О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№ ……………./15.09.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА,
23-ти състав, в закрито съдебно заседание
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №1577/2020
г. по описа на Адм. съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.27 ал.6 от Закона за закрила на детето ЗЗД/ и чл.166
ал.2 от АПК и чл.166 ал.3 от АПК.
Образувано
е по жалба на Н.Г.Р. с ЕГН:********** чрез пълномощник адв. Р.И. против
разпореждане по чл.60 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-В-123/05.06.2020г. на Директора
на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, с която заповед е било
настанено детето Ю.Н.Р. с ЕГН:*********** в професионалната приемно семейство на Е.Д.
Григорова при условия на спешност, съгласно чл.33 ал.1 от ППЗЗД. В жалбата се
поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорената
заповед. Жалбоподателката счита, че не
са налице предпоставките за предварително изпълнение на заповедта, на основание
на които детето й е било настанено в професионално приемно семейство. Счита, че
мотивите са общи и не установяват наличие на предпоставките за допускане на
предварително изпълнение. Твърди, че не са посочени обстоятелства, които водят
до застрашаване на живота и здравето на детето; липсват данни детето да е останало
трайно без грижите на майката; да е жертва на злоупотреба, насилие,
експлоатация или друго нехуманно или унизително отношение или наказание в
семейството. Счита, че липсват доказателства за системно неглижиране на нуждите
на детето, а разхвърляната къща не е доказателство за ниска хигиена, като сочи
и че детето е нормален ръст и тегло за възрастта си.
С
определение № 1535/16.07.20г. по адм.д. № 1560/20г. на АС Варна е отхвърлено
искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
С
определение № 11283/26.08.2020г. по адм.д. № 8921/20г. на ВАС е оставено в сила
определение № 1535/16.07.20г. по адм.д. № 1560/20г. на АС Варна
В с.з.
проведено на 15.09.2020г. отново е направено е искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед в интерес
на детето.
Съдът,
след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени
доказателства, представена в цялост на днешна дата, установи следното:
Със Заповед № ЗД/Д-В-123/05.06.2020г. на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, е било настанено временно
детето Ю.Н.Р. с ЕГН:********** с майка
жалбоподателката и баща, посочен в заповедта като неизвестен, а според
приложената до АСП- Дирекция социално подпомагане Варна молба № 0301-94Н-00-171
от 23.06.2020 г.-Б.А.Т., в професионалното приемно семейство на Е. Д.Т.,
на основание чл.27 ал.1, във връзка
с чл.25 ал.1 т.3 и чл.4 ал.1 т.5 от
Закона за закрила на детето, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на
детето. На осн.чл.60 от АПК е разпоредено предварителното
изпълнение на заповедта.
За да постанови тази мярка, административния орган след наблюдение на детето от самото му
раждане и осъществявани контакти с
майката, документирани в приложени по делото протоколи е приел следното:
Майката Н.Г.Р., като непълнолетна също е била с
предприета мярка за закрила и настанена в ДДЛРГ „Княгиня Надежда“.
Спрямо Ю.Н.Р. е предприета мярка за закрила
„Съдействие, подпомагане и услуга в семейна среда“, като повод
за това са не добрите жилищни условия при които се отглежда детето и чести
конфликти между родителите в негово присъствие. Поради липсата на постоянни и
стабилни доходи Н. и Боян често сменят местоживеенето си в различни населени
места, заедно с бебето. Двамата системно неглижират нуждите на детето. Последното
няма изграден режим на отглеждане, съобразен с възрастовите потребности.
С цел подкрепа на семейството при отглеждането на Ю.,
през месец ноември 2019 г. майката и детето са насочени да ползват социална
услуга в общността към ЦОП Аспарухово. На 05,06,20 г. Н.Р. съобщава на служител
от Центъра, че тя и Боян отново са в конфликтни взаимоотношения. Последният я
изгонил с детето от семейното им жилище без дрехи и средства.
Боян Ангелов твърди, че работи в сферата на
строителството, но доходите му не са постоянни. Единствените такива са на
основание чл. 7 от ЗСПД в размер на 40 лв. за Ю.. Н. няма завършена
образователна степен и професионална квалификация, никога не е работила.
В деня, когато е получена информацията за кризисната
ситуация в семейството, социален работник от ЦОП е посетил адреса, разговарял е
с Н.Р. и Б.А.Констатирано е, че квартирата, където се отглежда детето, отново е
със силно занижена хигиена, има разхвърлени дрехи вътре. За детето няма
приготвена храна, по информация на майката не е хранено от сутринта.
Поради невъзможността родителите да се грижат
адекватно за Ю., която е в ниска възраст/през месец август ще навърши 2
години/, системното неглижиране на основните й потребности, както и липсата на
роднини, които да поемат грижите за нея е потърсено свободно приемно семейство.
Майката на Н. живее в чужбина, поради което Н. е била с предприета мярка за
закрила още в ниска възраст - отначало е била настанена при баба си, но след
израстване и невъзможност баба й да овладее поведението й, е преместена в
ДДЛРГ. Самата Н. е търсила майка си за подкрепа в с. Боринци, общ. Котел както и други роднини в град Белослав и гр. Провадия, където е
отсядала за кратко, не е било възможно
да остане трайно.
След обсъждане на свободните
приемни семейства е взето решение детето да бъде настанено в семейството на Е.Д.Т.,
която е утвърдена и включена в Регистъра за приемни родители със Заповед №СО-ЗДПГО
1/0054/17,06,2014 г. (Протокол от проведена среща в ОЗД на 05,06.2020 год.).
Целта на настаняването е да се осигури на момичето семейна среда, възможно
близка до неговата биологична, като се предотврати настаняването му в
специализирана институция и се осигури индивидуална грижа за детето.
След настоящия случай, предвид изведения висок риск,
било взето решение детето да бъдат настанени в приемно семейство.
Видно от представената административна преписка, от
страна на социалните работници са осъществявани многобройни срещи с родителите
на детето.
В с.з., проведено на 15.09.2020г. жалбоподателката
моли отново за спиране на предварителното изпълнение на заповедта като се
позовава на нови обстоятелства. Същата твърди, че бащата Б.А.Т. вече работи на
постоянен трудов договор, за което представя доказателства – трудов договор от
07.08.20г. Представя и удостоверение за своя настоящ адрес ***. По делото е
приложено становище от ЦОП „Провадия“ за оценка на родителския капацитет на
майката Н.Р..
Ответната страна оспорва молбата за спиране
предварителното изпълнение на заповедта. Заявява, че към момента
жалбоподателката Н.Г.Р. не е готова сама да поеме грижите по отглеждането и
възпитанието на детето Ю.Р.. Като доказателства представя писмени документи-
писмо от УМБАЛ „Св.Марина“, от което е видно, че майката Н.Р. има две посещения
в клиника по детска психиатрия. По делото е приложено и писмо от Община Варна,
район „Одесос“ с дата 14.09.20г., според което майката Н.Р. е оспорила в срока
по чл.66, ал.1 от СК припознаването на
детето Ю.Н.Р. от Б.А.Т., р. на 21.05.1998г.
Приложени са документи от личния лекар на детето, от
които е видно, че детето няма следи от нараняване или малтретиране в приемното
семейство.
Според ответната страна майката няма тежък
здравословен проблем, но тя се нуждае от помощ.
Заинтересованата
страна Е.Т., приемен родител на детето заявява, че иска детето да се върне на
майката. Въпреки това в с.з. от 15.09.20г. описва случай, когато след изписване
от болница на детето „Н. налита на бой, плюе колата, искаше да си вземе детето…, взема една
тротоарна плочка и хвърли по колата, започна да обижда дъщеря ми..“ След това Т.
дава обяснения, че след рождения ден на детето, когато е било при майка си,
„детето изглеждаше добре, весело и усмихнато. Аз съм съгласна детето да си го
вземе да си гледа, защото и аз съм майка и знам какво е да ти вземат детето.“
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е предварителното изпълнение на
първоначалният административен акт-Заповед №ЗД-Д-В-123/05.06.2020г., издадена
от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, с която
детето Ю.Н.Р. е настанено спешно в професионалното приемно семейство на Е.Д.Т.
на осн.чл. 27, ал.1 вр. с чл. 25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗДт.
Оспорваната
заповед е валиден акт. Издадена е от административен орган с териториална и
материална компетентност-Директор на Дирекция "Социално подпомагане".
Обжалваната
заповед е издадена в надлежна писмена форма и в нея се съдържат всички
реквизити по чл. 59, ал.2 АПК. Видно от самата заповед в мотивите и се съдържат
подробни фактически основания за издаването разпореждане на предварителното и
изпълнение. Посочени са и правните такива.
Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Варна обосновано е приел, че са налице предпоставките за
спешно настаняване на детето в професионално приемно семейство и разпоредил
предварително изпълнение, като по този начин се изпълняват целите на закона.
При спешната административна мярка единствено водеща цел е защита здравето и
живота на детето. Органите за закрила на детето са съобразили действията си
изцяло с прогласените от закона цели и принципи, според които са длъжни да
осигурят на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и
административни мерки.
Неоснователни
са възраженията на оспорващата за незаконосъобразност на допуснатото
предварително изпълнение на постановената заповед. По делото не са представени
доказателства, от които да се установи , че майката има възможност да полага
грижи за детето и до осигурява потребностите му. Нещо повече от събраните по
делото доказателства: социални доклади и протоколирани срещи се установява, че родителите
не разполагат с финансова възможност, за да се грижи за детето. Социалните
работници са предоставили възможност на майката чрез предоставяне на социална
услуга "Майка и бебе", които са останали без резултат и промяна не е
настъпила.
Заявеното от Н.Р. намерение да започне работа, като по
този начин осигурява постоянни доходи не е доказано с реални действия в тази
насока.
По делото е установено, че припознаването от Б.Т.е
оспорено от майката, поради което доказателствата за неговата финансова
обезпеченост не могат да го задължат да издържа и се грижи към детето като баща.
Майката Н.Р. няма доказателства за доходи, поради
което липсват данни, че може да осигури финансова обезпеченост на детето.
Действително приемния родител Е.Т. заяви, че детето се чувства добре при
майката, след прекарания отпуск, но даде обяснения и за един доста избухлив и
неуравновесен характер на жалбоподателката, който се е проявил при изписването
на детето Ю. от болницата.
Съгласно нормата на чл.166 ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60 ал.1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само
въз основа на нови обстоятелства.
Разпоредбата на чл.60 ал.1 от АПК предвижда възможността да се разпореди
предварително изпълнение на административния акт в няколко хипотези, една от
които е защита живота или здравето на гражданите, която е хипотезата мотивирала
органа да допусне предварително изпълнение на заповедта, доколкото по делото са
налице данни, че се касае за дете, по отношение на което има данни, че е било
обект на неглижиране в семейна среда, недобрите жилищни условия, чести
конфликти между родителите в негово присъствие и липса на постоянни и стабилни
доходи, водещи до честа смяна на местоживеенето в различни населени места,
заедно с бебето. Законът за закрила на детето регламентира специфични
обществени отношения, при които интересите на децата са от водещо значение.
Съгласно т.1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на
детето са с приоритет при всички
действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени
или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните
или законодателните органи. Чл.10 ал.1 от ЗЗД, прогласява правото на всяко дете
на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие
и на защита на неговите права и интереси. В административната преписка в
настоящия казус, се съдържат множество данни, че поведението на родителите на
малолетното дете Ю.Н.Р. създава вероятна опасност от увреждане на неговото
физическо и психическо развитие и тя е "дете в риск" по смисъла на §1
т.11 б. "в" от ДР на ЗЗДетето. Следователно, посредством
разпореденото предварително изпълнение на мярката за закрила, при която детето
е било настанено в професионално приемно семейство, се постига целта на закона
да бъдат защитени интересите на детето и неговото физическо здраве. Следва да
се отбележи, че настаняването е с временно и с административен характер, до
постановяване на съдебен акт от компетентния районен съд, в което
производството участието на родителите е обезпечено.
Съгласно
разпоредбата на чл.166 ал.2 изр.2 изпълнението може да се спре само въз основа
на нови обстоятелства. По делото липсват категорични доказателства относно
стабилното психично състояние на майката,
няма данни за нейните доходи, постоянно местоживеене, липсват данни и за
бащата на детето.
Предвид изложеното, съдът прецени, че предварителното
изпълнение на заповедта е постановено от административният орган за защита на
живота и здравето на детето и искането за отмяната
на предварителното изпълнението е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
По
изложените съображения и на основание чл.159 т.5 от АПК, и на основание чл.
166 ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на Н.Г.Р. с ЕГН:********** чрез пълномощник
адв. Р.И. против разпореждане по чл.60 от АПК, с което е допуснато
предварително изпълнение на Заповед № ЗД/Д-В-123/05.06.2020г. на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, издадена от А.Г.- Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. с която е било настанено детето Ю.Н.Р. с ЕГН:*********** в професионалната приемно семейство на Е.Д. Г.
при условия на спешност, съгласно чл.33 ал.1 от ППЗЗД.
Определението, може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: