Р Е Ш Е Н И Е
№І-34 16.05.2017
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание
на деветнадесети април през
две хиляди и седемнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Тодор
Митев
Прокурор Гергана Илиева
при
секретаря А.Ц.,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова гражданско дело № 364 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК и е образувано по повод въззивни жалби, предявени от всяка от страните по гр.д.№ 4515/2016година
по описа на БРС срещу Решение № 2100/23.12.2016г., постановено по същото дело.
Със същото решение
частично е уважената исковата претенция на ищеца-въззивник Д.,предявена против Прокуратура
на Република България, с адрес гр. София, с адрес: бул. Витоша 2 и същата е
осъдена да му заплати сумата от 4000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу Д.
обвинение в извършване на престъпление по чл. 123 НК по ДП 1048/2009г. по описа на V-то РУП гр. Бургас - ДП 303/2009 г. на Бургаска
окръжна прокуратура, по което наказателното производство е прекратено, както и
лихва за забава върху главницата от 4000 лв., начислена за периода от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство –30.06.2015
г. до подаване на исковата молба в размер на общо 445,33 лева,
със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 142
лв. съдебно-деловодни разноски; над уважения размер от 4000 лева до
претенцията от 20 000 лева иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Във въззивната жалба на ищеца А.Х.Д.
,предявена чрез адвокат Евгений Мосинов, срещу
отхвърлителната част на Решение№2100/23.12.2016г. по гр.д.№ 4515/2016г.
по описа на РС-Бургас се твърди, че в отхвърлителната
си част решението е постановено в
противоречие с чл.4 ЗОДОВ, тъй като
съдът не е обезщетил неимуществените вреди, които са в пряка връзка с
незаконосъобразното привличане към
наказателна отговорност. Доводи за това се излагат в следните насоки: На първо
място районният съд неправилно преценил, че твърдяното хипертонично заболяване
на Д. било заварено, предхождащо
заболяване, което не се повлияло от общия стрес и неудобство,изпитвани от ищеца
в процесния период.Въззивникът твърди, че съдът не съобразил в тази насока
показанията на св.К., които показания сочели
на засилена проява на симптоми на хипертоничното заболяване на ищеца, което от
своя страна подлежало на обезщетяване като пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение.На второ място се излагат подробни доводи и за
несъобразяване от районния съд на търпяно от въззивника Д. обществено
неудобство,чувство на обида като лекар и като публична личност от неоснователно
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123 НК.Въззивникът излага
подробни и обстоятелствени доводи за неправилно приложение от БРС нормата на
чл.52 ЗЗД предвид игнориране от същия съд на обстоятелства и фактори, влиящи на
размера на обезщетението, каквито били взетата мярка за неотклонение,
продължителността на времето, в което ишецът Д. е бил в процесуалното качество
на обвиняем в досъдебното производство,който срок в никакъв случай не можело да
се окачестви като „разумен срок“ по
стандартите на ЕСПЧ.Моли се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му
част и постановяване на решение за уважаване на исковата претенция в пълния
предявен размер.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
въззивникът-ищец Д. не се явява, представлява се от адв. Мосинов, който
поддържа въззивната жалба и моли уважаването й ; моли въззивната жалба на
ответната Прокуратура на РБ да бъде оставена без уважение и присъденото
обезщетение да не бъде намалявано.
Писмен отговор по въззивната жалба
на ищеца Д. не е предявена от страна на ответната Прокуратура на РБ.
Въззивна жалба е предявена и от ответника по иска- Прокуратура на РБ
срещу уважаващата иска част на съдебното решение. Твърди се, че в случая не
били налице претендираните от ищеца Д. вреди и причинната им връзка с
конкретната дейност на прокуратурата, за което се излагат следните доводи: На
първо място се сочи, че разпитаните от БРС по почин на ищеца свидетели се
намирали в близка обвързаност с ищеца, което неминуемо влияело на тяхната пристрастност при
интерпретиране на фактите от правно значение за предявения иск.Досежно
твърдението на ишеца Д.- за претърпян голям емоционален стрес се сочи, че
същият е бил причинен от смъртта на негов
пациент, а не от дейността на
Прокуратурата, която по никакъв начин не допринесла за трудните
емоционални моменти на ищеца; не дала гласност на случая, а това станало от
странични лица, работещи в сферата на ищеца.Негативната обществена нагласа /ако
такава е имало и е била усетена от ищеца/ в никакъв случай не следвало да бъде
приписана на действията на Прокуратурата, тъй като същата не била извършвала
действия, уронващи престижа и авторитета на ищеца; не били правени никакви
коментари, твърдения, анализи и изнасяне на информация от страна на
Прокуратурата.Твърди се, че от
ангажираните от ищеца Д. доказателства не можело да се направи категоричен и
единствен извод – че търпените след смъртта на пациент неимуществени вреди
били в пряка и непосредствена връзка с конкретната дейност на Прокуратурата
по образуваното за това дело. Сочи се ,че присъдените от БРС вреди от 4 000 лева били прекомерно
завишени по размер и по тази причина не били съобразени с нормата
на чл.52 ЗЗД и константната съдебна практика по приложение на сочената правна
норма. Моли се отмяна на решението в уважаващата иска част и отхвърлянето му
като неоснователен.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание прокурор Гергана Илиева поддържа въззивната
жалба на Главна Прокуратура на РБ и моли уважаването й.
Постъпил е писмен отговор от Д. по въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, в който се заявява
становище за нейната неоснователност по подробно заявени съображения,обсъждащи
всеки пункт от твърденията на ответната
страна в жалбата й .Моли се отхвърляне на жалбата на Прокуратурата на РБ и потвърждаване на решението в уважаващата
иска част.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са по чл. 2,ал.1,т.3 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.86,ал.1 от
Закон за задълженията и договорите.
Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
С оглед доводите,наведени във въззивната жалба на Д. и във въззивната жалба на ответната
Главна прокуратура на РБългария, Бургаският Окръжен съд следва да отбележи
следното:
В чл.2, ал.1 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
от правозащитни органи – от разследващите органи, прокуратурата или съда, в
конкретно изброени хипотези.
Във връзка с
ангажиране отговорността на държавата по реда на тази разпоредба са дадени задължителни
разяснения с ТР №3 от 22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ВКС.
Отговорността по ЗОДОВ е безвиновна, тъй като според чл.4 от същия закон
обезщетение за претърпени вреди се дължи независимо от това, дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице/лица. При наличие на предвидените в
закона предпоставки се отговаря за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанията за освобождаване от
отговорност или за нейното редуциране са предвидени в чл.5 от същия закон,
съгласно който обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия, респ. ако с поведението си последният виновно
е допринесъл за същото, като в тези случаи се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно -следствена връзка с вредоносния резултат.
С
оглед на гореизложеното, за уважаване на
иск, предявен по реда на ЗОДОВ, ищецът следва да докаже фактите, на които основава
претенциите си,а именно:
1/ наличието на незаконни актове и действия от
категорията на чл.2, ал.1 ЗОДОВ; 2/ настъпили конкретни вреди и 3/ пряката им
причинно - следствена връзка с действията на длъжностни лица при ответното
учреждение. В тежест на ответника е да докаже наличието на някоя от
предпоставките на чл.5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността му.
В настоящия
случай безспорно установената по делото фактическа обстановка налага
категоричния извод , че е налице първата предпоставка за основателност на предявения иск/ преценката относно размера му се извършва
с оглед разпоредбите на чл.52 ЗЗД/. В чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вреди,
причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В конкретния случай е безспорен факта- че образуваното срещу ищеца Д.
наказателно производство е било прекратено
на основание чл. 243,ал.1,т.2 НК/когато прокурорът намери, че
обвинението не е доказано/, поради което е налице предвидена с нормата на
чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ хипотеза.При това
положение категоричният извод е,че повдигнатото обвинение е било
незаконосъобразно, поради което е налице и незаконност на процесуалните
действия, свързани с наказателното преследване на ищеца Д.. По тази причина за
ответната Прокуратура на РБ се поражда задължението да обезщети увредения за
причинените му неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.В тази насока тези от доводите, изложени във въззивната жалба на Главна прокуратура на РБ, са неоснователни.
Преценявайки размера на неимуществените
вреди, претендирани от въззивния ищец Д. и за което оплаквания пред настоящата
инстанция са заявили и двете
страни,Бургаският Окръжен съд намира
следното:
Съгласно т.11 на Тълкувателно решение
№3/2004г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост – чл.52 ЗЗД.
В
задължителната практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,подробно са
обсъдени и изложени критериите, възоснова на които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, като
такива са например Решение №223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., IV г.о., ГК, докладчик председателят
Светла Цачева, Решение № 96 от
31.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 792/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева, Решение № 532 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2009 г.,
III г.о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, Решение № 377 от 22.06.2010г. на
ВКС по гр.д. № 1381/2009г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Жанета
Найденова, Решение № 149 от 02.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 574/2010г., III
г.о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова. Възприето е , че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление съдът следва
да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки
на принуда, продължителността на наказателното преследване,
спазването/неспазването на разумния срок в наказателното производство, данните
за личността на подсъдимия с оглед -доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Във
връзка с така изложеното съдът намира, че следва да вземе предвид
Решение №457/25.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1506/09г., ІVг.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на
ВКС. В същото е изложено, че предмет на доказване са фактите от обективната
действителност и връзките между тях /т.нар.опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила – такива на житейския опит, както
и на отделни професии, се разкриват връзките между фактите.
Ето защо, при наличие на повдигнато обвинение
за тежко умишлено престъпление със съпътстващите това обвинение извършени процесуални действия, без
съмнение за въззивния ищец Д. са произтекли неимуществени вреди,поради
което съображенията в тази насока, изтъкнати във въззивната жалба на Главна
прокуратура на РБ, са неоснователни.Нормално е наказателното преследване да се
отрази негативно на психиката и емоционалните усещания на ищеца Д.,още повече че същият е
високообразована личност- лекар със специалност „акушер-гинеколог“, а обвинението е било за престъпление, свързано
с упражняваната от него професия; обществено-политически ангажиран/съветник в
Общински съвет-Бургас мандат 2011-2015г./. По тази причина несъмнено за периода на наказателното преследване ищецът
Д. е имал негативни емоции,породени и от
изживявания за бъдещия развой на
повдигнатото обвинение и те са довели до нарушено спокойствие,стрес и притеснение. Съдът
отчита изложените по-горе обстоятелства като такива,влиящи при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед на което /както се посочи и
по-горе/, намира за неоснователни доводите на ответната Главна прокуратура,
въведени във въззивната жалба за обосноваване на обратната теза- че нямало
пряка причинна връзка между негативните преживявания на Д./ от една страна/ и
от друга- водения срещу него наказателен процес.
От друга страна
обстоятелствата, които по пряк и непосредствен начин влият на преценката при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца Д. са
следните:1/ спрямо ищеца Д. е била взета мярка за неотклонение “подписка“, която безспорно е най-леката мярка на упражнена
процесуална принуда;2/ наказателното производство се е осъществило в разумен срок, още повече, че се касае за изключително тежък случай- смърт на родилка в болнично заведение, което
предпоставя много сериозен и сложен от фактическа
и правна страна казус,неминуемо изискващ извършване на множество процесуални
действия -разпити на свидетели, проверка на медицинската документация и всички действия по хоспитализиране на бременната пациентка, оперативната интервенция
и последващите действия на лекарския екип след настъпилите усложнения, за което
са били назначени и извършени тройна, повторна тройна и петорна съдебно-медицински експертизи.3/
обстоятелството, че от страна на Прокуратурата не е било давано съгласие и не е
разгласявана информация относно воденото срещу д-р Д. наказателно производство. В тази връзка следва да се
отбележат показанията, дадени от майката на ищеца Д. при разпита й пред
районния съд- че нейни съседи узнали за процесния случай от някаква медицинска сестра, която живее във
входа им. От показанията на разпитания по почин на ищеца пред БРС свидетел К./лекар-акушер
гинеколог в АГ-отделение при МБАЛ-Бургас, на което
отделение Д. е началник/ се установява,че самата „….случка,че е загубил пациент , му се е
отразила“.Обстоятелството, че именно в периода от време, когато е текло
наказателното производство срещу Д., същият се е кандидатирал и е бил
избран като общински съветник в мандат
2011-2015год и през целия мандат е бил председател на постоянната комисия по
здравеопазването към съвета/ вж. изложеното в исковата молба и в представени за
това писмени доказателства от ищеца Д./, е от своя страна косвено доказателство
за това, че наказателното производство не се е отразило негативно на обществено-политическата кариера
на ищеца Д.. Изложените във въззивната жалба доводи- че ищецът Д. получил хипертония в резултат на
наказателното производство, водено срещу него, както и че се притеснявал при
преглед на пациенти да не му задават
въпроси „…по повод случая“ , по който
му е било повдигнато обвинение/л.4 на исковата молба/ , са доказателство за
емоционалната травма, настъпила и преживявана от него във връзка със смъртта на
негова пациентка, което обстоятелство безспорно говори за професионална и личностна самокритичност на ищеца Д..С тези последици не може да се
ангажира,респ.-вредите от тях не биха могли да се възложат за репариране изцяло
и безусловно на ответната Прокуратура на РБ, тъй като ,както се посочи и по-горе, предприетите от нея действия са
били в рамките на закона,извършени са
били в разумни срокове и по начин да не уронят престижа и авторитета на ищеца Д..
По всички
изложени съображения,отчитайки БОС
приема, че най - адекватно на принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди кореспондира сумата
в размер на 4 000 лева, в какъвто размер е уважена исковата претенция на
Драгиев.
Съгласно
т.4 от Тълкувателно решение №3/2004г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл.2, т.2, изр.1 ЗОДВПГ
съответно на влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено
на наказание по НК, или е отменено административното наказание - чл.2, т.3
ЗОДВПГ. Ето защо законовата лихва се дължи от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство- 30.06.2015г.
По изложените съображения и
споделяйки изцяло мотивите,изложени от районния съд, към които препраща на осн.
чл.272 ГПК,Бургаският Окръжен съд намира
обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, което налага да бъде потвърдено като такова.
На основание чл.81 ГПК съдът следва да
се произнесе по въпроса за разноските пред въззивната инстанция , като предвид
неоснователността на жалбата на въззивния ищец Д. извършените от същия разноски не следва да
се присъждат в тежест на насрещната страна.
Мотивиран от изложеното,Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2100/23.12.2016г., постановено по
гр.д.№ 4515/2016г. по описа на
РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.