№ 207
гр. гр. Добрич, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20253200500472 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Община – Каварна, чрез упълномощения юрисконсулт, срещу
решение №106/29.04.2025г. по гр.д.№300/2024г. на Каварненския районен
съд в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на С. Ж. Г. с ЕГН
********** сумата 3 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, стрес, страх и
притеснения, получени от ухапвания от безстопанствено куче на 08.06.2024 г.
в гр.Каварна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 28.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 1 050 лева, разноски за водене на делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на обжалвания
съдебен акт в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Изложени
са доводи за липса на доказателства, че кучето, ухапало ищцата, е
безстопанствено и попадащо под надзора на общината. Не била доказана
причинната връзка между инцидента и уврежданията на ищцата, както и
самите увреждания също не били доказани. Изводите на първоинстанционния
съд по тези въпроси били необосновани, предвид събраните по делото
доказателства. Присъденото обезщетение не било съобразено с характера и
степента на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и
страданията на ищцата. В тази връзка първоинстанционният съд не взел
1
предвид или тълкувал превратно наличните по делото данни, че ищцата не
загубила работоспособността си, посетила личния си лекар няколко дни след
инцидента, не променила поведението си и не била уплашена. Настоява се
решението на районния съд да бъде отменено в обжалваната част и
предявеният иск да се отхвърли изцяло, евентуално присъденото обезщетение
да бъде намалено в справедлив размер.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата С. Ж. Г., чрез
адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на
районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. Ж.
Г. срещу Община – Каварна иск по чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение в размер на 5 000 лева за неимуществените
вреди, които са й причинени в резултат, че на 08.06.2024г. в гр.Каварна ищцата
била ухапана улично куче. Претендирана е и законната лихва върху главното
парично задължение, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното му погасяване.
Решението на районния съд не е предмет на въззивно обжалване в
частта, в която искът е отхвърлен за горницата над присъдените 3 500 лева до
пълния претендиран размер на обезщетението от 5 000 лева.
Претенцията е обоснована със следните изложени в исковата молба
обстоятелства: На 08.06.2024г. около 6.50 часа ищцата С. Ж. Г. вървяла към
работното си място на бензиностанция „Бултрейд“ в гр.К., ул.***. Докато
вървяла край паркинга на хотел „Отдих“, който се намира на ул.*** в гр.К.,
усетила захапване по задната част на лявото бедро, зад коляното. Ухапването
било от бездомно улично куче, което ищцата първоначално не видяла, защото
била с гръб към него. Ищцата по никакъв начин не била провокирала кучето.
От раната потекла кръв, ищцата изпитала силна болка, страх и ужас. Един
колега откарал ищцата в центъра на спешна медицинска помощ, където
обработили раната и насочили ищцата към личния лекар. След инцидента
ищцата започнала да изпитва силен страх от улични бездомни кучета.
Отговорна за инцидента и причинените на ищцата неимуществени вреди
била ответната Община – Каварна, защото не изпълнила задълженията си за
контрол, намаляване и овладяване на популацията и предотвратяване на
агресивното поведение на безстопанствените кучета. Следователно Община –
Каварна имала задължението да обезщети ищцата за претърпените
неимуществени вреди в справедлив размер от 5 000 лева.
2
В депозирания в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба Община – Каварна е оспорила иска като неоснователен. Възразила е, че
в исковата молба не са посочени дори и минимални белези, които да
индивидуализират животното /цвят, големина, наличие на ушна марка/ и да
показват, че то е безстопанствено, за да се ангажира отговорността на
общината. За Община – Каварна имало действаща Наредба за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, в изпълнение на която общината
осъществявала дейности за ограничаване популацията и броя на
безстопанствените кучета. Липсвали убедителни доказателства ищцата да е
претърпяла твърдяните стрес, уплаха, тревожност, както и за причинна връзка
между евентуално търпяните от нея негативни душевни преживявания и
случилия се инцидент. Характерът на физическите наранявания на ищцата
показвал, че те не са тежки и причинените от тях страдания са с нисък
интензитет, което означавало, че претендираното обезщетение е твърде
завишено по размер.
Установено е по делото, че на 08.06.2024г., малко преди 7 часа сутринта
ищцата С. Ж. Г. е била ухапана от куче.
За случилото се показания е дала свидетелката И. А. С.. Тя живее в гр.К.
и познава ищцата като съгражданка. От показанията й се установява, че един
ден в началото на месец юни 2024г. на свидетелката й се наложило да излезе
от къщи рано сутринта. До градската градина, около хотел „Отдих“ видяла
човек да върви напред. Първо не познала, че това е ищцата, но видяла едно
куче като се спуснало отзад и я ухапало по крака. В този момент свидетелката
била на около 50 метра зад ищцата. Свидетелката се приближила, за да й
помогне. Ищцата се разплакала. Свидетелката я придружила до
бензиностанцията, да си отиде на работа и я оставила там. Кучето, което
ухапало ищцата било бяло, около 15 кг. Свидетелката много пъти преди и след
инцидента виждала същото това куче в района около градската градина.
Свидетелят Г. Г. Щ. е колега на ищцата и бил на работното място на
бензиностанцията малко преди нея. Когато дошла на работа, ищцата му
казала, че едно куче я ухапало и много я заболяло. Свидетелят закарал ищцата
в спешния център, изчакал я отвън и после я върнал на работа. Свидетелят
видял малко кръв по крака на ищцата. Като отивали към спешното ищцата
показала на свидетеля кучето, то било на същото място и после, като се
връщали. Свидетелят знаел това куче от преди инцидента, то било бездомно,
от много години си стояло на това място, което било като негов си район.
Кучето било бяло, около 10 – 15 кг.
Възраженията във въззивната във връзка с достоверността на гласните
доказателства са неоснователни. В исковата молба не е отбелязано наличието
на очевидец на инцидента, а свидетелят Г. Г. Щ. не е посочил, дали ищцата е
3
дошла сама или придружена от някого на работното си място на
бензиностанцията. Но, противно на застъпеното от въззивника, това не е
основание за дискредитиране на гласните доказателства. В съответствие с
чл.127 ал.1 т.4 от ГПК исковата молба съдържа изложение на
обстоятелствата, релевантни за съществуването на спорното право /каквото
наличието на очевидец на инцидента не е/, а свидетелят Г. Г. Щ. не е посочил
нищо относно това сама или придружена от някого е дошла ищцата на
работното си място, защото е отговарял на конкретни въпроси, а такъв въпрос
не му е бил зададен. И двамата свидетели не са в родствена или друга близка
връзка с ищцата. Дали са показания под страх от наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване и ответникът не е представил доказателства, които да
опровергават или поне да внасят съмнение в изнесените, лично възприети от
всеки от двамата свидетели, обстоятелства. Следователно няма обоснована
причина за съмнение в безпристрастността и верността на техните показания,
които следва да се възприемат, доколкото кореспондират помежду си и с
останалите доказателства по делото.
От представения фиш за спешна медицинска помощ се установява, че на
08.06.2024г. в 7.05 часа ищцата е била прегледана в спешния център. При
прегледа е установено, че ищцата има рана на крака от ухапване на куче,
оказана й е медицинска помощ и същата е насочена към личния лекар. Видно
представения от амбулаторен лист, на 11.06.2018г. ищцата посетила личния си
лекар. Същият констатирал, че ищцата има рана от ухапване, на задната част
на бедрото и зад коляното, с размери 10/10 см., с кървящи ръбове.
Съвкупният анализ на данните, съдържащи се в гласните и писмените
доказателства, води до извода, направен и от първоинстанционния съд. На
08.06.2024г. малко преди 7 часа ищцата е била ухапана от куче – по задната
част на бедрото, зад коляното. Това се е случило в гр.Каварна, на ул.
„България“, край хотел „Отдих“. Кучето, ухапало ищцата, е бяло, около 10-15
кг. Кучето от дълго време живее в този район – около градския парк и хотел
„Отдих“. Кучето няма стопанин, никой не го надзирава и не се грижи за него,
като тук следва да се обърне внимание, че самият ответник не е твърдял,
кучето да е нечия собственост или някой да се грижи за него. Следователно
кучето е безстопанствено.
От ухапването на кучето ищцата получила описаната в медицинската
документация кървяща рана, 10/10 см. По делото е изготвена съдебно –
медицинска експертиза. Заключението на експертизата е обосновано, дадено
въз основа на специалните знания на вещото лице и не е оспорвано от
страните, поради което следва да се възприеме. Така, вещото лице е дало
заключение, че описаната в медицинската документация разкъсно-контузна
рана кореспондира да е причинена от ухапване от куче. Такава рана причинява
4
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводена е с
болки и ограничения в движението на засегнатия крайник, възстановителният
процес продължава две – три седмици.
Свидетелите са посочили, че ищцата плакала, споделила на всеки от тях,
че ухапаното много я боли. Споделила им още, че много се е уплашила. След
прегледа в спешния център ищцата се върнала на работа заедно със свидетеля
Г. Г. Щ.. По мнение на този свидетел ищцата няма страх от животни след
инцидента, но свидетелят не дава показания ищцата да му е споделяла нещо
по този въпрос. Свидетелката И. А. С. се интересувала от ищцата след
инцидента и ищцата й споделила, че, както и преди обича животните, но след
инцидента е доста наплашена и си е купила „кучегон“, за да се пази. На
същата свидетелка ищцата споделила, че раната от ухапването зарастнала за
около двадесет дни.
При така изложената и правилно установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка изводът, който се налага е, че са налице всички
предпоставки по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за
неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла в резултат, че на
08.06.2024г. на посоченото място в гр.Каварна е била ухапана и наранена от
безстопанствено куче, което й е причинило болки и страдания.
В съответствие с чл.50 т.2 във вр. с чл.40 ал.3 и ал.4 от ЗЗЖ общината е
тази, която трябва да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на безстопанствените кучета към хора. Имат се предвид ефективни мерки,
извършването на конкретни действия, които реално предотвратят агресивно
поведение на безстопанствените кучета към хората. Само по себе си
приемането от общинския съвет на наредба за овладяването на популацията на
безстопанствените кучета на територията на общината отговаря на
изискванията на чл.40 ал.3 от ЗЗЖ, но не е достатъчно. Необходимо е
набелязаното в наредбите да се прилага на практика, с необходимата
организация, както се изисква от чл.40 ал.4 от ЗЗЖ и с извършването на
конкретни действия за изпълнението им. В случая това не е осъществено.
Въпреки наличието на посочената от ответника Наредба, ищцата е била
нападната и ухапана от безстопанственото куче, което означава, че
служителите и лицата, чрез които ответникът изпълнява задълженията си за
овладяване на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното
им поведение към хората, не са изпълнили задълженията си. В съответствие
чл.49 от ЗЗД ответникът е отговорен за виновното противоправно бездействие
на третите лица по изпълнение на възложената им от него работа, в резултат
на което неизпълнение ищцата е пострадала.
По тези съображения, налице са всички условия по чл.49 във вр. с чл.45
от ЗЗД ответникът да отговаря за всички вреди, които е претърпяла ищцата в
5
резултат на горния инцидент. Спорът е за неимуществени вреди, които, с оглед
установеното по-горе, се изразяват във физически, психически и емоционални
болки и страдания. По правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението за тях следва
да се определи по справедливост - с оглед характера и тежестта на
увреждането, интензивността и продължителността на болките, страданията и
затрудненията, нарушенията на нормалния начин на живот на пострадала.
При съобразяване на посочените обстоятелства, приетото в обжалваното
решение, че справедливостта изисква ищцата да бъде обезщетена в размер на
3 500 лева е необосновано.
Несъмнено е, установи се и от гласните доказателства, че при ухапването
от кучето ищцата е изпитала болка, както и в последствие нараняването от
ухапването също е било източник на болка. Същевременно нападението от
кучето е предизвикало у ищцата силна уплаха. Страхът, който предизвиква
нападението от куче, не може да бъде подценен. Макар ищцата да не е
променила позитивното си отношение към животните, след инцидента тя се
страхува от кучета и обосновано може да се допусне, че този страх ще я
съпътства продължително време. От друга страна нараняването на крака на
ищцата е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
То е било повърхностно, не е изисквало специално лечение и периодът на
възстановяване не е бил продължителен. Дори в деня на инцидента болката в
крака и уплахата, физическите и психически страдания, които нападението от
кучето е предизвикало при ищцата, не са били особено интензивни. Изводът
се налага от факта, че веднага след прегледа в спешния център ищцата се е
върнала на работа, а не е отсъствала при условията на отпуск поради
временна неработоспособност /болничен/ или друг вид отпуск.
Съвкупната преценка на изложените обстоятелства налага, че за
претърпените от ищцата болки и страдания справедливото, с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетение следва да се определи в размер на
2 000 лева. До този присъден размер първоинстанционното решение е
правилно и следва да се потвърди.
Обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в повече
от 2 000 лева е твърде прекомерно. Решението на районния съд, присъждащо
обезщетение в размер на горницата над 2 000 лева до 3 500 лева, е
неправилно. В тази обжалвана част то следва да се отмени и неоснователната
искова претенция съответно да се отхвърли.
В съответствие с чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК двете насрещни страни имат
право на съразмерна част от разноските си водене на делото във всяка
инстанция.
В първоинстанционното производство общо разноските на ищцата
възлизат на 1 300 лева. Съразмерно на изгодния за нея краен резултат от 2 000
6
лева, същата има право да получи от ответника разноски за
първоинстанционното производство в размер на 520 лева. Над този размер
решението на районния съд в частта, присъждаща разноски на ищцата, следва
да бъде отменено.
За въззивната инстанция ищцата е платила адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лева, от които съразмерно ответникът следва да бъде осъден да
й заплати 371.43 лева.
Ответникът е платил държавна такса от 70 лева за въззивната жалба и
ищцата следва да бъде осъдена да му възстанови съразмерна част, възлизаща
на 30 лева. Във всяка инстанция ответникът е бил защитаван от юрисконсулт.
Изгодният за ответника резултат от спора, следствие инициираното от него
въззивно производство, е в размер на 1 500 лева. За този материален интерес
на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от НЗПП /в
действалата към датата на приключване на устните състезания редакция ДВ
бр.74/2021г./ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение по 100 лева за всяка инстанция.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №106/29.04.2025г. по гр.д.№300/2024г. на
Каварненския районен съд в обжалваната част, в която Община - Каварна е
осъдена да заплати на С. Ж. Г. с ЕГН ********** сумата на горницата над
2 000 лева до пълния присъден размер от 3 500 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични
увреждания, стрес, страх и притеснения, получени от ухапвания от
безстопанствено куче на 08.06.2024г. в гр.Каварна, и сумата на горницата над
520 лева до пълния присъден размер от 1 050 лева, разноски за
първоинстанционното производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ж. Г. с ЕГН ********** от гр.К., ул.***
срещу Община – Каварна с ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата в частта за разликата над 2 000 лева до размера от 3 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие ухапване от безстопанствено куче на 08.06.2024г. в гр.Каварна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №106/29.04.2025г. по гр.д.№300/2024г. на
Каварненския районен съд в останалата обжалвана част, в която Община -
Каварна е осъдена да заплати на С. Ж. Г. с ЕГН ********** сумата 2 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматични увреждания, стрес, страх и притеснения, получени от ухапвания
от безстопанствено куче на 08.06.2024г. в гр.Каварна, ведно със законната
7
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на главното парично задължение и сумата 520 лева, разноски за
делото в първата инстанция.
ОСЪЖДА Община – Каварна с ЕИК ********* да заплати на С. Ж. Г. с
ЕГН ********** от гр.К., ул.***, сумата 371.43 лева – съразмерна част от
платеното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Ж. Г. с ЕГН ********** от гр.К., ул.***, да заплати на
Община – Каварна с ЕИК ********* сумата 30 лева – съразмерна част от
държавната такса за въззивно обжалване, сумата 100 лева и сумата 100 лева –
юрисконсултски възнаграждения за първоинстанционното и за въззивното
производство.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8