Р Е Ш Е Н И Е № 443
гр.Пловдив 08.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2329/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №3051/17.07.2019г. по гр.д.№20316/2018г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в,с което е бил уважен предявеният иск по чл.135 от ЗЗД и е била прогласена недействителността на договор за продажба на ½ ид.част от недвижим имот спрямо въззиваемия.Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите в настоящото производство и ответници в първоинстанционното такова М.К. в качеството й на ЕТ „Кокозел-М.К.“ и Д.К. и молят така постановеното решение да се отмени и исковата претенция да се отхвърли като неоснователна.
Въззиваемата страна „ЕКОЛАБ” ЕООД счита жалбата за неоснователна,а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото,а и видно от представеното решение по гр.д.№1119/2015г. по описа на РС-Пловдив,влязло в сила,се установява,че ЕТ „Кокозел-М.К.“ е осъдена да заплати на „ЕКОЛАБ“ ЕООД сумата от 53 937,68лв. с ДДС,представляваща цената на доставени стоки-препарати за професионална хигиена,формирана от стойността на 95бр. фактури,подробно описани в решението,като към настоящия момент стойността на дълга възлиза на 90 743,51лв.,което е установено по изп.д.№400/2016г. по описа на ЧСИ П.Николова с район на действие ПОС.Не е спорно и обстоятелството,че М.К. и Д.К. са в родствени връзки и са майка и син.
Съгласно нормата на чл.135,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда,ако при извършването им е знаел за увреждането,като в случай,че действието е възмездно,лицето,с което длъжникът е договарял,трябва също да е знаело за увреждането.Касае се за една относителна недействителност спрямо кредитора,тъй като се цели увреждане на кредитора и лишаването му от възможността да се удовлетвори за вземането си.Твърденията на жалбоподателите,че не била настъпила изискуемост на вземането към момента на прехвърлянето на имота,а оттам и неоснователността на претенцията,не се споделят от съда,тъй като факта,че решението по гр.д.№1119/2015г. по описа на ПРС е влязло в законна сила,не променя качеството на длъжник на ответника К.Това е така,защото вземането не е необходимо да бъде ликвидно и изискуемо.Ал.2 на чл.135 от ЗЗД предвижда като презумпция,че знанието за увреждането се предполага до доказване на противното,ако третото лице е някое от посочените в текста на чл.135,ал.2 от ЗЗД.Третото лице,с което е сключена сделката,е син на жалбоподателя,следователно същият попада в посочената хипотеза,а по делото няма доказателства в обратната насока,тъй като в първоинстанционния съд са били разпитани свидетели,от чийто показания обаче не може да се установи,че към момента на извършване на сделките с недвижимия имот ответника Д.К. не е знаел,че майка му в качеството си на ЕТ има задължения към ищцовото дружество.Следва да се посочи,че същия е бил свидетел по делото,с което ЕТ „Кокозел-М.К.“ е бил осъден да заплати претендираните суми на ищеца.Следователно Д.К. в качеството си на приобретател е знаел за задълженията на майка си М.К. към дружеството „ЕКОЛАБ“ ЕООД,но въпреки всичко е участвал в извършване на продажбата на недвижимия имот.
Настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и същото следва да се остави в сила поради следните съображения:За да е налице условията за уважаване на исковата претенция по чл.135 от ЗЗД,трябва да са налице няколко предпоставки:На първо място увреденото лице следва да установи качеството си на кредитор на увреждащия го.Както се посочи по-горе от съдебно решение по гр.д.№1119/2015г. по описа на ПРС въззиваемата страна е кредитор на ЕТ „Кокозел-М.К.“,тъй като същата му дължи сумата 53 937,68лв.На второ място налице трябва да има увреждане.Увреждането се състои в това,че със знанието,че дължи сумата от 53 937,68лв. на въззиваемия,жалбоподателят К. се е разпоредила със собствеността върху собствения си недвижим имоти в полза на своя син-другия жалбоподател в настоящия процес.Това е така,защото към момента на извършване на сделката жалбоподателя К. е имал качеството на длъжник спрямо въззиваемата страна.Освен това на следващо място трябва да се отбележи и знанието за увреждане от страна и на двамата,извършили сделката.Това са двамата жалбоподатели,като съгласно чл.135,ал.2 от ЗЗД знанието за увреждане на кредитора се предполага до доказване на противното когато сделката е извършена между увреждащия и третото лице,ако е съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра на длъжника.В случая не се доказа,че жалбоподателя К. не е знаел,че уврежда интересите на кредитора,тъй като той попада в хипотезата на чл.135,ал.2 от ЗЗД.
При така събраната фактическа и правна обстановка съдът счита жалбата за неоснователна,а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го остави в сила.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за производството и такива се дължат в размер на 4200лв. за настоящата инстанция с ДДС,тъй като са изплатени.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3051/17.07.2019г. по гр.д.№20316/2018г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.
ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН-********** в качеството й на ЕТ „Кокозел-М.К.“ с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление на дейността:гр.Пловдив,ул.“Лозенград“ №13,ет.1 със съдебен адрес:***-дом „***“-партер,адв.Л.Г. и Д.П.К. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:***-дом „***“-партер,адв.Г.И. да заплатят солидарно на „ЕКОЛАБ” ЕООД направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 4200лв./четири хиляди и двеста лв./с ДДС за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: