РЕШЕНИЕ
№468
гр. Хасково, 19.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №662 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Д.И. ***, подадена
чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1012-26-258-1 от 21.06.2021 г. на
Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на И. срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-00927485/27.05.2021г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата оспорващата сочи, че административният орган правилно установил периодите, през
които жалбоподателката била регистрирана като самоосигуряващо се лице –
земеделски стопанин, но незаконосъобразно кредитирал критерии, които не
удостоверявали правно значими факти, относно реалното осъществяване на дейност,
за която се дължали осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Счита, че
незаконосъобразно са реализирани правомощията от контролните органи, съгласно
разпоредбите на Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване
на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ и това било
кредитирано в административния акт. Сочи, че през периода, за който било
разпоредено коригиране на данните по чл.5, ал.4 от КСО, като се посочи код 13 –
дни без осигуряване – от месец 08.2018г. до месец 04.2021г. са и изплащани
обезщетения от ДОО, както и е изплащана и ЛПИОЗ. Незаконосъобразно била
проведена процедура по проверка, вместо процедура по ревизия по чл110 от КСО за
установяване на причинена щета на бюджета на ДОО. Кредитиран бил
административен акт, който бил издаден в нарушение на всички законови
разпоредби от чл.4 до чл.13 на АПК, нарушени били основни принципи. При
отпускане и изплащане на жалбоподателката на обезщетения от ДОО и ЛПИОЗ за
периода от м. 09.2018г. до м.04.2021г. в обжалваното решение не било мотивирано
как се е променяла нормативната уредба с реторактивно действие в насока, че
вече зачетен осигурителен стаж и придобитите права въз основа на него да бъдат
отменени на формално основание. Удостоверителните справки за осигурителния стаж
били издадени от ТП на НОИ Хасково, влезли са в сила като стабилен
административен акт и поради това не подлежали на отмяна по административен
ред. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърдените с него задължителни
предписания, като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Директор на ТП на НОИ – Хасково,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли оспорваният административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представената по делото справка „Регистър
на земеделски стопани“ на МЗХ се установява, че Д.И.И. е регистрирана в
Министерство на земеделието и харните, като земеделски стопанин на
18.09.2018г., със съответни пререгистрации на 04.01.2019г. и на дата
28.10.2019г., с място на извършване на дейността с. У., общ. Х., обл. Х. и с дейност отглеждане на домашни птици,
кокошки носачки – 30 бр.
Видно от съдържащата се по делото справка
„Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“ / лист. 23 / Д.И.И. е
декларирала пред ТН на НОИ, че като земеделски стопанин с ЕИК ********** ще
упражнява дейност, считано от дата 18.09.2018г. и е заявила вид на осигуряване
за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“, считано от посочената
дата. С декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 04.04.2021г. И.
е прекъснала дейност.
В периода от 17.03.2019г. до 09.08.2019г.
жалбоподателката е представила в ТП на НОИ – Хасково удостоверение Приложение
№9 към Болничен лист №Е20183026525 за „бременност“, с периоди на временната
неработоспособност от 25.02.2019г. до 10.04.2019г.; удостоверение Приложение №9
към Болничен лист №Е20196995573 за
„майчинство“, с периоди на временната неработоспособност от 03.04.2019г. до
14.05.2019г.; удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20197273579 за
„майчинство“, с периоди на временната неработоспособност от 15.05.2019г. до
09.07.2019г.. На 16.09.2019г. от И. *** е представено заявление –декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50,
ал.1 и ал.5 от КСО за остатъка от 410 дни за детето Д. П., родено на ***г., за
периода от 10.07.2019г. до 09.04.2020г. На 12.05.2020г. от И. *** е представено
заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете до 2 годишна възраст на основание чл.53 от КСО за детето Даная
Петкова, за периода от 10.04.2020г. до 03.04.2021г.
По делото не е спорно, че по представените
приложения №9 към болничните листове и приложение № 11 към заявления –
декларации по чл.50 и чл.53 от КСО на лицето са изплатени парични обезщетения
за периода от 18.09.2019г. до 03.04.2021г., както и че същата получава пенсия
за ОСВ, при отпускането, на която като осигурителен стаж е зачетен периода от
18.09.2018г. до 30.06.2020г., за който се е самоосигурявала, като земеделски
стопанин.
С писмо изх. № 21102-26-683/19.05.2021г. /
л.22 / ръководител ПО в ТП на НОИ Хасково е поискал от началник на отдел КПК в
ТП на НОИ Хасково на основание чл.102, ал.1, т.1, ал.2 и ал.5 от КСО във вр. с
§7г ПРЗ на КСО и по повод преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Д.И. да извърши проверка в информационната система/регистри на НОИ и
потвърди данните за осигурителен стаж на И., върху който са внесени дължимите
осигурителни вноски за периода от 04.06.2020г. до 31.12.2020г.
С резолюция на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО, реализирането на
поисканата проверка е възложено на главен инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ Теодора Ангелова, която за констатациите от извършената проверка е
изготвила Констативен протокол № КВ – 5-26-00927474/27.05.2021г.
С оглед резултата от извършената проверка на
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ са издадени
процесните задължителни предписания. С тях е наредено на
осигурителя/самоосигуряващото се лице Д.И. да подаде в ТП на НАП – Пловдив,
офис Хасково декларация образец № 1 по чл.5, ал.4 от КСО за самоосигуряващото
се лице, съдържаща заличаващи данни за периода 01.09.2018г. до 01.04.2021г.
вкл., като се посочи в т. 12 (вид осигурен) – код 13.
При проверката, констатациите от която са
обусловили издаването на предписанията, е установено, че И. е вписана като самоосигуряващо
се лице с местоизвършване на дейност в с. У., изразяваща се в отглеждане на
домашни птици (30 кокошки носачки), и е регистрирана на 18.09.2018г. като
"земеделски стопанин", съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, със съответните пререгистрации на 04.01.2019г. и 28.10.2019г. Установено
е и, че тя няма вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл. 8, ал. 2
от цитираната наредба. При анализа на събраните в хода на
проверката доказателства издалият предписанията контролен орган е формирал
извод, че лицето не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба,
предвид което не отговаря на визираната в § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски
стопанин, съответно няма основание по чл. 4, ал.
3, т. 4 от КСО да се осигурява като самоосигуряващо се
лице – регистриран земеделски стопанин, следователно внесените от нея
осигурителни вноски не пораждат за същата права по КСО.
Предписанията са оспорени от Д.И. с жалба
до директора на ТП на НОИ – Хасково, която сезираният с нея горестоящ орган не
е уважил, като е възприел и доразвил тезата на издателя на предписанията в
насока, че понеже жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден обект и
няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл. 13, ал.
4 от Закона за животновъдството (ЗЖ), тя не попада в обхвата
на § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО. В решението си административният орган е
упоменал, че за да си самоосигуряващо се лице, произведената продукция на
регистрирания земеделски стопанин трябва да е предназначена за продажба. В
противен случай лицето не подлежи на осигуряване.
Решението е изпратено на адреса на
пълномощника на жалбоподателката в административното производство, видно от
Известие за доставяне ИД PS
6300 0175LU I и е
получено от адв. Ч. на 23.06.2021г. Жалбата срещу решението е подадена
на 24.06.2021 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е
заведена с вх.№1012-26-258-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните
актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена
на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на
Националния осигурителен институт, а съгласно чл.
107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на Националния
осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения
на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни
предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено
осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на
НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-00687870 от 04.12.2020
г. са издадени именно от такъв Т. А. главен инспектор по осигуряването в ТН на
НОИ – Хасково, от което следва, че същите са издадени от материално и
териториално компетентен орган.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3,
като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.
117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение
на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен
срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или
отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореното Решение
№ 1012-26-258-1/21.06.2021г., също е издадено от компетентен орган – директорът
на ТП на НОИ Хасково, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата териториална компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен
срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.
59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл.
117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически
и правни основания за издаването му, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност
да бъде преценена законосъобразността му. В изпълнение на
специалната норма на чл.
117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО.
В случая, при издаване на оспорените
Задължителни предписания №ЗД-1-26-00927485 от 27.05.2021г. на контролен орган
при ТП на НОИ Хасково са спазени разпоредбите на Раздел ІІ. Проверки от
Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ,
издадена от управителя на НОИ, на основание чл.
108, ал. 3 от КСО, като съображенията на съда и с оглед
наведените в жалбата доводи са следните:
Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г.
за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия,
предприети от контролните органи по чл. 3, т. 1 и т. 3, за събиране,
установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на
нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 29, ал.
1, ал. 2 от същата, проверката се извършва на основание писмена заповед,
издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него
лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има
съдържанието, посочено в т. 1 – т. 3 на ал. 1 от същия текст. Разпоредбата на
чл.29, ал.5 от цитираната Инструкция съдържа изключение от общото правило за
издаване на заповед при възлагане на проверка, съгласно която заповед по ал. 1
не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната
система на НОИ. В този случай проверката се възлага с писмена резолюция на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на ДОО в съответното ТП на НОИ. В случая доколкото проверката по отношение на Д.И.
е извършена само по данните съдържащи се в информационната система на НОИ във
връзка с постъпил сигнал, не е било необходимо издавеното на заповед от
ръководителя на ТП на НОИ. Достатъчно е, че с резолюция на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО,
реализирането на поисканата проверка е възложено на главен инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ Т. А.- компетентен контролен орган, съгласно чл. 107,
ал.2, т.1 вр. с чл.
108, ал. 2, т. 1 КСО. Следователно, налага се извода, че процесните
задължителни предписания са издадени в хода на проверка (арг. Раздел II; Глава
трета на Инструкция № 1), която по хипотеза представлява действия на контролни
органи на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства,
свързани със спазването на нормативните актове по ДОО. Поради това в случая не
намира приложение разпоредбата на чл.110 от КСО, уреждаща случаите, в които
следва да бъде проведено ревизионно производство с издаване на акт за начет,
тъй като имайки предвид разпоредбата на чл.6, ал.1 от Инструкция
№ 1/03.04.2015г. съдържаща дефиниция за това какво всъщност представлява
ревизията, то тя е съвкупност от действия на контролните органи,
насочени към установяване на вземанията на държавното обществено осигуряване за
неправилно извършени осигурителни разходи. В случая спорният въпрос, който е
следвало да се разреши в хода на извършената проверка е не дали лицето е
причинило щета на ДОО, а дали за периода от 18.09.2018г. до 03.06.2020г. вкл. и
периода от 04.06.2020г. до 31.12.2020г. вкл. Д.И. е притежавала качеството
самоосигуряващо се лице, с оглед данните съдържащи се в информационната система
на НОИ. В тази връзка, съдът
намира за неоснователни доводите за нищожност на оспорения административен акт в следствие
на неправилно възложена и проведена административна процедура.
Верни са изводите на административния орган, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по чл. 4, ал.
3, т. 4 от КСО (във връзка с § 1, т. 5 от
ДР на КСО).
Понятието "осигурено лице" по
смисъла на част първа
от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал.
1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал.
2, т. 1 - 3 и 5; самоосигуряващите се лица се смятат осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. ". В чл. 10, ал.
1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.
1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването. В чл. 4, ал. 1
от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители".
Съгласно чл. 4, ал. 4
от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Легално понятието "регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в
§ 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2
от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо
лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1
от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица
по чл. 4, ал.
3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса
за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване
на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
По делото не е спорно, че жалбоподателката
е отглеждала домашни птици и че е имала регистрация в Регистъра на земеделските
стопани. Това обаче не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение
с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и "осигурено
лице" по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска продукция,
предназначена за продажба (производството за лични нужди не покрива изискването
за трудова дейност), дори и да е регистрирано по установения ред, не може да
има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са подавани
данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички
елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба –
т. е. лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на
надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на
осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното
правоотношение по чл. 10, ал.
1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и
реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за
земеделски стопанин в § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО
като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска
продукция с цел продажба". Следователно липсата на упражняване на
посочената по-горе трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й
на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава, я
дисквалифицира като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал.
3, т. 4 от КСО с право на съответните осигурителни
плащания по КСО.
Предвид вида на извършваната от Д.И.
дейност - отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите
на Закона за
животновъдството, с който закон се уреждат организацията и
управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и
предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и
задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.
Съгласно чл. 13, ал.
1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с
отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с
производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл.
13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда
на Закона за
ветиринарномедицинската дейност (ЗВМД) и подлежат на вписване
в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните
обекти на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) с уникален номер.
В чл. 13, ал.
4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които
се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като "лично стопанство" и собствениците им нямат право да
предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на
суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като
"ферми".
Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР
на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а
"лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни
с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7, ал.
3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на
животновъдните обекти. В предходната и относима към казуса редакция на чл. 137 от
ЗВМД бе предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти
подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната
Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), въз основа на което
директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение
за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като
регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Задължението за подаване на
заявление за регистрация касае тези от собствениците или ползвателите на
животновъдни обекти, чиито стопанства не се дефинират като "лични".
Изложеното обуславя извода, че
както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата
на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се
лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица.
Подадените от нея данни с декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ по
чл.5, ал.4 от КСО за самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин,
са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните
предписания и потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Хасково. В случая административният орган правилно е приложил относимите към казуса
норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на
административния контрол по чл. 117, ал.
3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал
законосъобразен акт.
В заключение и с оглед възраженията на
оспорващата, че за процесния период е получавала осигурителни плащания,
основаващи се на влезли в сила индивидуални административни актове, които са
стабилни и не подлежат на отмяна, следва да бъде посочено, че тези възражения и
доколко те са основателни, следва да бъдат разисквани в други административни
производства, предвидени в КСО, които могат да се развият след влизане в сила
на оспорения в настоящото производство акт.
По изложените съображения оспореният
административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по
смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу него жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да се определи в
размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.
***, против Решение №1012-26-258-1 от 21.06.2021 г. на Директора на
Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
ѝ срещу задължителни предписания №ЗД-1-26-00927485/27.05.2021г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********,***, да
заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Хасково сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред
настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: