РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Габрово, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600129 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по протест на Районна
прокуратура Ловеч против Присъда № 260000/23.02.2022 г. по НОХД №
353/2020 г. на РС Ловеч. С Определение № 75 от 07.07.2022 г. по ЧН дело №
488/2022 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане от ГОС на основание
чл. 43, т. 3 от НПК.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимата Д. И. А., родена на *** г. в гр. Х., обл. Х., с постоянен адрес гр.
Л., настоящ адрес: с. К., българско гражданство, с висше образование,
неомъжена, работи, неосъждана, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това,
на неустановена дата през месец ноември 2013 год. в гр. Ловеч, в Сградата на
Общината, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 772 лв., да е
възбудила у Ц.И.С., с ЕГН ********** от гр. Л. заблуждение, че ще внесе от
нейно име дадените й от нея парични средства, необходими за финализиране
на процедурата по учредяване на възмездно вещно право на строеж върху
1
имот частна общинска собственост за узаконяване на гараж с идентификатор
№ ***, попадащ в поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната
карта на гр. Ловеч съгласно Заповед № *** год. на Кмета на Община Ловеч и
с това да й е причинила имотна вреда в размер на 772 лв., поради което и на
основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл.
209, ал. 1 от НК.
Протестът е подаден от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.
319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което
обуславя процесуалната му допустимост.
В протеста се твърди, че присъдата е неправилна.
Претендира се въззивната инстанция да отмени атакуваната
оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова, с която подсъдимата
да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като се наложи съответно наказание.
В допълнение към протеста на Районна прокуратура Ловеч се излага, че
за да оправдае подсъдимата съдът приел липса на доказателства кога и как е
връчена заповедта на свидетелката С. като липсата на данни за това водела и
до неяснота и недоказаност относно времето на извършване на
престъплението. Прокурорът не споделя този извод на съда. Счита, че
времето на извършване на престъплението е ясно посочено. Това, че липсвал
точен ден на извършване, поради изминалия дълъг период от време, не
представлявало порок, при наличие на конкретно посочен месец и година на
извършване на деянието. В този смисъл била практиката на ВКС. Съгласно
Tълкувателно решение № 2/07.10.2002 год. на ВКС, обвинението следвало да
конкретизира престъпното деяние както по време, така и по място на
извършването. От събраните по делото доказателства достатъчно ясно се
установявало времето на извършване на престъплението. За да оправдае
подсъдимата съдът приел, че липсват доказателства в подкрепа на това, че
подсъдимата е възбудила заблуждение у свидетелката С. че ще внесе
дадените й парични средства. Съдът приел, че липсват доказателства, че
изначално подсъдимата е действала с измамлива цел - да получи конкретната
сума и да не я внесе в касата на общината. Прокурорът не споделя и този
извод на съда. В правната теория и съдебната практика било утвърдено, че за
да е налице измама при възприетата форма на изпълнителното деяние -
2
възбуждане на заблуждение, от обективна страна следвало да е установено, че
деецът създава невярна, неправилна представа за конкретни факти от
действителността у заблуденото лице и по този начин то бива мотивирано да
извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему
или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздействал пряко и
непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се
намира определено имущество, което представлявал имущественият предмет
на престъплението. Въвеждането в заблуждение, включващо формирането на
неправилна представа у измаменото лице било пряката и непосредствена
причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет.
Измамливите действия следвало да бъдат извършени с цел имотна облага за
дееца или друго лице, физическо или юридическо, т. е. целта била посочена
като доминиращ психологичен елемент извън умисъла. За осъществяването
на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК било достатъчно
деянието да е извършено с посочената цел и имуществото да е напуснало
патримониума на неговия собственик - фактическата власт над него да е
преминала в дееца или друго лице. В резултат на така създадените от
подсъдимата неверни представи се стигнало и до вземането на решението от
свид. С. да извърши акт на имуществено разпореждане, при който
неоснователно сумата от 772 лв. напуснала нейния патримониум и преминала
във фактическа власт у подсъдимата. За да прецени дали подсъдимата е имала
изначало намерение да въведе свидетелката С. в заблуждение, съдът следвало
обстойно да разгледа инкриминираното поведение. Действията на
подсъдимата задължително подлежали на преценка съвместно с всички
разкрити по делото факти и обстоятелства: предложението на подсъдимата тя
да внесе процесната сума в касата на общината, неизпълнение на уговорката
за внасяне на парите, дългият период от време, през който заблуждавала
свидетелката С. че е внесла същите, както и измисляне на различни причини
за липсата на узаконяване на гаражните клетки. Неправилно съдът
кредитирал единствено обясненията на подсъдимата без да се съобрази, че по
делото бил разпитан и свидетеля К.Г.К., който също предал изискуемата сума
на подсъдимата, която А. отново не внесла в касата на Община Ловеч, че
подсъдимата върнала парите едва, след като е била извикана от кмета на
Община Ловеч във връзка с депозираната срещу нея жалба, както и фактът, че
същата признавала, че е похарчила парите за свои нужди. В тази връзка било
3
Решение № 16 от 27.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1209/2017 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Бисер Троянов.
В допълнението към протеста прокурорът поддържа искането да бъде
отменена присъдата, постановена от PC Ловеч на 23.02.2022 г. по НОХД №
353/2020 по описа на РС- Ловеч, с която подсъдимата Д. И. А. от гр. Ловеч е
призната за невиновна и въззивният съд да постанови нова присъда, с която
да признае А. за виновна по обвинението, за което е била предадена на съд с
обвинителния акт и да й бъде наложено съответно наказание.
От протеста и допълнението към него е видно, че се поддържа
твърдение за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с
неправилна оценка на събраните доказателства и правните изводи на съда. Не
се сочат процесуални нарушения. Не се сочат нови доказателства.
Против протеста е подадено писмено възражение от подсъдимата Д. А.,
чрез упълномощения защитник адв. М. И. от АК Ловеч, в което се излагат
доводи и съображения.
В съдебно заседание подсъдимата Д. А. и нейният защитник адв. М. И.
оспорват протеста и молят за потвърждаване на първоинстанционната
присъда. Не сочат нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
заяви, че не поддържа протеста на районния прокурор. Счита, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена. Относно евентуално извършено деяние по чл. 206, ал. 6, т. 1 от
НК била изтекла предвидената в закона абсолютна давност, поради което
съдът не разполагал с възможност да постанови осъдителна присъда за такова
престъпление.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Д. И. А. е с висше образование, неомъжена, работи в ***.
Считано от 1991 г. свидетелката Ц.И.С. живее в гр. Ловеч на адрес кв.
***. Преди 2004 г. с мъжа си закупили гаражна клетка, която поставили
непосредствено пред блока си без да имат за това надлежните документи и
разрешения. Поради факта, че гаража на свид. С. бил незаконен, същата
предприела действия по узаконяване му. Във връзка с това, и въз основа на
Решение № **/*** год., след проведена сесия на Общински съвет гр. Ловеч
било дадено право на учредяване на възмездни права на строеж при условията
4
на & 184, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ без публични търгове и публично
оповестени конкурси върху имот частна общинска собственост за извършени
незаконни строежи на гаражи в група М и група Н, находящи се в УПИ * и
УПИ * от кв. ** по ПУП - ПРЗ на ж.к. "М." в гр. Ловеч, попадащи в поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Ловеч, преди
влизане в сила на ЗУТ. Във връзка с това решение на Общински съвет Ловеч
под № **/** год. било учредено възмездно право на строеж на свид. Ц.И.С..
/Решение на Общински съвет Ловеч под № **/** год. л. - 37 от ДП. Името на
свидетелката С. е посочено в т. 2 на същото Решение на л. 38/.
Във връзка с Решение на Общински съвет Ловеч под № 314/26.02.2013
год. била дадена възможност за узаконяване на застроени гаражи, попадащи в
поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на Ловеч, /в
това число попада и гаража на свид. С./, за който са били отредени група М и
група Н с цена от 737 лв. за всеки един от гаражите, съгласно направена
оценка за УПС с № */** год. на "***" ЕООД гр. Ловеч. Във връзка със своето
решение Общински съвет Ловеч възложил на кмета на Община Ловеч да
учреди възмездно право на строеж и да сключи договор за учредено
възмездно право на строеж със свид. Ц.И.С. при спазване изискванията на чл.
44, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА.
На основание чл. 37, ал. 4, т. 4 от ЗОС и чл. 54а, ал. 3, т. 6 от Наредба за
реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в
Община Ловеч във връзка с прилагане на & 184, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и
в Изпълнение на Решение № 314/26.02.2013 год. на Общински съвет, кметът
на Община Ловеч издал Заповед № **/*** год. за учредяване на св. Ц.И.С.
възмездно вещно право на строеж върху имот частна общинска собственост,
представляващ терен с площ от 18,43 кв.м, находящ се в УПИ * от кв. ** по
ПУП - ПРЗ на ж.к. "М." в гр. Ловеч за узаконяване на гараж с идентификатор
№ ***, попадащ в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната
карта на гр. Ловеч. Съгласно Заповед № **/*** год. на кмета на Ловеч,
стойността на учреденото вещно право на строеж е в размер на 737 лв. по
пазарна оценка за УПС с № */** год. на "***" ЕООД гр. Ловеч и одобрена с
Решение на Общински съвет Ловеч под № **/*** год. Свид. Ц.И.С. е
следвало да заплати следните суми: цена на УПС върху имота в размер на 737
лв., режийни разноски 2 % в размер на 14,74 лв. съгласно чл. 48, ал. 2 от
НРПУРОИ, данък за придобиване на имущество от 2% в размер на 14,74 лв.
съгласно чл. 44 и чл. 47 от ЗМДТ. В заповедта било указано, че
гореописаните средства следвало да се внесат в касата на Община Ловеч в
брой, като заповед следвало да се връчи на свид. С. като в четиринадесет
дневен срок от получаването следвало да се извършат дължимите плащания.
Платежният документ следвало да се представи в стая ** за сключване на
договор за учредено право на строеж, като на свид. С. е било указано, че
непредставянето на платежния документ след плащането ще се считало за
отказ от сделката и ще се приложат разпоредбите на чл. 225а от ЗУТ -
премахване на строежи, незаконни по смисъла на чл. 225 от ЗУТ. /Заповед №
5
**/*** год. за учредяване на свид. Ц.И.С. възмездно вещно право на строеж
върху имот частна общинска собственост на л. 32 от ДП/.
Свид. С. получила издадената от кмета на гр. Ловеч Заповед № ** от
*** год. и отишла до Община Ловеч, за да внесе дължимата сума съгласно
дадените в заповедта указания и срокове. Касиерка била в почивка. Тогава
свид. С. срещнала подс. Д. А.. Тя я попитала по каква работа била в
Общината. Свид. С. й обяснила, че трябвало да внесе пари съгласно заповедта
за учредяване на правото на строеж в касата на Община Ловеч. Уговорили се
свид. С. да остави парите на подс. А. и тя да ги внесе в касата на общината,
като същата вечер щяла да й даде квитанция, която удостоверявала, че сумата
е постъпила по сметките на Община Ловеч. Свид. С. дала парите в размер на
772 лв. /включваща и таксата за внасяне на парите/, но вечерта подсъдимата
не й занесла квитанцията. След известно време се срещнали и подс. А. й
обяснила, че я била забравила. Това се повторило още няколко пъти. След
няколко месеца, свид. С. отново говорила с подс. Д. А.. Тя й обяснила, че
квитанцията била приложена към документацията за узаконяване на гаражите
и, че се чакало всичко това да мине през сесия на Общински съвет, която да
одобри узаконяването. С течение на времето подсъдимата измисляла
различни оправдания - един път казвала, че главният архитект го нямало, а
друг път се оправдавала, че предстояло заседание на Общинския съвет и
тогава щели да гледат цялата преписка във връзка с гаража на свид. С..
През 2018 г., свид. С. намерила купувач за гаража си. Тогава отново
започнала да търси подс. А., за да си получи от нея документите с оглед
прехвърлянето на собствеността на гаража. След като се срещнали, подс. А. й
казала, че предстояла да мине сесия на Общински съвет. Свид. С. споделила
случващото се с приятелката си свид. Ц.С.. Приз месец юни 2019 год. С.
отишла при кмета на Община Ловеч по нейни въпроси и наред с това
попитала, какво става с узаконяването на гаража на свид. С.. Кметът на гр.
Ловеч свид. К. М. обяснила, че гаражите били незаконни, съгласно
действащата нормативна уредба, и не можели вече да бъдат узаконени, тъй
като парите по изпратената заповед на собствениците не били внесени в
сметките на Общината, поради което не е стартирана процедурата по
узаконяването им. Това е видно и от представената по ДП на стр. 36, докладна
записка на Директора на Дирекция "Административно правно и
информационно обслужване". Била извършена проверка, свързана с
изпълнението на Решения № **/**.2013 год. на Общински съвет гр. Ловеч за
учредяване на възмездни права на строеж при условията на & 184, ал. 5 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ без публични търгове и публично оповестени конкурси
върху имот частна общинска собственост за извършени незаконни строежи на
гаражи в група М и група Н, находящи се в УПИ * и УПИ * от кв. ** по ПУП
- ПРЗ на ж.к. "М." в гр. Ловеч, попадащи в поземлен имот с идентификатор №
*** по кадастралната карта на гр. Ловеч, преди влизане в сила на ЗУТ и било
констатирано, че нямало направено плащане на сумата от 766,48 лв. от свид.
Ц.С. съгласно издадената Заповед № **/*** год. на кмета на Община Ловеч.
6
Свид. С. веднага се обадила на свид. С. и предала разговора с кметицата. Във
връзка с действията на подсъдимата била депозирана жалба до кмета на
Общината.
Видно от показанията на свид. С. на 12.06.2019 г., около 11,00 часа
подс. Д. А. й се обадила по телефона и поискала среща с нея. Срещнали се
във "***", намираща се до Общината, където върнала дадената от свид. С.
сума от 772 лв. /включваща и таксата за внасянето на парите/, без да й обясни
защо същите не са били внесени по сметка на Община Ловеч, поради което
свид. С. изпуснала срока за узаконяване на гаражната си клетка и така същата
останала незаконна. Горното се потвърждава и от обясненията на подс. А.,
дадени пред първоинстанционния съд /л. 146 от НОХД/.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на протестирания първоинстанционен
съдебен акт. Същата се установява от гласните и писмените доказателства по
делото, съпоставени с обясненията на подсъдимата Д. А., дадени в съдебно
заседание на 23.02.2022 г. пред първоинстанционния съд.
Доводите в протеста на прокурора са неоснователни. Твърди се, че
деянието, описано в ОА, се доказвало от свидетелските показания и
събраните по делото доказателства. Както подсъдимата А., така и свид. С.
твърдят, че са се познават отпреди, срещнали се случайно в сградата на
Община Ловеч, като при тази среща между тях е направена уговорка С. да
предаде сумата от 772 лева на подсъдимата, като последната да я внесе по
сметка на Община Ловеч за узаконяване на процесния гараж. Правилно
районният съд е обърнал внимание, че при тази тяхна среща не са
присъствали други лица, които да пресъздадат с точност уговорките им, както
и да установят чия е била инициативата. В показанията си на л. 92 от НОХД
свид. С. твърди, че А. предложила да вземе сумата и да я внесе в касата на
Община Ловеч. В обясненията си на л. 146 от НОХД подс. Д. А. заявява, че
Ц.С. я помолила да вземе и да внесе парите в касата, тъй като в този момент
имала много работа. Липсват доказателства, от които да се установи по
безспорен начин кое от двете твърдения е вярно. Относно следващите
събития не е спорно, че А. не е внесла парите за финализиране на
процедурата по учредяване на възмездно вещно право на строеж, а
впоследствие, през 2019 г. е върнала тази сума на С.. Действително, за да е
налице престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, деецът следва да е получил
вещта по начин /чрез действие/, което възбужда заблуждение у разпоредителя
7
с вещта, като последният мотивиран от неправилните си представи за
действителността да извърши акт на юридическо или фактическо
разпореждане с имуществения предмет. Деянието е умишлено и
извършителят следва да съзнава общественоопасния му характер, да
предвижда неговите общественоопасни последици и да иска настъпването на
тези последици. Обвинението е следвало да докаже, че чрез свои действия Д.
А. възбудила заблуждение у Ц.С. че ще внесе парите в касата, не е имала
намерение да стори това, с което е целяла имотна облага за себе си. Такова
намерение на А. по делото не се доказва. Защитната версия на подсъдимата се
свежда до твърдението, че тя е взела сумата в размер на 772 лева от С. но е
имала действително намерение да направи вноската и не е искала да задържа
парите за себе си. Тази защитна позиция на подс. А. не се оборва от събраните
по делото доказателства по никакъв начин. От показанията на Ц.С. може да
се установи единствено, че парите са предадени на подсъдимата с
обещанието, че ще ги внесе в касата на Община Ловеч. Това не се оспорва в
обясненията на Д. А.. В показанията на свид. С. липсват данни, от които може
да се направи извод, че А. първоначално не е имала намерение да внася
парите и така е въвела в заблуждение свидетелката. От показанията на
свидетелите С. и К. става ясно, че подсъдимата е взела пари и от други
граждани отново с ангажимента да ги внесе в касата, което не е сторила и
впоследствие е върнала полученото. Техните изявления отново не навеждат
на извод, че А. е взела пари с нагласата да ги задържи са себе си, като за
целта е дала обещания, които не е имала намерение да спази. Свидетелката Р.
въобще отрича да е давала пари на А.. Свидетелката М. е кмет на Община
Ловеч. При извършената проверка заедно със свид. ПарИ. са установили
факти, каквито се излагат и в обясненията на подсъдимата А., а именно, че е
била взета парична сума, която не е внесена в касата на Общината. Никой от
тези свидетели не може да потвърди, че сумата е взета с намерението да се
ползва като "облага". Проверката се е ограничила с констатацията, че трима
от гражданите, получили право да узаконят гаражите си, не са внесли
дължимите суми, а останалите такива са внесли парите. Като краен резултат,
към момента за нито един от гаражите по процедурата не е финализирано
учредяване на възмездно вещно право на строеж. Свидетелката М. дори казва:
"А. не мога да твърдя със сигурност дали призна, че е взела тези пари, но
беше гузна и виновна". Вземането на сумата от подсъдимата се установява по
8
безспорен и категоричен начин от показанията на свид. С. и обясненията на
подс. А.. Свидетелките Ц. и Ч. са касиери в Община Ловеч. Потвърждават, че
понякога подсъдимата е идвала със свои познати да им съдейства при
внасянето на различни сами, но тя не е била обслужвана с предимство. Това
се излага и в обясненията на А.. В обобщение, по делото липсват свидетелски
показания, от които да се установи, че през м. ноември 2013 г. подсъдимата е
въвела в заблуждение Ц.С. с цел да задържи сумата от 772 лева като имотна
облага.
Такива данни не могат да се изведат и от останалите материали по
делото. Приложените писмени доказателства установяват проведената
процедура по учредяване на възмездно вещно право на строеж относно
гаражите, описани в ОА, участващите лица, както и, че към момента тази
процедура не е завършила. Липсват обаче данни, че А. е взела от С. пари с
намерението да не ги внася в касата или да не ги връща. Напротив, от
показанията на свидетелите С. и К. е видно, че в началните етапи на
процедурата А. действително е съдействала на живущи в квартала за
оформяне на документацията, за предаване на суми на специалист-геодезист и
за изготвяне на инвестиционен проект, като е спазила уговорките,
включително и за заплащане на съответните такси. Това допълнително
разколебава твърдението от ОА, че подсъдимата е имала намерение да
измами гражданите, участващи в процедура по учредяване на възмездно
вещно право на строеж относно гаражите.
Основателно е възражението, че изхарчването на получената сума от
подсъдимата, което се установява единствено от обясненията на А., не може
да послужи като основание за осъдителна присъда. За съставомерност на
престъплението по чл. 209 от НК е необходимо към датата на деянието
подсъдимата да е имала намерение да се облагодетелства от паричната сума,
т.е. да не я върне. Данни за такава намерение към м. ноември 2013 г. по
делото няма. Последващо изменение на намеренията на А. /години след
получаването на парите/ не може да доведе до извод за извършена през месец
ноември 2013 г. измама. Освен това подсъдимата разяснява, че е похарчила
сумата с намерението да я възстанови, което е сторила през 2019 г. Дългият
период, през който Д. А. не е внесла сумата в размер на 772 лева не може да
се тълкува в полза на обвинението и като индикация за измамна цел. В
обясненията си Д. А. заявява, че е изпитвала неудобство от факта, че е
9
осуетила възможността на С. да узакони гаража си пропускайки срока за
внасяне на парите. Отклонявала е въпросите й под различен претекст,
очаквайки да намери вариант за излизане от ситуацията. В крайна сметка това
не се е случило и А. е върнала парите. От тези действия на подсъдимата не
може да се направи единствен и несъмнен извод, че през месец ноември 2013
г. е имала намерение да задържи сумата за себе си. Защитната позиция на Д.
А. не е оборена от обвинението и събраните по делото доказателства.
Следва да се съгласим и с доводите на прокурора от Окръжна
прокуратура Габрово, че подс. А. не може да бъде осъдена и за извършено
престъпление по чл. 206 от НК. Действително, ако е извършено престъпление
по чл. 206 от НК, при възстановяването на паричните средства през месец
юни 2019 г., такова деяние би могло да се квалифицира по чл. 206, ал. 6, т. 1
от НК, за което е предвидено наказание - лишаване от свобода до три години.
По правилата на чл. 80, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, давността за
наказателно преследване по този текст е изтекла. Освен това, недопустимо е
осъждане за по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинителния акт. При такава хипотеза
подсъдимото лице би било поставено в ситуация на изненада да бъде осъдено
по обвинение, по което не се е защитавало. Затова законът изисква
прокурорът да измени обвинението по реда на чл. 287 от НПК, като
процедурата е приложима единствено при първоинстанционното съдебно
следствие, за да не бъде лишен подсъдимият от една инстанция, в рамките на
която да се защитата по фактите и правото. В института на изменение на
обвинението лежи концепцията, според която докато на подсъдимия не е
предявено обвинение с обвинителния акт или с определението по чл. 287 от
НПК и не е посочен текстът от НК, по който му се търси наказателна
отговорност, не може да бъде признат за виновен и осъден - Решение № 1 от
4.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 880/2020 г., II н. о., НК, докладчик
председателят Татяна Кънчева. С признаването на подсъдимата за виновна в
извършване на престъпление по чл. 206 от НК съдът би допуснал съществено
изменение на обстоятелствената част, описана в ОА. Ще следва да се приеме
нова фактология, която да отговори на въпросите дали подсъдимата е
получила сумата да я владее или да я пази, както и в кой следващ момент се е
появило намерение за обсебване по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК. В ОА
такива обстоятелства не са описани и подсъдимата не се е защитавала срещу
10
такива факти.
Окръжният съд не споделя становището на РС Ловеч, че по делото не е
установено време на извършване на престъплението, което било повод за
оправдаване на подсъдимата. В обвинителния акт на РП Ловеч ясно е
записано, че деянието е извършено през м. ноември 2013 г. В
обстоятелствената част се сочи, че свид. С. е получила заповед на кмета от
05.11.2013 г. и още същия месец отишла в Община Ловеч, където срещнала
А., т.е. през м. ноември. Твърдението е за извършено деяние през неустановен
ден на месец ноември 2013 г. Освен това, въпросите за допуснати нарушения
в изготвения ОА вече са били разглеждани от ОС Плевен в производство по
реда на глава двадесет и втора във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Установено е,
че няма допуснато отстранимо, съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е повод за връщане на обвинителния акт на прокурора. От
показанията на свидетелите по делото, както и от обясненията на
подсъдимата, става ясно, че срещата между С. и А. е била през м. ноември
2013 г. и тогава е предадена сумата в размер на 772 лева, както е описано и в
ОА. Независимо от горното, след като не се доказва Д. А. да е възбудила
заблуждение у Ц.С. с цел да набави за себе си имотна облага, осъдителна
присъда за престъпление по чл. 209 от НК не може да бъде постановена.
Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено
виновно и е обявено от закона за наказуемо. Тежестта да се докаже
обвинението лежи върху прокурора и разследващите органи. Преди всичко
подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него /чл. 102, т. 1 от НПК/. На доказване в наказателното производство
подлежат както обективните признаци на престъплението, така и
субективният елемент, т.е. психическото отношение на дееца към деянието и
обществено опасните последици, в случая изразяващо се като умисъл. След
като в производството по НОХД № 353/2020 г. на ЛРС не е доказано
подсъдимата да е извършила престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК от
обективна и субективна страна, правилно районният съд е признал същата за
невинна и я е оправдал по така повдигнатото й обвинение.
По делото няма направени разноски и не са приобщени веществени
доказателства.
11
В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя
цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на събраните по
делото доказателства.
При служебната проверка въззивният съд не констатира основания за
изменение на първоинстанционната присъда, както и да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260000 от 23.02.2022 година,
постановена по НОХД № 353/2020 г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12