№ 201
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000251 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 130 и чл. 248 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 350 от 07.01.2022 г. от
НЗ** /НЗ**/ против определение № 701 от 16.12.2021 г., постановено по т.д.
№ 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено
производството по същото дело и е обезсилена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № **** от 02.09.2019 г.,
издадена по ч.гр.д. № 12574/2019 г. по описа на ПРС, IV бр.с., както и
издадения въз основа на същата заповед изпълнителен лист, както и по
въззивна частна жалба с вх. № 4717 от 21.01.2022 г. от НЗ** против
определение № 79 от 19.01.2022 г. постановено по т.д. № 826 по описа за 2021
г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено предходното
определение, като НЗ**, е осъдена да заплати на МЦ "Х." ООД, сумата
1918,50 лв. - деловодни разноски за производството по гр.д. № 962/2021 г. на
ПОС.
В частните жалби се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваните определения. В подкрепа на първата
жалба се излагат доводи, че тъй като писмената покана по чл. 76а ЗЗО
представлява индивидуален административен акт, същата удостоверявала
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - МЦ "Х." ООД и
представлявала документ по чл. 417, ал. 1 т.1 ГПК, подлежащ на
принудително изпълнение по реда на заповедното производство. Искането е
да се отмени обжалваното определение, и делото да се върне на Пловдивския
окръжен съд продължаване на съдопроизводствените действия.
В подкрепа на частната жалба против второто определение се излагат
1
доводи, че присъждането на разноски в полза на ответника било
преждевременно, доколкото съдебният акт, с който е прекратено
производството, не слагал край на спора, както и че доколкото ответникът с
поведението си /подаване на възражение по чл. 414 ГПК/ е дал повод за
завеждане на делото, разноските не следвало да се присъждат в тежест на
ищеца. Затова искането е да се отмени и това определение.
Частните жалба са постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадени са
от надлежна страна и са допустими, но разгледани по същество са
неоснователни.
Производството по т.д. № 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския
окръжен съд е образувано по предявен от НЗ** против МЦ "Х." ООД
установителен иск за установяване съществуването на следните парични
вземания, произтичащи от писмена покана с изх. № ****/**** г. на
Директора на РЗ**-П., издадена на основание чл.76а, ал.3 във връзка с чл.76а,
ал.1 ЗЗО, в полза на ищеца НЗ** против ответника: сумата 44498,34 лв., ведно
с мораторна лихва, считано от 14.05.2019 г. до 29.07.2019 г., в размер 951,85
лв., законна лихва, считано от датата на заявлението 29.07.2019 г. до
окончателното плащане, и деловодни разноски за заповедното производство,
в т.ч. 909 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за
които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т.1 ГПК по ч.гр.д.№12574/2019 г. на РС Пловдив, IV бр.с.
За да прекрати производството по делото, Пловдивският окръжен съд е
приел, че предявените искове са недопустими, тъй като задълженията към
бюджета на НЗ**, каквито са процесните, не са частноправни и поради това
не подлежат на събиране по граждански ред, а по изрично предвидения в чл.
76а и сл. ЗЗО ред. Събирането им се извършва чрез издаване на индивидуален
административен акт (писмена покана по чл.76а ЗЗО), по реда на ДОПК.
Определението е правилно.
Предмет на предявения главен иск е установяване на парично вземане
от 44 498.34 лв., в полза на НЗ** против МЦ „Х.“ ООД, получена без правно
основание, в нарушение на установените лимити за първото тримесечие на
2015 г., която ответникът, в качеството му на изпълнител на медицинска
помощ и договорен партньор на НЗ** е поканен да върне на заявителя въз
основа на писмена покана с изх. № ****/**** г. на Директора на РЗ**-П.,
издадена на основание чл.76а, ал.3 във връзка с чл.76а, ал.1 ЗЗО.
Следователно, предметът на предявения иск по чл. 422 ГПК е свързан с
установяването и събирането на неоснователно разходвани публични
финанси от бюджета на НЗ**, във връзка с изпълнение на Договор за
оказване на извънболнична медицинска помощ, контролът, установяването и
събирането на които поначало се осъществява в административно
производство, уредено в глава втора, раздел десети от Закона за здравното
осигуряване и по реда на АПК и ДОПК. В този смисъл исковата сума
2
представлява публично задължение за възстановяване на разходите, които
НЗ** е направила от бюджета си за съответната година, в резултат от
допуснато от изпълнителя на СИ** превишаване на регулативните стандарти
за първото тримесечие на 2015 г.
Установяването на това задължение по основание и размер се извършва
от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО и по предвидения в същия закон
ред, като възстановяването /събирането/ му се извършва въз основа на покана,
издадена от управителя на НЗ**, съответно от директора на РЗ**,
представляваща индивидуален административен акт, подлежаща на съдебен
контрол по реда на АПК – чл. 76а ЗЗО.
Наличието на описаното специално административно производство за
установяване на процесното главно вземане завършва с влязъл в сила
административен акт, който е и изпълнително основание - чл. 268 АПК.
Заявените с исковата молба публични вземания по смисъла на чл.162 от
ДОПК се събират и изпълняват по реда на ДОПК - чл. 163, ал. 1 ДОПК във
вр. с чл. 269, ал. 1 АПК.
От изложеното следва, че предвиденият административен ред за
установяване и събиране на процесните вземания изключва както
възможността за снабдяването на кредитора с друго изпълнително основание
за същото вземане по реда на ГПК, в това число и по реда на заповедното
производство, така и възможността за повторно установяване по общия исков
ред на съществуването на вече установеното с административен акт и
подлежащо на изпълнение публично вземане. Искова защита в тези случаи е
предвидена като способ за защита единствено за трето за изпълнителното
производство лице – арг. чл. 269 ДОПК, както и за длъжника, в хипотезата на
чл. 292 и чл. 293 АПК – хипотези, в които процесният случай очевидно не
попада.
Предвид изложеното, съдът приема, че за ищеца не е налице правен
интерес, нито процесуално-правна възможност за предявяването на
установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което същият е недопустим.
Постановеното в същия смисъл обжалвано определение № 701 от
16.12.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, е правилно и следва да се
потвърди.
Правилно е и последващото определение на същия съд, с което са
присъдени разноски в полза на ответното дружество.
Задължението на съда да се произнесе за дължимите на страните
разноски в производството произтича от изричната разпоредба на чл. 81 ГПК
и от правните последици на постановения съдебен акт, с който се приключва
делото на тази инстанция.
Неоснователно е и другото, поддържано в частната жалба от НЗ**
срещу това определение възражение, че не ищецът, а ответникът, с подаване
на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, е дал повод за
3
предявяване на иска. Началната недопустимост на заповедното производство,
инициирано от ищеца, прераснало в исково след възражение по чл. 414 ГПК,
на практика е въвела принудително ответника в един безпредметен спор и
съответно - в излишни разходи. В случая, правото за ответника на разноски
произтича от друга изрична разпоредба – тази на чл. 78, ал. 4 ГПК. Изводът е,
че и второто обжалвано определение № 79 от 19.01.2022 г., което допълва
първото в частта за разноските, е правилно и следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 701 от 16.12.2021 г., постановено по
т.д. № 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд и допълващото го
в частта за разноските определение № 79 от 19.01.2022 г., постановени по т.д.
№ 826 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4