№ 2449
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514994 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № *********/04.06.2021 г. по гр. д. № 52577/2020 г. по описа на СРС,
156 състав „Е.Х.“ ЕООД е осъдено да заплати на „О.Г.Б.“ АД сумата от 5778,08 лева,
представляващи главница за заплащане на покупна цена за доставки на офис
материали, офис консумативи и хигиенни материали, съгласно сключен между
страните Договор за доставка от 02.07.2020 г. за, което са издадени фактури, както
следва: фактура №**********/08.07.2020, фактура № **********/13.07.2020 г.,
фактура № **********/14.07.2020 г., фактура № **********/15.07.2020 г., фактура №
**********/15.07.2020 г., фактура № **********/15.07.2020 г., фактура №
**********/20.07.2020 г., фактура № **********/20.07.2020 г. и фактура №
**********/22.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 28.10.2020 г. (датата
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 166,33
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 08.07.2020 г. до 28.10.2020 г.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25113338/06.07.2021 г. ,
подадена от „Е.Х.“ ООД, в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът – ответник поддържа, че необосновано
съдът е приел, че съгласно чл. 5 и чл. 6 от договора за доставка, сключен между
страните, издаването на фактурите от страна на ищеца доказвало по несъмнен начин
1
доставянето на процесните стоки. Поддържа, че съгласно чл. 112 от Закона за
счетоводството всяко задължено лице – доставчик било длъжно да издаде фактура за
извършената от него доставка на стока или услуга, но това не означавало по
необходимост, че доставката е извършена, както и не го доказва и отразяването на
фактурите в счетоводството на ответника. Това означавало изпълнение на задължения
на ответника съгласно данъчните закони, но не и че предаването на стоките е
осъществено. Осчетоводяването на фактурите, в които били обективирани всички
съществени елементи на договора за търговска продажба действително биха могли да
докажат сключване на договора, но не и фактическото предаване на стоките от ищеца
на ответника. Поддържа, че именно поради това противоречели на формалната логика
изводите на съда, че осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчния кредит
установявало предаване на стоките. На следващо място, поддържа, че приложените
фактури и приемо-предавателни протоколи не били подписани от законния
представител на ответника. Не се установявало също така, че лицето, което ги е
подписало е имало представителна власт, която да му дава правото да приема стоки,
доставени от ищеца. Неправилни били изводите на съда относно приложението на чл.
301 от Търговския закон, тъй като осчетоводяването на фактурите не означавало по
необходимост, че неговите законни представители са узнали за доставката и са били в
положение да възразят незабавно срещу действията, извършени без представителна
власт. Твърди, че въз основа на събраните по делото доказателства не можело да се
установи по безспорен начин наличието на изискуемо от задължение за реализирани
доставки на описаните от ищеца офис материали, офис консумативи и хигиенни
материали. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия „О.Г.Б.“
АД, но в становище вх. № 29759/17.05.2022 г. чрез процесуалния си представител е
заявил, че оспорва въззивната жалба и моли постановеното решение да бъде
потвърдено. Претендира направените разноски, за което е представя списък.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното: Производството
по гр.д. № 52577/2020 г. по описа на СРС, 156 състав е образувано по искова молба,
подадена от „О.Г.Б.“ АД против „Е.Х.“ ООД, с която са предявени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 327
във връзка с чл. 318 от Търговския закон и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът твърди, че между двете дружества в периода от 08.07.2020 г. до
22.07.2020 г са възникнали търговски отношения, свързани с доставка на различни
2
видове офис материали, офис консумативи и хигиенни материали. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си в качеството си на доставчик е извършил различни по
обем доставки на офис материали, консумативи, които били приети без възражения от
ответника. Във връзка с тези доставки и съгласно изискванията на Закона за
счетоводството били издадени 9 фактури - фактура №**********/08.07.2020, фактура
№ **********/13.07.2020 г., фактура № **********/14.07.2020 г., фактура №
**********/15.07.2020 г., фактура № **********/15.07.2020 г., фактура №
**********/15.07.2020 г., фактура № **********/20.07.2020 г., фактура №
**********/20.07.2020 г. и фактура № **********/22.07.2020 г., на обща стойност
5778,08 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати стойността на доставените
стоки, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 166,33 лева за периода от
08.07.2020 г. до 28.10.2020 г., съобразно направено с молба от 01.12.2020 г. уточнение
в исковата молба в частта относно предявения иск с правно основание чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите. Претендира законна лихва върху главницата и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Е.Х.“ ООД, с който
заявява, че оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че са доставени стоки, както
и тяхното количество и вид. Поддържа, че представените с исковата молба фактури и
приемо-предавателни протоколи не носят подпис на управителя на дружеството или на
упълномощено от него лице, поради което като частни документи не са годни
доказателства, установяващи дължимост на исканите суми. Поддържа, че с оглед на
обстоятелството, че в представените фактури и приемо-предавателни протоколи липсва
посочване на имената на лицето, което ги е подписало, то не можело да се установи, че
то е упълномощено от дружеството лице. Следователно, липсвало съгласие на
страните за сключване на сделка и не е налице валидно облигационно
правоотношение. Оспорва и предявения иск по чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, като твърди, че с оглед липсата на представителна власт на лицето,
подписало приемо-предавателните протоколи не може да се установи датата на
настъпване на изискуемост на задълженията. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са
приети заключения на съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна експертиза., от които
се установява следното:
На 02.07.2020 г. в гр. Варна между „О.Г.Б.“ АД (продавач) и „Е.Х.“ ООД
(купувач) е сключен договор за доставка, по силата на който страните са уговорили
условията и начините за снабдяване на купувача с канцеларски материали, офис
консумативи, техника и обзавеждане и всякакви други стоки по номенклатура –
фирмен каталог, оферта от доставчика срещу задължението на купувача за
заплащането на стоките по цени и начин на заплащане, определени в договора.
3
Страните са уговорили, че купувачът ще прави заявка на стоки (чл. 3.1.), като за
тяхната цена ще бъде издаван разходооправдателен документ – данъчна фактура, въз
основа на която ще бъде извършвано плащането (чл.5), като към всяка фактура
продавачът ще прилага и приемо-предавателен протокол (чл. 7). Купувачът е поел
задължение да заплати стойността на фактурата в брой или по банков път в срок до 20
календарни дни от датата на фактурата (чл. 6 и чл. 7.1.).
От приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписите, положени от името на М.Д.М. (за купувач) в Договор за
доставка от 02.07.2020 г. са изпълнени от М.Д.М., управител на „Е.Х.“ ООД.
По делото са приети фактура №**********/08.07.2020, фактура №
**********/13.07.2020 г., фактура № **********/14.07.2020 г., фактура №
**********/15.07.2020 г., фактура № **********/15.07.2020 г., фактура №
**********/15.07.2020 г., фактура № **********/20.07.2020 г., фактура №
**********/20.07.2020 г. и фактура № **********/22.07.2020 г., на обща стойност
5778,08 лева с приложени към тях приемо-предавателни протоколи, подписани от
лице, което е положило подписа си за „Е.Х.“ ЕООД.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че приетите по делото фактури са отразени в Дневника за продажби и в
Справка – декларация за ДДС за м. юли 2020 г. Вещото лице установява, че съгласно
аналитичната хронологична ведомост на сметка 411 – клиенти „Е.Х.“ ООД са отразени
вземания в размер на 5778,08 лева. Вещото лице посочва, че не му е предоставена
счетоводна информация за „Е.Х.“ ООД, като въз основа на писмо на ТД на НАП с изх.
№ 94-М-203/18.03.2021 г. прави извод, че процесните фактури са включени в дневника
за покупки и в Справка – декларация за ДДС за м. юли 2020 г., като по този начин
дружеството е ползвало правото да приспадне данъчен кредит със сумата в размер на
1005,95 лева по процесните фактури
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира
следното:
4
Съгласно чл. 183 от ЗЗД при договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността върху едва вещ или друго право върху вещ
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Отношенията между
страните в настоящото производство следва да се разглеждат и съобразно нормите,
приложими относно търговската продажба (чл. 318 и сл. от ТЗ).
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
възникнало правоотношение по рамков договор за търговска продажба – Договор за
доставка от 02.07.2020 г., с който страните са уговорили основните реда и условията,
при които ще се извършват доставки на канцеларски материали, офис консумативи,
техника и обзавеждане, съгласно фирмен каталог. Договорът е подписан от управителя
на дружеството – ответник, поради което неоснователен се явява доводът във
въззивната жалба, че между страните не е съществувало облигационно
правоотношение. Правилно първоинстанционният съд в производство по чл. 193 и сл.
от ГПК, във връзка с направено оспорване на представен от ищеца документ, е приел,
че то е неоснователно, доколкото от приетото по делото заключение на съдебно-
почеркова експертиза се установява, че подписът, положен за „Е.Х.“ ООД е на неговия
управител М.М..
От приетите по делото доказателства – фактури и приемо-предавателни
протоколи, както и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договор за
доставка, сключен на 02.07.2020 г. и е доставил на ответника офис консумативи и
материали, които са приети без възражения от представител на ответното дружество.
Неоснователен е доводът на въззивника, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че доставените стоки са получени от дружеството, тъй като приемо-
предавателните протоколи не били подписани от упълномощено лице. Правилно при
постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на
чл. 301 от Търговския закон и установената съдебна практика по приложението на този
законов текст като е приел, че с включване на процесните фактури в дневника за
покупки и справка – декларация по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, ответното
дружество е приело изпълнение на задължението на доставчика на стоките и съответно
това представлява признание на получаването им, така както е отразено в приетите по
делото фактури. Фактът на осчетоводяване на фактурите означава, че ответникът е
уведомен за издаването им, както и за възникване на задължение за плащане. След
получаване на фактурите, ответникът не е възразил незабавно относно извършени
действия от лице без представителна власт, а напротив извършил е действия, които са
довели и до ползване на данъчен кредит за м. юли 2020 г. въз основа на приетите
фактури.
При постановяване на решението си съдът правилно и въз основа на всички
5
събрани по делото доказателства и при правилно прилагане на закона е приел, че за
ответника е възникнало задължение да заплати стойността на доставените офис
материали и консумативи съгласно Договор за доставка от 02.07.2020 г. и фактура
№**********/08.07.2020, фактура № **********/13.07.2020 г., фактура №
**********/14.07.2020 г., фактура № **********/15.07.2020 г., фактура №
**********/15.07.2020 г., фактура № **********/15.07.2020 г., фактура №
**********/20.07.2020 г., фактура № **********/20.07.2020 г. и фактура №
**********/22.07.2020 г., на обща стойност 5778,08 лева.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 155 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника „Е.Х.“ ООД следва да бъде осъдено да
заплати на „О.Г.Б.“ АД сумата от 400 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № *********/04.06.2021 г. по гр. д. №
52577/2020 г. по описа на СРС, 156 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Е.Х.“ ООД, ЕИК – **** със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. **** да заплати на
„О.Г.Б.“ АД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ****
сумата от 400 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6