържание от традиционните за обществото
между братя на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, и характеризиращи се с изключителност, както и преживени от него
страдания от смъртта на брат му, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка, за да се приеме за
материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение по
смисъла на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
Настоящата инстанция в изпълнение на служебните си правомощия по
чл.269 от ГПК намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
Фактите относно причинената на 04.09.2022г. от ответника вследствие
извършеното от него престъпление, за което е налице влязла в сила присъда на
наказателния съд, смърт на О. Й. и родството на починалия с ищеца като негов
брат са безспорни.
Спорът и пред настоящата инстанция се концентрира около активната
материалноправна легитимация на ищеца като правоимащо да получи
обезщетение за неимуществени вреди лице.
3
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и
№5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право на
такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия
по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения те са част от най-
близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчно само формалната връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай на смърт право
на обезщетение имат само най-близките родственици на починалия.
Неоснователна, с оглед на тези постановки, е изтъкнатата във въззивната
жалба съпоставка на отношенията между ищеца и починалия му брат с
навлизащите в съвремието отношения по „западен модел“ с характерни за тях
сравнително редки срещи между роднини, почти само за отбелязване на
празници, тъй като релевантни са традиционните, а не модернистични
привнесени и нетипични за обществото ни отношения.
4
Ищецът и пред настоящата инстанция поддържа отношенията му с
починалия да са се отличавали с изключителност в сравнение с обичайните
между братя и смъртта му да е оставила трайни последици у него, изразяващи
се в ежедневни страдания, потиснатост и болка, които и до настоящия момент
не са изчезнали.
В тази връзка в първоинстанционното производство са ангажирани
гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М. Б. – съседка на
ищеца, и С Я, живуща на съпружески начала с М. Й. – брат на ищеца и на
починалия. Св.Б. третира в показанията си смъртта на П., чиито имена не знае,
като от тях не става ясно дали се касае именно за починалия О. Й.. Упоменава
имена и на други лица, без да става ясно в какви отношения са с ищеца и
починалия. Показанията й като цяло са объркани, неясни и декларативни,
поради което настоящата инстанция не ги кредитира. Според св.Я. братята И.
и О. не са живеели в една къща, а в отделни къщи, противно на твърденията в
исковата молба да са живели заедно. И двамата са имали семейства, доста
често се виждали, били в добри отношения, нито се карали, нито се биели,
помагали си. О. били седем деца и той помагал парично на всички. Всички
били еднакво близки и на празници се събирали да празнуват в къщата на
майка им, която починала преди една година, а скоро починала и жената на И.,
който бил зле, забравял какво говори, често ходел на гробищата и плачел ту за
жена си, ту за майка си, ту за брат си, като децата му го забирали от там и го
карали вкъщи. Видно е от показанията на св.Я., че между ищеца и починалия
му брат са съществували обичайните за този тип родствена връзка отношения
на привързаност, емоционална близост и морална и материална взаимопомощ
и подкрепа, каквито по начало се изграждат още от детството и са присъщи за
нормалното общуване между лица в такава кръвна връзка и родство по
съребрена линия. И двамата са създали свои семейства, живели са в отделни
домакинства, общували са, помагали са си, но не се установява в живота им да
са настъпили конкретни обстоятелства, в резултат на които помежду им да е
възникнала особена изключително дълбока и трайна емоционална връзка,
която да е извън рамките на обичайната. Напротив, според показанията на
цитирания свидетел, всички са били еднакво близки, при което връзката
между братята И. и О. не е била по-различна от тази между О. и останалите
негови пет братя, единият от които починал, видно и от данните в
удостоверението за родствени връзки, и сестра. Освен това, скръбта, която И.
5
и сега изпитва, в каквато насока са показанията на свидетелката, е свързана не
само със смъртта на неговия брат, а най-вече със скорошната кончина на жена
му и майка му, поради което не може да се приеме преживените от него
душевни болки и страдания от смъртта именно на брата да са значителни и
продължителни и да надхвърлят присъщите за такава загуба.
Обсъденото обосновава извода да не е налице изискуемата се
изключителност, при която в резултат на конкретни житейски обстоятелства
привързаността между двамата братя да е станала толкова силна, че смъртта
на брата да е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене присъщите за тяхната родствена връзка, които да
е справедливо да бъдат обезщетени, поради което обжалваното
първоинстанционно решение като правилно следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1421 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело
№1015/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6