№ 84
гр. Търговище, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500149 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД,
ЕИК 202 054 931, с адрес на управление: гр.София, ул. „Лавеле“ №11. ет.1,
ап.З, представлявано от М. Р.; e-mail:********************@*****.***; тел.:
**********, срещу решение № 232 от 10.05.2023 г., постановено по гр.д. №
1665/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което съдът е отхвърлил
предявения от „Ню Проджектс Консулт” ООД иск за установяване
съществуване на вземане по чл. 422 от ГПК, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 626/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1389/2022 г.
по описа на Районен съд - Търговище, за сумата от 359,79 лв. с ДДС,
претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника
със стойността на получени доставки на плодове през м. януари и февруари
2020 г., като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК
във вр. с чл.59 от ЗЗД.
С подробно изложени доводи за неправилност на постановеното
решение, поради нарушения на закона и необоснованост, жалбоподателят
моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
1
установителен иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
адв. С., ТАК, със становище, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно, обуславящо потвърждаването му. Претендира разноски.
В с.з. се явява представител на въззиваемата страна, който поддържа
отговора и искането за разноски. Въззивникът, редовно призован, не изпраща
представител.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
След преценка на представените по делото доказателлства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията
си по чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:
Предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане за сумата 359.79 лв. е обоснован с твърденията на
ищеца, че през периода м. януари – м.февруари 2020г. е доставил на
ответното основно училище, плодове и млечни продукти, за които са
съставени описаните в исковата молба приемо-предавателни протоколи и
фактури, като цената на стоките не му е заплатена от ответника. Ищецът
заявил своята претенция в заповедното производство, снабдил се със заповед
по чл. 410 ГПК, възразена в срок от ответника, обусловило предявяване на
настоящия установителен. Ищецът сочи, че тъй като между страните няма
сключен договор за доставка на стоките, поради което ответникът се е
обогатил за негова сметка и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът
е оспорил иска с възражения, че няма задължения за заплащане на доставката,
претендирана от ищеца по реда на Наредбата за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци, мляко и млечни
продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема
„Училищно мляко“, приета с ПМС 251 от 27.09.2016 г., като плодовете и
млякото да са получени именно по посочените схеми, както и други такива в
периода 2017, 2018, 2019 г., като заплащането им се финансира от
Емропейския фонд за гарантиране на земеделието , както и от държавния
бюджетпод формата на национална помощ, а не е дължимо от детските
2
заведения и училищата.
След преценка на събраните по делото доказателства, предвид
становищата, твърденията и възраженията на страните, въззивният съд прие
за установено следното:
Съгласно представената документация пред първоинстанционния съд,
от 16.10.2018 г. ищецът е одобрен за доставчик на плодове за учебни
заведения, съобразно Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в
учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“,
приета с ПМС 251 от 27.09.2016 г. Видно от приложените актове за
одобрение с приложенията им, ответното основно училище не е включено в
доставките за 2019/2020 учебна година. Въпреки това обстоятелство обаче,
през м. януари и м. февруари 2020 г. (както и в предходните месеци), ищецът
е доставил на ответника плодове, мляко и млечни продукти, за което са
подписани двустранно приемо-предавателните протокол № 1 и № 2,
съответно за м. януари и за м. февруари 2023г., въз основа на които ищецът е
издал ф-ра № ********** от 30.01.2020г. на обща стойност 177.11 лв. с ДДС
и фактура № ********** от 28.02.2020 г. на обща стойност 182.68 лв. с ДДС ,
или общо 359.79 лв. Въпреки получаването на стоките, тяхната цена от 359.79
лв. не е заплатена на ищеца.
Не се спори, че ищецът „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД е бил одобрен
заявител по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" за учебната
2019/2020 г., както и това, че ответникът не е включен в схемата за учебната
2019/2020 година. Установява се от доказателствата по делото, че доколкото
ответникът през предходните учебни години е бил включен в обсъжданата
схема, ищецът е приел, че доставките за училището следва да продължат и
през новата учебна година въз основа на Акта за одобрение за учебната
2018/2019 г. от 16.10.2018 г., поради което и е влязъл в контакти с ответното
училище и е доставил процесното количество плодове и мляко през м. 01. И
м.02.20 г., като изрично е заявил, че няма да търси плащане от ответника.
Поискал е плащане от ДФ „Земеделие“, но такова му е било отказано именно
поради неодобряването на ответника за получател по посочените схеми за
учебната 2019/2020 г.
Предвид така установеното, въззивът намира, че се касае за
3
извъндоговорни правоотношения, като в случая следва да се извърши
преценка дали ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
спестявайки си разходи за подробно описаната продукция (мляко, млечни
произведения и плодове), която отговорност е ограничена до размера на
обедняването на ищеца – съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.
В съдебната теория и практика се приема, че вземането с правно
основание чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки: 1)
обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск
(вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити. От тук и в
исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника,
също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
В конкретния случай, макар ищецът да не е установил направените от
него разходи за придобиване на плодовете и млечните изделия, на чиято
стойност се равнява обедняването му, то няма спор, че е налице намаляване
на неговото имущество.
В същото време обаче липсва обогатяване от страна на ответника, не
само поради обстотялството, че доставките за предходните периоди са по
схема, финансирана с европейски средства и същият е съдействал само за
правилното им разпределение между децата, осъществявайки по същество
организационно-техническата дейност по схемата, но и поради
невъзможността да се направи категоричен извод, че си е спестил разходи за
сметка на ищеца, които е бил длъжен да направи.
Следва в тази насока да се подчертае, че задължението на ответното
училище да осигури плодове и млечни продукти на децата не е неотменно и
безусловно. Ако същият не разполага със необходимите за това средства,
същият ще е в невъзможност да се изпълни посоченото изискване,
задължението може да бъде и виновно нарушено, в който случай
ръководителят на учебната заведение би следвало да носи административна
отговорност за това неизпълнение. Ответникът, за да изпълни тези
изисквания за предоставяне на децата на плодове и мляко, може да осигури
средства по общия ред за финансиране на учебните заведения и детски
4
градини; средста от дарение от трети лица или други.
При тези обстотялства не е възможно да се приеме, че със сигурност
ответното училище си е спестило посочения разход за сметка на ищеца,
поради което и фактическият състав на неоснователно обогатяване не е
осъществен, обуславящо неоснователност на предявения установителен иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Районният съд е достигнал до същия краен резултат, поради което и
решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед неоснователността жалбата, основателно е искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски в размер 250 лв. -
адв.възнаграждение, за което са представени доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 232 от 10.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1665/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и
законосъобразно – на осн.чл. 271 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от М. Р., ДА ЗАПЛАТИ на ответника Основно училище
„Св.Св. Кирил и Методий“, с Драгановец, общ. Търговище, представлявано
от М. Я. – директор, направените във въззивното производство разноски в
размер на 250 лв.- адв.възнаграждение – на осн.чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5