Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 25.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното от председателя НАХД № 305 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на С.К.В. *** против наказателно постановление №14в/05.12.2019г. на началника на РУ град Гулянци, ОДМВР
Плевен, с което за нарушение по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ на основание чл.178,
ал.1 от ЗОБВВПИ и е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500.00 лева, а за нарушение на чл.60, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ на
основание чл.185, ал.1 от същият закон и е наложена и административно наказани
"глоба„ в размер на 500лв.
Жалбоподателката, оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка в
това число и наличието на състав на административно нарушение, като моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Твърди, че не е
придобивала газов пистолет, по никакъв начин, както и че той е собственост на
сина и Б.Р.И. ***.Твърди, че държала пистолета в магазина си, само за охрана,
но в действителност не знае как да го ползва, както и че незнаела, че има
патрон в цевта си. Твърди и това, че пистолета е предела доброволно на полицията,
след като бил намерен от тях, при проверка в магазина и. Жалбоподателят
моли съда да отмени атакуваният санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично и с адв.Д.П. от ПлАК
и поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не и
изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с интерес да
обжалва.
Разгледана по същество, тя се явява основателна, поради следното:
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 14.10.2019г., във връзка с
извършена ТПО за противодействие на престъпления с „Акцизни стоки“ на територията обслужвана
от РУ Гулянци, в търговски обект в с.***, на ул.“***“ № ** – смесен магазин „***“,
собственост на жалбоподателката, била извършена проверка. В хода на това полицейско
действие, във владение на жалбоподатлеката, бил установен газ- сигнален
револвер марка, SM 2000, кал.9мм с
№ 2152 с поставени четири броя патрони 9мм в барабана на същият.Пистолета бил
поставен в кафяв кожен кобур на рафт, измежду стоки от магазина. Жалбоподателят
не притежавал и не могъл да представи уведомителен документ за регистрация в ОД
на МВР Плевен на газовото оръжие.Същото било, предадено с протокол за
доброволно предаване, в който жалбоподателката вписала саморъчно следните
обяснения: „Пистолета е на сина ми Б.Р.И..Той има документи за него.Държа го в
магазина за евентуално нападение, но до сега не съм го използвала.“ В края на месец ноември, жалбоподателката била
поканена да се яви в сградата на полицейското управление на
Гулянци. На 22.11.2015г., в нейно присъствие бил съставен от св.И. Илиев, на
длъжност мл.ПИ, КОС, и в присъствието на св.Л.В., акт за извършено на
14.10.2019г., административно нарушение по чл. 54 ал. 1 от ЗОБВВПИ и по чл.60,
ал.1, т.2 от същия закон , а именно притежание на газ- сигнален револвер марка, SM 2000, с
поставени 4 бр. боеприпаси в барабана, без същият да е регистриран по надлежния
ред в 14 дневен срок от придобиването му. Актът за административно нарушение
бил връчен на жалбоподателя лично. Същата го подписал с без възражението. В
последствие е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира
жалбоподателя с глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 54 ал.
1 ЗОБВВПИ и глоба в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.60, ал1, т.2
от ЗОБВВПИ.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства –показанията на актосъставителя и разпитаните свидетели, както и от ,
приложените по делото писмени доказателства – АУАН , материали по повод извършената проверка по
чл.83 от ЗМВР в магазина на жалбоподателката, докладна записка, протокол за
доброволно предаване, обяснения на жалбоподателката, писмо на началника на 02
РУ – СДВР, съгласно което на лицето Б.Р.И. ***,
не е издаван удостоверителен документ по чл.54, ал.4 вр. ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ. за изпитване и експертно заключение.
Съдът кредитира като обективни,
логични, незаинтересовани и кореспондиращи с възприетата от него писмена
доказателствена основа показанията на
всички разпитани по делото свидетели – тези на
административнонаказващият орган и свидетелят посочен от жалбоподателя.
Съдът цени като неоспорени
приложените към делото писмени
доказателства.
Въз основа на горната установеност, съдът намира от правна страна
следното:
Към
придобиването, ползването и съхранението на оръжия / каквото е газовият
пистолет/ приложими са разпоредбите на ЗОБВВПИ. Съгласно чл.4, ал.1 и ал.5 от ЗОБВВПИ оръжия по смисъла на този закон са огнестрелни и неогнестрелни оръжия,
като неогнестрелни оръжия са пневматични и газови и сигнални оръжия. Съгласно
чл.11, ал.1 вр. ал.2, т.6 от ЗОБВВПИ в Министерството на вътрешните работи се
изгражда и поддържа единен автоматизиран регистър за дейностите по този закон,
като регистърът по ал. 1 представлява информационен фонд по смисъла на Закона
за Министерството на вътрешните работи и съдържа и идентификационни
данни на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, идентификационни данни на
взривните вещества и категорията на пиротехническите изделия, включени в
издадените разрешения, както и данни за вида, марката, калибъра и серийния
номер на пневматичните и на газовите и сигнални оръжия. Съгласно чл.54, ал.1 в
приложимата за периода на откриването на оръжието
редакция (Обн. - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010
г.) български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на
територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи
на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани
като търговци по реда на Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел,
регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са
длъжни в 14-дневен срок след придобиване на газово и сигнално оръжие и/или
пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено
началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице. Съгласно ал.4 на чл.54 от ЗОБВВПИ
началникът на съответното РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение или по постоянния адрес на физическото лице издава удостоверителен
документ за извършеното уведомление по ал. 1 и 2. Неизпълнението на
задълженията по чл.54 от ЗОБВВПИ е предпоставка за налагане на административно
наказание по чл.178 от ЗОБВВПИ.
Съгласно чл.213, ал.2 вр. ал.5 от ЗОБВВПИ приложим по арг.46, ал.2 от
ЗНА собственикът на вещите – оръжията и боеприпасите може да прехвърли
собствеността върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от
изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или
придобиване. Когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не
подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата
със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че придобиването,
притежаването и съхранението на газово оръжие е под регистрационен режим. Т.е.
лицето което придобива газово оръжие не е длъжно да има разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие, но трябва в указания от закона срок да
уведоми съответното РУ на МВР за придобитото оръжие, като това се вписва в
нарочен регистър.
В АУАН се сочи, че при извършена
проверка в смесен магазин, собственост на жалбоподателката, е установен, газов пистолет. В протокола за доброволното предаване на газовото оръжие, жалбоподателката е дала обяснения, че то е собственост на сина на жалбоподателката
– Б. Р. И. с адресна регистрация в гр.София. Жалбоподателката не твърди, същият
да и го е продал, дарил или заменил по някакъв начин..
Видно от изпратеното на 30.10.2019г., от Началника на
02 РУ – СДВР, писмо, на лицето Б.Р.И.
със сочено ЕГН и адрес, не му е издаван
удостоверителен документ по чл.54, ал.4 вр. ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ.
В с.з., обаче, сина на жалбоподателката
св.Б.И. се явява и представя, копие и оригинал на Удостоверение № 5**, издадено
на 02.12.1994г. от 2 РПУ – София, съгласно което, притежаваният от него газов
пистолет/ револвер марка SM 2000 – 2,
½ , № 2152 е заведен на отчет в сл.КОС в същото РПУ.
Съставът на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, в сила от м. май 2019г.,
който е посочен от АНО като нарушен предвижда, че български граждани, граждани
на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България,
граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република
България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда
на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на
Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда
на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в
14-дневен срок след придобиване на газово и сигнално оръжие
и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено
началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по
постоянния адрес на физическото лице. Т.е. формата на изпълнителното деяние е
„придобиване” на оръжие. Тълкувайки систематически нормата на чл.54, ал.1 от
закона с оглед мястото й в глава
четвърта, наименована „ПРИДОБИВАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ, НОСЕНЕ И УПОТРЕБА НА ВЗРИВНИ
ВЕЩЕСТВА, НА ОРЪЖИЯ, НА БОЕПРИПАСИ И НА ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ” и с оглед на
разписаните в същата глава начини за придобиване на оръжие, боеприпаси и
взривни вещества, съдът намира, че под „придобиване” следва да се разбира
единствено законовопредвиден начин на придобиване чрез разпоредителна сделка,
респ. чрез наследяване. Така например разпоредбата на чл.50, ал.3 от с.з.,
която също се намира в глава четвърта предвижда, че лицата по ал. 1 и 2 могат
да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване,
дарение, замяна или по директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.
Т.е. законът е
предвиди в кои случаи на придобиване на оръжие са предпоставка за иницииране на
производство следва да се инициира производство по получаване на
разрешение за придобиване на оръжие.
Предоставянето
на оръжието за временно ползване и или държане, на каквото основание според
единствено събраните по делото доказателства лицето се е сдобило с
процесното оръжие, не е сред предвидените в закона начини, обуславящи
възникване на задължение за лицето, намерило оръжието, да подаде заявление по
съответния ред.
Следователно, доколкото от тези събрани по делото
доказателства не може да се направи извод, че оръжието не е придобито от
наказаното лице, на основание, годно да го направи собственик, то деянието, за
което е наказано същото се явява несъставомерно.
На последно, но не по значение
място следва да се има предвид , че административнонаказващият орган не е
изяснил релевантните за отговорността на
жалбоподателя факти.
По преписката не са събрани
доказателства, кога е било придобито
оръжието и по кой друг начин, регламентиран или нерегламентиран в закона.
Датата на придобиване на оръжието е
от съществено значение за прилагането на ЗОБВВПИ.
Съгласно сега действащият ЗОБВВПИ,
в сила от 17.10.2010г., изм.идоп.ДВ.бр.37от7 Май 2019г., газовите пистолети не са на разрешителен
режим, но са вече на уведомителен, т.е. нужно е след закупуване в 14 дневен
срок да се уведоми началника на РУП по местоживеене на придобилият модел,
газово оръжие.Преди май 2019г., собствениците на газови пистолети не са имали задължение
да уведомяват полицията за придобиването на газово оръжие.
В хода на проверката, нито е
изяснено, на която дата е придобито оръжието от жалбоподателката, за да
прецени, че 14 – дневният срок за уведомяване е изтекъл, или за да установи, че
към този момент тази разпоредба в закона е била действаща, нито е установил
начина на придобиването му.Т.к. не е отразил тези обстоятелства в АУАН и
НП, АНО е допуснал съществено нарушение
на административнопроизводствените правила.
Следователно, доколкото
от тези събрани по делото доказателства не може да се направи извод, че
оръжието е придобито от наказаното лице, към
датата от която е в сила задължението на уведомителният режим, при
придобиване на газови пистолети, както и начина на придобиването му, то деянията, за които е наказано същото се
явяват несъставомерни.
От всичко казано до тук, се установява,
според настоящата инстанция, че в
настоящият случай, жалбопадетлката не е придобила по описаният в закона начин
газов пистолет, поради което и за нея не е възникнало задължение да уведомява
полицейските органи за това.
Безспорно според съда е, че сина
на жалбоподателката, св. Б.И. е придобил същото, за което му е било издадено
надлежно удостоверение № 5**/02.12.1994г.След влизане в сила на изм. в режима
на придобиване, носене и съхраняване на газови оръжия, през май 2019г.,
собственика на газовият пистолет – св.И. не е направил необходимото за да
уведоми съответното РУ на МВР по местоживеенето си, че притежава такова оръжие,
поради което и 02 РУ на СДМВР е отговорило, че на същият не е издаден
удостоверителен документ по сега действащият чл.54 от ЗОБВВПИ, от което не
произхожда, че същият не притежава процесният газов пистолет, а само че не е
изпълнил действащите от 07.05.2019г., законови разпоредби в тази връзка. В този
случай би бил налице друг състав на предвидено в закона нарушение, за чието
нарушаване обаче, следва да се ангажира отговорността на сина на
жалбоподателката – св. Б.И..
Не на последно място, не се
събраха и доказателства, жалбоподателката да е съхранявала и носила оръжия, за
спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана, за което нарушение
да и бъде ангажирана отговорността по чл.60, ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ и такива
фактически твърдения не се съдържат нито в АУАН нито НП.
Предвид всичко гореизложено,
оспорваното НП, следва да бъде отменено
изцяло.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №14в/05.12.2019г. на началника на РУ
град Гулянци, ОДМВР Плевен, с което на С.К.В. с ЕГН **********, на основание
чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ и е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 500.00 лева за нарушение по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, и на основание чл.185, ал.1 от същият закон и
е наложена и административно наказани "глоба в размер на 500лв , а за
нарушение на чл.60, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: