РЕШЕНИЕ

 

   Номер.................           Година  2019                        Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                 ХХІХсъстав

На двадесет и четвърти октомври          Година две хиляди и

                                                                                  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                           

 

                                                                  Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2360 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.с.” СД против Наказателно постановление № 03-008793/22.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Е.с.” СД  е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ.

       Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.

       В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

          Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

       След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         На 17.10.2017год. инспектори в Д „ИТ“ Варна, във връзка с постъпил в инспекцията сигнал за трудова злополука настъпила на 16.10.2017год. в края на работния ден, извършили проверка на обекта където била настъпила злополуката, а именно сградата на Банка ДСК“ находяща се в кв.“Вл.Варненчик“ на гр.Варна. При проверката било установено, че въззивното дружество извършва ремонтни дейности на сградата. Проведен бил разговор и с един от управителите на въззивното дружество Ефремов. Установени било обстоятелствата около инцидента възникнал предния ден, както и лицето което било пострадало – В.М.. В последствие бил проведен и разговор с М., които бил в болнично заведение. В хода на разговора било установено, че същият е бил нает да работи на обекта като общ работник от Ефремов, както и че в деня на инцидента му е било разпоредено от Ефремов да се качи на покрива на обекта да поставя вата. При изпълнение на тази работа станала и злополуката.

В хода на проверката проверяващите установили, че между въззивното дружество и пострадалия В.М. не е имало сключен трудов договор в писмена форма и на 19.10.2017год. било издадено постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение.

          Бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Акта бил връчен на жалбоподателя.

         Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, с което въззивника бил санкциониран на осн. чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от КТ, за извършено нарушение по чл.32 чл.71 т.4 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

  Като свидетел в хода на съдебното следствие е бил разпитан В.М.. Същият заявява, че на 13.10.2017год. е имал разговор с Георги Ефремов да започне работа като общ работник, че на 16.10.2017год. сутринта е отишъл на обекта, че Ефремов му казал, че работното му време ще е от 08:00ч. до 17:00ч., запознал го останалите работници и му казал да се качва на покрива  и да започва работа. Заявява, че никой не го инструктирал разказва с подробности и как е възникнал инцидента – докато събирал кабелите и инструментите стъпил на интернитова плоскост и паднал от покрива. Съдът кредитира показанията на свид. М. като дадени обективно и безпристрастно, същите съответстват на установената с помощта на останалите доказателства по делото фактическа обстановка.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали и Цв. Станева, Е. Д. и П. Иванов. От показанията на последните се установява, че в деня на злополуката и двамата са били на обекта. Иванов заявява, че чул странен шум и видял В. паднал в склада за желязо. Бил паднал от покрива, но преди да го види паднал не го бил виждал. На свой ред Д. заявява, че изобщо не бил виждал В. в обекта, не го познавал  и не знае да е имало пострадал работник на фирмата. Свид. Станева заявява, че на работниците били осигурени предпазни средства и не познава пострадалото лице. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Станева, Д. и Иванов. Същите противоречат на нормалната житейска логика, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелят в хода на съдебното производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

        Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

          Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна.

       Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна.                  

     В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за неточно описание на нарушението и мястото на извършване на същото. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. 

 Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.32 и чл.71 т.4 от Наредба №7  за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. В случая от събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено, че към 16.10.2017год. въззивното дружество е имало качеството на работодател по отношение на свид. М.. В горната насока са показанията на последния като въззивника макар и да оспорва този факт не ангажира доказателства които да опровергаят твърденията на М., че той е имал уговорка с въззивника да работи като общ работник срещу определена парична сумата на ден, че работното му време е от 08:00ч. до 17:00ч както и че на 16.10.2017год. за първи ден е изпълнявал трудови функции по ремонт на покрив които са му били възложени от Ефремов – управител на въззивното дружество. Съдът намира, че е житейски нелогично случаен външен човек, на който не е било възложено за прави каквото и да било, да се качи и да работи на покрив почти цял един работен  ден (от сутринта до около 16:30ч. когато става злополуката). В тази връзка без всякакво значение за наличните трудови правоотношения между въззивното дружество и свид. М. е факта, че към тази дата той е бил в трудови правоотношения и с друг работодател. Обстоятелството, че по време на инцидента не е формално прекратено трудовото правоотношение на В.М. с друг работодател – „Хранкотош“ ЕООД, гр. Варна, не променя извода за наличие на обективните признаци за възникнало ТПО между М. и касационния жалбоподател. Престирането на труд за повече от един работодател не се санкционира от закона, доколкото КТ допуска полагане на допълнителен труд при друг работодател /арг. от чл. 111 от КТ/, като освен това съгласно даденото от управителя на „Хранкотош“ ЕООД, гр. Варна писмено обяснение М. е работил за представляваното от него дружество до 10.10.2017 г., като единствено поради пропуск на техническия ръководител, лицето е водено на работа в „Хранкотош“ ЕООД, гр. Варна до 19.10.2017 г., въпреки че вече е било на работа в друга фирма. В тази връзка съдът намира, че по делото е доказано наличието на задължителните елементи на едно трудово правоотношение /определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение/. Следвало е дружеството жалбоподател в тази връзка да осигури безопасно извършване на работата от свид. В. М..  Съгласно чл. 32 и чл.71 т.4 от Достъпът до покриви и други повърхнини, изработени от материали с недостатъчна якост, се разрешава само при използване на приспособления, които осигуряват безопасно извършване на работата, като се вземат мерки за предотвратяване на неволно стъпване върху тези повърхнини или пропадане през тях. Работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от падане и подхлъзване. Работодателят не е осигурил прилагането на изискванията на тази наредба, каквото задължение му вменява чл.2 от същата наредба. Като не е изпълнил цитираните разпоредби работодателят е извършил вмененото му нарушение и основателно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност на осн. чл.413 ал.2 от КТ, тъй като в тежест на работодателя са вменени задълженията, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при работа с работно оборудване, използвано за дейността му. Съгласно чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

             Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид, като следва също да се отчете и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения.

    Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание не е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението и ниска такава при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства-формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха. Няма доказателства обуславящи по-висок размер на наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на наложеното наказание.  Съдът намира, че наказание към минималния размер предвиден в закона, би било по-справедливо, съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.  

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

          

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008793/22.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Е.с.” СД  е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА  размера на наложеното наказание "Имуществена санкция" на 1500 лева.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

       След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: