Решение по дело №12/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1556
Дата: 17 август 2022 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20227180700012
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

  1556

 

гр. Пловдив,  17.08.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, , като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 12 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на „Виктория Туристик“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Т.Х.К., срещу Ревизионен акт № Р-16001620008403-091-001/07.10.2021 г., издаден от В.С. К.– началник на сектор,  възложил ревизията и Н.И.П.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 652/02.12.2021 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, в частта, с който на оспорващия за периоди м. 07-09.2018г.,  м.10 - 12.2018 г., м.04-06.2019г. са определени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица в размер 34830,55 лева главница и 10372,59 лева лихва; 820 897,15 лева главница и 223 484,32 лева лихва; 153 916,04 лева главница и 34163,54 лева лихва, както и за 2018г. и 2019г. – допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 308,62 лева главница и 84,34 лева лихва и 55,51 лева главница и 12,32 лева лихва.

 

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че установените задължения са определени при неизяснена фактическа обстановка, при противоречиви констатации; при нарушение на процесуалните правила на ДОПК по събиране на доказателства, нарушение на материалноправните разпоредби и трайната съдебна практика. Поддържа се, че липсват доказателства за начисляване, изплащане и разпределение на суми в полза на акционерите. Навеждат се доводи, че липсата на данни за местонахождението на касата на дружеството и нейната наличност не може самостоятелно да обоснове извод за скрито разпределение на печалба. Сочи се, че разходите са извършвани единствено и само целево за дейността на дружеството. Твърди се липса на доказателства, че сумите от касата на дружеството не са били свързвани с дейността му. Сочи се, че изводите органите по приходите се крепят единствено въз основа на взети от дружеството счетоводни операции, без да е била извършена проверка на място. Отбелязва се, че сумите, иззети при организирана акция на Специализираната Прокуратура, са били предназначени за заплащане на работни заплати на персонала на дружеството. Решението за преместване на касовата наличност на дружеството било взето от собственика, за да се предотвратят подобни ситуации. Твърди се, че дружеството не е отразило счетоводна липса на имущество, което обстоятелство се потвърждава и приетата по делото съдебна експертиза. Иска отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор - представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. Административната процедура:

6. Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620008403-020-001 / 30.12.2020г., на началник сектор  при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на „Виктория Туристик“ АД,  с обхват корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. – 31.12.2019г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периода от 01.01.2018г. – 31.12.2019г. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2018г. – 31.12.2019г.

Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца от съобщаването на заповедта, което е сторено по електронен път на 04.01.2021 г. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповеди Р-16001620008403-020-002/04.03.2021г., Р-16001620008403-020-003/05.07.2021г., Р-16001620008403-020-004/05.08.2021г. до 03.09.2021 г.

Производството за извършване на ревизия е спирана със Заповеди Р-16001620008403-023-001/09.03.2021г. и възобновено със Заповеди Р-16001620008403-143-001/10.06.2021г.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № № Р-16001620008403-092-001/14.09.2021 г., въз основа на който, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001620008403-091-001/07.10.2021 г..

По жалба на „Виктория Туристик“ АД е издадено Решение № 652/02.12.2021 г. от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, спиране и възобновяване, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

ІV. Фактите по делото:

7. "ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК" АД е вписано в ТР по фирмено дело: 3374 от 2004г. на Окръжен съд - Пловдив. Дружеството се представлява от К.Г.Р.и Т.Х.К. заедно и по отделно, които са членове на Съвета на директорите заедно с А.В.С..

Основна дейност на дружеството е хотелиерство, ресторантьорство и дейности, свързани с международния и вътрешен туризъм. Дружеството не притежава собствени имоти и осъществява своята дейност за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. в обекти под наем.

Дружеството е свързано лице с Океанос Консулт Лимитед, Британски Вирджински острови.

Счетоводното обслужване на дружеството се извършва: за 2018 г. от физическото лице К.А.К., а за 2019 г. от счетоводно предприятие Виктория Турист. Счетоводната отчетност на дружеството е организирана на принципа на двустранното счетоводно записване. Счетоводните документи се обработват на компютър чрез програмен финансово - счетоводен продукт. Разходите се отчитат в две основни групи: 1) разходи по икономически елементи, включващи разходи за заплати, възнаграждения, осигуровки и други разходи и 2) финансови разходи: разходи за лихви, разходи за валутни операции, други финансови разходи – банкови такси.

8. В хода на ревизията е установено, че общо наличните парични средства на дружеството в каса лева - счетоводна сметка 500 и каса във валута - счетоводна сметка 501,  към 31.12.2017 г. са в размер на 14 795 736,73 лева; общо паричните средства на дружеството към 31.12.2017 г. са в размер на 15 284 794,52 лева

Наличните парични средства в каса лева, счетоводна сметка 500 и каса във валута, счетоводна сметка 501 към 31.12.2018 г. са в размер на 1 717 211,24 лева. В периода са осчетоводени изплатени суми към други дебитори по сметка 500, счетоводна сметка 498 в размер на 10 000 713,93 лева и изплатени суми към други дебитори по сметка 501, счетоводна сметка 498 в размер на 7 420 726,49 лева. Крайно салдо към 31.12.2018г. в размер на 278 731,73 лева. Общо паричните средства на дружеството към 31.12.2018 г. са в размер на 1 843 933,31 лева.

Наличните парични средства в каса лева, счетоводна сметка 500 и каса във валута,

счетоводна сметка 501 към 31.12.2019 г. са в размер на 56266,56 лева. В периода са осчетоводени изплатени суми към други дебитори по сметка 500, счетоводна сметка 498 в размер на 2 700 301,64 лева и изплатени суми към други дебитори по сметка 501, счетоводна сметка 498 в размер на 379 431,02 лева. Крайно салдо на 31.12.2019 г. в размер на 1003,87 лева. Общо паричните средства на дружеството към 31.12.2019 г. са в размер на 59 439,42 лева.

Наличните парични средства в каса лева, счетоводна сметка 500 и каса във валута, счетоводна сметка 501 към 31.05.2020 г. са в размер на 48 841,65 лева. Крайно салдо на 31.05.2020 г. в размер на 1003,87 лева.

9. При проверката е изследвано движението на паричните средства в брой по констатирани счетоводни записвания (на 28.12.2018 г. и 17.04.2019 г.), в намаление на касовата наличност по счетоводна сметка „Каса“ и „Каса във валута“, осчетоводени по счетоводна сметка 498 „Други дебитори, разчети с подотчетно лице“ с поданалитичност ********** К.Г.Р.- управител на дружеството. Не са представени първични документи, даващи основания за осчетоводяванията. На 15.10.2020 г. с вх. № 70-00-7804 са представени следните документи: 1. Писмо, без дата, от Океанос Консулт Лимитед – ***, мажоритарен акционер на „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“ АД до изпълнителния директор Т.К.в превод на български език, с което е указано да се предаде за съхранение цялата касова наличност в лева и евро на Н.М., Република Сърбия, личен паспорт № *********, издаден 25.06.2013 г., дата на раждане *** г. постоянен адрес: ***, като разходването на предоставените му средства ще се извършва чрез заявка от „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“ АД до лицето единствено и само целево за дейност на дружеството; 2. Разписка от 28.12.2018 г. за предаване на наличната в касата на дружеството сума в размер на 3 393 700 евро, 39 500 британски лири и 9 700 000 лева от управителя Т.Х.К. на Н.М., гражданин на Сърбия; 3. Разписка от 17.04.2019 г. за предаване на наличната в касата на дружеството сума в размер на 194 000 евро и 2 700 000 лева от управителя Т.Х.К. на С. О. , гражданин на Сърбия; РКО № 46/15.09.2020 г., съгласно който са изплатени 47 000 лева на К.М.Д.- пълномощник на М.Л.А..

Проверяващите органи са установили разлика от 696 862,23 лв., представляващи 356 300 евро и 784,47 лв., представляващи 362 британски лири. За тези разлики са представени обяснения на 03.11.2020 г. с вх. № 70-00-10631: „Сумата от 356 300 евро е иззета от упълномощеното лице Е.К.в стая 106 в хотел „Маринела“ гр. София при организирана акция на Специализираната Прокуратура на 31.8.2018 г.“; сумата от 784,47 лв. представлява курсова разлика от преоценката на 39 500 британски лири към 31.12.2018 г., за което е представена хронология.

10. В хода на ревизията е изискана информация от МВР за регистрирани влизания/излизания на територията на Република България за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2021 г. на следните лица - граждани на Сърбия: SAMIR OSMANOVIC, роден на *** г., с документ за самоличност № ********* и NIKOLA MILJKOVIC, роден на *** г., с документ за самоличност № *********. Органите по приходи са установили, че SAMIR OSMANOVIC на 17.04.2019 г. е пребивавал на територията на РБ, но липсват документи, от които да е видно място, на което са предадени сумите, къде се съхраняват сумите и дали са изнесени от територията на РБ от сръбския гражданин; N.M.на 28.12.2018 г. не е пребивавал на територията на РБ, за да получи сумите по разписка от 28.12.2018 г. за предаване на наличната в касата на дружеството сума в размер на 3 393 700 евро, 39 500 британски лири и 9 700 000 лева от управителя Т.Х.К.;  не са представени никакви документи и доказателства подкрепящи и потвърждаващи даденото обяснение за 356 300 евро с левова равностойност 696 862,23 лв., че същата сума е иззета от упълномощеното лице Е.К.в стая 106 в хотел „Маринела“ при организирана акция на Специализираната прокуратура на 31.08.2018 г. – не е представен протокол за изземване на сумата и декларация към него, че въпросната сума е именно на дружеството.

Относно установената липса на парични средства и предаването им в разпореждане на съдружника Океанос Консулт лимитед, с писмо вх. № 70-00-2893/24.06.2021 г. от РЛ е представено обяснение: „относно представените разписки от 28.12.2018 г. и 17.04.2019 г. за предадените парични суми, към момента не са настъпили промени в обстоятелствата…..“.

При тази фактическа обстановка ревизиращите са достигнали до извод, че след като не са представени изисканите документи и декларации за мястото на съхранение на паричните средства в брой на дружеството, към 31.08.2018 г., 28.12.2018 г. и към 17.04.2019 г. сумите с левова равностойност съответно 696 862,23 лв., 16 423 864,26 лв. и 3 079 431,02 лв., липсват в касата на дружеството. Представеният писмен документ от мажоритарния собственик на акциите  показва, че сумите са придобити от съдружниците в дружеството. Прието е, че е налице изтичане на ресурс (общо 20 200 157,51 лв.) от патримониума на данъчно задълженото лице в полза на собственици/съдружниците и свързани с тях лица, който по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО и в § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО представлява скрито разпределение на печалба и дивиденти.

Обобщено е, че на основание чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а“ РЛ е следвало да се обложи с окончателен данък изплатения дивидент в полза на съдружниците на дружеството в размер на 20 200 157,51 лв., съгласно техния дял по съдебно решение, в случая книга на акционерите, както следва:

На 31.08.2018 г. в размер 696 862,23 лв.: - за Океанос Консултантс Лимитид /регистрирано съгласно законите на Британските Вирджински острови/ в размер на 696 610,99 лв. (99,963947% х 696 862,23 лв.) и за К.Г.Р.в размер на 251,24 лв. (0,036053% х 696 862,23 лв.);

На 28.12.2018 г. в размер на 16 423 864,26 лв.: - за Океанос Консултантс Лимитид - 16 417 942,96 лв. и за К.Г.Р.5 921,30 лв.;

На 17.04.2019 г. в размер на 3 079 431,02 лв.: за Океанос Консултантс Лимитид - 3 078 320,79 лв. и за К.Г.Р.- 1 110,23 лв.

Според ревизиращите органи, съгласно чл. 197 от ЗКПО и чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума на разпределените дивиденти, определена с решението за разпределяне на дивидент, в случая това е дата на отписване на паричните средства. Ставката на данъка е 5 на сто, съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗКПО, а за доходите по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ. В резултат на изложеното, за периодите 01.07.2018 г. – 30.09.2018 г., 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г. и 01.04.2019 г. – 30.06.2019 г. на основание чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е определен окончателен данък върху дивиденти на юридически лица съответно в размер на 34 830,55 лв., 820 897,15 лв. и 153 916,04 лв.; на  основание чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а“, във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ е определен окончателен данък върху дивидентите на местни физически лица съответно в размер на 12,56 лв., 296,06 лв. и 55,51 лв. Дължимата лихва е начислена на основание чл. 202, ал. 1 от ЗКПО (платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194 са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента) и на основание чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ (данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието -платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента).

11. В хода на съдебното дирене от страна на РЛ са представени доказателства за упълномощаване на лица, които да оперират със средства по банковите сметки на дружеството в „Българо-американска кредитна банка“ АД и справка за изтеглени от тях суми в ревизирания период. Представен е също протокол на Специализираната Прокуратура за претърсване и изземване  от 31.08.2018г., в който е отразено изземване на средства от Е.К.в размер на 48 100 USD, 340 920 EUR и 957 200 BGN. Според обясненията, отразени в протокола, парите са фирмени.

12. По делото бе допусната съдебно - счетоводна експертиза с вещо лице - И.С., чието заключение се прие без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. Експертът е установил, че за ревизирания период дружеството не е осчетоводило липси на имущество, нито разпределение на дивидент. За отразеното движение на суми по сметка 498 в периода 2018г. – 2019г. вещото ли е установило наличие на разписки за предаване на средства на посочените в тях лице. В съдебно заседание експертът заявява, че няма данни за какво са разходвани тези средства, нито данни същите да са върнати на дружеството към момента на изготвяне на експертизата. Няма данни за заплащане на разходи, а дори и такива да са извършени, няма как да се обвържат със сумите, които са предоставени на отразените в разписките лица. Няма счетоводни записвания във връзка с разходите на дружеството. Относно средства, които са теглени от разплащателната сметка на РЛ, вещото лице отбелязва, че тези парични средства са влезнали в патримониума на дружеството и счетоводно е отразено – дебит сметка „Каса“ на кредит сметка „Разплащателна сметка“, но всъщност лицата са ги съхранявали в себе си и за това няма счетоводно записване. Тези суми са предоставени на лицата, но за това нямаме счетоводен запис.

V. От правна страна:

13.  „Скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО представляват сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „6”.

Според § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО „Дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба.

Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.

Съгласно определението в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ „Дивидент“ е а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба по смисъла на дефиницията, ползвана в ЗКПО (т. 8 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). При разпределяне в полза на съдружник - юридическо лице

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в България са определени като данъчно задължени лица. В чл. 12 от ЗКПО изрично са изброени доходите на чуждестранни лица, които са от източник в България, като в ал. 4 попадат доходите от дивиденти от участие в местни юридически лица. С  данък при източника по реда на чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се облагат дивидентите, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранното лице чрез място на стопанска дейност в страната. Данъчната основа за определяне на данъка при източника е брутният размер на разпределените дивиденти, а данъчната ставка е 5 на сто (чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от ЗКПО).

На основание чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от: 1. дивиденти в полза на едноличен търговец; 2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на: а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България; б) местно физическо лице от източник в чужбина. По силата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ „дивидент“ е: а) доход от акции; б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалбата. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1 от с.з. Окончателният данък по глава шеста се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 68 (чл. 46, ал. 5 от ЗДДФЛ). На основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че изводите на органите по приходите за наличие на скрито разпределение на печалба от РЛ в процесния период се явяват правилни и обосновани. Неоспорена от страните съдебна експертиза еднозначно сочи, че изведените от активите на дружеството парични средства не са осчетоводени като разход, няма данни тези средства да са послужили за дейността, нито да са разходвани като възнаграждения за персонала. Без значение за данъчното облагане е изявлението на акционера Океанос Консултантс Лимитид за какво следва да се използват тези средства, след като не се установява релевантният позитивен факт на тяхната реализация. Несъстоятелно е разбирането на РЛ, че липса на доказателства, че сумите от касата на дружеството не са били свързвани с дейността му, обосновава извод за липса на разпределение на дивидент. Доколкото дисквалификацията на суми от разпределението на дивидент изисква отчитане на разход, то в тежест на задълженото лице е да докаже положителния факт, за какви точно разходи са послужили средствата и как те са свързани с дейността на дружеството. При едно противоправно развитие на данъчното правоотношение органите по приходите не носят тежестта за доказване  на отрицателни факти. Изводът за наличието на подлежащи на облагане доходи от разпределение на дивидент не се разколебава от обстоятелството, че РЛ не е отразило подобно действие в счетоводните с книги. Счетоводните операции следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от търговеца дейност. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл.4, ал.1, т.5 от Закона за счетоводството (отм., бр. 95 от 8.12.2015 г.), респ. чл. 26, т. 8 от сега действащия Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г.). Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

В случая предмет на спора са суми, за които са събрани доказателства при ревизията и предхождащата я проверка, че липсват от касата в лева и валута, както следва: към 31.08.2018 г. общо 696 862,23 лв., към 28.12.2018 г. - 16 423 864,26 лв. и към 17.04.2019 г. - 3 079 431,02 лв. Безспорно е, че тези суми са изведени от активите на дружеството, това се потвърждава и от съдебната експертиза. Няма съмнение също, че към момента ревизията и към момента на извършване на съдебната експертиза тези суми  не са били налични в касата на дружеството. Не се спри и по обстоятелството, че движението на сумите е във връзка с решение на мажоритарния собственик на акциите, отразено в представен по преписката документ.

Не са представени документи и доказателства за предаване на паричните суми от касата на дружеството на управителя К.Г.Р.(счетоводно по партидата на това лице са отчетени сумите) или на Т.Х.К. (тъй като в обясненията си РЛ твърди, че парите счетоводно са насочени към партида на Кристина Радулова, но тя не ги е получила, а после в разписките за предал е посочен Т.Х.К.), а в последствие сумите са предадени на граждани на Сърбия – Н. М. и С. О. , и упълномощеното лице Е.К.. Не са представени писмени доказателства къде са предадени сумите; не са представени обяснения къде ще се съхраняват сумите от сръбските граждани, за да бъдат използвани от дружеството, няма информация сумите, които се твърди, че са предадени на сръбските граждани, изнесени ли са извън територията на страната - кога, къде и как.

Според представената от МВР информация, сръбският гражданин N.M.на 28.12.2018 г. не е пребивавал на територията на РБ.

Представеният по делото протокол за претърсване и изземване удостоверява, че от лице Е.К.при организирана акция на Специализираната прокуратура на 31.08.2018 г. са иззети съответни суми, но техният произход не е установен. Твърденията на К., че парите са фирмени, не са подкрепени с никакви доказателства. В тази насока не са полезни и ангажираните справки за изтеглени суми от банковата сметка на РЛ, след като същите не са счетоводно отразени. При липсата на счетоводни записи за предоставяне на тези средства остава недоказано твърдението, че същите са предоставяни на упълномощени лица за покриване на разходи на дружеството.

Липсата на доказателства за разходване на тези средства или други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса, обосноват извода на органите по приходите, че същите са предмет на разпределение на дивидент като скрито разпределение на печалба в полза на чуждестранното юридическо лице - Океанос Консултантс Лимитид /регистрирано съгласно законите на Британските Вирджински острови/, за която се дължими данък при източника. Ревизиращите органи са спазили чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), а именно, че данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата.

След като счетоводно посочените парични средства не са налични, законосъобразно ревизиращите са приели, че дружеството е извършило разпореждане с паричните средства, съответно собственик /съдружник, акционер/ използва финансови ресурси на дружеството за лични нужди, без намерение да ги възстанови на дружество, което не е оформено с протокол от решение на общото събрание за разпределяне на налична неразпределена печалба от минали години като дивидент и няма намерение тези усвоени суми да се уредят в бъдеще за сметка на разпределян дивидент през следващ период, което следва да се квалифицира като скрито разпределение на печалбата. Неоснователни са твърденията в жалбата, че установените задължения са определени при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на процесуалните правила на ДОПК по събиране на доказателства, по материалноправните разпоредби на ЗКПО и на трайната практика на ВАС и СЕС.

VI. По съдебните разноски:

14. Съобразно изхода на делото на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 13364,37 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Т.Х.К., срещу Ревизионен акт № Р-16001620008403-091-001/07.10.2021 г., издаден от В.С. К.– началник на сектор,  възложил ревизията и Н.И.П.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 652/02.12.2021 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с който на оспорващия за периоди м. 07-09.2018г.,  м.10 - 12.2018 г., м.04-06.2019г. са определени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица в размер 34830,55 лева главница и 10372,59 лева лихва; 820 897,15 лева главница и 223 484,32 лева лихва; 153 916,04 лева главница и 34163,54 лева лихва, както и за 2018г. и 2019г. – допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 308,62 лева главница и 84,34 лева лихва и 55,51 лева главница и 12,32 лева лихва.

ОСЪЖДА „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Т.Х.К., да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 13364,37 лева /тринадесет хиляди триста шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/