Р Е Ш Е Н И Е
№ 1077/02.03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1236 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Д.з.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:*** срещу К.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: *** и Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** субективно съединени
искове чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане
на ответниците да му заплатят сумата от 1725,96 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и разходи за ликвидация по щета № * за настъпило на
27.08.2013 г. застрахователно събитие за л.а. „С. А.“, ДК № *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 756,15 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.09.2014 г. до 27.01.2019 г.
В исковата молба ищецът
твърди, чрез адв. П. П.-Д., че е обезпечавал застрахователно покритие по
имуществена застраховка „Каско+“ за л.а. „С. А.“, ДК № * сключена с полица № *
г., със срок на покритие 14.03.2013 г. на 13.03.2014 г. Поддържа, че на
27.08.2013 г. около 04:00 ч. ответниците в съучастие, като съизвършители,
извършили умишлен палеж на л.а. „М. Б.*“, ДК № *, собственост на Е. Г. М.,
който пожар се разпрострял и върху застрахования при ищеца л.а. „С. А.о“, ДК *,
паркирано в гр. В., ул. “К.Ш.” - Зад служебен паркинг на „Б. П.“. На при същата
дата при ищеца била образувана преписка по щета № *. Сочи, че по НОХД № * г. по
описа на ВОС било одобрено споразумение, с което тримата ответници се признали
за виновни в палеж на л.а. „М. *“, ДК № * на стойност 5500,00 лв. и причинена
щета от 3000,00 лв., който пожар се е разпрострял и л.а. „С. А.“, ДК № * на
стойност 7500,00 лв. и причинена щета от 1000,00 лв. Ответниците били осъдени
на „лишаване от свобода“ с различни срокове, което за И.Н.А. и К.А.А. било
отложено с изпитателен срок. Поддържа, че при огледа на автомобила
застрахователят установил щети върху следните детайли: - задна броня; - лайсна
на задна броня - дясна;- светлоотразител десен в задна броня; - врата на
багажник; - декоративен панел на врата на багажник; -светлини - 2 бр. в
декоративен панел; - надпис фирмен; - надпис модификация; -уплътнение на
декоративен панел; - задно стъкло отопляемо; - стъклочистачка на задно стъкло;
- уплътнение на задно стъкло; - спойлер на врата на багажник; - ляв стоп;
-десен стоп; - трети стоп;- сензори за дистанция - 3 бр.; - дръжка на външна,
задна врата; - абсорбер на задна броня; - ел. инсталация на парктроници; -
уплътнител на рамо на чистачка; - клапа на отдушник десен; - габарит десен
страничен в задна броня; -лампа за регистрационен номер. За щетите
застрахователят заплатил обезщетение, чиито размер бил определен по експертна
оценка на 1710,96 лв. Поддържа, че е направил и ликвидационни разноски в размер
на 15,00 лв. Твърди, че е встъпил в правата на увреденото лице и тези суми
следва да му бъдат заплатени солидарно от тримата ответници, на основание чл.
213, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 53 от ЗЗД, за съпричиненото посредством извършеното престъпление
увреждане на застрахованата вещ. Сочи, че на 15.09.2014 г. ответниците са
получили съответните регресни покани с петнадесетдневен срок за плащане, като
след 30.09.2014 г. изпаднали в забава, за което се претенидра обезщетение от 757,11
лв. за периода до датата на депозиране на исковата молба. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К.А.А. е
депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения от съда особен представител адв. С.Н., с който исковете са оспорени
по основание и размер. Поддържа се, че платеното обезщетение е завишено, както
и че ответниците заплатили на адвоката на пострадалите лица размерът на щетите
по НОХД № * г. на ВОС от 1000,00 лв. Сочи, че наказателното производство може
да приключи със споразумение само след възстановяване на вредите от
престъплението на основание чл. 381, ал.3 от НПК. Оспорва настъпването на
застрахователното събитие и причинно-следствената връзка между него и щетите по
л.а.
„С. А.“, ДК № *. Оспорва да е получавал регресна покана, съответно изпадането
си в забава. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Другите ответници - И.Н.А. и Г.И.Г. не са подали
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В о.с.з. ищецът се представлява от упълномощения си
адвокат, който доразвива доводите си и в писмена защита, а ответникът А. от
назначения от съда особен представител.
В о.с.з. ответниците А. и Г. не явяват, не се
представляват.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на исковата защита по
предявените искове с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ
(отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно 1) наличието на
валидно облигационно правоотношение между него и собственика на увредения
автомобил по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на
осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното
събитие; 2) обстоятелството, че на сочената дата е
настъпило застрахователно събитие, вина за което имат ответниците като
извършители на палежа засегнал застрахования автомобил, както и че вследствие
на събитието са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер върху
автомобила; наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат, както и 3) че е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение в полза на застрахования в резултат на реализираното ПТП и изпадане на ответниците в забава.
Между страните по делото няма обстоятелства, които да са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
В случая
доказателствената съвкупност по безпосорен начин установява, че ищецът е осигурявал застрахователното покритие по
сключен договор за застраховка „Каско+“ при ОУ със срок на действие 14.03.2013 г. до 13.03.2014 г. за л.а. „С. А.“,
ДК № *, видно от приложената на л.15 полица № * г.,
валидна към датата на твърдяното
произшествие - 27.08.2013 г.
На следващо място съдът намира за безспорно установени по делото и
елементите от фактическия състав на твърдяния от ищеца деликт. Последното се
доказва пълно и главно от приложеното като доказателство по делото НОХД № * г. по описа на ВОС.
Видно от протоколно споразумение на л. 67- 69, ответниците са се признали за виновни за това, че от обективна и субективна страна са извършили състава на
престъпление по чл.330, ал.2, т.2 от НК, за това че на 27.08.2013 г. в гр. Варна в
съучастие (К.А.А. - съизвършител, И.Н.А. – помагач и Г.И.Г. – подбудител и съизвършител) са запалили
имущество на значителна стойност - лек
автомобил „М.*“ ,с рег.№ *,
собственост на Е.Г. М.
на стойност 5500,00
лв. и причинили щета в
размер на 3000,00 лв., като пожара
се е разпрострял и върху друго имущество на значителна стойност - лек
автомобил „С. А.“
с рег. № *, собственост на Т. П.Г. –
Е. и Н.Ст.Е.
на стойност 7500,00 лв., а
причинената щета по него е в размер на 1000,00 лв. На основание чл. 384, вр. чл. 24, ал.3 от НПК съдът е одобрил
споразумението, което по силата на чл. 383, ал.1 от НПК има последиците на
влязла в сила присъда. В тази връзка чл. 300 от ГПК сочи, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието (както в настоящия случай), относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При
това положение е изключена новата преценка на настоящия граждански съд относно
това дали деянието (извършеният палеж) от дата 27.08.2013 г. е извършено от
ответниците, неговата противоправност (опожаряването на чужда собственост) причинно
следствената връзка между деянието и процесните вреди, както и вината на
тримата.
Т.е. съдът е обвързан да приеме, че предметните предели
на СПН на одобреното споразумение по НОХД
№ * г. по описа на ВОС обхващат и потвърждават по неборим начин твърденията в
исковата молба, че именно ответниците са реализирали деликт спрямо имуществото,
чието застрахователно покритие по имуществена застраховка е обезпечавал ищеца в
процесния период. Следователно неоснователни се явяват и възраженията на
особения представител на ответника А. срещу настъпването на застрахователното
събитие и наличието на причинно-следствена връзка между него и нанесените щети
по процесния автомобил „С.А.“ с ДК № *.
Неоснователно се явява и релевираното правопогасяващото възражение, че в
хода на НОХД причинените щети са били заплатени от ответниците на процесуалния
представител на пострадалите от престъплението лица. Действително съгласно чл.
381, ал.3 от НПК когато с престъплението са причинени имуществени вреди, каквато
безспорно е настоящата хипотеза, споразумението се допуска само след тяхното възстановяване
или обезпечаване. Наред с това от протокола по НОХД № * г. за о.с.з. от дата
25.06.2014 г. се установява, че проц. представител и на двамата пострадали от
палежа, а именно собствениците на л.а. „М. *“
,с ДК № * и л.а. „С. А.“
с ДК
№ * – Е.Г.М., съответно Н. Ст. Е. и Т.П.Г. – Е., е направил изявление, че подсъдимите А. и Г. са заплатили сумата от
3000,00 лв., поради което и пострадалите са дали съгласие за сключване на споразумение
между ответниците и прокуратурата. Същевременно съдът намира, че с плащането на
сумата от 3000,00 лв. ответниците са репарирали лично щетите единствено по л.а. „М.
*“ с ДК № *, доколкото размерът на плащането кореспондира напълно с посочената в
обвинителния акт стойност на нанесената щета именно по този автмобил. Досежно
щетите по процесния лек автомобил „С. А.“
с ДК
№ *, остойностени по ДП на 1000,00 лв.,
пострадалия собственик е бил овъзмезден не от подсъдимите, а от ищеца, видно от
находящото се в кориците на НОХД (л. 30) писмо от дата 07.04.2014 г., с което
ищецът е уведомил председателя на съдебния състав, че на Т. П.Г. – Е. е изплатено застрахователно обезщтение в размер на 1710,96 лв. на
25.02.2014 г. Т.е. към момента на одобряване на споразумението фактически са
били налице предпоставките на чл. 381, ал.3 от НПК за одобряването му от съда,
доколкото към този момент вредите от престъплението нанесени и на л.а. „С. А.“ са били възстановени на пострадалия собственик. След като плащането обаче
не е излязло от патримониума на подсъдимите, а от този на застрахователя, последният
установява активната си материална легитимация по настоящия регресен иск към
ответниците.
С оглед на изложеното, предявената главна искова претенция се явява
доказана по основание.
По делото е спорен и размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
Доколкото процесното деяние по чл.330, ал.2,
т.2 от НК не обхваща във фактическия си състав размерът на
щетата, в настоящото производството по предявения от застрахователя суброгационен
иск страните могат да установяват размера на вредите с допустимите
доказателства тъй като приетото със споразумението по НОХД № * г. по описа на ВОС стойностно
измерение на щетата по л.а. „С. А.“ от 1000,00 лв. не се
обхваща от задължителния характер на акта на наказателния съд. В тази връзка по
делото е приложено заключението на САТЕ, кредитирано от съда като пълно,
компетентно и обосновано, което сочи, че изплатеното от застрахователя
обезщетение от 1710,96 лв., съответства на необходимите средства за
отстраняването на причинените щети, по методиката на застрахователя, а
възстановителната стойност по средни пазарни цени на труд и на алтернативни
части възлиза на 5755,14 лв. Експертът е посочил и, че направените от ищеца
ликвидационни разходи за оглед и експертиза от общо 15,00 лв. съответстват на обичайните
такива. Доколкото експертизата не е оспорена от ответниците, нито съдът има
основание да се съмнява в изводите на експерта, по делото се установява, че регресното
вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му възлиза именно на процесната сума от 1725,96 лв. (обезщетение
от 1710,96 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разходи).
Съдът следва да се произнесе и по правопогасяващото възражение на ответника
А. за изтекла погасителна давност на регресното право. В тази връзка следва да
бъде съобразено, че облигационното правоотношение възникнало между
застрахователя и застрахованото лице не обвързва делинквента, причинител на
застрахователно събитие. Освен това и правото на застрахователя, изплатил
обезщетението на правоимащото лице по силата на застраховката, да иска
платеното от деликвента, представлява регресно право, а правото да встъпи във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице е суброгационно
право, т.е. несъщинско застрахователно право. Основанието за регресните
суброгационни искове, които застрахователят предявява, не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по силата
на застраховката и на произтичащото от закона право на регрес - чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./. Поради това не се прилага специалната давност, с начало настъпване
на застрахователното събитие, а общата петгодишна погасителна давност по чл.
110 от ЗЗД, която тече от възникването и изискуемостта на суброгационното
вземане, считано от изплащане на застрахователното обезщетение. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, напр. ПП на ВС № 7/1978 г., т. 14, Решение №
173/30.10.2009 г. по т.д. 455/09 г., ВКС, II т.о., Решение № 53/16.07.2009 г.
по т.д. 356/08 г., ВКС, I т.о. и др.
С оглед гореизложените мотиви, в настоящия случай петгодишната давност тече
от 25.02.2014 г., а искът с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./ е предявен
от – 25.02.2019 г., поради което давността
не е изтекла.
В обобщение следва изводът, че главната искова претенция подлежи на
уважаване именно в предявения размер, а доколкото увреждането е причинено и от
тримата ответници, те. от неколцина, осъждането им следва да е солидарно,
съгласно чл. 53 от ЗЗД.
Ищецът е предявил и акцесорна претенция за мораторна лихва с правна
квалификация с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в
размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради
което същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за
главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. По отношение на момента, от който делинквента изпада в забава спрямо
застрахователя при наличие на основанията по чл.213 КЗ от (отм.), съдебната
практика приема, че е нужна покана. При регресния иск правата на суброгиралия
се са обусловени от направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника
в забава е необходима покана за изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В
този смисъл решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС
и решение № 86 от 10.07.2012 г. по т. д. № 467/2011 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай се установява, че са изпратени три регресни покани, като
и трите са връчени на всеки един от ответниците на дата 15.09.2014 г., видно от
пролижените на л. 35, 37 и 39, надлежно оформени известия за доставяне. Така
ответниците са били поставени в забава считано от определения от застрахователя
краен срок за доброволно плащане - 30.09.2014 г., поради което акцесорната
искова претенция подлежи на уважаване.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани от него разноски както следва: 165,13 лв. за заплатена държавна такса,
400,00 лв. внесен депозит за особен представител на ответника и 250,00 лв.
депозит за назначената ССчЕ, както и адвокатско възнаграждение от 410,00 лв. за
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „Д.з.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:*** Б сумата от 1725,96
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разходи за
ликвидация по щета № * за настъпило на * г. застрахователно събитие за л.а. „С.
А.“, ДК № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 756,15 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 30.09.2014 г. до 27.01.2019 г., на основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „Д.з.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:*** Б сумата 1225,13 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
При поискване да се издаде РКО на особения
представител на ответника А. за внесения от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: