№ 814
гр. Благоевград, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№8675/02.06.2022г., подадена от „К.“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Г.Д.“ №100, бл.
Бизнес сграда „А.“, ет.5, офис 8, представлявано от управителя Р.Н.Т., против
Разпореждане №1276/09.05.2022г. по ч.гр.д.№859/2022г. по описа на Районен
съд-Благоевград в частта, в която е отхвърлено подадено от заявителя „К.“
ЕООД срещу длъжника ХР. Д. ХР., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к.„Е.“,
бл.95, вх.Б, ет.5, ап.17, заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 320.74 лв.,
представляваща незаплатени вноски по договорна такса за експресно
разглеждане, дължима за периода 03.03.2020г. на основание Договор за
потребителски кредит №OL00010174/03.01.2020г., сключен между „К.“
ЕООД като К.р и ХР. Д. ХР. като потребител.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
разпореждането на Районен съд-Благоевград в оспорената част. Настоява се,
че по своята същност задължението за заплащане на такса за експресно
разглеждане на кредитното искане има преддоговорен характер и предхожда
сключването на договора. Основанието на претенцията била извършената от
страна на К.ра допълнителна незадължителна услуга, представляваща
проучване на К.получателя в рамките на 20 минути, вместо за предвидения в
договора срок от 20 дни. Таксата отговаряла на изискванията на чл.10а, ал.1
от ЗПК. Оспорват се изводите на съда, че таксата нарушава забраната по
чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като според жалбоподателя същата не е свързана
нито с усвояването, нито с управлението на кредита. По подробно изложените
в жалбата съображения до съда е отправено искане за отмяна на обжалвания
първоинстанционен акт в оспорената част и връщане на делото на районния
съд със задължителни указания за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и за процесното вземане за такса за експресно разглеждане.
На основание чл.413, ал.2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на
1
длъжника.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е редовна и
допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№859/2022г. по описа на Районен съд-Благоевград
е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК вх.№5086/01.04.2022г., подадено от заявителя „К.“ ЕООД срещу
длъжника ХР. Д. ХР., за дължими суми по сключен между страните Договор
за потребителски кредит №OL00010174/03.01.2020г., както следва: сумата от
700 лв. – незаплатени вноски за главница за периода 03.03.2020г., 46.78 лв. –
незаплатени вноски за договорна възнаградителна лихва, дължими за периода
03.03.2020г., 320.74 лв. – незаплатени вноски по договорна такса за експресно
разглеждане, дължими за периода 03.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, какво и за сторените разноски в
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С обжалваното Разпореждане №1276/09.05.2022г. по ч.гр.д.№859/2022г.
РС-Благоевград е отхвърлил заявлението за сумата от 320.74 лв.,
представляваща незаплатени вноски по допълнителна и незадължителна
услуга експресно разглеждане на кредита на основание т.2.2. от договора, с
мотива, че посочената клауза противоречи на добрите нрави и на принципите
на равнопоставеност и добросъвестност. Съдът е приел, че включената такса
нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изисква заплащането на
такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита; цели да
заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, определяща
максималния размер на ГПР; противоречи на добрите нрави, тъй като води до
оскъпяване на кредита и неоснователно разместване на имуществени блага,
които не почиват на обективни обстоятелства.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изложените от първата
инстанция мотиви за отхвърляне на заявлението в частта относно
претендираната такса за експресно разглеждане.
Първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че търсената
сума от 320.74 лв. - дължима такса допълнителна и незадължителна услуга за
експресно разглеждане на кандидатурата за кредит, предвидена в т.2.2. от
договора за кредит, по същество представлява такса за усвояването на
кредита. Заявителят твърди, че таксата е дължима заради предварителна
негова дейност, която предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита и не е свързана с неговото усвояване. Разглеждането на искането за
отпускане на кредит преди предоставянето на заетата сума е типично
действие по усвояване на кредита и представлява присъщ с оглед естеството
на договора разход с оглед преценка бъдещото изпълнение на договора от
страна на К.получателя. Поради това горепосочената клауза на т.2.2. от
договора е нищожна на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Освен това, клаузата, с която се уговаря таксата за експресно разглеждане
противоречи на добрите нрави, тъй като с нея неравноправно се третира
2
икономически слабия участник в оборота и се използва недостига му на
материални средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не
отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните и е във вреда на
К.получателя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла
на чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за кредит на основание
чл.24 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Предоставянето на процесната услуга представлява уговорка по сключения
договор за потребителски кредит, инкорпорирана е в него, като погасителната
вноска по договора включва освен главница и възнаградителна лихва, но и
възнаграждението по услугата. Порази тази причина следва да се включи в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи на потребителя по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК законово
е регламентиран максимален размер на ГПР - до пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия
случай, при кумулиране на таксата от 320.74 лв. към уговорената
възнаградителна лихва от 46.78 лв., е налице превишаване на 5-кратния
размер на законната лихва. Чрез отделното начисляване на таксата за
експресно разглеждане се цели именно заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е налице нищожност на
същата на основание чл.19, ал.5 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна, а
разпореждането на районния съд в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1276/09.05.2022г. по ч.гр.д.№859/2022г.
по описа на Районен съд-Благоевград в обжалваната част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3