Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 08.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XIX-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Сибел Бедел, като разгледа докладваното от
съдия Петкова гражданско дело № 4206 по описа на
ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/:
Производството
е образувано по повод искова молба на К.Й.П. с
ЕГН **********,***, с която против Й.П.Г. с ЕГН********** ***, е
предявен иск с правно основание чл. 144 от СК за заплащане на издръжка в размер
на 150 лева месечно, считано от 30.08.2019г.
Исковата
молба се основава на следните обстоятелства: Ответникът е баща на ищеца. До
завършване на средното образование на К. П. той заплащал издръжка в размер на
по 90 лева месечно. Ищецът е записан на 30.08.2019г. за студент, първа година,
редовно обучение за висше образование, специалност „корабостроене” във ВВМУ „Н.
Й. Вапцаров”, град В.
К.
П. се нуждае от средства за заплащане на семестриални такси, за квартира, за
закупуване на храна, дрехи, за осигуряване на учебни пособия, транспорт и др,
поради което претендира от ответника да му заплаща издръжка в размер на 150
лева месечно. К. П. е заплатил такса за I-ви семестър в размер на 835 лв.,
закупил е униформа на стойност 135 лева. Поради редовната форма на обучение
ищецът няма възможност да работи през учебната година и да се издържа сам. През
лятото два месеца е работил като *********
в к.к. *********, при месечно възнаграждение от 750 лева, като заработеното е
крайно недостатъчно да покрие разходите му през учебната година. К.П. разчита
на помощта на своята майка Д.Д., ****** в СУ ******, град Д. От две години
същата е с влошено здравословно състояние – поставени са й диагнози радикулопатия и остеортроза, които
налагат лечение и рехабилитация. Освен това майката на ищеца обгрижва и своя
баща. Ответникът няма задължения към други непълнолетни деца, живее в
самостоятелно жилище и разчита на помощта на родителите си, поради което е в
състояние да изплаща издръжка в претендирания размер.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска за издръжка в претендирания размер.
Ответникът
представя отговор, с който моли за отхвърлянето на предявения иск по следните
съображения: същият няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер,
месечно доходите му от труд възлизат на около 560 лева, няма други доходи и
имоти, от които да се издържа. Заявявава, че не би могъл да изплаща
претендираната сума.
В
съдебно заседание ответникът поддържа депозирания отговор чрез процесуален
представител и моли за отхвърляне в цялост на предявения иск за издръжка.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане от ***г***
Д. въз основа на акт за раждане № ***/14.02.2000 г., ищецът К.Й.П. с ЕГН ********** е роден на *** г., като
произхожда от родители: Д.К.Г. и Й.П.Г..
С решение № 839/17.8.2018г. по гр. дело №1619/2018г. по описа на ДРС ответникът
е осъден да заплаща на К.Й. П. месечна
издръжка в размер на 90 лв., считано от датата на влизане на решението в сила –
01.09.2018г. до завършване от К.Й. П. на средното му образование за предвидения
срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст или до настъпване на
друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката.
Според разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
От анализа на цитираната разпоредба се налага извода,
че с факта на навършване на 18-годишна възраст, задължението на родителя за
издръжка по чл. 143 от СК се прекратява. Законът допуска, при наличието на
визираните в правилото кумулативни предпоставки, а именно - лицето да е
ненавършило 20, съответно 25-годишна възраст, да учи редовна форма на обучение
в легитимно средно, или висше учебно заведение, да не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си и на последно място родителят
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват да отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете –
възникване на право на издръжка в лицето на навършилите пълнолетие деца.
В обсъжданият случай следва да се приеме, че ищецът
попада под хипотезиса на нормата на чл. 144 от СК – законодателят е поставил
като изискване пред пълнолетния, за да претендира от своите родители издръжка,
същият да учи във висше учебно заведение до навършване на 25-годишна възраст, а
в настоящия случай К.П., съобразно представеното по делото, във
вид на заверен препис, уверение, издадено от ВВМУ ******* – гр. В., през
учебната 2019/2020г. е записан в първи курс, редовна форма на обучение за висше
образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалност „*********”.
Спецификата на правото на издръжка по този ред, за
разлика от общата хипотеза на издръжка на ненавършили пълнолетие деца, е
поставянето на нейната дължимост в зависимост от възможността на родителя,
спрямо който се търси нейното изплащане, да я дава бе особени затруднения.
В подкрепа основателността на предявения иск ищецът е
представил доказателства, чрез ангажираните на показанията на свидетелките Д.К.Д.
и И.П.Т..
Свидетелката Д., в качеството си на майка на К.П.,
заявява пред съда, че синът й към настоящия момент е студент редовна форма на
обучение. Свидетелката го издържа сама, не може да разчита на помощта на своите
родители, които са възрастни. Семестриалната такса за обучението на К. е в
размер на 835 лева. Всяка седмица тя му дава 100 лева джобни, отделно заплаща
месечен наем за квартира в гр. В. в размер на 190 лева. Пояснява, че К. е бил
приет на общежитие, но тъй като в началото на учебната година, то е било в
ремонт, е трябвало да наемат квартира. Синът й не разточителствал, но
средставата, който свидетелката му предоставяла, не били достатъчни – имало
много непредвидени разходи. Пояснява, че все още не били закупили учебник по
физика на стойност 20 лева, защото нямали възможност. Ответникът никога не е
предоставял средства за издръжката на сина си извън определената със съдебно
решение, не го е търсил и не го е подпомагал. Й.Г. бил ********, към настоящия
момент работил във фурна ***** в гр. Б., която според свидетелката била една от
трите пекарни с най-висок рейтинг в гр. Б.
Свидетелката споделя, че е звъннала на собственика на фурната, като е
заявила, че търси работа за своя съпруг – ******. Разговаряла със собственика,
като от разговора й станало ясно, че заплата на *******, която същият
осигурявал, била поне „два пъти по хиляда лева”. Знае, че работодателят на
ответника му е осигурил квартира в гр. Б..
Свидетелката Т. /без дела и родство със страните/
споделя, че синът й е съквартирант на К.П.. Двете момчета живеят в гр. В., като
си поделят наем в размер на 380 лева общо. Месечно имали около 100 лева разходи
за ток, вода и интернет. Свидетелката давала на сина си 100 лева джобни на
седмица.
Въз основа на служебно изискани справки се установява,
че ишецът
не притежава недвижи имоти и МПС.
По отношение на податните възможности на ответника по
делото е установено, че същият не притежава недвижимо имущество, но е
собственик на лек автомобил – *********, дата на произв: 1990 г. Същият до
01.02.2020г. е работил на пълно работно време срещу месечно възнаграждение от
560 лева като общ работник във „Фурна Лазур Груп” ЕООД в гр. Б., а от 01.02.2020г.
/след получаване на препис от исковата молба/ е преминал на непълно работно
време от 4 часа при същия работодател срещу възнаграждение от 310 лева месечно.
Установява се, че майката на ищеца Д.К.Д. работи по
трудово правоотношение като ********* в СУ *********** гр. със средномесечен брутен доход от 1278,10 лева
/съгласно приложеното удостоверение – л. 49/. Не е спорно, че Д. Д. не притежава недвижими
имоти и МПС.
От изложената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 144 във вр. с чл. 149 от СК. Според цитираната норма
родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако
последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни, и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение
в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, като
тази издръжка се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.
Издръжката е институт на
семейното право и представлява основано на закона задължение за определени
членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на
издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на
издръжка е парично. Чрез иска за присъждане на издръжка се постига
удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от такава и е насочен
срещу имуществената сфера на ответника. Задължението на родителите по чл.144 от СК е да дават издръжка на своето пълнолетно дете, когато учи редовно в средно,
полувисше или висше учебно заведение. Идеята, заложена в този законов текст, е
да бъдат подпомагани пълнолетните лица, когато учат в средни, полувисши и висши
учебни заведения и нямат свои доходи за издръжка, и то само доколкото даването
на издръжка от родителите няма да ги затрудни особено - чл.144 от СК. Също
според чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Това
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си дете. /В този смисъл и Решение №
199/17.05.2011г. по гр.дело № 944/2010г. – ІІІ г.о. ВКС, Решение №
305/07.06.2011г. по гр.дело № 1269/2010г. – ІV г.о. ВКС, Решение №273/17.10.2011г. по гр.дело №
1694/2010г. – ІІІ г.о. ВКС/.
В
обсъжданата хипотеза следва да се приеме, че ищцата попада под хипотезиса на
нормата на чл. 144 от СК – законодателят е поставил като изискване пред
пълнолетния, за да претендира от своите родители издръжка, същият да учи във
висше учебно заведение до навършване на 25-годишна възраст, а в настоящият
случай К.П., съобразно представеното по делото, във вид на заверен препис,
удостоверение, издадено от ВВМУ *******, град В. през учебната 2019/2020г. е
записана в първи курс, редовна форма на обучение за висше
образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалност „*********”, т.е.
същият отговаря на поставеното от закона условия – не е навършил 25-годишна
възраст и да продължава обучението си в легитимно висшо учебно заведение.
Изложените фактически съображения предполагат нуждата
от значителни средства за К.П., с оглед покриване на разноските му, свързани
със закупуването на храна, облекло, учебни пособия и пр., поради което следва
да се ангажира и отговорността на нейния баща – ответник по делото за издръжка.
В тази връзка следва да се отбележи, че издръжката на ищеца се поема от неговата
майка, както и че двамата не разполагат с имущество, от управлението /или с
разпореждането с което/ на което да реализират допълнителни средства.
По делото не се установи ищецът
да има някакви доходи или имущество, от което да може да се издържа.
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е
безусловно, каквото е задължението към ненавършилите пълнолетие деца, но е
морално. За да се дължи издръжка по смисъла на чл.144 от СК, родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволява без особено затруднение да отделя средства за издръжка и на
пълнолетното си дете /В този смисъл Решение № 179/22.03.1996г. по гр.дело №
1285/1995г. - ВКС II г.о., Решение № 4/28.02.1999г.
по гр.дело № 866/1998г. - ВКС II г.о./. В закона няма
легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно
може да се изясни като се има предвид смисълът и съдържанието на издръжката
като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се.
Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява, с оглед
на материалните възможности на родителите, както и предвид наличието на други
обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.
Изложеното води на извод, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя пари и за издръжка на
пълнолетното си дете. Освен това, по делото липсват твърдения, а и доказателства,
сочещи, че ответникът в производството има задължения за издръжка към непълнолетни
лица.
В този смисъл съдът, отчитайки
установените месечни доходи на ответника, счита, че същият би могъл да отделя
известни финансови средства, подпомагайки пълнолетния си син при завършване на
висшето му образование, което се явява най-вече морален дълг за родителя.
За определяне размера на
издръжката, която следва да заплаща, трябва да се вземе предвид и
обстоятелството, че ответникът по иска не е единственият, който е задължен за
това. Издръжката по чл.144 от СК се дължи и от двамата родители, според материалните им възможности. След образуване на настоящото дело, по взаимно
съгласие с работодателя ответникът е преминал на непълно работно време от 4
часа срещу месечно възнаграждение от 310
лева, като съгласно представеното по делото допълнително споразумение – л.66 от
делото това е станало по молба на работника. За съда остават неясни причините,
поради които Й.Г. е поискал да работи на непълно работно време срещу значително
по-ниско възнаграждение. Съдът кредитира показанията на свид. Д., преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, че ответникът реализира доходи, надвишаващи значително
минималната работна заплата за страната, намирайки ги за логични и
последователни.
С оглед на данните по делото, съдът
приема, че е налице третата обуславяща предпоставка за уважаване на иска,
доколкото търсената от ищеца издръжка не би съставлявала особено затруднение за
ответника - родител. Както вече се посочи, задължението за заплащане на
издръжка в този случай не е безусловно по смисъла на чл.144 от СК, а се
дължи при наличието на средства от страна на дължащия родител над
собствената си необходима издръжка, позволяващи му без особено затруднение да
отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете. При определяне размера
на тази издръжка, съдът счита, че за задоволяване на нуждите на ищеца от такава,
с оглед възрастта му, обикновените условия на живот за него в гр. В., където
живее и учи редовно обучение и необходимите разходи за обучението му /наем, учебни
помагала, такса за семестър, храна и облекло, транспорт и др./, с оглед
получаваните от ответника реални доходи, последният би могъл без особени
затруднения да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. При определяне на издръжката съдът взема
предвид, че по данни на НСИ за 2019 г. неоходимата издръжка за едно лице е средно 618,15 лева (в това число за храна, безалкохолни и
алкохолни напитки, облекло и обувки, за заплащане на консумативи за жилище -
вода, ел. енергия и горива, за жилищно обзавеждане и поддържането му, за
здравеопазване, транспорт, съобщения, културен отдих, данъци и други разходи). Останалата
част от необходимите средства за допълване на ежемесечната издръжка на ищеца,
следва да се осигурят от неговата майка.
С оглед на тези съображения,
съдебният състав счита, че бащата следва да заплаща на пълнолетния си син
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 30.08.2019г. /по делото липсва спор относно датата, на която ищецът е записан за студент
редовна форма на обучени/ до настъпването
на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Tози размер издръжка
безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищеца, но
съдът следва да отчита възможностите на задължения родител, като при определяне
на издръжката за пълнолетни лица, съдът не е обвързан с минималните размери на
издръжката, определени, съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Към настоящия момент ищецът живее на квартира в гр. В., като след
извършване на ремонтните дейности, няма пречка същият да се премести да живее
на общежитие към учебното заведение, в което учи и съответно да заплаща по –
нисък наем.
По изложените съображения искът следва да бъде уважен
така, както е предявен.
При този
изход на делото, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на съда сумата от 216 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.П.Г. с ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетния си син К.Й.П. с ЕГН **********,***,
месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто
и петдесет лева/, на основание чл.144 във вр. с чл. 149 от СК, считано от 30.08.2019г.
до настъпването на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА Й.П.Г. с ЕГН**********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДОБРИЧКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 216 /двеста и шестнадесет
лева/, представляваща държавна такса върху определения размер на
издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: