Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
07.11.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Румен Рачев при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 148 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „П.“ АД, ***, депозирана чрез адвокат К.А.от
Адвокатска колегия – София, против Решение № 44/23.06.2022г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по АНД № 20213610200252/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 581819-F593867/09.06.2021г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „П.“ АД, *** за нарушение
на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерство на финансите,
и на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в при съставяне на акта и
изготвяне на НП е допуснат съществен процесуален порок, свеждащ се до
противоречиво формулиране на административнонаказателното обвинение. Релевира и
доводи, че актосъставителят не е коментирал обстоятелството дали конкретното
нарушение води или не до неотразяване на приходи, което се явява основен
обективен елемент от състава на приписаното на дружеството нарушение, при което
установяването му е от съществено значение за правилното определяне на
приложимия санкционен състав. Поддържа се и становището, че АНО не е изпълнил
задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не
е съобразил и депозираните възражения от страна на търговеца. Твърди се също,
че приобщените доказателства не установяват извършването на вмененото на „П.“
АД деяние. Наред с това, касаторът счита, че са били налице предпоставките за
приложение на института на „маловажния случай“, регламентиран с чл.28 от ЗАНН.
По тези съображения отправя претенция за отмяна на съдебният акт и на
потвърденото с него НП. В условията на евентуалност обективира искане за
редуциране на наложената му имуществена санкция до законовия ѝ минимум,
подкрепяйки искането си със съответните доводи. Претендира присъждане и на
разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа изцяло
подадената касационна жалба.
Ответната страна, ТД на
НАП – Варна, редовно и своевременно призована, не се явява в съдебно заседание
и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 16.01.2021г.
служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка на търговски обект –
Бензиностанция и газстанция № 2308, находящ се в гр. Смядово, област Шумен,
местност „Студен кладенец“, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
При проверката било
установено, че реализираният дневен оборот в обекта към момента на проверката е
в размер на 1184.62 лв. съгласно наличния от фискалното устройство дневен
отчет. При изброяване на наличните парични средства в касата към момента на
проверката, се установила фактическа наличност в размер на 212.88 лв. видно от
представения и попълнен „опис на паричните средства“. Установена била
отрицателна разлика в размер на 971.74 лв., които не били отразени във
фискалното устройство като „служебно въведени“ суми, като функциониращото в
проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да
се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
За изложените
обстоятелства бил съставен протокол за извършената проверка от 16.01.2021г.
Против дружеството бил съставен АУАН № F593867 / 23.02.2021г. за нарушение по
чл. 33, ал. 1 от Наредба NoН-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил връчен на
представител на законния представител на нарушителя на 15.04.2021г. В
установения срок нарушителят депозирал писмено възражение срещу АУАН.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Съдебният състав
извел и решаващото становище относно безспорната установеност на приписаното на
дружеството неизпълнение, което според мотивите на съда не може да бъде
възприето за „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Воден от тези
съображения, районният съд потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият касационен състав споделя
установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и формираните от
предходната инстанция изводи по приложението на закона. Касационната инстанция
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на
нарушителя и да водят до отмяна на наказателното постановление. Противно на
застъпената от касатора теза, съдът счита, че актът и НП съдържат необходимите
реквизити, а нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, са описани
пределно ясно и непротиворечиво от обективна страна. В съставените документи
контролните органи надлежно са описали своите констатации относно установеното
разминаване между касовата наличност по данни от ФУ и действителната наличност,
което им е дало основание да приемат, че търговецът не е изпълнил следващо му
се задължение да регистрира разликата, чрез съответната операция.
Противоправната простъпка на лицето е
получила и съответната правна квалификация. В контекста на изложеното, липсата
на констатации в акта дали нарушението води или не до неотразяване на приходи,
касационният състав не възприема за основание, обуславящо извод за порочност на
НП. Изясняването на този въпрос е било от значение за определяне на коректния
санкционен състав и той е бил обследван от компетентния наказващ орган на база
наличните доказателства. Съобразявайки ги, издателят на правораздавателния акт
е счел, че конкретната простъпка не води до неотразяване на приходи, поради
което е наложил имуществена санкция по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Нещо повече, при задълбочен прочит на съставения АУАН се установява, че
органите, извършили проверката, са констатирали единствено, че с деянието се
нарушава реда за отчитане на фискалното устройство, описвайки обективните
признаци на закононарушението. Напълно аналогичен извод, вече обективиран
изрично, е достигнал и наказващият орган. По този начин не е допуснато сочното
от санкционираното лице съществено процесуално нарушение и правото му на защита
не е било ограничено.
Касационната инстанция не споделя и
становището на касатора за порочност на НП, аргументирано с твърдяно нарушение
на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Тя задължава АНО, преди да се произнесе
по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В случая това е
сторено и макар да липсва изрично възпроизвеждане на твърденията на
жалбоподателя, заложени в представените възражения, те са били взети предвид от
наказващия орган, доколкото същият е заключил, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на юридическото лице и че деятелността му не
покрива белезите за „маловажност“.
Настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление е постановено и в съответствие с материалния закон, доколкото от
събраните по делото писмени и гласни доказателства вмененото на търговеца
нарушение се доказва по несъмнен начин. Въззивният съд е достигнал до правилни
изводи за законосъобразност на наказателното постановление, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
районния съд. Сочената за нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. задължава
търговеца да отрази промяната в касовата наличност, извън случаите на
осъществени продажби/ сторно операции чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. От показанията на актосъставителя и свидетеля по
съставянето на акта и при прочит на приобщените доказателства се установява, че
е била установена разлика между установената фактическа касова наличност и
разчетената от фискалното устройство такава, като от страна на търговеца не са
представени доказателства, че това се дължи на извършени сторно операции. В
тази връзка, въззивният съд изчерпателно е обсъдил процедурата по документиране
и установяване на тези операции, извеждайки правилния извод, че по никакъв
начин в търговския обект на касатора не е документирано извършването на такива.
В касационната жалба се застъпва и становището, че констатираната разлика се
дължи на обстоятелството, че към момента на започване на проверката, продажбите
в обекта са били формирани освен чрез плащания в брой, също и чрез плащания
чрез ПОС терминал. Доказателства в подкрепа на тази теза не се представени,
независимо, че доказателствената тежест се носи именно от касатора, поради
което твърденията му съдът възприема за недоказани и неоснователни.
В обобщение на изложеното, решаващият
съдебен състав приема за доказано, че на посочената в НП дата касаторът не е
изпълнил задължението си да регистрира във фискалното си устройство въвеждането
и изваждането на пари в касата чрез операцията „Служебно въведени суми“ или
„Служебно изведени суми“. Настоящият касационен състав споделя и мотивите на
районния съд за неприложимост на института на „маловажния случай“. От събраните
по делото доказателства не се установява процесното неизпълнение на задължение
да притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на
просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на
вредоносен резултат. Нещо повече, в случая е приложена разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, която
предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води
до неотразяване на приходи, т.е. това обстоятелство е съобразено от
законодателя при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид
и не може да се отчете отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Освен това, нарушаването на изискването на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/, извън случаите на
продажби, съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните
закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния
бюджет, което изключва извода за неговата маловажност. Констатираната разлика е
в значителния размер на 971.74 лева. Обстоятелството, че това е първо по ред
нарушение за касатора само по себе си не може да наложи извод за приложимост на
чл.28 от ЗАНН. Същото е взето предвид при индивидуализиране на наложената му
санкция, която е определена в размер, близък до минималния. Чрез него съдът
счита, че биха били постигнати целите, заложени в чл.12 от ЗАНН, поради което
не намира основание да кредитира претенцията за изменение на НП и за налагане
на имуществена санкция в минималната ѝ величина. С оглед на това се
налага извод за законосъобразност на наложената на касатора имуществена
санкция, до какъвто извод е достигнал и районният съд.
Въз основа на изложеното настоящият
касационен състав приема за неоснователни твърденията на касатора за допуснати
от районния съд нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци
на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
Решението на районния съд е
постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно
направени правни изводи по отношение приложението на закона, поради което
следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 44/23.06.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 20213610200252/2021г. по
описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 07.11.2022 г.