№ 482
гр. Варна, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря М.на Ив. И.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500297 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 82370/29.11.2022г. от Д. И. К. и „ДИМА
ТРЕЙД - 2012" ООД – В. и двамата чрез процесуален представител срещу Решение №
3422/10.11.2022г. по гр.д. № 4807/2021г. на ВРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ
предявените от Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу С. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД, както следва: За осъждане на ответника да заплати на
ищцата Д. И. К. сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата претенция от 20
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, изразяващи се в неспокойствие, страх, разрушен ритъм на нормалния й личен и
семеен живот, безсъние, сънуване на кошмари, плач, тремор, разочарование, физическа и
психическа болка и страдание, страх, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на
завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. от действията на ответника - препятстване на
трасирането на имотната граница между съседните имоти, собственост на ответника и К. В.
К.; ежедневни посегателства върху собствения на ищцата имот, непрекъснато сигнализиране
на полицейски органи, отправяне на обидни думи и заплахи към семейството й; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -
01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лв., считано от
датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -
01.04.2021 г.;
Е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „ДИМА ТРЕЙД - 2012" ООД - В., ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, срещу С. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
****, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД,
както следва: За осъждане на ответника да заплати на ищеца „ДИМА ТРЕЙД - 2012"ООД -
В. сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв.,
1
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в подронване доброто
име на дружеството, доверието на клиентите, на контрагентите и съседите от съседните
имоти, на живущите и гостите в района на ****, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до
датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. от действията на ответника -
препятстване на трасирането на имотната граница между съседните имоти, собственост на
страните; ежедневни посегателства върху недвижимия имот, непрекъснато сигнализиране
на полицейски органи, изграждане на ограда пред имота две преградни непрозрачни мрежи;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
2500 лв., считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане на
исковата молба - 01.04.2021 г.
Считайки решението за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните
доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени в пълните предявени размери. Излага се , че претърпените от ищците
неимуществени вреди са установени от събраните по делото доказателства , които съда не е
обсъдил задълбочено и в цялост.
Моли за присъждане на сторените разноски съобразно решението.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира потвърждаването му и
присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани не се явяват, чрез
процесуалния си представител,поддържат жалбите.Претендира уважаването им и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемия редовно призован, явява се лично, чрез
процесуалния си представител, моли жалбите да бъдат отхвърлени, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Служебно известно е на съда, че с Определение № 50001 от 03.01.2023 г. по гр.д.
№ 3023/2022 г. на ВКС, IV ГО, по реда на чл. 292 ГПК касационното производство е спряно
и е предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса:
„Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на юридическо лице?“.
Настоящия съдебен състав е запознат и с практиката на ЕСПЧ на СЕС , както и на
ВКС / Решение № 274 от 18.3.2019 г по гр.д. № 5120/2017 на ВКС, IV ГО , Решение № 206
от 26.3.2019 г по гр.д. № 4762/2017 г на ВКС, III ГО , Решение № 29 от 10.03.2020 г. по гр.д.
№ 1690/2019 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 16 от 2.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на
ВКС, IV ГО/ , за възможността на юридически лица с нестопанска цел, да търпят и
претендират неимуществени вреди , както и с Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. №
3901/2018 г. на ВКС, IV ГО, с което се приема , че обезщетение за неимуществени вреди
2
могат да търсят всички юридически лица, споделя тази практика поради което счита за
правилен извода на първоинстанционния съд за допустимостта на производството по
предявения от Дима Трейд-2012" ООД иск.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д. И. К. и
„ДИМА ТРЕЙД - 2012" ООД - В., срещу С. В. К., с която са предявени кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД, както следва:
За осъждане на ответника да заплати на ищцата Д. И. К. сумата от 2500 лв.,
предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, изразяващи се в
неспокойствие, страх, разрушен ритъм на нормалния й личен и семеен живот, безсъние,
сънуване на кошмари, плач, тремор, разочарование, физическа и психическа болка и
страдание, страх, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата
молба - 01.04.2021 г. от действията на ответника - препятстване на трасирането на имотната
граница между съседните имоти, собственост на ответника и К. В. К.; ежедневни
посегателства върху собствения на ищцата имот, непрекъснато сигнализиране на
полицейски органи, отправяне на обидни думи и заплахи към семейството й; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -
01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лв., считано от
датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021
г.
За осъждане на ответника да заплати на ищеца „ДИМА ТРЕЙД - 2012"ООД - В.
сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в подронване доброто
име на дружеството, доверието на клиентите, на контрагентите и съседите от съседните
имоти, на живущите и гостите в района на ****, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до
датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. от действията на ответника -
препятстване на трасирането на имотната граница между съседните имоти, собственост на
страните; ежедневни посегателства върху недвижимия имот, непрекъснато сигнализиране
на полицейски органи, изграждане на ограда пред имота две преградни непрозрачни мрежи;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
2500 лв., считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане на
исковата молба - 01.04.2021 г.
В исковата и уточнителните молби ищците излагат, че съпругът на първата ищца -
К. К. и ответникът в качеството на едноличен собственик на „САМИ 77" ЕООД били
съсобственици на недвижим имот с идентификатор *****, като от 09.02.2010г. било
разпределено ползването на имота. Излага се, че на 14.11.2017г. била извършена доброволна
делба между съсобствениците при което били обособени два самостоятелни имота с
идентификатор № ***** и с идентификатор № ****. Твърди се, че от 07.03.2021 г.
ответникът започнал да извършва действия по завземане на площи от собствения на К. имот,
продължили до 24.03.2021 г. Ответникът ежедневно и понастоящем извършва действия на
посегателства върху имота, отправял обидни думи и заплахи спрямо ищцата, съпруга и
семейството й, което формирало състояние на неспокойствие, страх, безсъние, сънуване на
кошмари, плач, тремор, разочарование, психически болки и страдание. Поради
посегателство на ответника по отношение на електричеството и водопроводната система в
3
имота, ищцата изпитвала страх от аварии, които можели да възникнат във собствеността й.
Твърди, че ищцата Д. К. е засегната от посегателствата на ответника върху собствеността на
съпруга й, като била лишена от спокойния й личен и семеен живот, от нормалния ритъм на
живот и работа.
По отношение на втория ищец се твърди, че в имота на К. дружеството притежава
търговски обект – семеен магазин на „ДИМА ТРЕЙД-2012“ ООД, на който управител е Д.
К.. Ответникът ежедневно сигнализирал органите на полицията и прокуратурата, като
почти всеки ден на място идвала полиция и се извършвали полицейски проверки, с което
уронвал доброто име на дружеството. Излага се, че ответникът неправомерно издигнал
ограда над три метра в имота, с която препятствал изгледа към морето, от което
дружеството губело клиентите си. По изложените съображения молят предявените
искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника С. В. К., чрез процесуален представител
е депозирал отговор на исковата молба , в който оспорва предявените искове като
неоснователни, а по отношение иска на търговското дружество и като недопустим.
Оспорва всички наведени твърдения в исковата молба за осъществени от него
неправомерни действия по отношение на ищците. Не се оспорва, че има извършена
доброволна делба на 13.11.2017 г. по отношение на процесните имоти. Сочи се, че през 2016
г. е изпълнено съоръжение от съпруга на ищцата като ивица от имот 218 останал зад
съоръжението. Излага се, че през м. октомври 2018 г. „САМИ 77" ЕООД, собственик на
имот 219 наел фирма за заснемане, като било решено да не се ограждат имотите, а да се
ползват по този начин. Твърди, че с годините клиентите на дружеството ищец и съпруга на
ищцата започнали да изхвърлят боклуци в имота му зад съоръжението, да заснемат имота и
да извършват непристойни действия, с което увреждали ответника, поради което решил да
постави зелена мрежа на оградата, която да не позволявала извършване на такива действия.
Твърди, че след нанесен му побой, премахнал мрежата, но тъй като не били предприети
други мерки поставил прозрачна оградата съобразно геодезическото заснемане от 2018г.
Оспорва твърденията, че от поставянето на тази ограда ищците са претърпели каквито и да
е било вреди. Сочи, че процесният обект, собственост на дружеството, представлява
целогодишен магазин,чиито оборот не е спаднал след поставяне на оградата, същата не
закрива гледката към морето. Сочи, че разликата в имотите се дължи на денивелацията на
имотите и като собственик на отделен парцел има право да си огради имота. Оспорва
ищците да са претърпяли вреди от твърдения вид и характер.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявените искове.
От събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства съдът,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, поради
което не следва да се преповтаря в настоящото изложение.
Няма спор между страните, а и е установено от събраните по делото доказателства ,
че Д. И. К. е съпруга на К. В. К. - брат на ответника С. В. К.. Ответникът в качеството на
едноличен собственик на „САМИ 77" ЕООД и съпругът на ищцата Д. К. - К. К., са бивши
съсобственици на недвижим имот с идентификатор *****, като след извършена между тях
на 14.11.2017г. доброволна делба, са обособени два самостоятелни имота с идентификатор
№ ***** собственост на К. К. и с идентификатор № ***** собственост на „САМИ 77"
ЕООД.
От приетия по делото договор за наем от 15.10.2019 г. се установява ,че К. К. е отдал
под наем на „Дима - Трейд-2012" ООД с управител Д. К., собствения си недвижим имот с
идентификатор ***** - помещения и открита търговска площ за извършване на търговска
4
дейност като магазин, бар, бистро.
Видно от писмо от 28.07.2021 г. на Район Приморски , Община Варна, във връзка с
писмо на К. К. /л.143/, същия е уведомен, че за изграждане на леки прозирни огради и
плътни огради с височина на плътната част до 0,6 метра в рамките на поземления имот не се
изисква разрешение за строеж на основание чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което няма
основание за предприемане на действия от страна на администрацията.
Видно от психиатрична консултация от 18.03.2021 г., издадена от д-р Д. при МБАЛ
Света Марина -Варна /л. 104/ на същата дата на ищцата Д. К. е поставена диагноза -
смесено- тревожно депресивно разстройство и е изписано лечение с медикаменти.
Прието е в първоинстанционното производство заключение допусната СПхЕ,
кредитирано от съда, от което се установява,че след 07.03.2021 г. при ищцата Д. К. е
настъпила видима промяна в психическото състояние - станала тревожна, напрегната, с
тревоги за децата и бъдещото, изпитвала страх от посегателство, нарушила съня си и
работоспособността си, което отговаря на смесено-тревожно депресивно разстройство.
Установява се, че след проведено лечение е настъпило подобрение, но поради
неразрешените съседски проблеми продължават да поддържат тревожността и страховете на
ищцата. Вещото лице заключава, че е настъпила промяна в социалното функциониране на
ищцата К. след 07.03.2021г. , изразяваща се във възникнали психични симптоми и нарушено
ежедневно и професионално функциониране. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
ищцата продължава да приема медикаменти и вероятно е по-спокойна от периода след
инцидента. Сочи, че ищцата е фокусирана върху междусъседските отношения и това
предизвиква тревожността и депресията. Излага се, че притесненията не са свързани само с
нея, а с цялата ситуация в семейството, с близките и съпруга й. Притеснява се за съпруга си
и конфликта между двамата братя, страхува се за децата си, за семейната фирма, което
нарушавало съня й. Преживявала емоционално ситуацията, в т.ч. инцидента на 07.03.2021 г.
и следващите след това. Въпреки,че на вещото лице е поставен въпрос относно причинно -
следствена връзка между действията на ответника и психичното състояние на ищцата,
настоящия съдебен състав не кредитира заключението в тази част, доколкото същото касае
правен извод и не е от компетентността на съдебния психиатър.
Настоящия съдебен състав счита възраженията на въззивниците за неправилност на
обжалвания съдебен акт, досежно наличието на осъществен състав на чл.45 от ЗЗД, а от там
и за наличие на отговорност на ответника за непозволено увреждане, за неоснователни, по
следните аргументи.
За да е налице сложният фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, следва в резултат от
виновно противоправното поведение на ответника да е причинена вреда на ищеца; следва
да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите
вреди/имуществени или неимуществени/ за ищеца. Тези елементи следва да са налични
кумулативно.
За установяване, съответно опровергаване на извършени от ответника противоравни
действия в имота на съпруга на ищцата и ползван от втория ищец, по делото е приобщено
заключението по СТхЕ, в компетентността на което съда няма основания да се разколебава
и което същия счита за обективно,и от което се установява,че описаните в исковата молба,
както и в техническата експертиза от 22.03.2021г. 21кв.м,. се намират в имот с ид.*****.
Несъответствието в границите се дължи на поставената ограда откъм имот ****. При
заснемане на двете огради, едната е позиционирана върху подпорна стена с височина на
стената около 0.80м., а втората ограда е позиционирана на отстояние от първата на изток,
изградена с метални колове с мрежа и по нея е опъната зелена мрежа. Денивелацията е около
2.5-3.0м. Има разлика в кадастралната граница и тези изградени на място, като най-голямата
разлика е в т. 7 - 0.60 м.; в т.17 е 0,30м., и в т.18 е 0.15м. В съдебно заседание вещото лице е
5
уточнило, че е допустимо даване на разлика до 60 см., когато не е материализирана. Между
подпорната стена и оградата има разстояние от 60-80 см. Оградата била със зебло и няма
видимост от имота на ищците към морето.
По делото не се спори и е установено от приетите писмени доказателства, както и
служебно известно на съда, за воденото между К. К. съпругата му Д. и С. К. съдебно
производство по ЗЗкДН. Видно от влязло в сила решение по гр.д. № 3607/2021 г. на ВРС по
ЗЗкДН във връзка с инцидента на 07.03.2021 г. е постановено К. В. К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. В. К., както и С. В. К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К. В. К.. Молбата на ищцата Д. К. за защита от
домашно насилие във връзка с твърдения инцидент е отхвърлена, поради недоказаност, че
същата е присъствала на някой от инцидентите, да е чула или възприела лично
конфликтите.
От представените протоколи за предупреждение от 07.03.2021 г. се установява, че на
осн. 65 от ЗМВР С. В. К. и К. В. К. са предупредени да не отправят обидни думи, закани и
заплахи и да не предприемат каквито и да било действия, застрашаващи живота и здравето
на К. К./С. К. и членовете на неговото семейство.
В тази връзка следва да се име предвид, че достъпът до правосъдие в Р.България е
гарантиран за всички правни субекти, включително и за ответника. Настоящият съдебен
състав не може да възприеме като противоправно поведението на С. К. да сигнализира
правозащитните органи с твърдения за осъществени срещу него и собствеността му
посегателства от ищеца - Д. К. или от съпруга й К.. По делото няма представени
доказателства, че същите са били неверни или клевета. Нещо повече, както вече беше
посочено, с влязло в сила решение по гр.дело № 3607 по описа на ВРС молбата на ищцата
Д. К. за защита от домашно насилие във връзка с осъществен от ответника С. К. на
07.03.2021г. акт на домашно насилие е отхвърлена, поради недоказаност.
Във въззивното производство са приети като доказателства -Присъда №
117/02.06.2022г. по НЧХД № 1113/2021г. по описа на ВРС и Решение № 215/03.11.2022г. по
ВНЧХД № 749/2022г. по описа на ВОС, с която същата е потвърдена. Видно от съдебните
актове, те касаят отношения между съпруга на ищцата К. К. и брат му – настоящия ищец, а
не настоящите ищци и ответника.
Противоправно поведение на ответника касателно ищците не се установява и от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите водени от ищцовата
страна – Е. Ф. Ф. и А. К. Б. и двамата без дела и родство със страните чиито показания съда
кредитира доколкото се базират на лични впечатления. Съвкупно от същите се установява,
че през март 2021г. била поставена преграда между имота, където се намира магазина на
„Дима Трейд 2012“ ООД и съседния имот, която закривала панорамната гледка. К. се
разстройвала,разплаквала / св.Ф./, когато ставало дума за тази ограда. Променила се,
била объркана и разстроена, ходела на лекар и приемала лекарства. Св.А. Б. излага, че
преди инцидента били близки приятелски семейства с ищцата и съпругът й, но след него
отказвала да се среща с тях и други хора. Не искала да излиза навън и да вижда
заграждението, което било около метър и половина над нивото на беседката.Приема
медикаменти, не била добре психически и била лабилна, загубила интерес към работата си.
Споделяла, че ответникът бил арогантен, бил я обиждал, заплашвал ги, но свидетеля не знае
какви обиди е използвал. Свидетелите споделят впечатленията си, че след поставянето на
оградата клиентите /майки с деца, мотористи и други/ намалели, като отдават това,без да
имат конкретни данни, на липсата на гледка към морето. От хората казвали , че много неща
в магазина ги няма , защото не ги зареждали.Магазинът представлявал супермаркет, в който
се продавали пакетирани стоки.Има открита част и нещо като беседка.
Съвкупно от показанията на водените от ответника свидетели К. Р. Т. и Х. Д. Х.в и
6
двамата без дела и родство със страните се установява, че сутринта на 07.03. св.Т. и
ответника , започнали да поставят ограда на имота на С., когато дошъл брат му – К. и
станало спречкване между тях. Ищцата не е присъствала. От показанията на свидетеля Х.в
се установява, че в района на магазина имало основно целогодишно живущи, нямало
туристи. Зимата повечето магазини били затворени, като магазина на ищците работел. На
оградата имало поставено зебло, предполага, че е около 2 метра.
В обобщение на събраните по делото гласни доказателства, съда счита, че нито един
от разпитаните свидетели не свидетелства, да е присъствал на случай на 07.03.2021г. или
след това до 01.04.2021г., когато ответника да е осъществил поведение по отношение на
ищците, което да е противоправно.
Установената липса на елемент на фактическия състав е достатъчно основание за
отхвърляне на исковете за обезвреда на неимуществени вреди.
Дори и да се приеме за доказано от страна на ищците на противоправното поведение
на ответника, каквото в настоящия казус не е сторено, както и настъпили неимуществени
вреди, по делото ищците не са провели пълно и главно доказване на причинна връзка
между твърдените вреди и поведението на ответника.
Касателно ищеца Д. К., настоящия съдебен състав приема ,че по делото същата е
установила , че след 07.03.2021г. е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания,
изразяващи се в неспокойствие, страх, разрушен ритъм на нормалния й личен и семеен
живот, безсъние, сънуване на кошмари, плач, тремор, разочарование, физическа и
психическа болка и страдание, страх, но от всички ангажирани от нея доказателства се
установява , че същите са плод на влошени отношения между съпруга й К. К. и неговия брат
–ответника С. К. и то главно в следствие на поставяне на ограда между съседните на
братята имоти. Доказателства за твърдените отправени заплахи , закани , обиди и или други
посегателства към нея не са ангажирани, а касателно твърденията за осъществени такива от
ответника спрямо нея на 07.02.2021г. има влязла в сила присъда.
Относно ищеца „Дима Трейд 2012“ ООД, по делото няма ангажирани никакви
доказателства за накърняване доброто му име, доверието на клиентите, на контрагентите и
съседите от съседните имоти. Поставянето на оградна мрежа , респективно скриването на
панорамната гледка за клиентите му, от една страна следва да бъде ценено доколкото се
касае не за ресторант, а за търговски обект , в който консумацията на маса , на вън не е
основна дейност. От друга – намаляването на оборота , дори и да се приеме , че е единствено
заради поставената ограда, а не и поради други фактори „ковид пандемия „ например, като
следствие от липсата на панорама би имало отношение към претенция за имуществени, а не
за неимуществени вреди, какъвто е настоящия спор.
В заключение поради недоказаност на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, въззивните жалби,следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на акцесорните
претенции за присъждане на лихва за забава върху главниците от 2500.00 лева , в размер на
17.36 лв. за периода 07.03.2021г. до 01.04.2021г.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага корекция на обжалваното
решение в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК , направеното искане и
представените доказателства, на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за
настоящото производство в размер на 800.00 лева –заплатено възнаграждение за един
адвокат.
7
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3422/10.11.2022г. по гр.д. № 4807/2021г. на
ВРС ,50 св.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и „ДИМА ТРЕЙД -
2012" ООД - В., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.
В. К., ЕГН **********, сумата от 800.00 /осемстотин/ лева , представляваща сторени по
делото разноски пред въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8