РЕШЕНИЕ№
217
гр. Монтана, 14 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 23.04.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на
ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАН дело № 143 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208
от АПК.
С Решение от 09 02 2021 г., по АНД № 360/2020 г. на районен съд гр. Берковица,
е отменено Наказателно постановление № 679/21.09.2020 г. на Директор на РДГ –
Берковица, с което на Н.В.Л.,*** е наложено административно наказание, за това
че на дата 13 08 2020 г., в имот с кад. № 12961.403.120, отдел 3460 – частна
горска територия, общ. Вършец, гр. Вършец няма поставена обозначителна табела
на сечище.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказващия орган, в която твърди, че решението е незаконосъобразно.
Твърди, че от събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин
се установи описаната в акта и в последствие и в Наказателното постановление
фактическа обстановка, а именно че Н.В.Л. е лице упражняващо частна лесовъдска
практика и като такова не е поставила обозначителна табела на сечище в имот с
кад № 12961.403.403.120, отд. 346 "б". По гози начин е осъществила
състав на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 144.
ал. 4, т. 1 от Закона за горите, като не е упражнила свои контролни задължения,
вменени й с този закон и подзаконовата нормативна уредба, като лице получило
позволително за сеч № 0541970 от 20.01.2020 г. Преди да издаде Наказателното
постановление административнонаказващият орган е преценил фактическата
обстановка, безспорната доказаност на нарушението, вината и самоличността на
нарушителя. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Описанието на нарушението, и в АУАН,
и в НП е ясно и не оставя съмнение за това какво е извършеното нарушение и защо
Л. е санкционирана. Правилно са посочени както нарушената разпоредба, така и
санкционната такава. И двата акта на административнонаказателното производство
съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което изводът на въззивния съд в тази посока е неоснователен. Неправилно
също така този съд приема, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
което да обуславя отмяна на процесното Наказателно постановление. Моли да се
постанови решение, с което се отмени обжалваното решение на PC - Берковица по
АНД № 360/2020 г. и вместо него съдът да потвърди Наказателно постановление №
679 от 21.09.2020 г. на директора на РДГ - Берковица, като правилно и
законосъобразно.
Ответната страна не взема становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
поради което предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като
правилно, обосновано и мотивирано. Счита, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, фактическата обстановка не е установена
изцяло и неправилно, в диспозитива на издаденото НП, е описано извършеното нарушение,
което прави издаденото Наказателно постановление незаконосъобразно. Предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното.
За
да отмени обжалваното Наказателно постановление районният съд, приема за установено,
че НП е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл. 42
от ЗАНН, относно неговото съдържание, установено в чл. 42 от ЗАНН. В него
нарушението е описано като само е посочено - „Няма поставена обозначителна
табела на сечището в отд. 346б.” Няма посочване на какви конкретни задължения
или контролни правомощия, свързани с добива на дървесина жалбоподателят не е
изпълнил и в какво качество. Съгласно императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да бъдат
описани в АУАН, с който се поставя началото на административно-наказателното
производство, а не в други документи, независимо дали същите са съставени в
присъствието на сочения в АУАН нарушител. Това съдържание на АУАН следва да се
приравни на пълна липса на описание на нарушението, което е съществено, тъй
като по този начин жалбоподателят е лишен от възможността да разбере за какво
нарушение е повдигнато административното обвинение срещу нея. Дори и
Констативният протокол, на основание който е посочено, че е съставен АУАН да се
приеме за неразделна част от съставения АУАН, то и в него липсва описание на
констатираното нарушение, поради което същият е несъотносим към АУАН, а съставителят
на този констативен протокол е лице, което не е участвало в съставянето на този
АУАН. Поради това посоченият констативен протокол не може да се цени нито като
част от съдържанието на АУАН, нито като доказателствен източник на извършеното
и вменено нарушение. Отделно от това този съд посочва, че описанието на
нарушението в процесното НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, тъй
като в него не са посочени съставомерни признаци за нарушението, за което
жалбоподателят е наказан, а именно по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която разпоредба
е бланкетна и препраща към други законови разпоредби, установяващи конкретните
задължения или контролни правомощия на лицето. Разпоредбата санкционира
бездействието на лице, на което са възложени определени задължения или
контролни функции, което бездействие е довело до допускане на извършването на
нарушения на изискванията, установени при добив на дървесина. С други думи, за
да е съставомерно деянието като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, следва
да е налице нарушение на конкретни изисквания, свързани с добива на дървесина,
за спазването на които лицето да е отговорно по силата на вменени му контролни
правомощия. Установените нарушения, за които се твърди, че лицето по чл. 257,
ал. 1 от ЗГ носи отговорност по силата на вменените му контролни функции,
следва да бъдат описани чрез посочване на разпоредбите, установяващи конкретни
законови изисквания относно добива на дървесина. В случая от така описаните
обстоятелства, обаче не може да се изведе еднозначен извод в какво качество е
наказано лицето, в качеството му на такова, упражняващо лесовъдска практика или
на длъжностно лице, каквато е другата алтернатива.
На
следващо място съдът установи, че не са посочени кои разпоредби са нарушени с
така описаните констатации. В разглеждания случай в АУАН и в обжалваното НП е
посочена като нарушена разпоредбата на чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ. Последната
указва реда, по който се осъществява достъпа до горските територии, в които се
провежда добив на дървесина и едно от изискванията е лицето да притежава
разрешение за това, издадено съгласно Закона за горите, т.е. тази разпоредба е
описателна и не съдържа задължение, което да формира състав на нарушение. Така
посочената от актосъставителя разпоредба на чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ може да
бъде използвана само като привръзка към норма, която съдържа състав на
нарушение, в ролята й на поясняваща и указваща елементи от този състав. На
последно място свидетелите И*** и Б*** , които са работили през цялото време на
сечището категорично твърдят, че на сечището е имало табела. При горните
съображения, въззивният съд приема жалбата за основателна и отменя НП като
незаконосъобразно, като с оглед изхода на делото и при условията на чл. 63, ал.
3 ЗАНН присъжда разноски на жалбоподателя в размер на 300 лева, представляващи
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Предмет на касационната
проверка е първоинстанционното решение и съответствието му с материалния закон,
респ. допуснати от този съд съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно установена
от него фактическа обстановка, е постановил правилен съдебен акт в съответствие
с материалния закон, като част от постановените мотиви не се споделят от този
касационен състав, което обаче, не променя крайният правен извод и резултат на
постановеното съдебно решение.
Неправилно въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 144, ал. 4, т. 1
от ЗГ може да бъде използвана само като привръзка към норма, която съдържа
състав на нарушение, тъй като в ЗГ няма друга норма, която да съдържа изискване
за поставяне на обозначителна табела. Привръзката на чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ
е със санкционната норма, която е посочена, а именно чл. 257, ал. 1, т. 1 от
същия закон, тъй като лицата, които следва да поставят обозначителна табела са
именно посочените в чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ лица. В тази връзка обосновано в
мотивите на решението е отчетено обстоятелството, че нито в АУАН и НП, нито в
Констативния протокол от 13 08 2021 г., послужил като основание за съставяне на
АУАН, са посочени релевантни обстоятелства, които да описват извършеното
нарушение и неговият извършител. Това, че няма поставена обозначителна табела е
факт, който сам по себе си не обуславя административнонаказателна отговорност
от което и да е лице, а единствено от посочените в ЗГ. В случая, обаче, в нито
един от съставените актове не се упоменава, нито какво качество има административнонаказаното
лице, нито с оглед на какви конкретни правомощия за него произтича задължение да
постави такава табела, дори не се посочва, че именно наказаното лице има
задължение да постави такава табела, каквато в случая е липсвала.
Извън така сочената липса на описание, непоставянето на обозначителна
табела не се свързва с друго обстоятелство, от което да се направи извод, какво
друго нарушение е последвало поради нейното непоставяне, респ. какви последици
е предизвикала липсата на такава табела, тъй като само и единствено непоставянето
на обозначителна табела на територия, където се провежда добив на дървесина, се
явява малозначително нарушение.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
като правилно Решение от 09 02 2021 г., по АНД № 360/2020 г. на районен съд гр.
Берковица.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :