О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 02.04.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на втори април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 104 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от адв. И.И., в качеството му на пълномощник на Общински футболен клуб „Локомотив“,  със седалище и адрес на управление *******против определение от 12.12.2018 г. по гр.д. № 5632/2018 г. на РС – Сливен, в частта с която е оставена без разглеждане на основание чл. 119 ал. 3 от ГПК възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на делото като преклудирана.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че с отговора на исковата страна е поискал съдът да му даде възможност да сочи нови доказателства и да прави искания съобразно поведението на ищеца в изготвения от съда доклад било прието, че е предявен иск за заплащане на трудово възнаграждение и е била разпределена доказателствената тежест на страните. На ищеца е било указано да представи доказателства относно съществуването на гражданско правоотношение между страните. Било налице несъответствие между изготвения доклад от съда и разпределената доказателствена тежест. По- късно, след като извършил разделяне на материалите по делото в две дела – за иск по  КТ и по чл. 79 във вр. с чл. 266 от ЗЗД, съдът не изпълнил служебните си задължения като не препратил второто дело по компетентност на РС – Горна Оряховица. Освен това съдътнеправилно се бил позовал на разпоредбата на чл. 119 ал. 3 от ГПК, тъй като предявеният иск не попадал в обхвата на цитираната разпоредба. Искът не бил предявен срещу субект посочен в разпоредбата на чл. 108 ал. 2 от ГПК, не било иск предявен по правилата на чл. 113 и чл. 115 ал.2 от ГПК, поради което в  задълженията на съда било да повдигне служебно въпроса за подсъдността. Моли се да се отмени обжалваното определение и да се определи местна подсъдност в РС – Горна Оряховица.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. П., пълномощник на Я.Х.И., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че в срока по чл.131 от ГПК жалбоподателят в качеството си на ищец е депозирал отговор на исковата молба, но не е било направено възражение за местна подсъдност по отношение на предявения иск за 12 000.00лв. Към момента на завеждане на исковата молба, ищецът е бил с постоянен адрес ***, поради което е можел да избира да подаде исковата си молба в Рс – Сливен или в РС – Горна Оряховица. Посочва се, че по отношение на местната подсъдност съдът не следи служебно и че срокът, в който може да се направи възражение за местна подсъдност е до изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 18.10.2018 г. пред РС – Сливен била депозирана искова молба от Я.И. против жалбоподателя, с която били търсени две суми – от трудов договор в размер на 2400 лв. и по граждански договор в размер на 12 000лв. на 23.11.2018 г. бил депозиран отговор на исковата молба от жалбоподателя, с който предявените искове били оспорени по основание. Страната не направила за промяна на местно компетентния съд. С разпореждане от 26.11.2018 г. , съдът извършил доклад на депозираната искова молба и постъпилия отговор по нея, като квалифицирал предявените искове по КТ. В становище от 11.12.2018 г. жалбоподателят възразил на дадената от съда правна квалификация на основаващия се на гражданския договор иск като посочил, че същият няма трудов , а облигационен характер и поискал производството да бъде разделено . Страната направила възражение за местна неподсъдност на спора. На 12.12.2018 г. било постановено обжалваното определение. С него съдът оставил без разглеждане възражението за неподсъдност като преклудирано.

Съобщението за обжалваното определение било връчено на жалбоподателя на 07.01.2019 г., а частната жалба е депозирана на 14.01.2019 г. в рамките на законоопределения едноседмичен срок.

Депозираната жалба е подадена от лице имащо интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Подсъдността овластява и задължава съда да реши делото. Наличието на родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за решаването на едно дело и като такава за нея съдът следи служебно. Местната подсъдност обаче е относителна процесуална предпоставка ( с изключение на подсъдността по местонахождение на имота) и за нея съдът не следи служебно. Страните имат възможност да възразят за подсъдността най – късно в срока по депозиране за отговор на исковата молба. В настоящия случай жалбоподателят е пропуснал този срок и е направил възражение на по – късен етап от производството. По този начин възражението му се явява преклудирано и не следва да бъде разгледано – процедура, която е извършена от първоинстанционния съд.

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. И., в качеството му на пълномощник на Общински футболен клуб „Локомотив“,  със седалище и адрес на управление *******против определение от 12.12.2018 г. по гр.д. № 5632/2018 г. на РС – Сливен, в частта с която е оставено без разглеждане на основание чл. 119 ал. 3 от ГПК възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на делото като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: