№ 85
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000245 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на
“ДС Т.“ ЕООД , ЕИК **********, чрез адв. Г.К., АК - Бургас, против
Решение № 298 от 26.07.2021 г., постановено по т.д. № 36/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас, с което дружеството е осъдено да заплати на “Б. - МГ”
ЕООД сумата 60 000 лв., представляваща невърнати аванси по прекратен
договор за транспортна услуга от 17.12.2019 г., а именно: 20 000 лв., платени
на 18.12.2019 г., и 40 000 лв., платени на 18.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното му заплащане, и направените по делото разноски в
размер на 5376 лв.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Прекратяването на процесния договор
било невалидно, а ответникът не бил в забава за връщане на платения аванс.
Представените по делото от ищцовото дружество електронни писма,
документиращи привидното прекратяване на договора, изхождали от лице,
различно от ищцовото дружество, за чиято представителна власт за
разпоредителни действия по отношение на договора, не били приложени
доказателства. Показанията на св. Б. не следвало да бъдат кредитирани, тъй
1
като същият бил съпруг на управителката и собственик на капитала на
дружеството-ищец. Налице било противоречие с показанията на св. С. които
също не следвало да бъдат кредитирани поради съществуващата му
йерархична зависимост от ищеца. Еднаквостта на отговорите на свидетелите
водела на извод, че те били подготвяни предварително. В хода на
първоинстанционното производство не било дадено обяснение за
предоставения на непозната фирма аванс в голям размер. За ответното
дружество били настъпили пропуснати ползи и загуби в размер на над 25 000
лв., за което било направено и възражение за прихващане. Препраща се към
съображенията, развити в отговора и допълнителния отговор на исковата
молба. В допълнителната искова молба ищецът сам посочвал пункта от
приложението, според който при промяна в цените на горивото цените по
договора подлежали на предоговаряне и именно поради факта, че страните не
са постигнали договореност, се стигнало до прекратяване на договора. Дори
да се приемело, че същият е прекратен, ищцовото дружество следвало да даде
на ответника възможност да изпълни договора си предвид специфичните
особености на туристическите услуги в условията на пандемията от Ковид-19.
Ищцовото дружество се било съгласило обвързващо за него с предложените
цени от въззивника, което се потвърждава от приложената по делото
кореспонденция и не било налице съгласие за нова промяна у двете страни.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Евентуално се
моли за уважаване на направеното своевременно възражение за прихващане в
размер на 25 000 лв. Претендират се разноски, вкл. адвокатски хонорар за
двете инстанции. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от “ Б. -
МГ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. С. К. – А.а, в който се навеждат
доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност и правилност
на обжалвания с нея съдебен акт.
По делото било доказано по безспорен начин, че въззиваемото
дружество е прекратило процесния договор. Представеното електронно писмо
от 06.07.2020 г., с което било дадено тримесечно предизвестие за
прекратяване на договора от 17.12.2019 г., било изпратено до управителя на
“ДС Т.“ ЕООД от управителя на “Б. - МГ“ ЕООД М. Я.-Б.а, която разполагала
с пълното право и представителна власт да отправя предизвестия във връзка
2
със сключените от дружеството договори. Предизвестието било
недвусмислено и категорично, което изключвало възможността за
погрешното му възприемане от страна на въззивника, още повече че било
посочено основанието за прекратяване, а именно: раздел VI, т. 4 на договора.
С изтичането и на дадения допълнителен 5-дневен срок за връщане на аванса,
“ДС Т.“ ЕООД безспорно било изпаднало в забава. Необосновани били
оплакванията на въззивника досежно ангажираните по делото гласни
доказателства. Крайните изводи на съда не били изведени въз основа на
свидетелските показания, а и в атакувания акт било посочено, че същите са
ценени при съобразяване на чл. 172 ГПК. При съобразяване на
обстоятелството, че “ДС Т.“ ЕООД е страната, която желаела да черпи права
от изложените факти за наличието на съществени за облигационната връзка
между страните уговорки, доказателствената тежест за установяването им
била изцяло негова. Показанията на ангажираните от въззивника свидетели не
следвало да бъдат ценени и доколкото никой от двамата не излагал свои
преки и непосредствени впечатления от проведени преговори между страните
и от евентуално постигнати договорки, а повтаряли казаното им от
управителя на “ДС Т.“ ЕООД. Задължението за заплащане на посочения аванс
било предвидено в раздел IV, т. 3 на Договора, а условието “ДС Т.“ ЕООД да
не сключва договори с други туроператори за същия период не било
подкрепено от събраните по делото доказателства.
Оспорват се претенциите на въззивника досежно направеното от
него възражение за прихващане и се поддържа, че всички евентуално
пропуснати от него ползи се дължат единствено на негови недобросъвестни
практики или представляват загуби от недобро организиране на дейността. Не
били доказани от страна на “ДС Т.“ ЕООД както фактът, че неосъщественото
увеличение ще настъпи със сигурност, така и точният размер на това
увеличение.
Иска се потвърждаване на обжалваното първоинстанционно
решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените
3
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 25.10.2021 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова претенция от “Б. –
МГ” ЕООД за осъждане на “ДС Т.” ЕООД да заплати на ищеца сумата 60 000
лв., представляваща сбор от сумата 20 000 лв. и сумата 40 000 лв., платени
авансово от ищеца на ответника съответно на 18.12.2019 г. и на 18.02.2020 г.
на отпаднало основание – прекратен рамков договор за транспортна услуга от
17.12.2019 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорил претенцията. Възразил, че има вземане
против ищеца за сумата 25 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи.
Оспорил прекратяването на договора, а оттук – дължимостта на получения
аванс.
С обжалваното решение окръжният съд уважил изцяло
претенциите и присъдил в полза на ищеца сторените от него съдебни
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът извърши служебна проверка и
приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите му, които споделя и намира за ненужно да повтаря. В
допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Между страните е сключен рамков договор от 17.12.20019 г. С
него страните се съгласили, че ищецът възлага, а ответникът се задължава да
извършва транспортна услуга по превоз на пътници съобразно с поръчката на
възложителя по маршрути и цени, описани в приложения към договора.
Съгласно чл. III от договора той е бил сключен за неопределено време, като
4
съгласно чл. VI.4 всяка от страните е разполагала с възможност да го
прекрати с писмено предизвестие в тримесечен срок. По силата на чл. IV.3 от
договора възложителят заплатил авансово на изпълнителя сумата 20 000 лв. с
банков превод от 18.12.2019 г. и сумата 40 000 лв. с банков превод от
18.02.2020 г., за което изпълнителят издал фактури №№ ********** от
18.12.2019 г. и ********** от 18.12.2020 г. Не се спори, че от страна на
възложителя не са възлагани конкретни превози и изпълнителят не е
осъществявал такива. С електронно писмо от управителя на дружеството-
възложител М. Я.-Б.а до дружеството-изпълнител, получено на 06.07.2020 г.,
изпълнителят дал предизвестие за прекратяване на договора от 17.12.2019 г. с
изтичането на тримесечен срок и поискал връщане на платените авансово
суми. Няма спор между страните, че сумата 60 000 лв. не е върната на ищеца.
При тези факти с правно значение искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
е основателен. Ответното дружество на основание сключен договор е
получило сумата 60 000 лв. като аванс срещу бъдещи престации по превоз на
пътници. Облигационната връзка е прекратена в съответствие с уговореното
между страните – едностранно от възложителя, с тримесечно предизвестие. С
прекратяването на договора и при положение, че липсва изпълнение от страна
на ответника, е отпаднало основанието, на което той е получил авансовите
плащания и се дължи връщането им заедно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от предявяването на иска – 25.01.2021 г. – до
изплащането.
Възражението за прихващане е изцяло неоснователно, тъй като
по делото не се установява насрещно вземане на ответника против ищеца за
обезщетение за пропуснати ползи. Твърденията на ответника, че ищецът е
настоявал и изисквал ответникът да не сключва други договори и поради това
последният е отказал сключването на договори за превоз с други лица,
остават изцяло недоказани и не намират опора в текста на сключения договор,
в разменената между страните кореспонденция и събраните гласни
доказателства.
Неоснователни са оплакванията на въззивника относно
прекратяването на договора. Не може да бъде споделена тезата му, че
прекратяването е “привидно”. Електронната кореспонденция между страните,
в която те са обсъждали цената на транспортната услуга, е осъществена през
5
м. юни 2020 г. и предхожда предизвестието за прекратяване на договора.
Предизвестието изхожда от законния представител на дружеството-
възложител, съдържанието му е ясно и недвусмислено, изпратено е и е
получено на електронния адрес на ответника, и не е оттеглено. Всички
обсъждани от ответника обстоятелства, свързани с причините, поради които е
платен аванс, закупените от него автобуси, очакванията му от изпълнението
на договора, влиянието на пандемията от Ковид-19 върху туристическия
бизнес, са без правно значение. От значение е, че ответникът е получил аванс
по договор, че договорът не е изпълняван и е бил прекратен по начина, който
страните са уговорили. Поради прекратяването на договора и отпадане на
основанието за получаване на аванса сумите се дължат обратно на ищеца на
осн. чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение на Окръжен съд - Бургас следва да се потвърди като
правилно. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноските, сторени във въззивното производство – 2976 лв. за
платен адвокатски хонорар съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298 от 26.07.2021 г., постановено
по т.д. № 36/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “ДС Т.” ЕООД , ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. К. № 9, ет. 1, ап. 3 и съдебен адрес: гр. Бургас,
пл. Б. Г. № 4, ет. 2, Адвокатско дружество “К. и Ко”, да заплати на “Б. – МГ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618,
район К. с., ж.к. К. с. бл. ***, вх. Е, ап. 36, и съдебен адрес: гр. София, ул. Д.
№ 15, ет. 2, ап. 4, сумата 2976 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7