№ 1386
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000502563 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №260933/06.07.2023 г. по гр. д. №15891/2017 г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлен предявения от Е. А. К., ЕГН **********,
срещу „Застрахователна компания Олимпик" АД (в несъстоятелност) Кипър,
адрес на управление: гр. Никозия, Р. Кипър, ул. „Стасандру" N2 26, СЕК 3 и 4
етаж, регистрирано в търговския регистър на Р.Кипър с № 71103, чрез „ЗК
Олимпик" клон България" КЧТ, ЕИК *********, осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 26 000 лева за неимуществени вреди, настъпили вследствие
травматични увреждания на ищцата при ПТП на 01.04.2017 г. в гр. София
бул. „Сливница" в района на магазин „Техмарт", виновно причинено от И. М.
Г. при управление на л. а. „Мазда 6" с peг. № ********.
Посоченото решение е обжалвано от ищцата Е. А. К., действаща чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за нея отхвърлителна част – в
частта му, в която предявеният иск за неимуществени вреди, е отхвърлен до
сумата от 12 000 лева. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при
определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания и принципа
1
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде
отменено в обжалваната част, а предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 12 000
лева. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции
съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - „Застрахователна компания Олимпик"
АД (в несъстоятелност) Кипър, действащ чрез „ЗК Олимпик" клон България"
КЧТ, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да
бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против съдебно решение, подлежащо на
въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
В първоинстанционното производство е прието за безспорно между
2
страните наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност" с
ответника ЗК „Олимпик" клон България, обективирана в застрахователна
полица BG/28/116002678419, валидна към датата на произшествието. Приет е
за безспорен и фактът на настъпило ПТП на 01.04.2017 г. около 16:00 ч. в гр.
София на бул. „Сливница", след Околовръстен път, в посока към гр.
Сливница, в района на № 437 (магазин Техмарт), с участието на л.а.
„Фолксвагенс per. № ********, управляван от В. Е. К., и л.а. „Мазда 6" с per.
N2 ********, управляван от И. М. Г.. Безспорно е и се признава в исковата
молба, че ответното дружество е изплатило застрахователно обезщетение в
размер на 1000 лева на ищцата.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните автотехническа експертиза се установява, че
процесното ПТП е настъпило, като водачът на л. а. „Мазда", движещ се по
платното за движение от гр. Сливница към Околовръстен път, предприел
маневра завой наляво от бул. „Сливница" към магазин „Техмарт" и навлязъл в
платното за насрещно движение, по което се движел с 60 км/ч л. а.
„Фолксваген Голф" с per. № ********, управляван от В. Е. К.. Водачът на л.а.
„Фолксваген Голф" не е могъл да предотврати ПТП и последвал удар между
двата автомобила. Вследствие произшествието, ищцата Е. А. К., която била
пътник в л.а. „Фолксваген Голф", получила съответни телесни увреждания.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните първоначална и допълнителна съдебно-медицинската
експертиза се установява, че пострадалата Е. А. К. е получила контузия на
гръдния кош, корема и навяхване на предкитковопръстовата става на първи
пръст на дясната ръка. Получените травматични увреждания са в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Същите са причинили болки и страдания на К. с
най-голяма интензивност първите 4-5 дни след произшествието, които
намалявали постепенно за 4-5 седмици. Състоянието на ищцата наложило
поставяне на шина на ръката за обездвижване за около 3 седмици.
Експертизата не установява скъсани връзки на палеца на дясната ръка,
каквото е твърдението в исковата молба. Според вещото лице, е настъпило
пълно възстановяване на ищцата, без да са констатирани остатъчни явление
от травматичните увреждания.
Въззивният съд кредитира обсъдените автотехническа експертиза и
съдебномедицинска експертиза, тъй като те са изготвени след преценка на
всички относими документи, като са отговорили подробно на всички
поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел Д. Г. А. – дъщеря на пострадалата, се установява, че
след процесното ПТП Е. А. К. е търпяла болки, страдания, неразположения.
Същата изпитвала силни болки от увреждането на палеца на дясната ръка,
гръдната и коремната травма. Самото произшествие причинило на ищцата
също силна уплаха и стрес, съпроводени със страх от пътуване с автомобил.
3
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалата и изживените от
нея болки и страдания са непосредствени.
Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството
дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие –м. април 2017 г., както и нормативно
определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 3000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум
на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
4
застрахователно събитие – м. април 2017 г., и наложилите се морални норми
в обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането; респ.
съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия на
гръдния кош, корема и навяхване на предкитковопръстовата става на първи
пръст на дясната ръка), на пострадалата на възраст - 51 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 3
000 лв. Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид
и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП
пострадалата като пътник в лекия автомобил неминуемо е изживяла силен
стрес и уплаха. Освен това в резултат на инцидента и полученото увреждане
се наложило поставяне на шина на дясната ръка на пострадалата за
обездвижване за около 3 седмици.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 3000 лв., от които 1000 лева за
заплатени доброволно, поради което предявеният осъдителен иск следва да
бъде уважен до размера от 2000 лева, а първоинстанционното решение
отменено за този размер и съответно потвърдено в останалата отхвърлителна
обжалвана част над 2000 лева до 12 000 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивницата – ищца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна защита съобразно уважената част на
подадената от нея въззивна жалба. Въззиваемият - ответник също има право
да претендира сторени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл.
273 ГПК съобразно отхвърлената част на подадената въззивна жалба. В
разглеждания случай обаче от страна на въззиваемият не са ангажирани
доказателства за реалното извърпване на такива. Поради такива не следва да
му бъдат присъждани. Въззивният съд определя дължимите разноски в полза
на адвоката на въззивницата в минималния размер за адвокатски
възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и вземайки предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260933/06.07.2023 г. по гр. д. №15891/2017 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
5
Е. А. К., ЕГН **********, срещу „Застрахователна компания Олимпик" АД (в
несъстоятелност) Кипър, регистрирано в търговския регистър на Р.Кипър с №
71103, чрез „ЗК Олимпик" клон България" КЧТ, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 01.04.2017 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. (денят, следващ
поканата до застрахователя) до окончателното заплащане на обезщетението,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик" АД (в
несъстоятелност) Кипър, регистрирано в търговския регистър на Р.Кипър с №
71103, чрез „ЗК Олимпик" клон България" КЧТ, ЕИК *********, да заплати
на Е. А. К., ЕГН **********, сумата от 2 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 01.04.2017 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. (денят, следващ
поканата до застрахователя) до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлена исковата претенция на Е. А. К., ЕГН **********, срещу
„Застрахователна компания Олимпик" АД (в несъстоятелност) Кипър,
регистрирано в търговския регистър на Р.Кипър с № 71103, чрез „ЗК
Олимпик" клон България" КЧТ, ЕИК *********, с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 2 000 лева до обжалвания
размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени по повод възникнало на 01.04.2017 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от 01.04.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано, е влязло
в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик" АД (в
несъстоятелност) Кипър, регистрирано в търговския регистър на Р.Кипър с №
71103, чрез „ЗК Олимпик" клон България" КЧТ, ЕИК *********, да заплати
по бюджетна сметка на Софийски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, сумата от 40 лева – дължима държавна такса за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК „Застрахователна компания Олимпик" АД (в несъстоятелност) Кипър,
регистрирано в търговския регистър на Р.Кипър с № 71103, чрез „ЗК
Олимпик" клон България" КЧТ, ЕИК *********, да заплати на адв. С. С. Н. от
САК, сумата от 250 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред Апелативен съд – София
съобразно уважената част от въззивната жалба.
6
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7