РЕШЕНИЕ
№ 170
Търговище, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Търговище - II тричленен състав, в съдебно заседание на
шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
КРАСИМИРА
ТОДОРОВА |
|
Членове: |
АЛБЕНА СТЕФАНОВА |
При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА и с участието на
прокурора МАРТИН КОНСТАНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия
СТОЯН КОЛЕВ кнахд № 20237250600105 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 63в ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.Х.Г. ЕГН ********** ***, депозирана
чрез адв. И.И. ***, против решение № 202/25.10.2023 година, постановено по НАХД
№ 550/2023 г., по описа на ТРС, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 710198-F709255/29.06.2023 г., издадено от Директора на офис за обслужване в
ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, на основание чл.
179, ал. 1 ЗДДС, на касатора е наложена глоба в размер на 500 лева. С решението
са присъдени разноски в полза на НАП в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
материалния закон.
Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, за липса на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като е налице предходно деяние от същия вид,
за което жалбоподателката била предупредена по реда на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. В
тази връзка поддържа, че в решението на ТРС неправилно е посочено, че
предупреждението било от 08.03.2022г., и влязло в сила на 28.04.2022 година, а
в същност направеното от АНО предупреждение направено през 2021 година, което
прави двугодишен период от влизането му сила. Излагат се също доводи, за това,
че ТРС е направил неправилен извод относно субекта на нарушението, с твърдения
че задължено лице да подава справка декларация по ДДС е ЗП Д.Г., която е
отделен субект от жалбоподателката, със собствен ЕИК **********. По изложените
в касационната жалба съображения се отправя искане за неговата отмяна с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Твърди, че по идентични
казуси Районен съд Търговище в друг състав със същите страни е постановил по
АНД №456/2023г., и АНД №457/2023г., по описа на ТРС решения, които са влезли в
сила и с които е прието, че се касае за маловажен случай по смисъла на §1 т. 4
ДР на ЗАНН и е отправил предупреждение спрямо жалбоподателката. Поддържа в тази
връзка тезата, че предвид субсидиарно приложение на правилата в НПК, за
извършени нарушения преди влизане в сила на решенията по горепосочените дела с
които е било отправено предупреждение от съда би следвало с оглед уеднаквяване
на практиката да се постанови същото решение.
В открито съдебно заседание касатора, се явява с процесуалния си
представител адв. И. поддържа касационната жалба. По съществото на спора излага
съображения за незаконосъобразност на издаденото НП и решението на
първоинстанционния съд, поради което отправя искане за неговата отмяна.
Претендира разноски.
От страна на ответника се явява юрисконсулт С., която оспорва жалбата.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Търговище изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен извода на
първоинстанционния съд относно неприложимост на разпоредбите на чл. 28 ЗАНН и
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред ТРС е образувано по жалба на Д.Х.Г., против № 710198
-F709255 от 29.06.23 година на Директор офис гр. Търговище при на ТД на НАП гр.
Варна, с което на Д.Х.Г. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
- “ имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С обжалваното решение 202 от 25.10.2023 г. постановено по АНД № 550/2023 г.
на ТРС е потвърдено оспореното НП. За да постанови този резултат ТРС е приел от
фактическа страна, че на 16.05.23 г. при извършена служебна проверка в информационните
масиви на НАП Търговище се установило, че Д.Х.Г.- регистрирано по ЗДДС лице, не
е подала в срок справка- декларация по ЗДДС по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за
данъчен период април 2023г. в законоустановения срок до 14-то число на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася. Срокът изтекъл на 15.05.23 година.
Нарушението е извършено на дата 16.05.23 година и установено при проверка в
информационната система на НАП. На жалбоподателката е изпратена покана с изх. №
1992/16.05.23 година за съставяне на АУАН. Справката декларация не е била
подадена към датата на съставяне на акта за нарушение. На 05.06.23 година Д.Г. ***,
като АУАН е съставен в нейно присъствие. При проверка е установено, че
справката -декларация е подадена, след съставяне на акта, на дата 05.06.23 г и
е с нулеви стойности.
От правна страна ТРС приел, че при провеждане на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел, че нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна
страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти,
относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон,
както и такива, че случаят не е маловажен по смисъла чл. 28 ЗАНН.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд
– Търговище намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания
не са налице.
По делото не е налице спор по фактите. Формиран е спор по приложението на
закона. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените
от събраните по делото доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат
преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ТРС за липса на съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Правилен е извода на въззивният съд, че е спазена процедурата по съставяне на
АУАН и издаване на НП. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи,
в кръга на техните правомощия, при спазване на процесуалните правила и норми и
изискванията за форма. Описанието на вмененото административно нарушение е
достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими
индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да
разбере, какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните писмени и гласни
доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е
осъществено административното нарушение на посочената разпоредба. Въз основа на
вярно установената от АНО фактическа обстановка и събраните в хода на съдебното
дирене доказателства въззивният съд обосновано е стигнал до извод за
установеност на вмененото на жалбоподателката административно нарушение.
Не се споделят възраженията на жалбоподателката свързани със субективното
ѝ отношение към деянието. На първо място фактът, че е упълномощила трето
лице да подава от нейно име декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС е без значение за
административнонаказателната отговорност по чл.179, ал. 1 с.з. Безспорно е, че
същата има качество на регистрирано по ЗДДС лице, поради което нейно е
задължението да подаде в срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС.
Упълномощаването на друг субект, който да подаде от нейно име такава декларация
не прехвърля на последния задължението за деклариране в срок.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че данъчно задължения субект по чл.
125, ал. 5 ЗДДС е друг, а именно - Земеделският производител Д.Г., ЕИК
**********. В тази връзка следва да се има предвид, че регистрирането на
физическото лице, като земеделски производител и снабдяването му със собствен
ЕИК не води до възникване на нов правен субект, различен от този на физическото
лице Д.Г., поради което за това деяние правилно АНО е насочил
административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателката.
Настоящата инстанция намира за правилен и извода на районния съд, че
конкретния случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Санкционираното деяние не се отличава от обикновените случаи на това
нарушение. То не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да
възникне административнонаказателна отговорност за лицето, което не е подало
справка декларация в предвидения от закона срок. След като наказуемото деяние
не предполага наличие на вредни последици, няма как тяхната липса или
незначителност, да обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН, в какъвто смисъл се
излагат съображения в касационната жалба.
Относно наведения довод, че въззивният съд е трябвало да приложи нормата на
чл. 28, ал. 1 ЗАНН, като отправи предупреждение, така като е било направено с
решенията по АНД №456/2023г. и АНД №457/2023г., по описа на ТРС следва да се
посочи следното:
На първо място, посочените две решения на ТРС не представляват задължителна
практика на съдилищата на Република България, с която настоящия състав на съда
е длъжен да се съобрази. Наличието на предходно извършените нарушения от същия
вид, за предходните два данъчни периода, разгледани по посочените две дела на
ТРС обаче, се явява утежняващо вината обстоятелство, което правилно е
съобразено от АНО и въззивната инстанция като пречка за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
На второ място, следва да се има предвид, че въззивният съд неправилно се е
позовал на предходно отправено предупреждение от 08.03.22 година, влязло в сила
от 28.04.22 година. Отправяне на такова предупреждение в действителност не се
установява по делото. Реално предупреждение към жалбоподателката за предходно
нарушение от същия вид извършено на 15.12.2020 г. е отправено на 08.03.2021 г.
(същото е връчено на 20.04.2021г. и влязло в сила на 05.05.2021 г.). Към датата
на която е извършено процесното нарушение - 16.05.2023 г. едногодишният срок по
чл. 28, ал. 1 ЗАНН от влизането на това предупреждение в сила вече е бил
изтекъл. Поради това правилно АНО е счел наличието на предходно извършеното
нарушение от същия вид като обстоятелство, което утежнява вината на
извършителката, а не като такова, което го обвързва да наложи административно
наказание, поради извършване на нарушението в едногодишния срок по чл. 28, ал.
1 ЗАНН.
По делото не е налице спор, че изискуемата справка-декларация е подадена
повече от месец по-късно и то едва след съставяне на АУАН за нарушението. От
правно значение е осъщественото чрез бездействие изпълнително деяние -
неподаване на справка-декларация в срок за посочения данъчен период. Отделно от
това, не са ангажирани писмени доказателства, от които може да се установи, че
в този период са съществували пречки от обективен характер, които са
препятствали касатора да изпълни своето задължение. Обществената опасност на
този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото
следва да се санкционира по административен ред, а не да се освободи дееца от
реализиране на административнонаказателна отговорност. Липсата на доказателства
за обективна невъзможност за изпълнение на вменено от закона задължение,
навежда на извода, че не са налице основания за квалифициране на извършеното
деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Налице е съставомерно
деяние, поради което ТРС, макар и по различни съображения правилно е приел, че
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая.
Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление,
Районен съд – Търговище е постановил валидно, допустимо и правилно решение и
като такова следва да се остави в сила.
По делото искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е заявено от ответника в съдебното заседание.
Съгласно чл. 63д ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Според чл. 143, ал. 3 АПК,
когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 АПК и
изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Търговище, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202/25.10.2023 година, постановено по НАХД №
550/2023 г., по описа на ТРС.
ОСЪЖДА Д.Х.Г. ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция по
приходите, гр. София на НАП, офис Търговище, сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |