№ 43895
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110107178 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 7178/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 260218/30.07.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД за
изменение на Решение № 14121/21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 7178/2025 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че следвало да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което било дължимо в заповедното и исковото
производство. Поддържа, че плащанията от страна на ответника били започнали след
завеждането на делото, поради което ответника бил станал причина за производството. Иска
изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор на молбата от ответника и не е
изразено становище по направеното искане.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лица, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С Определение от 28.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7178/2025 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав е съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.09.2024 г. по ч. гр. д. № 54776/2024 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав, в частта за сумата над 155,75 лева до пълния размер от 1146,68 лева –
1
незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот,
находящ се на адрес: ................. както и сумата от 159,19 лева – мораторна лихва за периода
от 15.09.2204 г. до 30.08.2024 г., като прекратил производството по ч. гр. д. № 54776/2024 г.
по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в тази му част. Следователно в тази част не се
дължат деловодни разноски на ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК.
В о. с. з. от 10.07.2025 г., ищецът е посочил, че от ответника са постъпили плащания в
общ размер от 1385,07 лева, като с последните изцяло са погасени дължимите суми. Като
подобно е становището и на ответника, че е заплатил дължимите суми.
Съдът намира, че в случая както от страна на ответника, така и на ищеца е налице
съдебно признание на факти – от една страна по отношение доставената и ползвана
топлинна енергия и количеството й, а така и по отношение на погасяването на дължимите
вземания – в това число изрично е посочено, че са погасени и деловодните разноски. При
това положение, тъй като са налице съдебни признания на факти и от двете страни по
смисъла на чл. 175 ГПК, съдът счита, че следва да ги цени съобразно всички останали
доказателства по делото. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Тоест, самият ищец е признал,
че дължимите вземания за деловодни разноски, в т. ч. и юрисконсултското възнаграждение
са му заплатени.
Нещо повече, съдът е констатирал в мотивите на съденото решение, че при този изход
на правния спор с правна възможност да претендира деловодни разноски разполага
единствено ищеца, доколкото претенциите са отхвърлени, поради плащането в хода на
производството. Тоест, ответникът е станал причина за делото по смисъла на чл. 78, ал. 2
ГПК. Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че е сторил
такива, но с оглед извършеното плащане, вкл. и на деловодните разноски, съдът намира, че
такива не следва да му се присъждат. Отделно от това трябва да се посочи и факта, че
плащане и на неприсъдени все още разноски, което е поведение на ищеца в разрез с
правилото на чл. 3 ГПК е самостоятелно основание, за да не бъдат присъдени деловодни
разноски. Това становище на настоящият съдебен състав няма основание, за да бъде
ревизирано. След като самият ищец счита при доброволно плащане, че му се дължат, дори в
рамките на производството неприсъдени деловодни разноски, то последният има поведение
в пряко противоречие с чл. 3 ГПК. Деловодните разноски са следствие от процеса и
съдебния акт, а не се дължат по усмотрение на някоя от страните. След като ищеца има
подобно поведение, то и съдът не следва и на това основание да му присъжда деловодни
разноски.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че молбата е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260218/30.07.2025 г., подадена от от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:..... за изменение на Решение № 14121/21.07.2025
г., постановено по гр. д. № 7178/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
2
страните с частна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3