№ 5924
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110164308 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 15.11.2021 г. от Б. С. С., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителя срещу съпругата на
молителя – Н. М. К., ЕГН **********, при твърдения за извършен от нея акт на домашно
насилие на 01.11.2021 г., между 09:00ч. – 19:30ч., с прекъсване между 14:00ч. и 16:00ч., в
собственото на молителя жилище, находящо се в гр. София, жк. „Красно село”, у.л. „
Пирински проход“ бл. 194, вх. Д, ап. 117, изразяващо се в психическо насилие и
принудително ограничаване на личната свобода и личните права на молителя /заключване
на входната врата на апартамента и недопускане на посещения от близки приятели, както и
лишаване от ползване на личния мобилен телефон на молителя/. В съдебно заседание
молителят поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован, изцяло оспорва молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
1
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че към датата на твърдяното домашно насилие страните са
съпрузи /л. 104/, предвид което ответницата безспорно попада сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 3 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо насилие и принудително ограничаване на личната свобода и личните права на
молителя. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното
съдът намира същата за допустима.
Представена е по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани твърдените актове на
насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато
по делото няма други събрани доказателства. В случая обаче на актовете на домашно
насилие са присъствали свидетели, поради което декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва
да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, като
молителят следва да проведат пълно и главно доказване на твърдените актове на насилие.
Събрани по делото са свидетелски показания на свидетелите – С. А., Т. Я., Данаил Тодоров,
Росиан П., Любомира П. и Георги Минчев. Свидетелите А., Я. и Тодоров са очевидци.
Първите двама са полицейските служители, които са посетили адреса на молителя, след
депозиран сигнал на тел. 112, във връзка с подадена жалба от ответницата спрямо приятеля
на молителя и свидетел по делото – Данаил Тодоров. Свидетелите подробно описват
тежкото здравословно състояние на молителя /същият е инвалид и не може да се движи сам,
а само с асистент/, както и обстоятелството, че не е разполагал с мобилен телефон, тъй като
ответницата му го е взела. Описват, че при пристигането си на адреса, единствената
отключена стая е била тази на молителя, както и, че същият им е отворил входната врата на
апартамента, с помощта на специално изградена система за отключване. Свидетелят
Тодоров също е възприел лично и непосредствено на процесната дата и място описаното в
сезиращата молба действие от страна на ответницата по недопускането му да види своя
приятел – молителят по делото. В открито съдебно заседание на 31.03.2022г., свидетелят
под страх от наказателна отговорност, последователно и добросъвестно описва как на
процесната дата е посетил жилището, собственост на молителя, но Н. не го пуснала да влезе.
Свидетелят посочва още, че в същия ден, преди да отиде до дома на молителя, се е опитал да
се свърже с него на мобилния му телефон, но неуспешно, като е категоричен, че това не е
инцидентен случай. Съдът кредитира с доверие тази категория гласни доказателствени
средства, като намира, че същите са безпристрастни, обективни и последователни.
От показанията на свидетеля П. – бивш социален асистент на молителя, се установяват
лошите взаимотношения между страните и предишни, системни действия по върбална и
физическа агресия от Н. спрямо Б..
Показанията на разпитана като свидетел Любомира П. са неотносими към твърдените
актове на извършено домашно насилие. От показанията й се установява, че в качеството й
на психиатър многократно е издавала амбулаторни листи и е предписвала лекарства,
свързани с психотично разстройство на молителя, единствено по сведения на ответницата и
2
без личен преглед на болния.
Показанията на свидетеля Георги Минчев съдът не кредитира с доверие, доколкото
същите са противоречиви и не намират упора в доказателствения материал.
По делото е допусната и изготвена съдебно – психиатрична експертиза, неоспорена от
страните, от която се установява, че молителят разбира свойството и значението на
действията си, може да ги ръководи – както към датата на извършеното изследване за целите
на експертизата, така и към датите на твърдените актове на домашно насилие, описано в
сезиращата молба и допълнителните такива. Вещото лице подробно разяснява в съдебно
заседание, че Пандемията не отменя практиката за личен преглед при предписване на
лечение, като твърди, че при инцидентни случай може да се извърши дистанционен преглед
– чрез вайбър или скайп, но винаги лекарят следва да придобие лични впечатления по
отношение на болния. Експертът е категоричен, че принципно е възможно при такива
психотични разстройства да протичат с периоди на влошаване или подобрение, но е
категоричен, че по делото няма никакви данни за наличие на подобни налични симптоми в
минал момент у молителя.
Предвид установените по делото факти съдът намира, че с поведението си ответницата е
осъществила спрямо молителят акт на домашно насилие на 01.11.2021 г., между 09:00ч. –
19:30ч., с прекъсване между 14:00ч. и 16:00ч., в собственото на молителя жилище, находящо
се в гр. София, жк. „Красно село”, у.л. „ Пирински проход“ бл. 194, вх. Д, ап. 117 ,
изразяващо се в психическо насилие и принудително ограничаване на личната свобода и
личните права на молителя /заключване на входната врата на апартамента и недопускане на
посещения от близки приятели, както и лишаване от ползване на личния мобилен телефон
на молителя/, и като такава, следва да бъде уважена. Следва да се има предвид, че това не е
инцидентен случай, нещо повече, в хода на производството се доказаха и извършени още
такива /даване на лекарства, водещи до сериозни психически негативни последствия за
молителя/, което идва да покаже, че е налице една упорита системност за упражняване на
домашно насилие от страна на ответницата спрямо молителя.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответницата, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответницата да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителя, както и забрана да го доближава него и неговото жилище. За
посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок -
3
задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово
законово задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира по отношение на
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. първо, второ и трето ЗЗДН с оглед постигане на
целта на същите, че е подходящ срок от дванадесет месеца, което време съдът намира за
достатъчно за преосмисляне на поведението от страна на ответницата.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника и намира,
че на същия следва да се наложи глоба в размер на 500,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото молителят има право на разноски, но предвид липсата на искане
за присъждане на такива, съдът не следва да присъжда такива. На основание чл. 11, ал. 2,
предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната
страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв., като ответницата следва
да бъде осъдена да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Б. С. С., ЕГН **********, срещу Н. М. К., ЕГН **********,
като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Н. М. К., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. С. С., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Н. М. К., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с Б. С. С., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр.
София, жк. „Красно село”, у.л. „ Пирински проход“ бл. 194, вх. Д, ап. 117, за срок от 12
месеца, считано от 13.04.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на Н. М. К., ЕГН
**********, да приближава Б. С. С., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 12 месеца, считано от 13.04.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на Н. М. К., ЕГН **********,
да приближава обитаваното от Б. С. С., ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. София,
жк. „Красно село”, у.л. „ Пирински проход“ бл. 194, вх. Д, ап. 117, на разстояние по-малко
от 100 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 12 месеца, считано от
13.04.2023 г.
4
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. М. К., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Н. М. К., ЕГН **********, глоба в размер
на 500,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Н. М. К., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5