РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500009 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивните жалби на Ж. Т.
Н. и на ЗК Л.И.” АД против решение № 173 от 04.10.2022 г., постановено по
гр. д. № 237/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е осъдено
застрахователното дружество да плати на ищцата Ж. Н. обезщетения за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди вследствие на
ПТП от 09.10.2020 г., както следва: (1) 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, предявено частично от общ размер 300 000 лв., заедно
със законната лихва от 09.11.2020 г. до окончателното изплащане; (2) 13
491,07 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП заедно със
законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното изплащане и (3) 239,84 лв.
– лихва за забава за периода 07.06.2021 г. - 09.08.2021 г. Исковете са
отхвърлени над присъдените размери на обезщетенията от 60 000 лв. и 13
491,07 лв. до претендираните размери, съответно 190 000 лв. и 15 352 лв.; за
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди на осн. чл. 492, ал. 3 КЗ,
считано от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497, ал. 1, т.
1 КЗ – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане; за лихва за забава над
размера от 239,84 лв. до 272,95 лв. и за законна лихва на осн. чл. 497, ал. 1, т.
1 КЗ върху сбора от дължимото обезщетение за имуществени вреди и лихвата
на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ в размер на 277,76 лв. за времето от 29.06.2021 г. до
09.08.2021 г.
Ищцата Ж. Т. Н. е останала недоволна и обжалва решението в тези
1
негови части, с което са отхвърлени претенциите ѝ.
Въззивницата-ищца изразя несъгласие с определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди (60 000 лв.). Този размер бил занижен и не
съответствал на критерия за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. Съдът не отчел в достатъчна степен съществените конкретни факти и
обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливо
обезщетение, и не изпълнил в достатъчна степен задължението си да извърши
задълбочена и всестранна преценка на тези обстоятелства и установяващите
ги доказателства.
Съдът допуснал процесуални нарушения. Неправилно съдът отхвърлил
доказателствените искания на ищцата за допускане на комплексна съдебна
психиатрична и психологическа експертиза и за допускане разпит на свидетел
за установяване на факти обстоятелства, свързани с личността, социалното и
професионалното положение на ищцата и нейния статус в общността ѝ.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди въззивницата
изразява несъгласие с извода на съда, че разходите на обща стойност 1860,93
лв. не могат да се приемат за доказани само въз основа на представените
фискални бонове при липса на фактури към тях. Представените фискални
бонове безспорно установявали, че разходите са реално извършени и са по
повод лечението на ищцата.
Въззивницата е поискала събиране на доказателства във въззивното
производство на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК: назначаване на поисканата в първата
инстанция комплексна психиатрична и психологическа експертиза и разпит
на свидетел в режим на довеждане.
Отправено е искане за отмяна на решението в частите, с които е
отхвърлен частичният иск за обезщетение за неимуществени вреди над
сумата от 60 000 лв. до претендираната част от 190 000 лв., като част от общо
дължимото обезщетение в размер на 300 000 лв. и е отхвърлен искът за
обезщетение за имуществени вреди над сумата от 13 491,07 лв. до
претендирания размер от 15 352 лв. Иска се присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в пълен размер, т.е. разликата от 130 000 лв., заедно със
законната лихва от 09.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и на
обезщетение за имуществени вреди в пълен размер, т.е. разликата от 1860,93
лв., заедно със законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Въззиваемият ответник ЗК Л.И.” АД е представил отговор на
жалбата, с който я оспорва и излага аргументи против оплакванията.
Ответникът ЗК Л.И.” АД обжалва решението в частта, с която
исковете са уважени. В тези части решението било неправилно, необосновано
и незаконосъобразно.
Неправилно съдът приел, че исковете са доказани по основание и
размер. При установените по делото факти следвало да се приеме, че вина за
2
произшествието носи единствено водачът на спрения неправилно на пътя
влекач В. – молдовският гражданин Октавиан Бетиан. За водача на
автомобила, застрахован в ЗК Л.И.” АД ударът бил непредотвратим. От
негова страна не било извършено виновно деяние. Той не бил санкциониран
за извършено престъпление срещу транспорта. Деянието било случайно по
смисъла на НК. Не скоростта на автобуса И. била причина за удара, а
неправилното спиране на влекача В.. Водачът на автобуса не е могъл и не бил
длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат.
В условия на евентуалност се поддържа възражението, че пострадалата
ищца е допринесла за настъпването на вредите, поради което обезщетенията
следва да се намалят до 6000 лв. за неимуществени вреди и до 1349,92 лв.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло; а
евентуално – да бъдат уважени до размер от 6000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 1349,92 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието, че са допустими и следва да се
разгледат по същество.
Ямболският окръжен съд е сезиран с искове на осн. чл. 432 КЗ на Ж. Т.
Н. против ЗК Л.И.” АД. Ищцата изложила в исковата молба твърдения, че при
ПТП на 09.10.2020 г. като пътник в микробус Ивеко с рег. № *** е пострадала
при сблъсъка на автобуса с полуремарке с рег. № *** теглено от товарен
автомобил В. с рег. № ***. Микробусът бил управляван от В.А.М., който
нарушил правилата за движение по пътищата, не съобразил скоростта на
движение с пътната обстановка и допуснал удар на микробуса в задната лява
част на полуремаркето. От удара ищцата получила травми: контузия на
главата, открито счупване в дистална част на костите на лява предмишница с
голяма 6/3 см разкъсно-контузна рана; счупване на тазовите кости,
изразяващо се в деформиращо счупване с изкълчване на костите в лява
тазобедрена става; счупване на горното рамо на дясната лонна кост и
двустранно счупване на долните рамена на лонната кост; счупване на
кръстната кост вдясно; големи разкъсно-контузни рани и деколман
(размачкване) по външно-страничната повърхност на ляво бедро, дистално
(към коляното); разкъсно-контузни рани в областта на ляво коляно и ляво
ходило; травматичен шок; контузия на бял дроб. Била лекувана в различни
лечебни заведения, претърпяла няколко операции, изпитвала интензивни и
3
продължителни болки, както и неудобства от невъзможността да се
придвижва самостоятелно. Преживеният силен стрес довел до
психологическа травма и се наложили посещения при психолог. Направила
разходи за лечението. За микробуса била сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” с ответното дружество, поради което ищцата
отправила до него искане за обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, но претенцията не била удовлетворена. Отправила
искане да бъде осъден застрахователя да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 190 000 лв., претендирано като част от
дължимата сума в размер на 300 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 15 352 лв. заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху двете главници.
Застрахователят с отговора на исковата молба оспорил исковете.
Възразил, че водачът на микробуса В.М. нямал вина за настъпилото ПТП.
Единственият виновен бил О.Б. който бил единственият наказан. Тъй като
застрахованият не бил причинил виновно вреди, застраховката “гражданска
отговорност” нямала покритие. Не бил ясен механизмът на произшествието.
Липсвала причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и
вредите. Ответникът оспорил настъпването на вреди на ищцата, както и
претендираните размери на обезщетения. Възразил, че е налице
съпричиняване, тъй като ищцата пътувала без поставен обезопасителен колан.
Поискал отхвърляне на исковете.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищцата се дължи обезщетение в
размер от 60 000 лв. заедно със законната лихва за забава от 09.11.2020 г. до
изплащането и обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 491,07 лв.
заедно със законната лихва за забава от 07.06.2021 г. до изплащането. Над
присъдените размери и за лихва от различен начален момент претенциите
били отхвърлени.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество относно главните искове за обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди и в частност – наличието на деликт и на
застрахователно правоотношение, правото на ищцата на обезщетение за вреди
и липсата на съпричиняване, но с изключение на размера на обезщетенията,
то е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав
препраща към съответните мотиви, които споделя и не намира за необходимо
да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивните
жалби:
Неоснователно се поддържа от застрахователя, че единствен
причинител на увреждането е водачът на товарния автомобил О.Б. който е
4
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “г” вр.
чл. 343, ал. 3, б. “б” вр. ал. 4 вр. ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1 НК с присъда по
нохд № 386/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол. При положение, че водачът на
микробуса И. в който е пътувала пострадалата, е починал при катастрофата,
неговото противоправно поведение, като елемент от фактическия състав на
гражданския деликт, не може да се установи чрез подвеждането му под
наказателна отговорност, но на общо основание подлежи на изследване в
настоящия граждански процес. С помощта на САТЕ, чието заключение не се
оспорва от страните по отношение на механизма на произшествието и се
възприема от съда като пълно, подробно обосновано и дадено от компетентен
и безпристрастен специалист, пред първоинстанционния съд са изяснени
правнорелевантните факти. Товарен автомобил В., управляван от
молдовският гражданин О.Б. с прикачено полуремарке, спира и престоява в
продължение на часове през нощта върху платното за движение без включени
светлини. Към спряната по този начин товарна композиция попътно се
приближава микробусът И. в който е пътувала ищцата, със скорост около 99
км/час и опасна зона за спиране около 127 м. при максимално разрешена
скорост 80 км/ч и включени къси светлини. При тази скорост водачът не е
имал техническата възможност да спре или заобиколи товарната композиция.
За да може да направи това, скоростта му е следвало да бъде около 82 км/ч
или по-ниска. След възприемане на опасността водачът на микробуса е
предприел спиране, но не е могъл да избегне удара и микробусът със скорост
от около 61 км/ч се удря в задната част на полуремаркето.
При така установените факти съдът приема, че е налице
съизвършителство на деликта. Противоправно е било поведението и на
двамата водачи – на признатия за виновен в престъпление Октавиан Бетиан и
на починалия В.М. – и в резултат на едновременното осъществяване и
съчетаване на тяхното поведение са настъпили вредите. От една страна,
Октавиан Бетиан в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1, т.
1 от ЗДвП е паркирал товарната композиция на пътното платно, през нощта и
без включени светлини, като по този начин е поставил в опасност другите
участници в движението и е създал условия в неосветената паркирана
товарна композиция да се блъсне пътнически микробус. От друга страна,
В.М. е управлявал пътническия микробус със скорост, която не е била
съобразена с конкретните условия – с ограничението на скоростта и с това, че
пътуването е ставало в тъмната част на денонощието, при включени къси
светлини и ограничена видимост. В настоящия процес съдът не трябва да
изследва съотношението между отговорностите на двамата водачи. Те,
съгласно чл. 53 ЗЗД, отговарят солидарно за вредите, а отношенията помежду
им по повод солидарната отговорност биха могли да се уредят по реда на чл.
127 ЗЗД в отделен процес.
Неоснователно е възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредите, тъй като пострадалата пътувала без поставен обезопасителен колан.
От заключението на вещите лица по извършените САТЕ и СМЕ става ясно, че
5
уврежданията на ищцата са резултат от “удряне, притискане и раздърпване на
увредените части на тялото и крайниците от деформиралите се части на
катастрофиралия автомобил”. Ищцата е пътувала на предната дясна седалка в
микробуса, до съпруга си, който е починал при катастрофата, и е получила
травмите от притискане на тялото към седалката от арматурното табло на
микробуса, което се е изместило назад след удара. И двамата експерти – инж.
П. и д-р Ч. са категорични, че травмите на ищцата биха били получени
независимо от това дали е била с или без поставен обезопасителен колан.
Ответникът-застраховател не е ангажирал доказателства в обратен смисъл и
не поддържа във въззивната си жалба оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения при произнасяне по
доказателствените му искания. Възражението за съпричиняване остава
недоказано.
Относно размерите на обезщетенията:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания,
съдът съобрази характера, вида и тежестта на нанесените телесни
увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на
лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване. Пострадалата е получила средни
телесни повреди с различна тежест, лечение, възстановяване и последици.
Най-тежките увреждания са били в областта на лявата тазобедрена става и
лявата предмишница. Затруднението при движението на тазобедрената става
е продължило около 18 месеца, но дори и след това не се очаква пълно
възстановяване на функциите на крайника, макар и функцията на
тазобедрената става да е практически възстановена. Ищцата е претърпяла
общо пет операции. Понесла е значителни по интензитет болки, както и
продължителни неудобства от затруднено движение и нуждата от постоянна
помощ. От друга страна на ищцата не са причинени общи здравословни
проблеми, основните й жизнени функции протичат нормално, болките към
момента са минимални, а тенденцията за постепенно подобряване на
функцията на увредените крайници е благоприятна. Доводите на ищцата за
психическа травма, която да обоснове по-висок размер на обезщетение за
неимуществени вреди, се основават на представено становище относно
психологическия статус на Ж. Н., изготвено от Т.А.. Според това становище
острата стресова реакция, която се наблюдава при ищцата, се дължи най-вече
на скръбта от смъртта на съпруга в същата катастрофа. В настоящия процес
обаче ищцата не претендира обезщетение за вреди от смъртта на съпруга си, а
6
обезщетение за вреди вследствие на нанесените ѝ физически увреждания.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2020 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата е справедлива сума в
размер на 90 000 лв.
Изцяло основателна е и претенцията за обезщетение за имуществени
вреди. Няма спор, че за лечението си ищцата е разходвала сумата 13 491,07
лв. Освен тази сума тя претендира и сумата 1860,93 лв., представляваща сбор
от разходи по представени фискални бонове. Съобразявайки датите на
плащанията, местата на плащанията, търговците, на които е плащано (МБАЛ
Ямбол, аптеки, УМБАЛСМ Пирогов) и вида на закупените стоки и услуги,
съдът приема, че сумите са платени от ищцата и са във връзка и по повод
лечението и възстановяването от травмите, т.е. са в причинно-следствена
връзка с увреждането и подлежат на обезщетяване.
Неоснователно е оплакването на въззивницата-ищца за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. Доказателствените
искания за допускане на комплексна съдебна психиатрична и психологическа
експертиза и за разпит на свидетел за установяване “личното положение на
ищцата в обществото” са отклонени от първоинстанционния съд с
мотивирани определения без допуснати процесуални нарушения. Тези
искания са насочени към събиране на информация за факти и обстоятелства
без правно значение, като в същото време съдът е съдействал активно на
страните за събиране на относимите към спора доказателства.
В заключение – въззивната жалба на ищцата е частично основателна, а
тази на застрахователя е неоснователна. Тъй като крайните изводи на
инстанциите не съвпадат изцяло, решението ще се отмени в тези негови
части, с които е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата 30 000 лв. и за имуществени вреди за сумата 1860,93 лв., след което
тези суми ще се присъдят допълнително в полза на ищцата. Заедно с тези
допълнителни обезщетения застрахователят дължи лихва за забава. В
останалата част решението ще се потвърди.
Двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80
ГПК.
Поради изхода на делото е необходимо да се отмени решението в частта
за разноските, след което те да се преизчислят за първоинстанционното
производство.
Ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38 от Закона за адвокатурата. При уважени искове в общо размер от 105
352 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАдвС (редакция към
04.10.2022 г.) възнаграждението следва да е в размер на 4236 лв. с включен
ДДС.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете и
съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК в полза на застрахователя за
7
първоинстанционното производство ищцата дължи разноски в размер на 308
лв. (възнаграждение на вещи лица) и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение
или общо 508 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК застрахователят дължи допълнително
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1264,84
лв.
За въззивното производство ищцата претендира разноски поотделно –
за защитата по собствената жалба и за защита против жалбата на
застрахователя. При този изход на делото на представлявалия безплатно
ищцата адвокат следва да се определи възнаграждение за защитата по
собствената въззивна жалба върху интерес от 31860,93 лв. (30 000 + 1860,93),
което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС възлиза на 1783
лв. с включен ДДС, както и възнаграждение за защитата против въззивната
жалба на ответника-застраховател при защитаван интерес в размер на 73
491,07 лв. (60 000 + 13491,07), което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
на ВАдвС възнаграждението следва да е в размер на 3280 лв. с включен ДДС.
Общо за въззивното производство възнаграждението е равно на 5063 лв. с
вкл. ДДС.
Ответникът с оглед изхода на делото има право на разноски само за
защитата си против неоснователната жалба на ищеца при защитаван интерес
в размер на 100 000 лв. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК ще му се присъди сумата 200
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК застрахователят дължи допълнително
държавна такса за въззивното производство в размер на 637,22 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 173 от 04.10.2022 г., постановено по гр.д. №
237/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в частта, с която е отхвърлен
искът на Ж. Т. Н. против ЗК Л.И.” АД за обезщетение за неимуществени
вреди над присъдения размер от 60 000 лв. до размера от 90 000 лв. заедно с
лихва за забава; в частта, с която е отхвърлен искът Ж. Т. Н. против ЗК Л.И.”
АД за обезщетение за имуществени вреди над присъдения размер от 13
491,07 лв. до размера от 15 352 лв. заедно с лихва за забава; в частта, с която
е осъден ответникът ЗК Л.И.” АД да заплати адвокатско възнаграждение на
осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 2294,32 лв. с вкл. ДДС
и в частта, с която Ж. Т. Н. е осъдена да заплати на ЗК Л.И.” АД разноски в
размер на 214,85 лв. и 300 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. С. № * да заплати на Ж. Т. Н., ЕГН **********, от гр.
Я., ж.к. *., *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. С. , ул. Х.Б. № *, сумата
30 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за неимуществени
8
вреди от получени телесни увреждания при ПТП от 09.10.2020 г., заедно със
законната лихва, считано от 09.11.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. С. № 67А, да заплати на Ж. Т. Н., ЕГН **********, от
гр. Я, ж.к. *., *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. С. ул. Х.Б. № 2,
сумата 1860,93 лв., представляваща допълнително обезщетение за
имуществени вреди от получени телесни увреждания при ПТП от 09.10.2020
г., заедно със законната лихва, считано от 07.06.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. С. № *, да заплати на адв. Г.Р., гр. С. 1000, ул. Х.Б. №
*, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 4236 лв. с включен
ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на Ж. Т. Н. в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Ж. Т. Н. , ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. *., *, вх. *, ет. *,
ап. *, със съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. Х.Б. № *, да заплати на ЗК Л.И.” АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С. № *, сумата 508
лв. – разноски за първоинстанционното производство съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. С. № *, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас
допълнително държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 1264,84 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173 от 04.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 237/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. С. № *, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
да заплати на адв. Г.Р., с адрес на кантората: гр. С. , ул. Х.Б. № *, сумата 5063
лв. с с включен ДДС – възнаграждение за процесуалното представителство на
Ж. Т. Н. във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ж. Т. Н. , ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. *., *, вх. *, ет. *,
ап. *, със съдебен адрес: гр. С. , ул. Х.Б. № *, да заплати на ЗК Л.И.” АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С. № *, сумата 200 лв. –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. С. № *, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас
допълнително държавна такса за въззивното производство в размер на 637,22
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
9
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10