№ 61
гр. В., 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502987 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №25807/13.12.2021г., подадена
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу
определение №7048/03.11.2021г., постановено по ЧГД №15040/2021г. на 9 състав на
Районен съд – В., с което е отхвърлено заявление от жалбоподателя за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника М. ОСМ. М., ЕГН
**********, с адрес гр.В., за сумата 688,41 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща
неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Диана Генадиева Александрова,
за които е открит Акаунт № 16975367001 за ползвани и неплатени мобилни услуги, като
вземането е обективирано във фактури от 15.06.2019г., 15.07.2019г., 15.08.2019г. и
16.09.2019г., и прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК *********
по силата на Приложение 1 от 23.09.2020г. към договор за цесия от 15.10.2018г.
Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел
заявлението за нередовно. Сочи се, че заявлението съдържа съществените юридически
факти, от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията
му. Посочва се, че производството е едностранно, като не е необходимо за конкретизиране
на вземането да бъдат посочвани всички обстоятелства от значение за основателността на
вземането. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови
определение, с което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за
изпълнение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй
като изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. ОСМ. М., ЕГН **********, с
адрес гр.В., за сумата 688,41 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща неплатени суми по
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Диана Генадиева Александрова, за които е открит
Акаунт № 16975367001 за ползвани и неплатени мобилни услуги, като вземането е
обективирано във фактури от 15.06.2019г., 15.07.2019г., 15.08.2019г. и 16.09.2019г., и
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“, ЕИК ********* по силата на
Приложение 1 от 23.09.2020г. към договор за цесия от 15.10.2018г.
С разпореждане №20502/19.10.2021г. заявлението е оставено без движение, като
са дадени указания до кредитора да уточни как е формирано задължението за главница по
посочените в заявлението фактури, като индивидуализира поотделно различните видове
вземания за месечни абонаментни такси и мобилни услуги, лизингови вноски, неустойка и
други с посочване на размер, основание и период.
По делото е постъпила уточняваща молба, в която заявителят не е уточнил
вземанията съгласно дадените указания, като изразява становището си за липса на
необходимост от такова уточнение. Същевременно от заявлението и приложените
документи е видно, че тази обща цена включва месечни такси за различни
далекосъобщителни услуги по 4 бр. договори, като видно от цитираните фактури, са
претендирани едномесечни задължения за различни периоди през 2019г.
При така установените факти, съдът съобразява следното:
Заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания
за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като
заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с разпореждане
за отхвърлянето му, след като даде възможност за отстраняване на нередовностите.
Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. В случая подаденото заявление е
нередовно, тъй като в него не са индивидуализирани вземанията, произтичащи от 4 бр.
договора, по четири фактури – същите не са уточнени като основание и размер, макар да е
посочен период на задължението. Не е уточнено, както в заявлението, така и уточняващите
молби каква част от общата сума се дължи по всеки от посочените договори за всяка една от
мобилните услуги, интернет и съответно какъв е размера на търсената вноска и от какво е
съставена. Не е посочено от заявителя в изброените фактури, по кои от четирите договора се
2
отнасят задълженията.
Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори
е самостоятелен правопораждащ факт за ползване на независима от другите договори услуга
/или услуги/, която има своя индивидуална цена, падеж и е зависима от конкретното
потребление. Издадените фактури не представляват основание на вземането, поради което
не е достатъчно посочването им в заявлението. Правилно заповедният съд е отчел, че този
начин на заявяване на претенцията на кредитора е пречка длъжникът да прецени
необходимостта от защита срещу заповедта, да упражни съответните възражения. Правилно
съдът е отчел и обстоятелството, че чрез посочването на обща сума се осуетява проверката
на съда за наличие на неравноправни и нищожни клаузи.
Въз основа на горното, настоящият състав споделя извода на заповедния съд за
липса на редовно заявление, по което дължи произнасяне с издаване на заповед по чл.410
ГПК, поради което първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №7048/03.11.2021г., постановено по ЧГД
№15040/2021г. на 9 състав на Районен съд – Варна, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3