Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 23.02.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на 24.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №6150 по описа за 2019г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.215 от КТ вр чл.19 от НКС.
Постъпила е искова молба от Г.В.Х., ЕГН**********,
с постоянен адрес: ***, представляван от адвокат Р.М. – пълномощник ,Кантора:
гр. *** против „БДЖ товарни превози” ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК175403856 със седалище и адрес на
управление:***, в която се твърди следното : ищецът работи на основание трудов договор с ответника „БДЖ
товарни превози” ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА като
Техник-механик, ревизор вагони, шлосер-монтьор, маневрен стрелочник, с
постоянна месторабота в гр.Плевен, гара Плевен запад. От 01.03.2019г. до
31.07.2019г. бил командирован в гара Пирдоп, където изпълнява длъжността си по
график. В дните, в които не бил на работа по график, бил на разпореждане в гара
Пирдоп, и не му било наредено да се прибира по местоживеенето си в гр.Плевен.
Съгласно чл.19, ал.1 от Наредбата за командировките в страната на командирования, когато остава да нощува в
мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден
от командировката.
При 31 дни за м. март, работодателят му е заплатил
дневни пари в размер на 500 лв., вместо 620 лв., или със 120 лв. по-малко. За
м. април, който е от 30 дни, са заплатени дневни пари в размер на 460 лв.,
вместо 600лв., или със 140 лв. по-малко. За м. май, който е от 31 дни, са заплатени дневни пари в размер на 360 лв.,
вместо 620лв., или с 260 лв. по-малко. През м. юни с бил в командировка 11 дни,
а са платени дневни пари в размер на 200
лв., или с 20 лв. по-малко. През м. юли, който е от 31 дни, са платени 460лв. дневни,
вместо 620 лв., или със 160 лв. по-малко. Общо за петте месеца работодателят е
заплатил със 700 лв. по-малко от полагащите
се по наредбата дневни пари.
Претендира сумата в настоящото производство, ведно
с разноските.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от "ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, със
седалище:***. с ЕИК по БУЛСТАТ 1754038560088, представлявано от Директор инж. ***,
чрез процесуалния представител Я.Л. - Гл. юрисконсулт в ПТП Г.Оряховица, в
което се твърди следното : Не се оспорва фактът, че ищецът е в трудово
правоотношение с ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ, Г.Оряховица и заема длъжността
“Техник-механик, ревизор вагони, стрелочник, маневрен" във
Вагоноревизорски участък Плевен-запад съгласно последното сключено с него
Допълнително споразумение № 922/27.05.2014г. Със Заповед №
11-00-1073/27.02.2019г. Заповед № 11-00-1595/29.03.2019г. и Заповед №
11-01-67/30.04.2019г. на Директор ПТП Г.Оряховица ищецът е бил командирован в
гара Пирдоп съответно през м. Март, м. Април и м. Май 2019г., където е трябвало
да бъде включен в графика за работа и съобразно него да изпълнява трудовите си
задължения в гарата. Не отговаря на истината твърдението от исковата молба, че
в дните, в които ищецът не е бил на работа по график, той е оставал на
разположение в гара Пирдоп. Самите графици умишлено и със знанието на персонала
са изготвени така, че да се получават по няколко последователни почивни дни, за
да имат възможност работниците да се прибират по местоживеене, в случая на
ищеца – в гр. Плевен. Поради това в дните на прекъсване на работа, с изключение
на дните за пътуване, не са начислявани и изплащани дневни пари, тъй като
работниците пътуват от Пирдоп до Плевен и обратно, предимно с леки автомобили,
като има възможност и за пътуване с влакове видно от разписанието на
„БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД /публикувано на http://razpisanie.bdz.bg/.
Съгласно „График за работното време на служителите
за м. Март 2019г.“ в гара Пирдоп ищецът е започнал работа от 1-во число на
месеца, след това е почивал на 02.03. и 03.03. Платени са му дневни пари, но не
за 02.03. а само за 03.03., защото на тази дата е предвидено, че ще пътува до
Пирдоп, за да се яви на 04.03. за дневната си 12 часова смяна от 08,30ч. до
20,30ч. На дата 05.03. ищецът е работил нощна смяна от 20,30ч. до 08,30ч. /4
часа на 05. и 8 часа на 06./ С цел да се получи по-дълга почивка, в следващото
денонощие – 06.03. срещу 07.03. също е работил нощна смяна и приключвайки работа
в 08,00ч. сутринта на 07.03., с оглед предстоящата почивка е бил свободен да се
прибере в гр. Плевен. Съответно през следващите два почивни дни - 08.03. и
09.03. не са му начислени и изплатени дневни пари. Платено му е за 10-то число,
когато е трябвало да се върне в Пирдоп за работа дневна смяна на 11.03. от
08,30ч. Следва нова дневна смяна на 12.03. и две нощни смени на 13-14.03 и
14-15.03. След приключване на тази поредица работни дни е осигурено прекъсване
в графика от три дни, като на ищеца не са изплатени дневни пари за 16.03. и
17.03. а му е платено за 18.03. когато е трябвало да пътува до Пирдоп за
явяване на работа дневна смяна на 19.03. В следващите дни е работил отново
дневна смяна на 20.03. и две последователни нощни смени на 21-22.03. и 22-23.03.
Приключвайки работа на 23.03. в 08,00ч. следва почивка отново от три дни -
съответно за 24.03. и 25.03. не са платени дневни пари. Платено е за денят на
пътуване - 26.03., защото на 27.03. следва за пореден път ищецът да работи 12
часова дневна смяна, впоследствие още една на 28.03. и нощна на 29-30.03., с
което работата му в Пирдоп за м. Март е приключила и за 31.03. не е изплатена
сума за дневни пари. Така през целия месец общо за 8 дни /2.8.9.16.17.24.25 и
31/. на основание чл. 19, ал. 3 от „Наредба за командировките в страната“ не са
начислени дневни пари поради завръщането на ищеца от командировка. Същите дати
са посочени и в изготвената от ПТП София. Бизнес център София „Лична сметка за
отчитане на работното време“ на ищеца за работата през м. Март 2019г. в гара
Пирдоп. В нея са посочени общо 23 дни, за които се дължат дневни пари /по 20лв.
на ден/ или общо за месеца сума в размер на 460,00лв.
По гореописания начин са изчислени
командировъчните пари за м. Април 2019г. съобразно отработените дни по график
за месеца и лична сметка, от които е видно, че ответникът е работил 23 дни и е
почивал 7 дни, поради което за дните на работа в Пирдоп, /включително дните за
пътуване/ са му начислени дневни пари в размер на 460,00лв. През м. Май
работните дни и дните за пътуване са общо 18 и дължимата сума е 360,00лв.
Част от дължимите командировъчни пари за трите
месеца са изплатени на ищеца авансово, както следва: 500.00лв. за м. Март с
Платежно нареждане от 18.03.2019г., 260.00лв. за м. Април с Платежно нареждане
от 10.04.2019г. и 260.00лв. за м. Май с Платежно нареждане от 10.05.2019г.
Авансово получените суми са отчетени от ищеца с Авансов отчет на 25.07.2019г..
в който е вписан общо получен аванс от 1 020,00лв. /500.00лв. + 260.00лв. +
260,00лв./, дължима сума за дневни нари от 1280,00лв. /460.00лв. + 460.00лв. +
360,00лв./ и разлика за доплащане в размер на 260,00лв., която е платена на
ищеца с Платежно нареждане от 26.07.2019г.
През м. Юни 2019г. ищецът е бил командирован
отново в Пирдоп със Заповед № 11-01- 145/17.06.2019г. с начало на
командировката от 20.06., когато следва да е пътувал до Пирдоп за явяване на
работа дневна смяна в 08,00ч. на 21.06. Според графика от м. юни и лична сметка
дните за работа и пътуване са общо 10 с прекъсване на 26-27.06., като са му
платени дневни пари за 27.06. когато е следвало да се пътува до Пирдоп за
дневна 12 часова смяна на следващия ден. Поради това през м. Юни на ищеца е
начислена и изплатена сума от 200,00лв., която е била включена в Платежното
нареждане от 26.07.2019г. заедно с останалата част от 260.00лв. дължима за м.
03, 04 и 05.2019г.
Командировката на ищеца е продължила и през м.
юли, съгласно Заповед № 11-01- 162/26.06.2019г., считано от 01.07., когато
ищецът е довършил нощна смяна и е приключил работа в 08,00ч. Според графика за
месеца и личната сметка дните за работа и пътуване са общо 23 и на ищеца са
платени дневни пари в размер на 460,00лв. Част от сумата – 300,00лв. е платена
авансово с Платежно нареждане от 08.07.2019г. и е отчетена с Авансов отчет от
16.08.2019г. като остатъкът за доплащане в размер на 160.00лв. е изплатен с
Платежно нареждане на 26.08.2019г.
Заявява се, че напълно неоснователно ищецът
твърди, че е пребивавал в гара Пирдоп, когато не е работил по график. Абсурдно
и нелогично е да се очаква, при наличието на достатъчно неработни дни между
периодите на работа по график, че ищецът ще стои на разположение в гарата,
което означава, че в продължение на три месеца без прекъсване /от 01.03. до
31.05.2019г./ и още 41 дни след това /от 20.06. до 31.07.2019г./ не се е
завръщал в гр. Плевен. Поради създадената практика в гара Пирдоп работните
смени да се групират с цел прекъсване на работата по график в продължение на
няколко последователни дни, през които работниците да се приберат по
местоживеене, в Заповедта за командироване от 01.07. до 31.07.2019г. изрично е
вписано, че командировката се прекъсва за периода от време, в който работниците
не са включени в одобрения график, с изключение на дните за пътуване.
Ако се приеме за достоверно твърдението на ищеца
за непрекъснатия му престой в гара Пирдоп, остава неясно как е успял да попълни
в счетоводството на работодателя Авансовия отчет от 25.07.2019г., когато,
според изложеното в исковата молба, ищецът следва да е бил на разположение в
гара Пирдоп. Наред е това е нужно да се каже, че режим на работа „на
разположение” по чл.139 ал.5 от КТ не е въведен в предприятието на
работодателя. По изложените причини претенцията на ищеца за заплащане
допълнително на 700лв. дневни пари е лишена от основание.
В о.с.з. ищецът се явява и се представлява от
адв.Р.М., който поддържа иска и навежда доводи в о.с.з..
Ответната страна се представлява от юркс.Л., който
оспорва иска, навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства, разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна :
БЕЗСПОРНО
между страните по делото е, че ищецът е работил през процесния период в
ответното дружество на длъжност Техник-механик, ревизор вагони, шлосер-монтьор,
маневрен стрелочник, като постоянната
му месторабота се намира в гр.Плевен,
гара Плевен запад. Не се спори, че от 01.03.2019г. до 31.07.2019г. ищецът е бил
командирован в гара Пирдоп, където изпълнявал длъжността си по график.
СПОРЕН по делото е въпросът дали
работодателят на ищеца му дължи
заплащане на дневни пари за посочения по-горе период на командироване в
гр.Пирдоп, с оглед твърденията на ищеца, че не се е завръщал в гр.Плевен.
За изясняване на част
от спорните по делото въпроси съдът допусна изслушването на съдебно-икономическа
експертиза от ВЛ Т.И., чието заключение като неоспорено от страните прие по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл.215
от КТ при командироване по чл.121, ал.1 работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. При
командироване по чл.121а, ал.1, т.1 и при изпращане по чл.121а, ал.2, т.1
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл.
121а, ал.8. Съгласно чл.2 от Наредба за командировките в страната /НКС/ командировките
се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата,
дните на пътуването и почивните и празничните дни. Съгласно чл.18 на
командированите за повече от 1 месец може да се разрешава един път месечно през
някой от почивните и празничните дни да се завръщат в мястото на постоянната си
работа, като им се заплащат пътните разноски. За тези дни не се заплащат дневни
пари. Квартирни пари се заплащат само в случаите по чл.26 ал.1. Съгласно чл.19
на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат
дневни пари в размер 20лв. за всеки ден от командировката. На командирования,
който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното
време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50
на сто от размера по ал.1. За дните, през които командированият се е завърнал в
постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други, дневни пари не му се
изплащат.
По делото са представени
всички заповеди, издадени от страна на работодателя, свързани с командироването
на ищеца в гр.Пирдоп и касаещи дълъг период от време, а именно от м.март
2019год. до м.юли 2019год. В случая, при
произнасянето по съществото на спора следва да се съобрази и
отдалечеността на гр.Плевен от гр.Пирдоп. Ищецът твърди, че за целия период на
командироването си не се е завръщал в гр.Плевен, т.к. обективно това не е било
нито възможно, нито рентабилно и оправдано от гл. точка на свободното време, с
което би разполагал с оглед графика си на работа и нейния характер. Ответната
страна, правейки искането си за допускане като свидетел на В.Г. заявява, че той
именно ще докаже, че през свободните си дни
ищецът се е завръщал в гр.Плевен. От показанията на този свидетел се
установява, че същият никога не е имал каквито и да било преки или косвени
наблюдения относно това дали през дните, през които не е бил на работа за
процесния период от време ищецът се е завръщал в гр.Плевен. От показанията му
се установява също така, че е въведена т.нар процедура работниците да са „на
разположение“ именно в дните, когато те официално, по график, не са на работа,
като се установява, че за това заповеди не
се издават, а се прави устно предупреждение на съответния служител.
Видно от доказателствата по делото е, че
командировайки ищеца, работодателят му не му е разрешил един път месечно през
някой от почивните и празничните дни да се завръща в мястото на постоянната си
работа, със заплащане на пътните разноски – чл.18 от НКС, поради което съдът
приема, че по делото е доказана именно тезата на ищеца – че е пребивал
постоянно в гр.Пирдоп и не се е завръщал в гр.Плевен за процесния период от
време.
Ето защо искът му се явява основателен и следва да се уважи,
съобразно изменението – за 740лв., каквато сума е изчислена и от ВЛ, ведно със
законната лихва.
При
този изход на процеса ответникът следва да
заплати на ищеца разноски по
делото -200лв.
С оглед изхода на
процеса и на основание ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ПлРС Държавна такса върху уважената част на иска -50лв., както и
сумата 140лв., направени разходи за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.215 от КТ вр. чл.18 и чл.19 от Наредба за командировките в
страната „БДЖ товарни превози” ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, ЕИК175403856 със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Х.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, представляван от адвокат Р.М. –
пълномощник, Кантора: *** сумата 740лв.,
представляваща неизплатени дневни пари за периода на командироването му в
гр.Пирдоп през времето м.март 2019год. до м.юли 2019год., вкл., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба -
20.09.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „БДЖ товарни превози” ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК175403856 със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Х., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***,
направените по делото разноски - 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК „БДЖ товарни превози” ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК175403856 със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС Държавна
такса върху уважената част на иска 50лв.,
както и разноски за вещо лице в размер 140лв.
Решението може да
бъде обжалвано чрез ПлРС пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: