Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 3292/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано по жалба на
„Мерджо“ ООД, гр. Варна, представлявано от И.Д.М. срещу ЗНПАМ №
437-ФК/11.11.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект Автосервиз, находящ се
в гр. Варна, ул. „Места“ № 2, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл. 186 ал. 1 и чл. 187
от Закона за данък върху добавената стойност.
В жалбата са изложени твърдения, че заповедта е
незаконосъобразна и необоснована. Жалбоподателят счита, че заповедта не съдържа
мотиви относно необходимостта от налагане на мярката, издадена е в нарушение на
чл.22 от ЗАНН. Подчертава, че към датата на издаване на заповедта образуваното
срещу дружеството административно-наказателно производство не е било приключило
с издаване на наказателно постановление. Иска се отмяна на заповедта за
налагане на принудителна административна мярка.
Ответникът в производството -
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в депозираните от неговия процесуален представител
писмена молба с.д. № 957/ 21.01.2020 г.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е
мотивирана и съобразена с материално-правните разпоредби и целта на закона. Моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Заповедта е съобщена на
представляващия дружеството и негов управител Мария Иванова Атанасова на 18.11.2019
г., видно от представената с административната преписка разписка. Жалбата срещу
нея е постъпила в чрез административния
орган на 29.11.2019 г. Оспорването е направено от лице, което е адресат на акта
и разполага с правен интерес. С жалбата е сезиран материално и териториално
компетентен съд. Горното навежда на извод за допустимост на жалбата.
От съдържанието на оспорената
заповед е видно, че принудителната административна мярка е наложена на
оспорващото дружество на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във връзка с проверка, извършена от
служители на ГД „Финансов контрол“ при ТД – Варна при ЦУ на НАП на 06.11.2019
г. в търговски обект, стопанисват
от „Мерджо“ ООД – автосервиз, находящ се
в гр. Варна, ул. „Места“ № 2. При проверката е извършена контролна покупка на услуга
– смяна на 4 броя гуми на лек автомобил на обща стойност 10 лева, която е
заплатена с банкнота с номинал 20 лв, като е върнато ресто от 10 лева и не е
издадена фискален касов бон от функциониращото и регистрирано в търговския
обект фискално устройство /ФУ/. Въз основа на описаното проверяващите направили
констатация, че в стопанисвания от „Мерджо“ ООД търговски обект дружеството в
качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройство
не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство или касови бележки от кочан с оглед
установеното в наредбата. Във връзка с проверката е съставен протокол за извършена
проверка сер. АА № 0353159 от 06.11.2019г., в който подробно са описани
констатациите на проверяващите от ГД „Финансов контрол“ и изрично е отбелязано,
че има разлика между данните от фискалното устройство и парите от касата в
размер на 39 лева. Приложения в административната преписка опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката на 06.11.2019г. сочи,
че тяхната сума е била 340 лева. Видно от представения дневен отчет от 06.11.2019г.
оборота, отчетен през паметта на фискалното устройство е бил 301 лева.
Следователно, в деня на проверката сумата в касата надвишава с 39 лева сумата отразена в паметта
на работещото фискално устройство, което потвърждава твърдението на
административния орган за неиздаване на фискален касов бон за покупката от 10
лева на услугата – смяна на автомобилни гуми. Констатациите, отразени в
протокола от проверката се потвърждават и от разпитания в съдебното заседание
на 17 юни 2020г. свидетел В.Н.И. и не бяха опровергани от жалбоподателя.
Призованият от съда свидетел В.И.И., приел заплащането в деня на
проверката, не се яви в съдебното
заседание на 17.06.2020г.
Въз основа на установяванията,
изложени в протокола от проверката на 06.11.2019 г. срещу „Мерджо“ ООД е съставен акт за установяване на
административно нарушение сер. № AN № F526468 от
18.11.2019г. Няма данни по делото въз основа на
него да е издадено наказателно постановление.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата на „Мерджо“ ООД с
БУЛСТАТ *********, представлявано от
управителя И.Д.М. срещу заповед №437-ФК/11.11.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е неоснователна.
Доколкото по делото констатациите на
органите по приходите относно неиздаден касов бон за извършена от дружеството
автосервизна услуга са подкрепени от доказателства и не бяха опровергани от
жалбоподателя, съдът счита, че наложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка е материално законосъобразна и цели да обезпечи
опазването на правния ред във връзка с отчитане към Националната агенция за
приходите на всички продажби от страна на търговците. Принудителните
административни мерки по чл.22 от ЗАНН се прилагат не само във връзка с
административни нарушения /при това не само при започнати или довършени, но и
при непосредствена опасност от такива нарушения/, но и за предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от правонарушения. В случая, обжалваната
принудителна административна мярка е наложена за преустановяване на
административно нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
Срокът, който е предвиден за запечатване
на търговския обект е справедлив предвид по-голямата разлика между наличните в
касата пари и отчетените през фискалното устройство от стойността на самата
контролна покупка, извършена от проверяващите органи.
Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила
и в съответствие с целта на закона. Не са налице основания за нейната отмяна.
Предвид изхода на делото, съдът
счита, че не са налице основания за уважаване претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на процесуално
представителство в двете проведени открити съдебни заседания.
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Мерджо“ ООД, гр. Варна, представлявано от И.Д.М.
срещу ЗНПАМ № 437-ФК/11.11.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект Автосервиз,
находящ се в гр. Варна, ул. „Места“ № 2, стопанисван от жалбоподателя и забрана
за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл. 186 ал. 1
и чл. 187 от Закона за данък върху добавената стойност.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: