РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Смолян , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500067 по описа за 2021 година
Производството е по чл.269 и следващите ГПК, във връзка с чл.128 КТ.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба (наименована
отговор) вх.№ 7730 от 27.11.2020година от „СТАР ПОСТ“ООД
СОФИЯ,представлявано от управителя Десислава Вълкова, срещу Решение
№ 458/16.10.2020 г., постановено по гр. дело № 352/2020 г. по описа на
Районен съд - гр. Смолян, с което е осъдено дружеството жалбоподател да
заплати на С.И. К. сумата 371,69лв.- дължимо трудово възнаграждение за
м.април 2017г., ведно със законната лихва , считано от 16.05.2017г. до
окончателното изплащане, сумата 371,69лв.- дължимо трудово
възнаграждение за м.ноември 2017г., ведно със законната лихва, считано от
16.12.2017г. до окончателното изплащане, сумата 371,69лв.-дължимо трудово
възнаграждение за м. декември 2017г., ведно със законната лихва, считано от
16.01.2018г. до окончателното изплащане.
Със същото решение са отхвърлени исковете за дължими трудови
възнаграждения за процесните месеци – април, ноември и декември 2017г. в
1
частта за разликата над уважения размер от 371, 69лв. до пълния претендиран
размер от 476,56лв. за всеки един от посочените месеци,кактои са възложени
в тежест на ответника направените съдебни разноски по делото в размер на
296,38 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението е връчено на жалбоподателя на 12.11.2020година, поради
което въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259,ал.1 от ГПК.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от отговор от
насрещната страна Славка Кадиева, депозиран чрез адв.Монева, с който се
поддържа неоснователност на въззивната жалба.
Окръжният съд , след като обсъди доводите на жалбоподателя и
въззиваемия, след проверка на данните по делото и решението,обсъждайки
събраните доказателства , съобрази следното :
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима,поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната
основателност.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, както и законосъобразно
постановено иследва да бъде потвърдено.
С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати трудово възнаграждение за
м.април 2017, м.ноември 2017, м.декември 2017г, ведно със законната лихва,
с оплакване за нарушение на процесуалните правилаq материална
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се на първо място, че в хода
на производството са представени от „Стар Пост“ООД разходен касов ордер
за месец април на стойност 669.54лева, разписан лично от С.К. и е вписано,
че е за заплата за месец април 2017 година.На следващо място е направено
оплакване, че представения касов ордер за сумата от 1000 лева съдържа
записване, че сумата от 750 лева е за заплати на лицето за месец ноември и
2
декември 2017 година. Моли на основание чл.271 ал.1 от ГПК съдът да
постанови решение, с което да реши спора по същество и отмени изцяло
решението на Смолянски районен съд и постанови ново, с което да приеме
основателност и доказаност на направените с отговора на исковата ни молба
възражения досежно основателността на исковата претенция.
С писмения отговор се поддържа неоснователност на въззивната
жалба.Твърди се също така, че ищцата е поискала от първоинстанционния
съд да задължи ответника да представи приложените с отговора на исковата
молба разходни ордери в оригинал, поради поддържаното от ищцата, че
съдържанието им е преправено чрез дописване и същите са неистински.С
въззивната жалба се представят същите ордери, но вече дописани с
разпределение на сумата. Дописването не е на самия ордер, а на отделен лист,
съдържащ копие на ордера. Вещото лице по назначената ССчЕ от
първоинстанционния съд изрично посочва, че въпросните разходните ордери
не съдържат необходимите реквизити - нямат поредни номера от касова
книга, подписани са само от броил сумата и получил сумата, както и че от
така представените документи не може да се даде заключение дали
претендираните от суми са изплатени на ищцата, тъй като представените
платежни ведомости не съдържат подпис на служителите.
Твърди се също така, че ако въпросните ордери са съществували към
датата на проверката от Регионалната инспекция на труда не е ясно по каква
причина работодателя да състави неистински платежни ведомости за м.
април, ноември и декември, на които „неизвестно лице“ е подписало всички
служители, а и от материалите по прокурорска преписка № 246/2018г. по
описа на РП Смолян безспорно се установява, че подписите на ведомостите
не са положени от лицата, посочени в тях. Позовава се на показания на
свидетелят Иван Фисински, работник на „Стар Пост“, ,който установява, че
ответникът винаги е бил в забава при изплащането както на заплатите, така и
на задължения към контрагенти - за наем, ремонта на МПС, такси и др.
Посочи също, че заплатите се получавали в плик, заедно с платежна ведомост
и се получавали срещу подпис на съответната ведомост, както и че месеци
наред им е обещавано, че ще си получат парите, но след като това не станало,
те подали молби за освобождаване от работа.
3
В исковата си молба ищцата е изложила фактически твърдения, че
работила при ответника по трудов договор от 25.02.2011година на длъжност
куриер в офис на дружеството в гр.Смолян.Твърди също,че трудовото й
правоотношение е прекратено въз основа на нейно едностранно изявление по
чл.327 КТ, считано от 20.02.2018година,поради неизплащане трудовото й
възнаграждение за месеците април,ноември и декември 2017 година. Твърди
също,че работодателят издава заповед за дисциплинарно уволнение, която с
решение №593 от 02.01.2019година е отменена като незаконосъобразна.
По делото е установено трудово – правоотношение с ответника от
25.02.2011година, като ищцата е изпълнявала длъжността –куриер на пълно
работно време и място на работа –офиса на фирмата в гр.Смолян, като
трудовият договор сключен за шест месеца изпитателен срок се е
трансформирал в безсрочен такъв и че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено на 20.02.2018година, с едностранно депозирано от нея
волеизявление по реда на чл.327ал.1т.2 КТ-поради неизплащане на трудово
възнаграждение.
Вещото лице по назначената и изслушана пред районен съд съдебно-
икономическа експертиза дава заключение, че съгласно установената
практика изплащането е ставало по следния начин-счетоводната къща
обслужваща дружеството изготвя ведомостите за заплатите,след което
същите с разходни касови ордери и сумите се изпращат в офиси, а
задължението за изплащане трудовите възнаграждения на служителите срещу
подпис на отговорник е била Славка Кадиева-ищца по делото.
Според експертизата предоставените от ответното дружество РКО не
съдържат необходимите реквизити-нямат поредни номера от касовата
книга,подписани са само от броил и получил сумата и според вещото лице не
е ясно дали сумите посочени в таблицата са изплатени на ищцата, тъй като
представените платежни ведомости не съдържат подпис на служителите.
С оспореното решение е приета основателност на предявените в
обективно и субективно съединение искове,като са изложени мотиви,че не е
установено трудовите възнаграждения на ищцата за претендираните три
месеца са изплатени от ответника. Съдът не е кредитирал представените
разходни касови ордери,представени с отговора към исковата молба, като
4
приема, че не е ясно каква част от посочените суми са изплатени за
консумативи и каква част за заплати,както и че се касае за трудови
възнаграждения на ищцата,с оглед установеното от свидетеля Фисински, че
ищцата е заплащала и суми като отговорник заплати при тяхното превеждане
на другите служители в офиса. Съдът е уважил исковете до размер на
дължимото нетно възнаграждение съгласно заключението на вещото лице.
Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с
предявения иск защита. Значимите за изхода на делото факти са установени
от първоинстанционния съд с допустими по смисъла на ГПК доказателствени
средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие
с проявената в тази насока активност на страните. Анализът на събраните по
делото доказателства, сочи на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, която настоящият състав на въззивния съд споделя
изцяло, която не се оспорва и от страните,поради което на основание чл.272
ГПК съдът препраща към нея.
Настоящият състав се солидаризира с изводите направени от районен
съд относно дължимост от работодателя на претендираното трудово
възнаграждение.
Доказването на изпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ е в
тежест на работодателя, който не е ангажирал никакви доказателства за
изпълнението му. Единствено, включително и във въззивната жалба, се
поддържа, че от представените с писмения отговор разходни касови ордери
съответно за месец април 2017 година на стойност 669.54 лева,на който се е
разписала С.К. и е описано,че е заплата за месец април 2017 година, а от
представения касов ордер за сумата 1000 лева е вписано,че със сумата 750
лева е за заплати на лицето за месец ноември и декември.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на
произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа
на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в
документ за банков превод по влог на работника, в които случаи не възникват
съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е
получило плащането. От представените доказателства не се установява
5
изплащане на трудовото възнаграждение на ищцата. Пред първа инстанция е
изслушаната и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение настоящият състав намира за обективно и
компетентно дадено, от която се установява, че представените по делото
разходни касови ордени не съдържат изискуемите се реквизити-нямат
поредни номера от касовата книга,подписани са от броил и получил сумата и
от тях не може да се установи по категоричен начин извършено заплащане на
претендираното трудово възнаграждение.
Ето защо настоящата инстанция намира, че изводът на
първоинстанционния съд за дължимост на вземане за месеците
април,ноември и декември 2017 година за неизплатено трудово дължимо
възнаграждение съответно за всеки месец в размер на по 317.69 лева,ведно
със законната лихва е правилен, поради което решението в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Що се касае до приложените към въззивната жалба два броя РКО, които
са представени при настъпила поетапна преклузия и не следва да бъдат
ценени.За пълнота следва да бъде отбелязано, че последните са нередовни -
нямат поредни номера от касовата книга, съдържат подписи на броил и
получил сумата и от тях не може да се установи по категоричен начин
извършено заплащане на трудово възнаграждение за претендираните месеци.
В тази връзка о извършеното дописване под ордерите със суми не
обосновава изпълнено задължение на работодателя.
На основание гореизложените съображения ще следва атакуваното
решение да бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
С оглед изхода на спора се дължат направените разноски на
въззиваемата за заплатено възнаграждение за ползвана от нея адвокатска
помощ в размер на сумата 350 лева, които са своевременно поискани,
надлежно документирани и следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271ал.1пр.1 ГПК
съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение 458/16.10.2020година,постановено по гр.д.
№35282020година по описа на Смолянски районен съд в частта, с която е
осъдено „СТАР ПОСТ“ООД СОФИЯ,представлявано от управителя
Десислава Вълкова да заплати на С.И. К. сумата 371,69лв.- дължимо трудово
възнаграждение за м.април 2017г., ведно със законната лихва , считано от
16.05.2017г. до окончателното изплащане, сумата 371,69лв.- дължимо
трудово възнаграждение за м.ноември 2017г., ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2017г. до окончателното изплащане и сумата 371,69лв.-
дължимо трудово възнаграждение за м. декември 2017г., ведно със законната
лихва, считано от 16.01.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ООД СОФИЯ,представлявано от
управителя Десислава Вълкова да заплати на С.И. К. направените разноски
пред въззивния съд за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
350(триста и петдесет)лева.
В ОСТАНАЛАТА част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7