№ 566
гр. Варна, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500505 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Н. М. с настоящ адрес с. М.г.,
общ. В., В. област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение
№ 333/04.12.2024 год., постановено по гр. дело № *********** по описа на
РС-П. за 2024 год., с което са уважени, предявени от „Е.С." АД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В.В.” *** срещу
въззивника М. Н. М. по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК обективно
кумулативно съединени искове, като е прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът М. Н. М. от с. М.г., В. област дължи на „Е.С."
АД, ЕИК ******** със седалище гр. Варна сумата от 1056, 33 лева,
представляваща непогасен остатък от главница в общ размер на 2079, 20 лева,
съставляваща стойност на ел. енергия по извършена корекция за периода
16.01.2023г.- 15.04.2023г. за обект на потребление, находящ се в с. М.г. с
абонатен № **********, по партида с клиентски № **********, за която сума
е издадена фактура № *****************г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната върху горната сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 77, 62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1056, 33 лева за периода от 20.05.2023г. до
19.04.2024г., за които суми е издадена Заповед № ************г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № ******
1
год. по описа на РС-П..
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Не са обсъдени наведените от ответника в
отговора му на исковата молба възражения, че ищцовото дружество няма
лиценз да продава, респ. да доставя електрическа енергия, поради което и
няма право, т. е., не е материално правно легитимиран да получава цена за
доставена електрическа енергия; че поддържането на техническата изправност
на средствата за търговско измерване е задължение на
електроразпределителното дружество в качеството му на негов собственик (в
случая – на ответника), а неподдържането им в изправност е недобросъвестно
поведение, което не следва да има за последица неоснователното обогатяване
на дружеството за сметка на потребителите на електрическа енергия, без да е
установена точната дата на въздействието върху СТИ (електромера); че
доставчикът няма право на извършва едностранна корекция на сметките на
потребителите за доставена електрическа енергия въз основа на клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като не е обсъдено от съда наведеното възражение за нищожност на
тези клаузи поради техния неравноправен характер. Въззивникът навежда
още, че съдът е обсъждал и формирал извод за основателност на исковете на
ищеца въз основа на Общи условия на договор за продажба на електрическа
енергия, който касае друго дружество – „Е.-П.П.“ АД, със седалище гр. Варна
и не се отнася за страните по спора. Твърди се и неправилно приложение на
нормите на ПИКЕЕ.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, ищецът Е.С.“ АД, със седалище гр. Варна,
настоящ въззиваем, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата си, а въззиваемото дружество чрез представител оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-П. е образувано по предявени от „Е.С.“ АД, с
ЕИК ********, със седалище гр. Варна срещу М. Н. М. с настоящ адрес с.
М.г., общ. В., В. област по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, обективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът М. Н. М. дължи на ищцовото дружество
„Е.С.“ АД, с ЕИК ********, със седалище гр. Варна сумата от 1056, 33 лева,
представляваща непогасен остатък от главница в общ размер на 2079, 20 лева,
2
съставляваща стойност на ел. енергия по извършена корекция за периода
16.01.2023г.- 15.04.2023г. за обект на потребление, находящ се в с. М.г. с
абонатен № **********, по партида с клиентски № **********, за която сума
е издадена фактура № *****************г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната върху горната сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 77, 62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1056, 33 лева за периода от 20.05.2023г. до
19.04.2024г., за които суми е издадена Заповед № ************г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № ******
год. по описа на РС-П..
В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът М. М. е потребител
на ел. енергия за горния обект на потребление. На дата 15.04.2023 год. е
извършена проверка на електромера, измерващ доставяните до обекта на
ответника количества електрическа енергия, при която електромерът е
демонтиран и подменен с нов. За проверката е съставен констативен протокол,
който отговаря на изискванията на ПИКЕЕ. Демонтираният електромер е
изпратен за експертиза в БИМ. Метрологичната експертиза на БИМ е
констатирала, че е осъществяван нерегламентиран достъп до вътрешността на
електромера; следи от отваряне на корпуса; осъществена външна намеса в
измервателната схема на електромера – под процесора е отстранена част от
платката и са поставени допълнителни елементи, свързани към платката,
които са чужди за схемата. Електромерът не съответства на техническите
изисквания, не отговаря на изискванията от оценка на съответствие на типа
електромер. Въз основа на извършената метрологична експертиза е начислено
количество ел. енергия от 3168 кВтч за периода 16.01.2023 год. – 15.04.2023
год. за обекта на ищеца, в съответствие с чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, на
стойност от 2079, 20 лева, за която сума е издадена фактура с №
****************** год. с падеж – 19.05.2023 год. Счита, че сумата се дължи
на ищцовото дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Ответникът е платил
част от сумата, като останал да дължи на ищеца сумата от 1056, 33 лева, ведно
със законна лихва от 20.05.2023 год., денят, следващ деня на падежа, до
окончателното й изплащане. Размерът на законната лихва върху сумата от
1056, 33 лева за периода от 20.05.2023 год. до 19.04.2024 год. е 77, 62 лева. За
удовлетворяване на вземанията му в горните размери в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ ****** год. по описа на РС-П., срещу която ответникът М. М. е подал
възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на исковете.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Н. М.
оспорва исковете, счита, че са неоснователни, като излага следните
съображения: Ищцовото дружество не е материално правно легитимирано да
претендира процесните суми, тъй като няма лиценз да продава електрическа
енергия, съответно и няма право да претендира суми, съставляващи цена на
продадена (доставена) електрическа енергия; не е констатирано виновно
поведение на ответника, респ., на негов представител, поради което и липсва
3
законно основание за извършване на едностранна корекция в сметката му за
ел. енергия; едностранната корекция на сметка за вече доставена електрическа
енергия противоречи на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗПотр, поради което и нормите
на ЗЕ и ПИКЕЕ (не е посочено кои, но вероятно се имат предвид нормите на
ЗЕ и ПИКЕЕ, които предвиждат при определени условия да бъдат
преизчислявани доставените количества електрическа енергия до обектите на
потребителите) са неравноправни, тъй като без да се държи сметка за
виновното поведение на една от страните по договор, същата е принудена да
търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията
си по заплащане на доставените й количества електрическа енергия.
По тези съображения счита, че исковете – главен и акцесорен – са
неоснователни и настоява за отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, а ответникът ги
оспорва, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е безспорно, че ответникът е потребител на електрическа
енергия за обект на потребление, находящ се в с. М.г., В. област, с абонатен №
**********,
От КП № *********** год. е видно, че на посочената дата служители
на „Е.С.“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с
фабр. № ************, монтиран на обекта на потребление на ответника, при
която електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с №
****** и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на свидетеля Максим М.ов М., за когото е посочено, че е член на
домакинството на клиента, подписал протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза,
материализирана в протокол № 230/27.04.2023 год., е констатирала, че е
осъществяван нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера;
следи от отваряне на корпуса; осъществена външна намеса в измервателната
схема на електромера – под процесора е отстранена част от платката и са
поставени допълнителни елементи, свързани към платката, които са чужди за
схемата. Електромерът не съответства на техническите изисквания, не
отговаря на изискванията на оценката за съответствие на типа електромер.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел.
енергия, издадено въз основа на горната метрологична експертиза, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 3168 кВтч за
периода 16.01.2023 год.- 15.04.2023 год. за обекта на ответника. Посочено е, че
корекцията е извършена на основание чл. 50, ал. 1, т. „б“ от ПИКЕЕ – при
наличие на СТИ и липса на конкретен измерител на отклонението при
измерването на доставяната до обекта електрическа енергия.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с
4
№ ****************** год. за сумата от 2079, 20 лева, с падеж – 19.05.2023
год.
От представената от ищеца справка-извлечение за фактури и плащания
по партидата на ответника е видно, че на 09.06.2023 год. и на 06.10.2023 год.
са платени суми в общ размер на 1022, 87 лева по горната фактура, а
остатъкът за плащане е в размер на 1056, 33 лева.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в
първата инстанция, неоспорено от страните, се установява следното: В случая
е налице манипулация на електронната схема на СТИ, извършена на високо
професионално ниво при липса на яснота как е настроен новият процесор.
Манипулацията е нарушила нормалната работа на СТИ, тъй като процесорът
на практика е бил подменен, при което СТИ започва да работи според
настройките на този процесор позволявайки и неотчитане на цялото
потребено количество ел. енергия. На практика след манипулацията на
електронната схема електромерът вече не е електромер, а нещо по - различно.
Тази подмяна изисква демонтаж на СТИ и работа с увеличителни уреди, за да
се извърши запояването на новия процесор, който предварително е настроен
да работи по определен начин. В случая след демонтажа на СТИ, в обекта е
отчитано три пъти по- голямо потребление, отколкото от демонтираното
(манипулирано) СТИ, което дава основание за извод, че то е било настроено с
новия процесор в режим на „пестене“ на ел. енергия, което е и целта на
подобна намеса в измервателната схема на електромера. Установява се още от
заключението, че допълнително начисленото количество ел. енергия е в
съответствие с предвидената в чл. 50, ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ методика.
Количеството ел. енергия за доплащане от 3168 кВтч е изчислено
математически точно съобразно използваните параметри и е точно
остойностено в съответствие с утвърдените от КЕВР за процесния период
цени по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По делото не се спори, че ответникът е потребител на ел. енергия, както
и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен
към ел. мрежа, поради което ответникът има задължението да заплаща
използваната ел. енергия.
Ищцовото дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн.
в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019 год., възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период при установено от метрологична проверка, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата.
ПИКЕЕ са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с
предвидената в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно
– че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
5
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г.,
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно
доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на
електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 50, ал. 1, б. „б“ от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в
случая, е предвидено, че в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/ неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство
за търговско измерване (какъвто е и настоящият случай, с оглед установеното
от заключението на СТЕ, че след извършената намеса в измервателната схема
на електромера, той вече „не е електромер, а нещо по-различно“)
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на
сметка при неизмерване, неправилно или неточно измерване на доставяната
ел. енергия. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2
(какъвто не е настоящият случай) операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол. В ал. 2 на чл. 49 ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на
протокола – констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При
отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат,
протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
един свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се
отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от
страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.
В чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ е установен и периодът на корекцията, а
6
именно: по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. В случая по-краткият период от
посочените в цитираната разпоредба периоди е периодът от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, тъй като липсват данни в периода 16.01.2023 год. – 15.04.2023 год.
да е извършвана проверка на електромера по смисъла на чл. 45 и чл. 46 от
ПИКЕЕ, а отчитането на средствата за търговско измерване не се счита за
проверка по реда на тези правила, съгласно чл. 46, ал. 2 ПИКЕЕ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая
ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на
предпоставките за коригиране на сметката за потребление на ел. енергия на
ответника в хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Проверката на
процесното СТИ е извършена по установения ред, като за това е съставен
протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно –
подписан е от съставителя и от един свидетел - член на домакинството на
клиента.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ищецът е
доказал по безспорен начин правото си да получи от ответника сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Доводите на ответника за липса на основание за коригиране на сметката
му за ел. енергия за минал период са неоснователни. Както бе посочено по –
горе, основанието за коригиране на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, който са
нормативни актове и са задължителни за страните, а нормите на чл. 146 от
ЗЗПотр (Глава Шеста от закона) се отнасят за
неравноправни клаузи в потребителски договори, а не и за нормативни актове.
Доводите на ответника, че коригирането на сметките на потребителите
за ел. енергия само въз основа на евентуално неточно измерване на
доставената ел. енергия от средство за търговско измерване, което е
собственост на електроразпределителното дружество, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, било недопустимо, съдът намира за
неоснователни. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил
относим при реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на
договорно задължение, а настоящият случай не е такъв.
Доводите, че ответното дружество нямало лиценз за доставка на ел.
енергия, а само за пренос и разпределение на ел. енергия, поради което и няма
право да получи цената за продадена доставена стока, са неоснователни. В чл.
56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на преизчисляване на
количествата ел. енергия по реда на Раздел ІХ – ти от ПИКЕЕ, именно
операторът на електроразпределителната мрежа (в случая ищецът по исковете
„Е.С.“ АД-Варна), а не крайният доставчик, издава фактура и ползвателят на
мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума.
Доводите на ищеца, че ПИКЕЕ не кореспондират със Закона за защита
на потребителите, поради което и установените с тези правила корекционни
7
процедури представляват неравноправна клауза по отношение на
потребителите, са неоснователни. ЗЗПотр обявява за нищожни клаузи в
потребителски договори, а както се посочи ПИКЕЕ са нормативен акт, поради
което и нормите на глава Шеста от ЗЗПотр са неприложими по отношение на
ПИКЕЕ.
Доводите на ответника, че ПИКЕЕ, са нищожни поради противоречие с
повелителни разпоредби на закона, а именно с нормата на чл. 38б, ал. 1, т. 3
ЗЕ, също са неоснователни. Съгласно чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ енергийните
предприятия – страни по договорите, по чл. 38а, ал. 1 предоставят на своите
потребители на енергийни услуги информация за реално потребените
количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с
договорената периодичност на отчитане без задължение за допълнително
плащане за тази услуга. Задълженията на енергийните предприятия - страни
по договорите с потребителите за енергийни услуги, установени с цитираната
разпоредба, нямат никакво отношение към ПИКЕЕ, които както се посочи по
– горе, са издадени съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ПИКЕЕ. Отделно от това
нищожността на актовете по глава пета, раздел трети от АПК (нормативни
административни актове) може да бъде установявана само по реда на глава
десета, раздел трети от АПК, а не и в настоящото производство.
Цитираната от ответника в отговора му на исковата молба съдебна
практика, с която той обосновава недължимостта на процесните суми
(главница и законна лихва за забава) е неприложима в настоящия случай.
Цитираните решения на ВКС на РБ са постановени при друга нормативна
уредба и се отнасят до неравноправния характер на клаузите в сключените с
потребителите на ел. енергия договори при общи условия, уреждащи
възможността електроразпределителните дружества и доставчиците на ел.
енергия да коригират едностранно сметките на потребителите за ел. енергия за
минал период.
По изложените съображения предявените искове са основателни и
подлежат на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия – ищец следва да се присъдят разноски
за настоящата инстанция в размер на сумата от 504 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 333/04.12.2024 год., постановено
по гр. дело № *********** по описа на РС-П. за 2024 год.;
ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН ********** с настоящ адрес с. М.г., общ. В., В.
област, да заплати на „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
8
управление гр. Варна, бул. „В.В.” ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 504 лева (петстотин и четири лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9