№ 188
гр. Стара Загора, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000163 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 5/08.02.2022 г., постановено по гр.д.
№205/2021г. по описа на Районен съд – гр.Г., в частта с която е признато за
установено по отношение на В. ХР. Б., че дължи на „Ю.” АД, сумата от 1
929.77 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане, за неизплатено задължение по
договор за потребителски кредит № FL851189/19.04.2017г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение №182/22.05.2019г. по ч.гр.д. № 289/2019г., по
описа на Г. РС и В. ХР. Б. е осъдена да заплати на „Ю.” АД сумата от 405.32
лв. разноски по ч.гр.д. № 289/2019г., по описа на Г. РС, както и сумата от
692.92лв. за направени по делото разноски.
Въззивницата В. ХР. Б. излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част – по отношение на
главницата и разноските по делото и моли съдът да го отмени в обжалваната
част.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ю.“ АД, с
който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, излага се становище, че
решението на Г. РС е правилно и законосъобразно в обжалваната част и
следва да се потвърди, а жалбата – да се остави без уважение като
неоснователна.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
1
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът„Ю.” АД моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на длъжника В. ХР. Б., че същата има задължение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №FL851189 от 19.04.2017г.
в размер на 2 085. 77 лв., от които 1 929, 77 лв. - главница, ведно със законна
лихва върху главницата от 21.05.2019 г., 114, 52 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 19.05.2018 г. до 15.03.2019 г., както и мораторна лихва в размер
на 41, 48 лв. за периода от 19.05.2018 г. до 07.05.2019 г. Претендира
разноските пред първоинстанционния съд.
Ответницата В. ХР. Б. в депозирания писмен отговор признава, че е
имала договорни отношения с ищеца, по силата на които е ползвала кредит №
FL 851189 от 19.04.2017 г., послужил за погасяване на предишен такъв, като
сумата за погасяване е била 2 089 лева. Излага подробни съображения за
неоснователност на предявените искове.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
FL851189/19.04.2017г., сключен между "Ю.“ АД, в качеството на кредитор, и
ответницата В.Б., в качеството на кредитополучател, кредиторът е
предоставил на ответницата кредит в размер на 2 089 лв. за пълно и
предсрочно погасяване на задълженията й по договор за кредит
№FL724176/19.03.2014 г., сключен между същата банка и ответницата.
Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с
дължими лихви, съобразно приложения погасителен план, на 117 месечни
анюитетни вноски, от които първите 18 в размер на 24.15 лв., следващите 98
вноски по 26.02 лв. и една последна вноска, в размер на 26.10 лв. Всяка
вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс
възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план
към договора за потребителски кредит. Крайният срок за погасяване на
кредита е уговорен за 19.01.2027г.
Съгл. чл.3, ал.1 от този договор, за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва, която се определя като сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксираната договорна надбавка в размер на 8.177%.
Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен
индекс: 6 - месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, по методика, определена съгл. чл.3 и следващите от
договора. След изтичане на периода по т.1 от алинеята и до крайния срок на
издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на Банката променлива
годишна лихва, която се определя от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 8.177%. В следващите алинеи на
чл. 3 от договора се уточнява начина на публикуване и пременяне на
фиксингът на СОФИБОР. В ал. 6 се посочва, че при всяко публикуване на
2
нова стойност на 6 - месечния СОФИБОР на посочените в ал.3 дати и при
спазване на условията по ал.4, Банката извършва съответна актуализация на
годишния лихвен процент по кредита, като новата приложима стойност е в
сила и се ползва за определяне на лихвения процент по кредита за следващия
шестмесечен период за срока на договора за кредит, считано от датата,
следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на
публикуване на новата стойност на 6 - месечния СОФИБОР.
В представения по делото договор за потребителски кредит подробно са
регламентирани отношенията между страните, правата и задълженията им
във връзка с отпуснатия кредит.
От приложеното ч. гр. д. № 289/2019г. по описа на Районен съд – Г. се
установява, че съдът е издал в полза на „Ю.“ АД срещу длъжника В.Б.
заповед за незабавно изпълнение №182/22.05.2019 г. и изпълнителен лист по
чл. 417 и чл. 418 от ГПК за сумата от 1 929.77 лв. - главница, сумата от 114.52
лв. - възнаградителна лихва за периода 19.05.2018г. - 15.03.2019г., сумата от
41.48 лв. - мораторна лихва за периода 19.05.2018г. - 07.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2019г. до окончателното
й изплащане, въз основа на извлечение от счетоводни книги за задължение по
договор за потребителски кредит № FL851189/19.04.2017 г. В полза на
заявителя са присъдени и разноски в размер на 405.32 лв.
Длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта в срока по чл.414
от ГПК, като на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. В законоустановения едномесечен срок,
заявителят - ищец по настоящото дело, е предявил настоящия установителен
иск.
„Ю.” АД е уведомило длъжника В. ХР. Б., че поради неиздължаване в
срок на месечна вноска с падеж 19.05.2018г. обявява кредита за предсрочно
изискуем, като е посочена и банковата сметка, по която може да бъде
изплатено задължението. Писмото е връчено лично на ответницата на
15.03.2019г.
В производството пред РС е назначена и приета съдебно - счетоводна
експертиза, от чието заключение се установява, че сумата по процесния
договор за кредит от 2089лв. е преведена по разплащателна сметка на името
на кредитополучателя – ответницата по делото на 19.04.2017г. Сумата е за
пълно предсрочно погасяване на задълженията на кредитополучателката по
договор за кредит от 19.03.2014г.
Видно от експертизата, ответницата е направила плащане по 12
погасителни вноски в общ размер на 385 лв., като до 07.05.2019г. вкл.,
непогасеният остатък по договора е в общ размер на 2085.77 лв., от които
1929.77 лв. - главница, 114.52 лв. - договорна лихва за периода 19.05.2018г. -
15.03.2019г., 41.48 лв. - мораторна лихва за периода 19.05.2018г. -
07.05.2019г.
В хода на производството пред РС ищецът е представил споразумение
3
от 13.06.2019г. /сключено след датата на издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изп. лист/ между ищцовото дружество и ответницата, с което е
уредено разсрочено плащане на присъдените в заповедното производство
суми - на равни месечни вноски всяка в размер на 30 лв., с краен срок на
погасяване м. май 2026г.
Заключението не е оспорено от страните по делото и съдът го
възприема.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на въззивно обжалване е дължимостта на претендираното от
„Ю.” АД вземане за главница в размер на 1 929, 77 лв.
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на
чл.430, ал. 2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката.
Безспорно е установено, че по силата на договор за потребителски
кредит № FL851189/19.04.2017г., "Ю.“ АД е предоставила на В. ХР. Б. кредит
в размер на 2 089 лв. за пълно и предсрочно погасяване на задълженията си по
договор за кредит №FL724176/19.03.2014г. Кредитополучателят е
преустановил плащането на дължимите месечни вноски по главницата на
19.05.2018 г., поради което на основание чл.14 от Договор за потребителски
кредит №FL851189/19.04.2017г. Ю. АД е обявило кредита за изцяло
предсрочно изискуем към 28.02.2019г. Уведомлението, с което
кредитополучателката е уведомена за предсрочната изискуемост на кредита е
получено лично от нея на 15.03.2019г. /л.41 от първоинстанционното дело/.
Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на
чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника /кредитополучател/ и то преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
По делото e безспорно, че преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.05.2019 г. „Ю.” АД, е изпратило писмо от
08.03.2019 г. до В. ХР. Б., че поради неиздължаване в срок на месечна вноска
с падеж 19.05.2018г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Посочена е банкова сметка, по която може да бъде изплатено задължението.
Писмото е връчено лично на ответницата на 15.03.2019г. С оглед на
4
изложеното съдът приема, че уведомлението за предсрочна изискуемост е
връчено надлежно на ответника преди подаване на заявлението.
Въззивният съд намира, че не се установява нарушение на чл. 11, ал.1
от ЗПК, за да се приеме, че е налице нищожност на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно тези норми договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин /т. 10/; Условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването /т. 11/. В случая в чл. 3, ал. 9 и 10 от
договора е посочено как се изчислява ГПР, както и какъв е конкретния размер
на сумата, която следва да бъде върната по договора – 3 010, 67 лв.,
изчислени към момента на сключване на договора. Като писмено
доказателство е приет и погасителен план към договора, подписан от
ответницата, т.е. приет от нея, поради което съдът приема, че не е налице
нарушение и на т. 11 на чл.11, ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин възникването на
валидно облигационното правоотношение между страните, породено от
сключения между тях договор за банков кредит, както и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума. В
тежест на кредитополучателя В. ХР. Б. е да установи, че е погасила
претендираната от „Ю.“ АД сума за главница в размер на 1 929, 77 лв. по
процесния договор за банков кредит, за което не са представени
доказателства.
Основното възражение във въззивната жалба е, че след подписване на
договора за кредит, здравословното състояние на ответницата силно се е
влошило. В тази насока е представена етапна епикриза, експертно решение №
2399 - 107/09.07.2020г., Разпореждане № 13 от ТП на НОИ, Заповед от
03.09.2020г. на Директора на Д „СП“ – Г., от които действително се
установява, че ответницата е с трайно намалена работоспособност 95%,
вследствие на заболяване.
Видно от етапна епикриза от 25.03.2021г. и експертно решение от
09.07.2020г., ответницата от 2016г. е с констатирано бъбречно заболяване,
като датата на инвалидизацията е 22.07.2016г. Представеното Експертно
решение на ТЕЛК е за преосвидетелстване (първото е от 2016 г. със същия
процент инвалидност), а отпусната пенсия за инвалидност е от 22.07.2016г.
С оглед представените доказателства, въззивният съд намира, че към
момента на сключване на договор за потребителски кредит
5
№FL851189/19.04.2017г., ответницата вече е била с влошено здраве. Освен
това по делото е представено споразумение между страните по делото от
13.06.2019г. / след датата на издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изп. лист/, с което е уредено разсрочено плащане на присъдените в
заповедното производство суми, на равни месечни вноски всяка в размер на
30 лв., с краен срок на погасяване м. май 2026 г.
С оглед изложените съображения, настоящата съдебна инстанция
намира, че липсата на парични средства за изпълнение на договорното
задължение, дори и в случай, че тя е била налице още в момента на
сключването му, не се приема като обективна невъзможност за изпълнение по
смисъла на чл. 81 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/08.02.2022 г., постановено по гр.д. №
205/2021г. по описа на Районен съд – гр.Г. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6