РЕШЕНИЕ
№ 12334
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110140512 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. Б. А. срещу „ЮЛ за признаването за нищожна като
противоречаща на закона и на добрите нрави на клаузата на чл. 2.4 /е/, т. ii от
договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023 г., както и за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5266.32 лв. с
равностойност 2692.63 евро, представляваща недължимо платена такса за
предсрочно погасяване на заем по договор за бизнес кредит клиентски № 8622
от 20.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 03.07.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 20.12.2023 г. между него в лично качеството, както
и в качеството на лице представляващо ********.“ и ответника в качеството
на кредитодател в бил сключен договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от
20.12.2023 г., по силата на който му е бил предоставен кредит в размер на 8000
евро оборотни средства. Договорът бил с фиксиран лихвен процент от 20 %,
като за обезпечаване на договора била учредена договорна ипотека. Кредитът
бил заплатен на 02.02.2024 г., като била начислена сумата от 5266.32 лв.,
представляваща такса за предсрочно погасяване на заема, начислена съгласно
чл. 2.4 /е/, т. ii от договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023 г.
Посочва, че ищцата се явявала потребител, поради което клаузата по чл. 2.4
/е/, т. ii от договор била нищожна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Посочва, че
така предвидената такса, представляваща неустойка, която излизала извън
1
присъщата й обезпечителна функция и водела до неоснователно обогатяване,
което противоречало на добрите нрави. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения срок. Посочва, че ответницата била заплатила на
02.02.2024 г. изцяло сумите по договора, съгласно издадено от него
удостоверение за задължения. Посочва, че ищцата не се ползвала с
потребителска защита, доколкото бил предоставен на лице осъществяващо
търговска дейност. Посочва, че клаузата на чл. 2.4 /е/, т. ii от договор за бизнес
кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023 г. не противоречала на добрите нрави,
като същата се начислявала само върху сумите, които не били погасени,
погасявали се предсрочно и върху тях нямало да се заплаща договорна лихва.
Неоснователен бил предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Моли за отхвърляне
на предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа отговора на исковата молба претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че бил сключен договор за бизнес кредит клиентски № 8622
от 20.12.2023 г., между ЮЛ, В. Б. А. и „ЮЛ, по силата на който била
предоставена сумата от 8000 евро, че кредитът бил предсрочно погасен на
02.02.2024 г., като била начислена и заплатена сумата от 5266.32 лв.,
представляваща такса за предсрочно погасяване на заема. Горното се
установява и от представения договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от
20.12.2023 г., сключен между ЮЛ, като кредитополучател, В. Б. А., като
солидарен и ипотекарен длъжник и „ЮЛ, като кредитодател, по силата на
който е отпуснат кредит в размер на 8000 евро за оборотни средства. Съгласно
чл. чл. 2.1 /b/ кредитополучателят се задължавал да използва кредита за
следните цели и на следните етапи, първи етап при подписване на договора и
с цел финансово подпомагане на кредитополучателя, преди учредяване на
необходимите обезпечения се отпускала сумата от 2272.13 евро, която се
усвоявала целево по следния начин: 889.60 евро се удържали за
административно и юридическо обслужване, 104.30 евро се превеждали на
„ЮЛ за извършване на експертна оценка, 255.65 евро се удържали от „ЮЛ,
която сума се удържала за покриване на задължение на В. Б. А. за връщане на
парична сума, останалата сума в размер на 1022.58 евро се предоставяли на
кредитополучателя. При втория етап се отпускала остатъка от кредита за
оборотни средства на кредитополучателя по банкова сметка след учредяване
на обезпеченията. В чл. 2.3 /а/ от договора е предвидено, че
кредитополучателят дължал на кредитора фиксирана лихва в размер на 20 %
на година върху всяка усвоена и непогасена част от главницата на
2
предоставения кредит. В чл. чл. 2.4 /а/ е посочено, че кредитополучателят се
задължавал да изплати цялата сума по отпуснатия кредит, заедно с
начислената лихва, такси и разноски, подлежащи на възстановяване, в срок до
60 месеца. Съгласно чл. 2.4 /е/, т.ii от процесния договор е посочено, че
кредитополучателят имал право да погаси предсрочно кредита при условие,
че заплатял такса за предсрочно погасяване в определения по-долу размер от
всички вноски, които кредитополучателят би дължал според погасителния
план, приложен към договора като приложение № 2, ако кредитът не бе
изцяло или частично предсрочно погасен, като процентът за предсрочно
погасяване бил, както следва: 19.5% при предсрочно погасяване през първата
година от сключване на договора за кредит, 14.5% при предсрочно погасяване
през втората година от сключване на договора за кредит, 9.5% при предсрочно
погасяване през третата година от сключване на договора за кредит, 4.5% при
предсрочно погасяване през четвъртата година от сключване на договора за
кредит, 0% при предсрочно погасяване след четвъртата година от сключване
на договора за кредит. В чл. 4.1 от договор за бизнес кредит е предвидено, че
предварително условие за отпускане на кредит било кредитополучателя,
заедно със солидарния и ипотекарен длъжник се задължавали да представят
обезпечение, а именно учредена от ипотекарния длъжник ипотека в полза на
кредитодателя по отношение на самостоятелен обект в сграда, а именно:
апартамент № 13 с идентификатор ************, с адрес на имота
*********************, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор *********************. В чл. 4.2 е посочено, че
кредитополучателят е длъжен да осигури разходването на предоставените по
кредита суми единствено и само за целите, посочени в член 2.1, като
кредитополучателят бил длъжен да извършва дейността си с грижата на
добрия търговец, както и в съответствие с приложимото право.
Представен е погасителен план по договора за кредит, представляващ
приложение № 2 от договора, който е подписан от страна на ищцата.
По делото е представено платежно нареждане от 02.02.2024 г., от което е
видно, че ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 22664 лв. с
посочено основание предсрочно погасяване на кр. номер 8622 на В. А. и ЮЛ.
Представено е искане от 23.01.2024 г. от В. Б. А., в качеството й на ЮЛ
във връзка с бизнес кредит № ******************г. за предсрочното
погасяване на договора за кредит от 05.02.2024 г.
Представено е удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания
за имот издаденото служба по вписванията на 26.02.2024 г. по отношение на
апартамент с идентификатор ************, с адрес на имота
*********************.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 48 от 22.12.2023 г., том II-1, рег. № 2893, дело № 184 от 2023 г.,
съгласно който ЮЛ, като кредитополучател, В. Б. А., като ипотекарен
длъжник във връзка с договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от
20.12.2023 г. учредяват в полза на „ЮЛ договорна ипотека върху имот с
идентификатор ************, с адрес на имота *********************.
3
Съгласно представено удостоверение № ************ от 05.02.2024 г.
издадено от ответника на ЮЛ в това, че към 05.02.2024 г. задълженията по
договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023 г. възлизали на
11587.81 евро, от която сума 8000 евро главница, 204.24 лв., редовна лихва,
650 евро за заличаване на ипотека, 2692.63 евро такса съгласно чл. 2.4/е/ ii,
както и 40.94 евро такса съгласно чл. 4.4/i/.
По делото е представено искане за бизнес кредит от 11.12.2023 г. с
кредитоискател ЮЛ, с което е поискан кредит в размер на 8000 евро за 60
месеца, с цел на кредита бизнес кредит с цел оборотни средства. Също така е
посочено, че има собствен капитал от 40000 евро, като източника на
средствата е търговска дейност, а именно финансово –консултантска дейност
от м.12.2023 г.
Представени са и Тарифа за таксите и комисионите, които ЮЛ прилага по
извършени услуги на клиенти - юридически лица, еднолични търговци,
дружества по Закона за задълженията и договорите, бюджетни предприятия и
чуждестранни търговски представителства, Тарифа за юридическите лица на
ЮЛ, както и Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които ЮЛ прилага по
извършените услуги на клиенти – бизнес клиенти.
По делото е несъмнено установено, че на 20.12.2023 г. между ЮЛ, като
кредитополучател, В. Б. А., като солидарен и ипотекарен длъжник и „ЮЛ,
като кредитодател е възникнало валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за бизнес кредит клиентски № 8622, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 8000 евро за срок от
60 месеца, годишен лихвен процент /ГЛП/ 20 %, за обезпечаване на
задълженията по договора е била учредена ипотека, както и кредитът бил
предсрочно погасен на 02.02.2024 г.
По делото се явява спорно обстоятелството дали ищецът е сключил
договора в лично качество и дали се явява потребител. Във връзка с
преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 е
формирана практика на СЕС, в която е дефинирано понятието „потребител“,
като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите,
предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл за тълкуването
на понятието потребител са решенията на СЕС по дело С-570/2021 г., дело С-
110/14 г., С-485/21 г. и др. Съгласно тези актове, националният съд с оглед
всички обстоятелства по делото / целта на договора, обстоятелствата, при
които е сключен, а не само формално с оглед вида на договора и неговото
съдържание/, следва да провери дали страна по същия може да бъде
определена като потребител. С оглед практиката на СЕС потребителската
защита не е ограничена от преклузиите по ГПК, съдът следи служебно, а
потребителят може да се позове на тази нищожност и в случаите, когато е
изпълнил доброволно задълженията си съобразно договора – т този смисъл
решение № 98 от 7.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2180/2024 г., II т. о.
В случая следва да се посочи, че съгласно чл. 23, ал. 6 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се
4
считат за известни на съда обстоятелства, вписани в търговския регистър и в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно вписванията в
Търговския регистър В. Б. А. е регистрирана като едноличен търговец на
08.12.2023 г., с адрес на управление нейният постоянен адрес в с. Динево. Тази
регистрация, непосредствено преди сключването на договора за бизнес
кредит, като не се установява преди или след вписването от ищеца да е
извършвана търговска дейност, да е образувано търговско предприятие, за
което да е водено счетоводство, съгласно изискванията на чл. 53 от ТЗ и чл. 3,
ал. 2 от ЗСч, да са извършвани действия по данъчна регистрация или
отчетност по реда на ЗДДФЛ, ЗДДС или друг данъчен закон. По партидата на
********.“, липсват други вписвания, обявявания и заличавания, включително
обявяване на годишни финансови отчети. С оглед на което може да се направи
извод, че регистрацията на В. Б. А. като едноличен търговец от 08.12.2023 г. е
била единствено с оглед сключването на договора за заем с конкретното му
съдържание, но този договор не е бил част от търговска дейност на ищцата - за
нейните нужди и цели. Въпреки посоченото при сключване на договора не се
установява В. Б. А. да е действала като търговец, а общото изявление, че се
касае за целево кредитиране за оборотни средства е било привидно. Това се
установява от обстоятелството, че сумата по процесния договор е била
преведена по сметката посочена в чл. 2.2 /а/ от процесния договор, която
сметка видно от платежното нареждане от 02.02.2024 г. се явява лична сметка
на В. Б. А., от която сметка именно сметка е и извършено предсрочното
погасяване кредита. Като също така не се установява задълженията по
договора за кредит да са били зачислявани като пасив в предприятието на
търговеца, тъй като такова предприятие реално никога не е било образувано,
нито търговска дейност е била извършвана. При физическо лице – едноличен
търговец се касае за единство в правния субект, но и обособеност на
предприятието на едноличния търговец от неговото останало имущество
/Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001, ОСГК на
ВКС/. Физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец не са
различни правни субекти. Признаването на търговско качество на едно
физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него
възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на
търговското право, но без да е налице нов правен субект, т. е. единствено в
пределите на собствения му персоналитет. Следователно, регистрирането на
ищцата като ЕТ не е променило персоналитета й, а само е разширило нейната
правоспособност. Формалната регистрация на ищцата като ЕТ, извършена за
нуждите на кредитирането, посочването на това нейно качество при
сключването на договора за кредит, както и наименованието на договора „за
бизнес кредит“ не са достатъчни да обусловят извод, че не се касае за договор,
сключен с потребител. Доколкото по делото не се установи ищцата да е
упражнявала системно професионална дейност, то задълженията по договора
от 20.12.2023 г. са били поети от В. Б. А. в лично, а не в търговско качество,
поради което презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ е оборена – в този смисъл
решение № 57 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2418/2022 г., I т. о.
С оглед на гореизложеното в случая се касае за кредит за недвижим имот
5
на потребител по смисъла на чл. 1, ал. 2 и чл. 22 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители. Договорът от 20.12.2023 г. е за
предоставянето на заем, задълженията по който са били обезпечени с ипотека
и при сключването му ищецът – заемополучател е действал извън рамките на
своята търговска, стопанска или професионална дейност и се явява
потребител /§ 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на ЗКНИП/. ЗКНИП
императивно изисква, че потребителят има право по всяко време да погаси
изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, а съгласно чл. 41,
ал. 3 от ЗКНИП кредиторът има право на справедливо и обективно
обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с
предсрочното погасяване на кредита, в размер до едно на сто от предсрочно
погасената сума по кредита, когато кредитът е погасен преди изплащане на 12
месечни погасителни вноски от усвояването му. В случая при договорът от
20.12.2023 г. съгласно чл. 2.4 /е/, т.ii се предвижда, че кредитополучателят
имал право да погаси предсрочно кредита, като процентът за предсрочно
погасяване бил, както следва: 19.5% при предсрочно погасяване през първата
година от сключване на договора за кредит, какъвто е процесния случай. В
случая изискването на чл. 41, ал. 3 от ЗКНИП не е било спазено и с оглед
разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗКНИП разпоредбата на чл. 2.4 /е/, т. ii от
договора от 20.12.2023 г. се явява нищожна, поради което предявеният иск с
правно основание основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва да бъде
уважен. Доколкото в настоящият случай с предявените искове се претендират
различни форми на нищожност, всъщност се съединяват обективно различни
искове, като съединяването е винаги евентуално, поради което не следва да се
разглеждат останалите предявени основания за нищожност.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да
получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие разпоредбите от
процесния договор отнасящи се до задължението за такса за предсрочното
погасяване на задълженията по договора за кредит. По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е
погасила предсрочно договора за кредит на 02.02.2024 г., като била начислена
и заплатена сумата от 5266.32 лв., представляваща такса за предсрочно
погасяване на кредита съгласно чл. 2.4/е/ ii. Така посоченото обстоятелство се
установява и от представеното платежно нареждане, както и от удостоверение
№ ********* от 05.02.2024 г. В случая сумата от 5266.32 лв. се явява
заплатената сума за такса за предсрочното погасяване на задълженията, която
6
сума е събрана на основание клауза, която се явяват нищожна съгласно
изложеното по-горе, поради което така предявения иск следва да бъде уважен
изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски , като страната претендира сумата от 260.65 лв. държавна така и
1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото
намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което намалява същото на 1000
лв. При този изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от В. Б. А., ЕГН
********** със съдебен адрес в ***************, партер, чрез адв. Н. Б.
срещу „ЮЛ, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
**************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД клаузата
на чл. 2.4 /е/, т. ii от договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от 20.12.2023
г., сключен между В. Б. А. срещу „ЮЛ, поради противоречието й със закона.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
**************, да заплати на В. Б. А., ЕГН ********** със съдебен адрес в
***************, партер, чрез адв. Н. Б., по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 5266.32 лв. с равностойност
2692.63 евро, представляваща недължимо платена такса за предсрочно
погасяване на заем по договор за бизнес кредит клиентски № 8622 от
20.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 03.07.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
**************, да заплати на В. Б. А., ЕГН ********** със съдебен адрес в
***************, партер, чрез адв. Н. Б., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 1260.65 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7