Р Е
Ш Е Н
И Е № 185
гр.Белоградчик,
05.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на пети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 232 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВиК-Видин“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Видин, обл.Видин, ул.“Широка“ № 18 и с ЕИК *********, срещу НП
ОЗ № 19/18.07.2019 г. на Директора на РЗИ-Видин, с което на дружеството е
наложена "имуществена санкция" в размер на 1000,00 лв., на основание
чл.210 ал.3 от Закона за здравето, за извършено нарушение по чл.5 ал.1 вр. чл.3
ал.1 и ал.2 т.1 и 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/.
В
жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се моли същото да
бъде отменено. Изтъква се нарушение на процесуалните правила на ЗАНН – връчване
на съставения по случая АУАН на ненадлежно лице, без представителна власт, с
което е нарушено правото на нарушителя да му бъде връчен акта, също така –
твърди се , че има разминаване в разпоредбите, посочени като нарушени в акта и
в НП, както и че неправилно е приложен Законът за здравето , като основание за
налагане на наказание, тъй като нарушението е определено по нормативен акт,
който е издаден въз основа на друг закон. В с.з. представител на ЮЛ
жалбоподател – не се явява.
Въззиваемата страна, чрез свой представител, моли съда да потвърди НП,
като обосновано и законосъобразно. Твърди, че нарушението е ясно и точно
описано, не са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП, не
са накърнени правата на нарушителя, наложеното наказание е в минимален размер,
като правилно са приложени разпоредбите относно самото нарушения и санкцията за
него, вкл. налична е компетентност на актосъставителя и АНО.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и доводите на страните, и като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери следното от
фактическа страна:
На 08.05.2019 г. служител на РЗИ-Видин – свид. Е.А.,
инспектор, взел проба
от питейната вода в с.Г. Л., обл.В., от обект
„хранителен магазин“ в селото, която вода била доставяна по централен
водоизточник на водопроводната мрежа от „ВиК Видин“ ЕООД /стопанисващо
мрежата/, с цел извършване
проверка съответствието на питейната вода с нормативните изисквания / по
микробиологични и химични показатели/ на Наредба № 9 от 16.03.2001 за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/. Така вода от пробата била подложена на изпитване – химичен контрол, в
специалната за това лаборатория на РЗИ-Видин в същият ден, от където след
проведеното изпитване, бил получен резултат, отразен в Сертификат за контрол №
64/09.05.2019 г. Резултатът сочел, че пробата питейна вода не съответства на
някои химични показатели - „желязо“ и
„остатъчен свободен хлор“, на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
От същата проба вода, част била
предадена за изпитване -
микробиологично, и в специалната за това лаборатория на РЗИ-Монтана в същият
ден, от където слез проведеното изпитване, бил получен резултат, отразен в
Протокол за изпитване № 349-П/15.05.2019 г. Резултатът сочел, че в пробата
питейна вода имало наличие на микроорганизми : колиформи – 92+/-9 /100 мл.,
ешерихия коли - 15+/-1 /100 мл. и микробно
число при 22 градуса - 450+/-45 КОЕ/мл.,
при изискване за нулева стойност на 100 мл. вода по показателите „колиформи“ и
„ешерихия коли“, и
изискване на незначимо колебание спрямо обичайната стойност на показателя
„микробно число“ / а той е 100-2/ при температурата на мерене. Поради това,
позовавайки се на чл.38 ал.1 от Закона за здравето, Е. А. дори издал писмено
Предписание до „ВиК Видин“ ЕООД / с изх.№ ЗП-00-12 от 21.05.2019 г./, с което
указал в срок до 27.05.2019 г. ежедневно да се извършва хлориране на водата
доставяна чрез централния водоизточник в с.Г. Л., като се
води и дневник за остатъчния хлор / и за други населени места, но те не са
предмет на делото/. Предписанието било връчено на лице, посочено с три имана,
като „С. В. С.“ – без
указване качеството му/длъжност евентуално/ .
На
25.06.2019 г. от свид. Е.А. била взета втора, контролна проба от централния
водоизточник в с.Горни Лом, обл.Видин, от същия обект – хранителен магазин, и
същата била предадена за микробиологично изследване в лабораторията в
РЗИ-Монтана. На 28.06.2019 г. лабораторията издала Протокол за изпитване №
589-П от същата дата, в който удостоверила резултата от изпитването – отново
наличие на колиформи само със стойност : 90+/-9 колонообразуващи единици на 100 мл. и микробно число
при 22 градуса - 180+/-18 КОЕ/мл.
Микробиологичните показатели за безопасна
и чиста питейна вода, били установени в таблица „А“ на Приложение № 1 към
чл.3 ал.2 т.2 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена
за питейно-битови цели. / Таблица „Б“ на същото Приложение касае химическите
показатели на питейната вода /
Преценявайки на база протоколите за
изпитване на лабораторията в РЗИ-Монтана, че микробиологичните показатели /
колиформите и микробното число / на пробата от централния водоизточник на
водопроводната мрежа в с.Г. Л., обл.В., взета
повторно – на 25.06.2019 г., отново не съответства на изискванията на Наредба №
9/16.03.2001 г., свид. А. счел, че
подаваната от „ВиК Видин“ ЕООД вода за питейно-битови цели не е с
нужното качество, то не отговаряло на изискванията /поради установените отклонения
/ за двата показателя . Това поведение е окачествено от Е.А. като админ.
нарушение на чл.5 ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/. / макар и да има отбелязване след това на „ЗЗ“, вероятно Законът за
здравето/. И на 04.07.2019 г. съставил АУАН №
АН-00-6 от същата дата, за посоченото нарушение, на „ВиК Видин“ ЕООД, в
присъствието на един свидетел – свой колега и Гл.инженер при ЮЛ – нарушител / С. В. С./, поради отсъствието на управителя.
На Стоянов било връчено и копие от акта, без той да направи възражение. Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно Постановление
ОЗ № 19/18.07.2019г. на Директора
на РЗИ-Видин. Същото е
връчено надлежно на представителя на нарушителя – неговият управител Г.В..
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
На първо
място, при провеждането на административно-наказателното производство е
допуснато едно много съществено нарушение на правилата по протичането му,
накърняващо правата на нарушителя . Съгласно чл.43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН, АУАН се
предявява на нарушителя, който следва да го подпише, а след това - и да му се
връчи копие от същия. В настоящия случай АУАН е съставен на ЮЛ, като в него
надлежно е вписан и законният представител на това ЮЛ – управителят му, посочен
с три имена и ЕГН. Актът обаче, не е връчен на това лице, а на друго - също
посочено с три имена и качество – длъжност – „гл. инженер“. Съвсем резонно, от страна на жалбоподателя е
направено възражение в тази насока – ненадлежно връчен АУАН. Съгласно
законодателството ни, ЮЛ се представляват на първо място от своите законни
представители – в случая „управител“-я. /възможно е и друго представителство –
за определени действия, допустимо по закон, на основание изрично оправомощаване
– упълномощаване например/. По делото не
бе представено от страна на АНО, длъжен да докаже своите твърдения, че
съставеният от свид. Е.А. е връчен надлежно. Напротив, самият актосъставител е
съзнавал, че предоставя за подпис , а и копие от акта, на друго физическо лице,
не управителя, макар и представило се за работещо в санкционираното ЮЛ. Свидетелят не можа да обоснове съвсем ясно
това свое действие, а твърденията, че му е показан някакъв документ, от който е
преценил, че може да връчи акта и на посоченият Ст.С. – не бяха подкрепени с доказателства. Свидетелят заяви още, че не е
приложил такъв документ към акта по админ. преписка. Доказателство в такава
насока не бе ангажирано и пред съда от страна на АНО, с оглед и оспорването от
страна на жалбоподателя на представителната власт на Стоянов – и в жалбата , и
в с.з. По този начин, АНО още в хода на производството пред самия него, не е
изпълнил задължението си по чл.52 ал.2 от ЗАНН – да провери дали съставният акт
е надлежно предявен на нарушителя, който пропуск на актосъставителя е бил
поправим – законът указва, че в такива случаи АНО връща акта на актосъставителя
за извършване на пропуснатото действие.
Съдът счита, че с предявяване на акта и връчване копие от него на лице,
за което не е доказано, че има правото да подписва и приема подобни документи
от името на ЮЛ – адресат, е накърнено правото на защита на санкционираното лице
и доводът на същото, наведен в жалбата и поддържан в с.з. в тази насока, се
явява абсолютно основателен. Не е доказано обстоятелството дали въобще и кога
законният представител на ЮЛ, чиято отговорност е ангажирана, е разбрал за
съставения акт, за да упражни и правото си да възрази в също
законовоопределения , 3 дн. срок, от съставянето /чл.44 ал.1 от ЗАНН/.
Това неспазване правилата по
ангажиране на отговорността на нарушителя и налагането на наказание спрямо
него, е достатъчно и самостоятелно основание, за да се отмени издаденото
НП, като незаконосъобразно.
Въпреки това, съдът отбелязва и
друг порок на проведеното админ. нак. производство пред АНО – Протоколите
за изпитване № 349-П/15.05.2019 г. и № 589-П/28.06.2019г. на лабораторията за
това при РЗИ-Монтана, са отразили резултати от провеждано изследване на пробата
питейна вода по два микробиологични показателя – „колиформи“ и „микробно
число“. / показателя „ешерихия коли“ не е
предмет на обвинението/. Стойностите на същите са установени в Приложение 1 към
чл.3 ал.2 т.2 от от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели, като в това приложение, има две таблици –
Таблица „А“ – относима към именно микробиологични показатели, и Таблица „Б“ –
относима към химични показатели.
Самата Таблица „А“ обаче, е подразделена на „А 1“ и „А 2“, като
първата е за вода по смисъла на чл.6 ал.1 т.1, 2 и 4 от Наредбата – а т.1 е
именно за вода „,доставяна чрез водоснабдителната мрежа и изследвана на
мястото на изтичането й от крана при потребителя“. Тук са включени два вида
показатели – Ешерихия коли и ентерококи.
Таблица „ А 2“ – дава стойностите на микробиологични показатели на
водата, по чл.6 ал.1 т.3 от Наредбата – вода, предназначена за продажба в
бутилки, кутии или други опаковки, като пробата се взема на мястото на
бутилиране или наливане на водата в кутии или други опаковки“. Тук вече, за
тази, също питейна, но бутилирана с цел продажба вода, важат пет показателя –
освен горните два, има включени и „псевдомонас аеругиноза“ и „брой колонии (микробно число)“ - при две температурни стойности на водата.
За съдът няма обяснение, защо
питейната вода, взета от хранителен магазин, находящ се в с.Г. Л., обл.В., доставяна по централен
водопровод на водоснабдителната мрежа е изследвана и за „микробно число“, което
не е показател за този вид питейна вода въобще, съгл. чл.6 ал.1 т.3 от
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели и Приложение № 1 към чл.3 ал.2 т.2 от същата Наредба /
Таблица „А 1“/ . Респ. незаконосъобразно
се явява вменено нарушение на жалбоподателя за осъществяване на дейността му по
снабдяване населението с питейна вода по водопроводната мрежа, касаещо –
нарушението, установени несъответствия
на този вид вода, с изисквания за друг вид питейна такава – бутилираната,
предназначена за продажба / разбираемо - от търговци само/.
Основателно според съда е и
възражението на санкционираното ЮЛ, че, в АУАН и НП няма абсолютна идентичност
на законовите норми, посочени за нарушени. Докато в акта се твърди нарушение по
чл. 5 ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството
на водата, предназначена за питейно-битови цели, то в НП – нарушението е
допълнено с т.1 и т.2 на чл.3 ал.2 от Наредбата.
По съществено обаче, е друго
възражение:
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели /на МЗ,МРРБ и МОСВ/ действително не е
издадена на основание Закона за здравето, за да е приложим той, като
санкционен материален закон. Тази Наредба е подзаконов нормативен акт издаден
на осн. чл.135 ал.1 т.3 вр. чл.189 от Закона за водите / §2 от ПЗР на
Наредбата/. Действително, Министърът на здравеопазването участва в издаването
на тази Наредба и упражнява контрол върху качеството на водите / чл.135 ал.1
т.3 и чл.189 от ЗВ/, но този контрол протича именно по реда, предвиден в Закона
за водите – чл.201 ал.7 и ал.8 от него, по повод някои нарушения по Закона за
водите / чл.200 ал.1 т.16 и т.34-37 и др./, и подзаконовите му нормативни
актове.
Ето защо, в случая е неприложим
Законът за здравето, чл.210 ал.1-3, като норма, въз основа на която да се
налага санкция за деяние по Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на
водата, предназначена за питейно-битови цели. Или нарушението, вменено на жалбоподателя е квалифицирано по Наредба №
9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови
цели , издадена на основание Закона за
водите, а санкцията – наложена
по чл.210 ал.3 от Закона за здравето, приложим
за нарушения при дейности / цитат на тази разпоредба/, осъществявани не „по
здравните изисквания на този закон и
нормативните актове по прилагането му“. /Например „Санитарно-технически
норми и правила за строителство и експлоатация на съоръженията при
водоснабдяване на населените места и промишлеността с питейна вода“, в сила от 26.05.1970 г. Издадени от Министерството на строежите и архитектурата и Министерството на народното здраве, Обн. ДВ. бр. 41 от 26 Май 1970 г., които
действат и към момента и предвиждат задължения за водоснабдителните
предприятия, вкл. при подаване на вода съответна с изискванията на БДС,
лабораторен контрол на качеството на
водата, вкл. химически и бактериологически анализ на водата за пиене,
осъществяван от бившите ХЕИ, после РИОКОЗ - сега РЗИ./
И доколкото Законът за водите, чл.
201 ал.7 и ал.8 , предоставят действително компетентност на длъжностни лица по
Закона за здравето при съставяне на актове, и на директорите на РЗИ за издаване
на НП, то тази тяхна компетентност обхваща нарушенията само по чл.200 ал.1
т.16, т.34-37 и контрол по чл.155а ал.3 т.5 на ЗВодите.
Следователно, при установено и безспорно доказано нарушение ,
изразено в изпълнително деяние „подаване на вода за питейно-битови цели с
качество, неотговарящо на изискванията на Наредбата по чл.135 ал.1 т. 3“ / а
това е именно Наредба № 9 от 16.03.2001 г./, то отговорното лице, доставящото
водата в случая, ще е в нарушение на чл.200
ал.1 т.34 от Закона за водите във вр. с нормите на Наредба № 9 от 16.03.2001 г.
за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели , и санкцията му следва да се наложи на
основание същата законова разпоредба, от органите по чл.201 ал.8 вр.ал.7 от
Закона за водите / а те само като длъжности лица и наказващи органи – се
определят от Закона за здравето /.
Или – неправилно е приложен по
казуса и материалният закон – вместо да се квалифицира и санкционира деянието
по Закона за водите, където си има вменено задължение и санкционна норма, то е
приложен друг нормативен акт – Законът за здравето.
Предвид горното – установените нарушения при прилагане на материалния и
процесуалния закон, съдът намира , че не е необходимо да обсъжда казуса по
същество, като по изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОЗ №
19/18.07.2019г. на Директора на РЗИ-Видин, с което е наложена на „ВиК-Видин“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Видин, обл.Видин, ул.“Широка“ № 18
и с ЕИК *********, "имуществена санкция" в размер на 1000,00 лв., на
основание чл.210 ал.3 от Закона за здравето, за извършено нарушение по чл.5
ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 т.1 и 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството
на водата, предназначена за питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Видин
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Районен съдия :