Р Е Ш Е Н И Е
№……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно
отделение
На дванадесети
септември Две хиляди и
деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ ДИМО ДИМОВ
Секретар: ЕЛКА ИВАНОВА
Прокурор: СТОЯН ЗАГОРОВ
разглежда докладваното от съдия Савакова
ВАНД № 774 по описа за 2019 г.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на осъдения Й.С.С.
чрез защитника му адв.А.А. срещу Решение № 1077/04.06.2019година на ВРС -22ри
състав, постановено по НАХД №2047/2019година по описа на съда.
С решението си
първоинстанционният съд е признал за виновен Й.С.С. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК –за това
,че : На 15.09.2018 г. в гр. Варна при управление на моторно превозно средство
лек автомобил „Киа Карнавал“ с рег. № В2871СА не спрял на знака Б2 "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", разположен на бул.
„Чаталджа“ при кръстовището с бул. „Ген. Колев“и нарушил правилата
за движение по Закона за движение по пътищата и в частност чл. 50, ал. 1 ЗДвП
„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“,като
в резултат на допуснатото нарушение настъпило пътно-транспортно произшествие, с
което жалбоп. С. причинил на К.А.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период от около 5-6 месеца,поради което и
на основание чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателно отговорност и му е
наложил наказание „глоба“ в размер на 2500 лева ,а на осн.78ал.4 от НК вр. с
чл.343 г от НК - е лишил същия от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
В подадената
въззивна жалба от защитата на осъденото лице се твърди неправилност
,необоснованост ,нарушение на материалния закон,както и че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Алтернативно се
прави искане за намаляване на така определените наказания.
В допълнителните
съображения към въззивната жалба са наведени следните:твърди се наличието на противоречиви мотиви,нарушение на материалния
закон в смисъл на приетата от съда форма
на вина –съзнавана непредпазливост ,неправилно определяне на отегчаващите
отговорността обстоятелства ,както и оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност на решението относно обстоятелствата определящи вида и
размера на наказанията, като се поддържа алтернативното искане за намаляване на
наказанието .
Въззивният жалбоподател Й.С.С.,
редовно призован, се явява лично и с
адв. А.А.,***, редовно упълномощен и приет от съда.
Съдът
е приел представените от защитата на въззивника доказателства Удостоверение за раждане на дете
А.Й. С., издадено на 30.07.2014 г. и Договор за отдаване под наем на жилище от
01.03.2019 г.
По съществото на делото прокурорът намира , че постановеното решение е правилно и законосъобразно и не следва да се изменя. Относно исканията в жалбата, не следва да се уважават, тъй като съгласно закона - при такова нарушение, съдът задължително постановява и лишаване от правоуправление. Наказанието е такова, с оглед предишните нарушения, които Й.С. има. Предложението на прокурора е подробно и обосновано и решението е постановено въз основа на събраните доказателства – писмени и гласни и събраните експертизи. Решението е правилно и законосъобразно.
АДВ. А.: Не оспорва фактите по делото .Заявява ,че пред настоящия състав е изправен човек, който чака да види каква ще
е по-нататък съдбата му. Моли за благосклонност и съдът да има предвид, че
управлява МПС на работа като по този
начин си изкарва прехраната. Моли съдът да приеме , че не следва да се налага
кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Фактически, така
той остава безработен и семейството му ще изпадне в много тежко финансово
състояние. Моли и за намаляване на размерът на глобата и да се намали срокът на
лишаването от правоуправление.
Въззивния жалбоп. С.: Осъзнава и моли да не бъде лишаван от
правоуправление , за да може да работи.
Въззивният съд ,след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
На 15.09.2018 г. около 00,15
часа в гр. Варна св. К. Н. управлявал
мотоциклет „Лифан ЛФ 125“ с рег. № В 01747 В. Мотоциклетът бил с включени
светлини и се движил в средната лента за движение по бул. „Ген. Колев“ в посока
бул. „Цар Освободител“ и МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД.Булевардът бил обозначен със
знак Б3 – „Път с предимство“ и добре осветен. Светофарната уредба светела в
жълта, мигаща светлина.По същото време след св. Н. се движел лек автомобил, в
който пътували св. С. Т. и св. Е.Т.. Св.
Н. навлязъл в кръстовището с бул. „Чаталджа“, обозначен със знак Б2 – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
В този момент по бул. „Чаталджа“ се
движел л.а. „Кия Карнивал“ с рег. № В2871СА с водач –въззивника Й.С., който не спрял на знак Б2 и последвал
удар между двете пътни превозни средства.Ударът настъпил между предната част на
мотоциклета и преден ляв калник и предна лява врата на автомобила.След удара
мотоциклетът паднал на пътното платно и се плъзнал по него в посока наляво
спрямо посоката на първоначалното му движение. Св. Н. паднал от мотоциклета на
пътното платно, а каската му изхвърчала. Св.
Т. отишли до св. Н., който плачел, десният му крак бил надут и го болял. Св. Т. сигнализирал за случилото се на
тел. 112, след което пристигнала линейка и полицейски служители от сектор
„Пътна полиция“ при ОД-МВР – Варна.
На място бил извършен оглед на
местопроизшествие, а св. Наумов бил отведен в „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД за
оказване на медицинска помощ.
В резултат на пътно-транспортното
произшествие св. К. А. Н. е получил многофрагментно счупване на дясна бедрена
кост, навяхване на дясната киткова става, кръвонасядане в областта на първи
пръст на дясното стъпало, ожулвания в областта на дясното рамо и дясното бедро.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в областта на десните горен и долен крайници. Счупването
на дясното бедро е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за период от около 5-6 месеца. В своята съвкупност останалите описани
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Изложената фактическа
обстановка не се оспорва от страните и е установена от всички събрани в ДП
доказателствени източници ,които са безспорни и взаимно допълващи се и
непротиворечиви :Това са :
- гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите К. А. Н.,
Ц. К. Н., Е. К. Т., С. Д. Т., М. К. К., П. А. В.;
-от изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза;
от писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие със схема и фотоснимки, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, 2 броя протоколи за химическа експертиза, писмо от районен център 112 –
Варна с приложен диск, справка за нарушител/водач, справка за съдимост и
бюлетини за съдимост.
Авторството на деянието и субективната
му страна се установяват от показанията на свидетелите К. А. Н., С. Д. Т. и Е.
К. Т., които са преки свидетели – очевидци и които посочват, че в.ж. С. *** и
не е спрял на знак Б2, в резултат на което е настъпил и удар между управлявания
от него автомобил и мотоциклета, управляван от св. К. Н,които правилно са
кредитирани от съда .
Тези доказателства съответстват и на
направеното от въззивника в качеството на обвиняем С. самопризнание, че действително не е спрял
на знака Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!"
От правна
страна , съдът правилно е приел , че въззивника С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От обективна страна въззивния жалбоп. С. *** при управление на моторно
превозно средство лек автомобил „Киа Карнавал“ с рег. № В2871СА не спрял на
знака Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!",
разположен на бул. „Чаталджа“ при кръстовището с бул. „Ген. Колев“,като е нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата и по-конкретно чл. 50, ал. 1 ЗДвП „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство“.
В резултат на допуснатото нарушение настъпило
пътно-транспортно произшествие, с което той е причинил на К. А. Н. средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна бедрена
кост, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за
период от около 5-6 месеца.
Причинените на пострадалото лице увреждане осъществява
състава на чл.129, ал.2 НК и
по-конкретно трайно затруднение на движението на крайник, и правилно е
квалифицирано като средна телесна
повреда.
От субективна страна деянието е извършено при
непредпазлива форма на вина и по-конкретно самонадеяност (съзнавана
непредпазливост), тъй като деецът е предвиждал възможността от деянието да
настъпят общественоопасни последици (настъпването на ПТП и причиняването на
телесна повреда на водача на мотоциклета), но необосновано (поради неверни
представи за наличието на обективни препятстващи фактори - ниска скорост и
неговите умения като водач) е бил уверен, че същите няма да настъпят.
По
справедливостта на наказанията:
Съдът правилно е развил процедурата по чл.78а от НК при наличието на
всички законови предпоставки за това.
При
индивидуализацията на наказанието съдът правилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства
наличието на множество нарушения по ЗДвП/л.86-87/, за които въззивника С. е наказван с влезли в сила наказателни
постановления, обстоятелството, че деянието е извършено при самонадеяност, липсата на предприети действия
за оказване на помощ на пострадалото лице и оставане в автомобила след
настъпване на произшествието, наличието и на други телесни увреждания, извън
съставомерните, дългият период на възстановяване от причинената средна телесна
повреда, младата възраст на пострадалия (17 - годишен), който е бил в
затруднено положение за дълъг период - от около 5-6 месеца.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът правилно е отчел изразеното съжаление, демонстрираната
готовност за извинение на пострадалия, проявената критичност към извършеното,
чистото съдебно минало (поради реабилитация на другите осъждания ), оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, доброто процесуално поведение,
сравнително младата възраст на въззивника.
Съдът е
приел , че по делото не са представени доказателства за тежкото социално
положение на въззивника С., за семейната и трудовата му ангажираност, поради
което и не е приел доводът на защитата,
че са налице и тези смекчаващи отговорността обстоятелства.
В настоящата инстанция са представени
доказателства ,че въззивника има малолетно дете и живее на свободен наем ,но
доказателства за трудовата му ангажираност не са представени.
Посочените обстоятелства не изменят
съществено извода на първоинстационния съд за определяне на наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, поради което и настоящата инстанция счете , че
размерът на административното наказание глоба правилно е определен по средата,
а именно в размер на 2500 лв.
Именно
поради наличието на множество нарушения по ЗДвП, за които въззивника С. е бил наказван , съдът правилно е приложил и
разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК и е наложил на С. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
Настоящият
съдебен състав счете, че налагането на това наказание в този размер (при
отчетен баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства) ще
допринесе за превъзпитаването на въззивника С. към спазване на правилата за движение по
пътищата и би препятствало извършването нови нарушения и престъпления до
настъпването на превъзпитателния ефект от наказанието.
При извършената на
основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани
основания за отменяване или изменение на
съдебния акт,поради което и съдът намери жалбата за неоснователна и я
остави без уважение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на ВРС, постановено на 04.06.2019 година
по НАХД № 2047/2019 година на ВРС
-22-ри състав .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, като се съобщи на страните ,че е
изготвено .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.