РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на 19 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 639 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 171 т.2 б.”к” от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ю.М.С. ***
против Заповед № 19-1085-000356/08.04.2019г.на Началник сектор „Пътна
полиция”-Русе при ОДМВР-Русе за налагане на принудителна административна мярка
по чл.171 т.2 б.к ЗДВП –„ временно спиране от движение на МПС до заплащане на
дължимата глоба”
В жалбата се релевират основания за материална незаконосъобразност на заповедта, както и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед . Претенидат се разноски
Ответникът по жалбата – Началникът на сектор „Пътна полиция”-Русе към ОДМВР-Русе, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Т.Й., счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна. Претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение – 200 лева, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ .
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
На 21.03 .2018г около 11ч. на път
първи клас № 2-79 Русе-Разград в района на 22 км. посока гр.Цар Калоян,
жалбоподателя управлявал МПС фолксваген каравел с ДК№ *** и не спрял на подаден
сигнал за спиране със стоп-палка за извършване на проверка от контролен орган. На
28.03.2018г. е съставен АУАН за нарушение по чл.103 ЗДвП ,подписан с
възражения. Издадено е НП № 19-1085-000890 / 05.04.2019г. ,с което е наложено
адм.наказание глоба от 100лв. на основание чл. 175 ал.1 т.4 вр.чл.103 ЗДвП,връчено на 09.10.2019г.
На 08.04.2019г е издадена
заповед от Началник сектор ПП-Русе за
ПАМ: № 19-1085-000356 на основание
чл.171 т.2 б.к ЗДвП –„ временно спиране от движение на МПС -Фолксваген Каравел
2,5 Д с ДК№ *** до заплащане на дължимата глоба”
Като мотиви относно налагане на ПАМ,
АО е посочил, че жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка
плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение като
е продължил движението си , като се е позовал на АУАН № АА 238359/ 28.03.2019г.
и справка за нарушител.
Заповедта е връчена лично на С. на
09.10.2019г., който я обжалвал в законоустановения срок
В справката за нарушител има въведени
данни за издадени НП, по които наложените глоби не са платени, както следва :
НП № 116/ 06.02.2006г. на ОДМВР-
Плевен в сила от 29.03.2006г. с наложено адм.наказание глоба от 10лв
НП № 3117/13.06.2006г. на
ОДМВР-Търговище в сила от 28.07.2006г. с наложено адм.наказание глоба от 20лв.
НП № 7094/14.05.2007г. на ОДМВР-Русе
в сила от 22.05.2007г. с наложено адм.наказание глоба от 20лв.
НП № 60531/20.05.2009г. на ОДМВР-Русе
в сила от 23.09.2009г. с наложено адм.наказание глоба в общ размер 40лв.
НП № 96/2011г. в сила от 15.04.2011г.
на ОДМВР-Русе с наложена глоба от 10лв.
НП № 19-1085-000890/
05.04.2019г. на ОДМВР-Русе с наложени
глоба от 100лв и лишаване от правоуправление за 2 месеца, което е
обжалвано
Жалбоподателят към датата на
констатираното нарушение е управлявал с
валидно СУМПС
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ в
законоустановения срок
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган -в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП
Спазена е изискуемата писмена форма. Съгласно
чл.
59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му. В случая процесната заповед не отговаря на
тези изисквания, тъй като в нея са посочени фактически обстоятелства, които не
съответстват на конкретното правно основание, мотивирали органът да наложи ПАМ.
Основателно е оплакването на оспорващия , че в административния акт не са
отразени конкретни обстоятелства, касаещи основание за налагане на заповедта-
липсва каквото и да е споменване на конкретно незаплатени наложени глоби.
Посочените фактически положения – не спиране на подаден знак със стоп палка, не
са съответни на посоченото правно основание за издаване на заповедта. В
справката за нарушител освен гореспоменатите
НП , са налице и множество данни за заплатени глоби по фишове и НП. Липсва
конкретно посочване коя е незаплатената глоба.
Следва да се посочи, че нормата на чл.
171, ал. 1 от ЗДвП изисква, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2 буква "к" се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, т. е. по
ЗДвП, т. е. законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването за
мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагането на ПАМ по чл.
171, т. 2 б. к от ЗДвП, каквото е приложена с оспорената заповед. Съдът
намира, че в конкретния случай това изискване на закона не е спазено в
оспорената заповед и то по отношение на съществен елемент от тези мотиви, а
именно – по отношение фактическото основание за издаване на акта, т. е. налице
е нарушение на административнопроизодствените правила при издаването на акта,
касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, или иначе казано
- посочването на конкретните фактически основания за неговото издаване,
съгласно изискването на чл.
59, ал. 1, т. 4 от АПК. Така, в заповедта е посочено, че жалбодателят е управлявал посоченото МПС, като е нарушил
изискването на чл.103 ЗДвП , но липсва фактическо твърдение, че е управлявал МПС
с незаплатени в срока за доброволното плащане глоби, за кои НП става въпрос, с
оглед на приложената справка , то това препятства възможността да се прецени,
дали наистина водачът управлява МПС без да е изплатил наложените глоби и за кое
издадено НП се отнася заповедта.
Ако се има предвид НП №
19-1085-000890/ 05.04.2019г. на
ОДМВР-Русе, то следва да се отчете, че безспорно са налице данни, че не е
влязло в сила поради обжалването му и глобата не е дължима ком датата на
издаване на оспорената заповед.
Ако се има предвид НП издадени в
периода 2006/2007г и 2011г.следва да се отчете, че АО не е представил
доказателства за изпълнението на влезлите в сила НП и за наличието на
изпълнителни производства по публичните вземания, каквото са глобите, за да се
прецени дали не са погасени по давност, т.е. тяхната недължимост.
Предвид изложеното по-горе съдът в
настоящия състав намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т. е. налице е
отменителното основание по чл.
146, т. 3 от АПК, като счита най-напред, че категорично не е изпълнено
предписанието на нормата на чл. 35 от АПК - "Изясняване на фактите и обстоятелствата", която изрично
регламентира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. От изложеното по-горе се налага извода,
че в случая оспорената заповед е издадена без административният орган да изясни
каквито и да е факти и обстоятелства от значение за случая, а за това не са се
изискват кой знае какви усилия от негова страна. На следващо място съдът
намира, че не е изпълнено предписанието на разпоредбата на чл. 36 –
"Събиране на доказателства", ал. 1 от
АПК, която регламентира, че доказателствата се събират служебно от
административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в
специален закон случаи, като настоящият случай не предвиден като изключение в
кодекс или специален закон и административният орган е следвало служебно да
събере такива доказателства, още повече, че те всъщност са били налични при
него, като при това положение е нарушена и нормата на чл.
36, ал. 3 от АПК, която изисква всички събрани доказателства да се проверят
и преценят от административния орган. От изложеното по-горе се налага извод, че
такива доказателства нито са събрани служебно от административния орган, нито
са проверени, а още по-малко пък преценени. Тези нарушения на
административнопроизводствените правила са съществени, тъй като ако не бяха
допуснати, то административният орган можеше да стигне и до съвсем различни
крайни изводи и да постанови съвсем различен краен резултат или по-скоро,
въобще да не издаде процесната заповед.
На следващо място, при преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, т. е. относно съответствието й с
приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът съобрази следното:
Следва най-напред да се
посочи, че условието,
което чл. 171, т.2, б."к" от ЗДвП
поставя, е да е налице незаплатена в срока за доброволно плащане глоба.
НП № 19-1085-000890/
05.04.2019г. на ОДМВР-Русе с наложени
глоба от 100лв и лишаване от правоуправление за 2 месеца, не е основание за
издаване на оспорената заповед, тъй като НП е обжалвано , не е влязло в сила и
глобата към датата на издаване на процесната заповед не е дължима.
Съгласно чл.
157, ал. 8 ЗДвП наказателното постановление заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или
определението на съда при обжалване. А съгласно чл.
186, ал. 7 ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в
7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Следователно по отношение на посочените НП двугодишният
давностен срок по чл.
82, ал. 1, б. "а" вр. чл.
82, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН за изпълнение на наказанието по последно
издаденото НП - НП
№ 96/2011г. на ОДМВР-Русе в сила от
15.04.2011г е е започнал да тече от 16.04.2011г и към датата на издаване на процесната
Заповед за прилагане на ПАМ е изтекъл.
Обобщено за наложените и незплатени
глоби по НП № 116/ 06.02.2006г. на ОДМВР- Плевен в сила от 29.03.2006г. НП №
3117/13.06.2006г на ОДМВР-Търговище в сила от 28.07.2006г. НП №
7094/14.05.2007г. на ОДМВР-Русе в сила от 22.05.2007г. , НП №
60531/20.05.2009г. на ОДМВР-Русе в сила от 23.09.2009г. и НП № 96/2011г. на ОДМВР-Русе в сила от
15.04.2011г.,ответника не представя доказателства въпреки разпределената
доказателствена тежест да са налице предприети
действия по принудителното изпълнение на наложените наказания, нито за спиране
или прекъсване на давностния срок. По делото също няма такива данни. Поради
това следва да се приеме, че е погасена възможността за изпълнение на
наказанието "глоба", респективно е отпаднало и основанието за
налагане на ПАМ. В този смисъл е Решение № 9931 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 860/2017 г., VII отд.
Оспорената заповед не е съответна на целта
на закона, според който такава принудителна административна мярка е с
превантивен характер и с предназначение да осуети възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения.
Подадената жалба срещу нея се явява
основателна, което обуславя отмяна на заповедта.
При този изход на спора на жалбоподателя
на основание чл.
143, ал. 1 от АПК се дължат направените по делото разноски в размер на 310
лв., от които 10 лв за държавна такса и 300 лв адвокатско възнаграждение,
уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие № 002810
от 14.11.2019 г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.М.С. ЕГН ********** ***
ат.5 Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-000356/
08.04.2019г, издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на
МВР Русе с която е разпоредено временно
спиране от движение на МПС с рег. № *** до заплащане на дължимата глоба
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Русе да
заплати на Ю.М.С. ЕГН ********** *** ат.5 сумата от 310 /триста и десет/лв, представляваща
направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: