Определение по дело №499/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба с.д.№ 6148/24.04.2023г. от С.Р.М., Ю.Н.С., Т.Й.Й., Й.И.Й., В.И.С., И.В.Я, Ж.В.В., "Уест коаст" ЕООД, В.М.М., "Варчев пропъртис" ЕООД, П.П.М., С.Е.К., М.Р.Д., А.Я.П., К.И.М., “Амадеус" 11 ЕООД, С.Ж.Т., "ТОП ИНВЕСТ" ЕООД, Д.В.П., И.М.К., С.П.Т., Е.Г.Н., "Блек Сий Пропьрти Къмпани" ЕО0Д, С.И.И., Ивайло Илиев Илиев, Е.В.С., Н.С.Ш., .ДИ.М., Ж.Г.Г., Д.П.А. Б.Х.К., С.Г.Ж. „Амерссон консултинг" ООД, С.Р.С., Е.С.Р., Г.В.К., С.Б.Ш., С.М.М., Галина Младенова Никова, чрез пълномощника им – адв.С.Д. ***, с искане за допълване на Определение № 1033 от 12.04.2023г. по адм. дело № 499/2023г. на АдмС – Варна в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Постъпило е становище с.д.№ 6932/09.05.2023г. от ю.к. Цветанова като представител на Община Варна, в което сочи на неоснователност на искането, тъй като производството е прекратено, но не на основанието, посочено в чл.143, ал.1 от АПК. Подчертава, че ответникът не е дал повод за образуване на производството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.144 АПК.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от надлежна страна, и е допустима.

Съдът намира, че молбата за допълване на постановеното определение в частта за разноските е неоснователна.

В депозираната жалба № 3224/01.03.2023г./л.4/ оспорващите са поискали присъждане на сторените в производството разноски, като с молба с.д.№ 4677/27.03.2023г. са конкретизирали същите и са представили доказателства за размера им. С постановеното Определение № 1033 от 12.04.2023г. по адм. дело № 499/2023г. на АдмС – Варна съдът е прекратил производството, като не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски. Т.е., с процесната молба по чл.248, ал.1 ГПК, настоящата инстанция е сезирана с искане, по което е пропуснала да се произнесе.

Нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима субсидиарно по силата на чл.144 от АПК, гласи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това правило на чл. 248, ал. 1 от ГПК касае и постановените определения, с които се слага край на съответното производство, каквото се явява и Определение № 1033 от 12.04.2023г. по адм. дело № 499/2023г. на АдмС – Варна. С него съдът е приел, че жалбата срещу решение по т.10-6 от протокол №10/07.12.2022г. на комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път, назначена със заповед №0415/06.02.2019г. на кмета на община Варна, е процесуално недопустима и е оставена без разглеждане, тъй като са налице хипотезите на чл. 159, т.1 и т.4 АПК.

Относно дължимостта на разноски при прекратяване на делото, законодателят в чл. 143, ал. 3 АПК, е регламентирал изрично само една хипотеза с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно - оттегляне на жалбата. Член 159 АПК, обаче, съдържа още основания за прекратяване на съдебното производство. За тези хипотези на прекратяване на съдебното производство АПК не съдържа регламентация относно разноските - законодателят нито ги е посочил в чл. 143, ал. 3 и 4 АПК, нито ги е изключил изрично като случаи, при които не е налице отговорност за разноски. Следователно за тези хипотези на прекратяване на съдебното производство, законодателят не е регламентирал отговорността за разноски в Административнопроцесуалния кодекс. Налице е непълнота, която следва да бъде преодоляна, чрез субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК /ТР № 3 от 13.05.2013 г. по тълкувателно дело № 5/2009г./ и чрез извършване на преценка правомерността на поведението на ответната страна. Съдът намира, че ответната страна с поведението си не е дала основание на жалбоподателите да сезират съда с оспорване на процесното решение, поради което същата не следва да понася отговорността за разноските в производството. Нещо повече, в хипотеза като настоящата, когато съдебното производство е прекратено поради недопустимост, обусловена от неподлежащ на оспорване акт, оспорващият има задължението да заплати направените и доказани разноски на ответника по делото, каквито обаче, в случая не са сторени /в производството не е осъществявано процесуално представителство на ответната страна/. Предвид неоснователността на молбата, подробно описаните в нея разноски не следва да бъдат анализирани и обсъждани в тяхната конкретика.

Съдът намира за нужно да отбележи, че сочените от жалбоподателите разноски не са били сторени "по указание на съда", както е посочено в молбата. Била е депозирана отделна, самостоятелна жалба срещу горепосоченото решение на комисията, налагащо нейното самостоятелно администриране и разглеждане. Съдът двукратно е обездвижвал депозираната жалба, като са били давани указания да се обоснове наличието на правен интерес и наличието на подлежащ на самостоятелно оспорване акт, включително предвид наличието на производство по адм. дело № 213/2023г. на Адм. съд – Варна, като жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, са потвърдили волята си за оспорване. Разделянето на производството по депозираната самостоятелна жалба срещу решението на комисията и указването за внасяне на ДТ за нея представляват императивни за съда изисквания на процесуалния закон, при заявена и потвърдена воля от страна на жалбоподателите, чрез процесуалния им представител, за оспорване на решението.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. Производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК не е самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните разноски в основното производство. Тъй като настоящото произнасяне по направеното искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските е само допълнение на постановения вече, приключващ делото акт, разноски за производството по чл. 248 ГПК не следва да се присъждат. По аргумент на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, разноски в акцесорното производство по оспорване дължимостта на разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№ 6148/24.04.2023г. от С.Р.М., Ю.Н.С., Т.Й.Й., Й.И.Й., В.И.С., И.В.Я, Ж.В.В., "Уест коаст" ЕООД, В.М.М., "Варчев пропъртис" ЕООД, П.П.М., С.Е.К., М.Р.Д., А.Я.П., К.И.М., “Амадеус" 11 ЕООД, С.Ж.Т., "ТОП ИНВЕСТ" ЕООД, Д.В.П., И.М.К., С.П.Т., Е.Г.Н., "Блек Сий Пропьрти Къмпани" ЕО0Д, С.И.И., Ивайло Илиев Илиев, Е.В.С., Н.С.Ш., .ДИ.М., Ж.Г.Г., Д.П.А. Б.Х.К., С.Г.Ж. „Амерссон консултинг" ООД, С.Р.С., Е.С.Р., Г.В.К., С.Б.Ш., С.М.М., Галина Младенова Никова, подадена чрез пълномощника им – адв.С.Д. ***, с искане за допълване на Определение № 1033 от 12.04.2023г. по адм. дело № 499/2023г. на АдмС – Варна в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ с частна жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

	Съдия: