Р Е Ш Е Н И
Е № 70
Гр. Сливен, 20.04.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 50 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 651 по описа на Районен
съд - Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260023/18.01.2021
г. по АНД № 651/2020 г. на Районен съд – Сливен е отменено Наказателно
постановление № F529671/05.03.2020 г. на Директор офис
Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което на Едноличен търговец А. М. М. с фирма
„Е. – А.М.“, Булстат ***, с адрес на управление *** за нарушение по чл. 5 ал. 4
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр.
с чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите
за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение, касационният жалбоподател ТД на НАП Бургас, чрез
процесуален представител го обжалва в срок с доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на същото. Твърди се неправилност в изводите на съда за малозначителност на нарушението, както и неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон. Счита, че случаят не е маловажен, доколкото
деянието било формално по своя характер. С подробни доводи в тази насока моли
съда да отмени атакуваното първоинстанционно решение и потвърди наказателното
постановление. Заявява незаконосъобразност на съдебното решение и в частта, с
която са присъдени разноски, тъй като адвокатското възнаграждение било над
определения в Наредба № 1/9.07.2004 г. размер, като претендира юрисконсултско такова за двете съдебни инстанции.
В о.с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В писмено становище излага доводи, идентични с тези в жалбата.
В о.с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен адв. С. Р. ***, който оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение.
В о.с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че изводите на Районен
съд Сливен са правилни и решението като законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е установено следното от фактическа страна:
Старши инспектор по
приходите в Офис за обслужване Сливен при ТД на НАП – Бургас констатирал, че ЕТ
„Е. – А.М.“ не е подал декларация образец с код 5 за начисляване на осигуровки
и с код 8 за данъка за м. август 2019 г. в законовия срок – до 25.09.2019 г. До
търговеца била изпратена Покана № 0-1131/21.11.2019 г. за явяване в офис на НАП
за съставяне на АУАН за това, че в качеството на работодател/осигурител е подал
по електронен път след законоустановения срок декларации обр. 1 и обр. 6 за м.
август 2019 г. Повторна такава покана била съставена с изх. № 0-1156/02.12.2019
г. и на 02.12.2019 г. срещу търговеца бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F529671/02.12.2019
г., в който било прието от фактическа страна, че ЕТ „Е. – А.М.“ в качеството си
на осигурител по смисъла на чл. 5 ал. 1 от КСО не е подал в ТД на НАП
декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване в законоустановения срок по чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а“ от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25 – то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните, като декларацията за едно осигурено лице е
подадена по интернет с КЕП на 31.10.2019 г., а срокът за подаването ѝ е
до 25.09.2019 г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 4 т. 1
от КСО, във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „А“ от Наредба
№ Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. Срещу
констатациите в акта търговецът подал Възражение вх. № 15808/16.12.2019 г., в
което заявил, че през м. септември поради срив в системата е пропуснато да се
отчете, че не са приети декларации обр. 1 и обр. 6 по електронен път за м.
август 2019 г., а задължението е платено в законовите срокове. Отправил молба
до наказващия орган да отчете така заявените обстоятелства, ведно с липсата на
умисъл за извършване на административно нарушение. Въз основа на съставения акт
било издадено и процесното Наказателно постановление № F529671/05.03.2020 г. на
Директор Офис Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което на ЕТ „Е. – А.М.“,
Булстат ***, със седалище и адрес на управление *** за нарушение на чл. 5 ал. 4
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр.
с чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание
чл. 355 ал. 1 от КСО била наложена имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева.
Към доказателствата
пред първата съдебна инстанция са приобщени платежни нареждания, от които се
установява, че осигурителните вноски и данък за лицето, за което органът е
приел неподаване на декларации обр. 1 и обр. 6 в срок до 25.09.2019 г., са
заплатени до 16.09.2019 г.
Решаващият съд е
приел, че допуснатото нарушение е извършено за пръв път и вследствие на него не
е настъпил вредоносен резултат за фиска, а неправомерното засягане на правно
защитените обществени отношения е краткотрайно и незначително - обстоятелства,
сочещи на малозначителност, а наказващият орган не е
отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Съдът е приел още, че
наказващият орган е следвало да отчете цитираните по – горе обстоятелства. При
такива изводи, с позоваване на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН, първоинстанционният съд е
обосновал извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и е
постановил неговата отмяна.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд, при следните съображения:
Видно от събраните
по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се
квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: с извършеното
нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, нарушението е
извършено за пръв път, а допуснатото нарушение е с минимално закъснение от
месец, а показанията на свид. П. сочат не само на
липса на умисъл, но и на положена необходима грижа за изпълнение на нормативно
установеното задължение за спазване на установен от законодателя срок. С
визираната по – горе разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на наказващия
орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на малозначителност на нарушението. Прилагането на тази
разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна
отговорност не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл,
при маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел
степента и тежестта на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото
доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира
като маловажен случай: липсва реално нанесена щета на бюджета, нарушението е
извършено за пръв път, закъснението е минимално като срок, а и по делото са
събрани гласни доказателства, сочещи, че е сторен опит да се спази законовия
срок за подаване на декларации обр. 1 и обр. 6. Тези обстоятелства са подкрепени с категорични
и безпротиворечиви доказателства, събрани в хода на
първоинстанционното производство. Същите са били налице от фактическа страна и
при издаване на процесното наказателно постановление, но наказващият орган,
като не ги е съобразил, респ. не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен
акт.
Когато решаващият
съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му
със закона. В т.см. е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК,
постановено по т.н.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Като е сторил това,
Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила. Ето защо са неоснователни
изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Същото е постановено при спазване на материалния
закон и всички съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. Не се споделят от
настоящата касационна инстанция и доводите на касационния жалбоподател за
незаконосъобразност на съдебния акт и в частта, с която са присъдени разноски
на търговеца – жалбоподател. Видно от приложения на л. 40 от АНД № 651/2020 г.
по описа на РС – Сливен договор за правна защита и съдействие (сключен на
15.07.2020 г.), уговореното и заплатено в брой възнаграждение за адвокатска
защита възлиза на 200,00 (двеста) лева. Според чл. 18 ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съобразно
чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата (в редакцията ѝ, действаща в периода от
15.05.2020 г. до 31.07.2020 г.), за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв.
са в размер на 100 лева, но следва да се отбележи, че съгласно чл. 1 от
нормативния акт, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ. Следователно, нормативният акт определя
минимални размери, под които страните по договор за правна защита и съдействие
не могат да се договарят, но не и максимални такива. Горницата над определения
по Наредбата минимум може да бъде предмет на съдебен контрол при изрично заявено
възражение за прекомерност на хонорара и наличието на същата следва да се цени
с оглед фактическата и правна сложност на производството, както и
индивидуалната ангажираност и участие на адвоката в хода на същото. В процесния
случай, видно от проведеното пред Районен съд – Сливен съдебно производство,
упълномощеният адвокат е участвал в четири открити съдебни заседания, в които
активно е осъществил защита интересите на своя довереник. Важното обстоятелство
в случая обаче е липсата на своевременно заявено от процесуалния представител
на наказващия орган възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
обвързващо съда с насрещно задължение за произнасяне по размера на същото.
Както в представеното (л. 65) писмено становище, така и в хода по съществото на
спора, от страна на наказващия орган – ответник не е направено възражение срещу
размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което е правилно
и в съответствие със закона произнасянето на съда в неговия осъдителен
диспозитив. Изразеното в касационната жалба становище в тази насока се явява
неоснователно и не може да се приеме като годен отменителен
довод, който да се уважи.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил
обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление № F 529671/05.03.2020
г. на Директор Офис Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с което на ЕТ „Е. – А.М.“,
Булстат ***, със седалище и адрес на управление *** за нарушение на чл. 5 ал. 4
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във вр.
с чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и на основание
чл. 355 ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260023/18.01.2021 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 651/2020
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.