№ 1665
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502521 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Д. В. Д. срещу
решение № 128/10.06.2020 година постановено по гр.д. 770/2019 год по описа на РС-
Провадия, с което съдът се е произнесъл по извършване на делбата на поземлен имот
находящ се в с. Сава, община Дългопол с площ от 1710 кв.м., представляващ УПИ VІІІ-14 в
кв. № 3 по плана на селото, ведно с построените в имота къща,лятна кухня с навес/ подробно
описано в обжалваното решение/. Твърди се,че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно,тъй като съдът незаконосъобразно е възложил недвижимия имот в полза
на ответницата по иска. Излагат се подробни съображения относно твърдяната
незаконосъобразност на обжалваното изцяло съдебно решение. Претендира се неговата
отмяна и постановяване на друго,с което недвижимия имот бъде изнесен на публична
продан. Претендират се разноски по делото. Във въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище
за неоснователност на депозираната жалба. Претендират се разноски. Излагат се подробни
съображения.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
1
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. В. Д. с ЕГН:**********
срещу Д. В. Д. ЕГН:**********, и Р. В. Д. ЕГН:**********.
По делото е постановено Решение № 324/31.10.2019г., с което е допуснат до
делба ПОЗЕМЛЕН ИМОН находящ се в с. Сава, община Дългопол, обл. Варненска с площ
от 1710 кв.м. представляващ УПИ VIII-14 в квартал №3 по плана на селото, частично
идентичен с УПИ VIII-75 в квартал №2 по стария план на селото, ведно с постройките в
него.
Решението е влязло в сила,поради което и производството е по реда на чл. 341 и
сл. от ГПК и се намира във втора фаза - по извършване на делбата.
По делото пред ПРС са изготвени и приети СТЕ относно поделяемостта на
имотите.
Ответницата Р. В. Д. е направила искане за възлагане на делбения имот на
основание чл.349, ал.2 ГПК, като твърди, че това е единствено нейно жилище, в което е
живяла при откриване на наследството на майка си.
Ответникът по искането Д.Д. чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на искането, тъй като Д. не е живяла в делбения имот при
откриване на наследството и съсобствеността по между им е възникнала на смесено
основание - наследяване и покупко-продажба.
Ответникът по искането Д.Д. не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
С Решение № 324/31.10.2019г. постановено по делото, на основание чл.34 ЗС, е
постановено да бъде извършена съдебна делба на - ПОЗЕМЛЕН ИМОН находящ се в с.
Сава, община Дългопол, обл. Варненска с площ от 1710 кв.м. представляващ УПИ VIII-14 в
квартал №3 по плана на селото, частично идентичен с УПИ Vfll-75 в квартал №2 по стария
план на селото, ведно с построените в имота КЪЩА, ЛЯТНА КУХНЯ с НАВЕС,
представляващи по удостоверение за данъчна оценка жилище с площ от 72 кв. м. с изба с
площ от 14 кв. м., жилище с площ от 20 кв. м. , навес с оградни стени с площ от 50 кв. м. при
граници на целия имот: улица, УПИ №№ IX-15, IV-11, VI-12, VII-
13 МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Д. В. Д. с ЕГН:**********, Д. В. Д. ЕГН:**********, и Р.
В. Д. ЕГН:**********, , при следните квоти в съсобствеността за всеки от тях:
2
- Д. В. Д. - 1/8 идеални части;
- Д. В. Д. - 1/8 идеални части;
- Р. В. Д. - 6/8 идеални части.
От удостоверение за постоянен и настоящ адрес, издадено от община Дългопол и
удостоверение, издадено от община Варна се установява, че постоянния и настоящ адрес на
ответницата Р.Д. е в гр.Варна, жк."Възраждане", №40, вх.1, ет.З, ап.9.
Р.Д. е представила пред ПРС декларация, в която твърди, че към момента на
смъртта на майка си И.М. и към момента на декларирането тя не е притежавала жилищен
имот, с изключение на идеалната част от делбения имот.
От справка от имотния регистър и от справка от СВ при PC Провадия се
установява, че ответницата Д. не притежава друг жилищен имот освен идеалните части от
процесната къща.
От приетата пред ПРС експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми,
пазарната им стойност е 22 500 лева, от които 8000 лева - дворно място, 1500 лева - навес, 13
000 лева - жилище. Разпределението по квоти съобразно дяловете на съделителите е
следното: за Д.Д. - 2813 лева, за Р.Д. - 16 874 лева, за Д.Д. - 2813 лева.
От показанията на св.В. В., се установява, че св.В. живее в с.Сава през две къщи
от делбения имот. Съделителката Д. е живяла в делбения имот към момента на смъртта на
майка си. Св.В. често я е виждал в имота. Родителите на съделителите били болни. За тях се
е грижела само Р.Д.. Свидетелят В. е виждал автомобила на Д. паркиран пред или вътре в
делбения имот, виждал е и внучето й, което й е гостувало.
Настоящият състав изцяло кредитира показанията на свидетеля В. В.. Същият
живее в селото,където се намира процесния имот и има непрекъснати наблюдения. Няма
роднински връзки със страните по делото
Показанията на св.Д., съдът не кредитира . Съдът не кредитира показанията
поради обстоятелството, че св.Д. като зет на ищеца Д. е предубеден от изхода на делото.
Освен това впечатленията на свидетеля са инцидентни / свързани с негови гостувания по
празници в делбения имот и в апартамента в гр. Варна (ходил е 1-2 пъти), в който твърди че
живее ответницата и най-вече на твърдения на съпругата му, която е дъщеря на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
изцяло възприема извода на ПРС,че исканего за възлагане на жилищния имот от Р.Д. е
основателен.
По делото е установено, че неподеляемият имот е жилище, при откриване на
наследството,Р.Д. е живяла в него и не притежава друго жилище, като основанието за
придобиване на собствеността произтича от наследяване и Д. не притежава други
жилищни имоти.
Установява се от доказателствата по делото, че към момента на откриване на
наследството на майката на страните И.М. / 29.03.2018г/. Р.Д. е живяла в делбения имот в
с.Сава и е била трайно установена в това жилище, грижела се е за родителите си, посрещала
е внучето си на гости, ходила е на работа от там до гр.Варна.
Правилно и законосъобразно ПРС е приел, че обстоятелството, че Д. е адресно
регистрирана в гр. Варна не променя факта, доказан по делото, че тя е живеела в с.Сава, но
3
не е изпълнила административното си задължение да се регистрира адресно там, който факт
е ирелевантен по делото.
Имотът, чието възлагане се иска е жилищен - къща, като дворното място и
останалите постройки в него допуснати до делба имат обслужващо предназначение спрямо
къщата. Според изготвената по делото СТЕ делбените имоти са неподеляеми съобразно
квотите на съделителите.
Доказано е в производството,че основанието за придобиване е наследяване,като
обстоятелството, че Р. Д. е придобила от баща си В., който също е наследник на починалата
си съпруга И.М. след откриване на наследството неговите 5/8 ид.ч. не променя това.
Обстоятелството, че сънаследниците В. и Д. са извършили прехвърлителна сделка по между
си не променя еднородността на възникване на съсобствеността, а именно по наследяване.
Предвид гореизложеното и основателността на искането по чл.349, ал.2 ГПК на
съделителката Д. следва да се поставят в дял делбените имоти, като тя следва да уравни
дяловете на останалите съделители в пари.
С оглед изложеното,в обобщение, следва решението на ПРС да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода на правния спор в полза на Р. Д. следва да се присъдят
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева- адвокатско
възнаграждение която и сума следва да се заплати от въззивника Д.Д. .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/10.06.2020 година постановено по гр.д.
770/2019 год по описа на РС-Провадия
ОСЪЖДА Д. В. Д. с ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ул. „Галац" №1, ет. 2 да
заплати на Р. В. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ж. к. "Възраждане" бл.40, вх.1, ет. 3,
ап.9 сума в размер на 600 лева разноски пред въззивната инстанция, на осн. Чл.78 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4