Р Е Ш
Е Н И Е
№ 125/02.03.2020г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
дванадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Петя
Видова и с участието на Окръжен прокурор
Нина Борисова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 109 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№499 от 16.12.2019 г. по АНД № 1619 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана,
с което е отменено наказателно постановление № 32-0000269/02.10.2019г. на Главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Монтана (ОО ”АА”) към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, упълномощен със Заповед №РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на
МТИТС. С наказателното постановление на „С*** У*** КК“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление *** с управител К.И.К. е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева /три хиляди лева/, на
основание чл.96г, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), за
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).
Касационният жалбоподател Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Монтана редовно призован не се явява и не се представлява. В
жалбата навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради
нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, счита,
че не са налице основанията по чл.28 от ЗАНН приложени от въззивния съд. Моли
за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП.
Ответника по касационната жалба „С*** У*** КК“ ЕООД с ЕИК * чрез
процесуалния си представител адвокат В.П. от МАК във възражение по касационната
жалба и по съществото на делото, оспорва същата, като счита решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно отричайки наличието на касационните
основания за неговата отмяна. Моли за потвърждаване решението на въззивния съд.
Претендира заплатено в брой адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции в размер на общо 450.00лева /300.00лева за въззивното производство по
договор за правна защита и съдействие на л.7 от АНД и 150.00лева за
касационното производство по приложен договор за правна защита и съдействие на
л.15 от КАНД/.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата
е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното
производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което
същата е допустима.
В настоящото производство са събрани относими към предмета
на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК – удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на товари.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил обжалваното пред
него наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, съставът на
Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 05.09.2019г. около 15.00ч. в.
гр.Монтана, бул. „Х*** Б*** ” при извършена комплексна проверка на търговското
дружество „С*** У*** КК“ ЕООД с ЕИК * , притежаващо лиценз за международен
автомобилен превоз на товари № 19723/22.08.2018г. е констатирано, че същото в качеството
му на превозвач - на 16.07.2019г. е извършило превоз на товари с влекач ,,М*** Т***
от категория №3” с рег.№ Р***, видно от СМR №0***, управлявано от водача Б*** В*** Д***
, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от
информационната система на ИА”АА”.
От въззивния съд въз основа на приетите и приобщени писмени
доказателства - в хода на
съдебното производство е установено, че със своето бездействие търговското дружество безспорно е
извършило административно нарушение по отразената правна квалификация на чл.7б,
ал.2 пр.3 от ЗАвтП от Дв. бр.9 от 2017г., като съобразно приложеното по делото
удостоверение за психологическа годност №057066, се установява че водачът е
имал такава до 16.02.2009г, а от
представеното по делото удостоверение
за психологическа годност №580052 на името на Б*** В*** Д*** се установява, че се
е снабдил и с последващо със срок на действие от 18.09.2019год. до 18.09.2022г.
Като взел предвид, че нарушението е първо, от него не са настъпили вредни
последици и са налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивния съд
приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Изложените мотиви не се споделят от касационната инстанция,
но като краен резултат решението е правилно.
Касационния състав намира, че НП е издадено в нарушение на
материалния закон. Съгласно чл. 7а, ал.
2, пр. 3 от ЗАвП лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В НП
е посочено, че дружеството допуска извършването на товари за собствена сметка с
водача Б*** В*** Д*** като същият не е отговаря на изискването за
психологическа годност.
Съгласно посочената разпоредба, лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата. Посочените относими наредби са както Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена
на основание чл. 7, ал. 3 от ЗАвПр, така и Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Следователно и
доколкото законът препраща към изисквания, визирани в подзаконови нормативни
актове, то очевидно се касае до бланкетна законова разпоредба, която би
следвало, с оглед на конкретно установените факти, да се попълни и със
съответните на тези факти разпоредби от конкретния подзаконов нормативен акт,
визиращи конкретно нарушено правило. В случая, не само, че не е налице такова
препращане към съответна подзаконова норма, но не е налице и конкретно текстово
описание на нарушението, като не е посочено, нито в акта, нито в наказателното
постановление, по какви точно съображения е счетено, че водачът Б*** В*** Д*** не
е отговарял на изискванията за психологическа годност. В тази насока не е
допустимо препращане към друг документ касателно съществена част от
съдържанието на акта, а именно при описание на конкретните факти, очертаващи
поведението, осъществило състав на нарушение, /чл. 42, т. 4 от ЗАНН/, съответно
не е допустимо едва в хода на съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление, в случая чрез разпита на съставителя на акта, да
се изяснява и за пръв път да се даде отговор какво всъщност се има предвид под
неотговаряне на изискванията за психологическа годност – в случая с липса на
валидно удостоверение за психологическа годност поради изтекъл срок на
валидност на предходното. Посочените пропуски при оформяне реквизитите на акта
и наказателното постановление по чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и по чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, доколкото се явяват такива, които се отразяват пряко
върху правото на защита на санкционираното лице, съставляват основание за
отмяна на наказателното постановление.
Дължимото описание на факти и състав на административно
нарушение, под който се подвеждат, произтича от нормата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН,
според която наказващият орган проверява АУАН с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост. Проверката за обоснованост на акта цели гарантиране
законосъобразността на административно наказателното производство. Липсата на
надлежно описание на нарушението е лишило адресата на НП да оспори конкретен
факт, приет за установен от наказващия орган, тъй като не е посочено кое точно
изискване не е изпълнено. Остава неясно дали е издадено или не удостоверение за
психологическа годност, валидно към датата на превоза за собствена сметка, не е
конкретизирана правната норма, която изисква издаването на удостоверение за
психологическа годност.
В случая е допуснато съществено нарушение, ограничаващо
правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като същото е лишено
от възможността да разбере какво точно е пропуснал да изпълни. Административнонаказващият
орган е следвало да посочи за нарушена конкретна норма от съответния подзаконов
акт.
Дадената квалификация на административното нарушение е
неправилна и несъответна на закона, с което е нарушено изискването на чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е основание за отмяната на НП.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане
на разноски в полза на ответника за заплатено в брой адвокатско възнаграждение
за двете съдебни инстанции в размер на общо 450.00лева /300.00лева за въззивното
производство по договор за правна защита и съдействие на л.7 от АНД и
150.00лева за касационното производство по приложен договор за правна защита и
съдействие на л.15 от КАНД/. е основателно и такива, съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да му бъдат присъдени, като се осъди юридическото лице, в чиято
структура е органът, издал процесното НП, каквото в случая се явява Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №499 от 16.12.2019 г. по АНД № 1619 по описа за 2019г. на
Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 32-0000269/02.10.2019г.
на Главен инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Монтана
(ОО ”АА”) към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, упълномощен със
Заповед №РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на МТИТС по изложените в него мотиви.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „С***
У*** КК“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *** с управител К.И.К.,
сумата от общо 450.00лева /четиристотин и петдесет/, представляваща сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: