№ 563
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260537 от 14.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 10009/2020 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 1 състав е признато и обявено за изпълнимо в Република
България на основание чл.33 и чл.38 от Конвенцията относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
/30.10.2007г., гр.Лугано, Швейцария/, по молба на Джи Ти Ел СА, дружество учредено
съгласно законодателството на Конфедерация Швейцария на съдебно решение от
12.09.2016г. постановено по дело /преписка/ № ОА.2005.149 на Областен съд-гр.Лугано,
Република и кантон Тичино, Швейцария, потвърдено със Съдебно решение от 21.06.2018г.
по дело № 12.2016.176 на Втори граждански състав на Апелативен съд-гр.Лугано,
Република и кантон Тичино, Швейцария, в частта, с която българския гражданин Ц. Г. Ц. е
осъден да заплати на дрежуството следните суми: 498 521.14 швейцарски франка, заедно с
лихва от 6 ¼, считано от 24.04.2002г.; 5 357.14 швейцарски франка, представляващи 3/7 от
присъдени разноски; 1932.15 швейцарски франка, представляваща 3/7 от половината от
разходите за експертизи; 27 000 швейцарски франка, представляващи текущи разходи; и 15
000 швейцарски франка, представляващи разходи във въззивното производство.
С определение от 05.11.2020 год. е допуснато обезпечение на вземанията на Джи Ти Ел СА
против Ц. Г. Ц. присъдени с посочените по-горе съдебни решения, като е наложен запор
върху сметки на ответника в банкови институции.
1
Решението е обжалвано от ответника Ц. Г. Ц. с доводи за неправилност. Твърди, че
Софийски градски съд няма териториална компетентност, тъй като той няма и не е имал
местожителство в Република България, а е адресно регистриран в Султанатът на Оман.
Отделно от това се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на постановените
и признати за изпълнение съдебни актове, установена по българското право в юрисдикцията
на което е провеждането на принудителното изпълнение, като в тази връзка твърди
недължимост.
Депозирана е и частна жалба срещу определението на съда с което е допуснато обезпечение,
чрез налагане на запор върху вземанията на ответника в търговски банки. Правят се
оплаквания, че съдебния акт е основан на решение, издадено в нарушения на публичния ред
в Република България, постановено е от некомпетентен съд и не се ползва с изпълнителна
сила. По същество се приповтарят изложените доводи във връзка с обжалването на
съдебното решение. Моли за отмяната на определението.
Въззиваемият Джи Ти Ел СА депозира отговори с които оспорва наведиените по жалбите
доводи и моли за потвърждаване на съдебните актови.
Жалбата срещу решението е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в
производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледани по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
По подадената молба от молителя Джи Ти Ел СА е приложима Конвенцията относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, подписана на 30.10.2007г. в гр. Лугано, Швейцария, в която в Дял ІІІ се
съдържат правила за признаване и изпълнение на съдебни решения постановени и
изпълними в различни държави, страни по нея.
Според чл.33 от Конвенцията съдебно решение, което е постановено в държава, обвързана
по нея, се признава в другата държава, обвързана по настоящата конвенция, без да се
изисква каквато и да е специална процедура. Достатъчно е да са изпълнени формалните
изисквания на чл.53 и чл.54 - заинтересованата страна да представи копие от съдебното
решение, отговарящо на необходимите условия за неговата автентичност и издаден от съда
постановил съдебния акт сертификат по стандартен формуляр, посочен в приложение V от
конвенцията. При преценката за автентичност на съдебния акт следва да се съобрази чл.56,
според който не се изисква легализация или друга подобна формалност по отношение на
документите, посочени в член 53 или член 55, параграф 2, или по отношение на документ,
който определя процесуален представител. Освен спазване формалностите по чл.53 и чл.54
сезираният съд или орган извършва проверка и за липса на предвидените в чл.34 и чл.35
2
условия, които съставляват основания за отказ от признание.
Допускане изпълнението е регламентирано в разпоредбите на чл.38 и сл. от конвенцията.
Съгласно чл.38 съдебно решение, постановено в държава, обвързана по настоящата
конвенция, и подлежащо на изпълнение в тази държава, се изпълнява в друга държава,
обвързана по настоящата конвенция, когато по искане на всяка заинтересована страна то
бъде обявено за изпълнимо там. Молбата се подава пред съда или органа, посочен в списъка
в приложение ІІ, като местната компетентност се определя според местоживеенето на
страната, срещу която се иска изпълнение, или според мястото на изпълнение /чл.39/.
Процедурата за подаване на молба се урежда от законодателството на държавата, в която се
иска изпълнението.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не е адресно регистриран на територията на
Република България и българския съд не е компетентен да се произнесе по спора. Видно е
от събраните от първоинстанционен съд доказателства от НБД Население от 23.11.2020 год.,
че ответникът Ц. Г. Ц. има постоянен и настоящ адрес в *** Община, с.***, ул. *** ** от
2005 год. /л.130 от делото/ и на основание чл.39 и приложение ІІ от Конвенцията сезираният
Софийски градски съд се явява компетентен да се произнесе по молбата.
По същество с решението от 12.09.2016 г. на Областен съд-гр.Лугано, потвърдено с решение
от 21.06.2018 г. на Апелативен съд-гр.Лугано е разрешен правен спор в исков процес между
ищеца Джи Ти Ел СА и ответниците Ц. Г. Ц. и А. М. имащи за предмет парични вземания,
произтичащи от договор за строителни дейности на недвижими имоти в Швейцария.
Исковете са разгледани от швейцарския съд в съответствие с правилата на международната
компетентност по Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела /2007г./. Приложените съдебни решения
са придружени с издадени в полза на молителя-ищец сертификати по стандартния
формуляр, съгласно приложение V от конвенцията.
При изпълнение формалните изисквания по чл.53 и чл.54, не е налице нито едно от
изключенията по чл.34 и чл.35, поради което постановените в Конфедерация Швейцария,
страна обвързана от конвенцията, съдебни актове подлежат на признаване в Република
България, също обвързана от конвенцията. Налице са и условията за обявяване тяхната
изпълнимост в частта, с която българският гражданин Ц. Г. Ц. е осъден да заплати
посочените в съдебните решения парични суми.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за изтекла погасителна давност на вземането
по съдебните решения. Това е така, тъй като решенията са влезли в сила след произнасянето
на Апелативния съд – Лугано, извършено на 21.06.2018 год., а молбата на молителя е
депозирана в националния съд на 21.09.2020 год. в този смисъл не е изтекла предвидената в
чл.110 от ЗЗД обща погасителна давност.
Поради съвпадение на правните изводи на въззивната инстанция с тези на
3
първоинстанционният съд, решението следва да се потвърди.
Неоснователна се явява и частната жалба срещу допуснатото от съда обезпечение.
Съгласно чл.47 от Конвенцията когато съдебно решение трябва да бъде признато в
съответствие с настоящата конвенция, нищо не възпрепятства молителя да се възползва от
временни, включително охранителни мерки в съответствие със законодателството на
сезираната държава, без да се изисква декларацията за изпълнимост по член 41.
Съгласно националното законодателства е приложим чл.389 и сл. от ГПК.
За да се допусне обезпечаване на бъдещ или вече предявен иск е необходимо да са налице
кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е допустим, 2) да съществува интерес за
обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по съдебното решение, 3) да е вероятно основателен – да е
подкрепен с убедителни писмени доказателства или и без да е вероятно основателен, но ако
молителят изрази готовност да представи гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда
размер, и 4) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.
В настоящия случай съдът не следва да изследва предпоставките на чл.391 от ГПК, тъй като
по отношение на ответника е постановено съдебно решение и въз основа на чл.47, ал.2 от
Конвенцията, то е достатъчно основание да се предприемат всякакви охранителни мерки. На
следващо място посочените от молителя обезпечителни мерки „запор на банкови сметки на
ответника“ е подходяща и съответства на обезпечителна нужда, тъй като с разпореждане от
банковите си сметки ответника би намалил своето имущество. Въз основа на това молбата
се явява основателна и правилно първоинстанционният съд е допуснал обезпечение.
Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на първоинстанционният съд,
то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260537 от 14.10.2020 год. на СГС, ГО, 1-ви състав,
постановено по гр.д.№ 10009/20 год.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263737 от 05.11.2020 год. на СГС, ГО, 1-ви състав,
постановено по гр.д.№ 10009/20 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта в което е потвърдено решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му до страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5