Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2607 21.06.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд единадесети граждански състав
На двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание на десети юни 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 20240 по
описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл.
202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т.
2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.), чл. 187, ал. 5 ЗМВР, вр. с чл. 301 (отм.) от
ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Р.Т.П., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв. **** със съд. адрес: ***, **** е предявил срещу
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ******
С.Ц. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1409,23 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 221 часа
извънреден труд за периода 01.11.2015 г. – 31.12.2018 г., сумата от 200,28лева
– обезщетение за забава за периода от падежа на всяко вземане – 26-то число на
месеца, следващ отчетния период, начиная от 26.12.2015г. до 20.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работи като ******
в ********** на ответната дирекция на длъжност “******”, с местоизпълнение на
служебните задължения – територията на А. в гр. С. и ЗООТ „Г.” – гр. С. към
територията на З. - П.
Твърди се, че ********** на З. гр. П.
и териториалните подразделения към него е организирана на сменен режим,
изпълняван от ****** от състава в т.нар. „******“, нормативно установени по
своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл.
187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително утвърден месечен график от
нарочен служител, определен от ***** на З. гр. П. Сочи, че в исковия период,
съгласно Заповеди на ***** на З. гр. П. за разпределение на работното време,
работният процес е организиран, предимно под формата на 24-часови ******, както
следва – за периода 01.11.2015г. – 01.09.2016г. под формата на 24-часови ******,
изпълнявани в А. гр. С., или извън него - т. нар. временно открит пост, в
случаите на ***** на лица, ****** при болничен престой – на територията на
съответното болнично заведение, определян от ***** на З. гр. П.
От 01.09.2016г. освен гореописаните
дежурства, ищецът е следвало да полага такива и в ЗООТ „Г.” – гр. С. под
формата на 24-часови смени на всички постове, с изключение на един външен пост
в ЗООТ (********** от открит тип) „Г.”, на който продължителността на
дежурството документално се води 10 часа.
От **** г. ищецът е бил командирован
и на територията на З. гр. П. за един месец, където полагал 24-часови
дежурства.
От **** г. и до края на 2018г., и
към момента, е полагал дежурства под формата на 24-часови такива в А. С. и на
външни постове.
Твърди се, че работното време на
ищеца се изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в исковия период е
варирал, съобразно измененията на посочения член – бил е едномесечен – от
началото на м. април 2015 г. до края на декември 2016 г., и тримесечен период
на отчитане – от 01.01.2017 г. и към настоящия момент.
Конкретно се твърди ищецът в
качеството си на ****** в А. в гр. С. и ЗООТ „Г.” – гр. С. към територията на З.
– П. да е изпълнявал служебните си задължения чрез полагане на 24-часови
дежурства, в една и съща сграда, в която се помещавали А. и ЗООТ Г..
24-часовото дежурство протичало по следния начин: В 07:20 часа ищецът се качвал
на служебен автомобил, който го отвеждал от гр. С., пред ***************, до
сградата на А. и ЗООТ Г., които се намирали извън града, в 07:45 часа. От този
момент нататък ищецът бил на разположение на прекия си ****** и бил длъжен да
изпълнява заповедите му. Същият следвало да се снаряжи, да се подпише в
предварително попълнената ежедневна ведомост, в която била отразена нормативно
установената продължителност на смяната – от 08:00 часа на единия ден до 08:00
часа сутринта на следващия ден. В 08:00 часа следвало да се строи, заедно с
другите си колеги, за провеждане на инструктаж на смяната, който се извършвал
от ******/****** на отделение на нарочно определено място. По време на този
инструктаж служителите бивали запознавани с оперативната обстановка през
изминалата смяна, проверявала се готовността им да изпълняват задълженията си,
външния вид, снаряжението, психическата годност, като инструктажът бил с
различна продължителност. След извършване на инструктажа, служителите се
разделяли, както следва:
Служителите, застъпващи на смяна в А.
С., след осъществяване на този общ инструктаж в 08:15 часа застъпвали на
отделен инструктаж, след който, най-рано в 08:30 часа приемали поста.
Служителите, застъпващи на смяна в
ЗООТ Г., след осъществяване на този общ инструктаж в 08:15 часа започвали
приемане и сдаване на поста, което приключвало най-рано в 08:30 часа.
Сочи се, че приемането и сдаването
на поста представлява съвместна дейност, която се състои в съвместен обход на
поста от старите и новите дежурни, при който се извършва проверка на поста,
килии, прозорци, брой ******, като приемащият и предаващият попълвали в
постовата книга данните от проверката. След това сдаващият наряда следвало да
докладва на ******, като в случай на инциденти този доклад следвало да бъде в
писмен вид. След това ****** обобщавал докладите на всички сдаващи, докладвал
на горестоящия, който пък докладвал на ***** на А. или на ***** на ЗООТ Г.,
респ. заместващ ги служител, според това къде било положено дежурството. След
сдаване на наряда и доклада на ****** отстъпващите от смяна се ****** и бивали
освободени. Така реално едно 24-часово дежурство на територията на А. С./ ЗООТ Г.
продължавало най-малко 24 часа и 45 минути.
Полагането на дежурство на
единствения външен пост в ЗООТ Г. протичало по следния начин:
Ищецът в 06:35 часа се качвал на
служебен автомобил пред ******* гр. С., и пристигал на външния пост около 07:00
часа, откогато насетне бил на разположение на прекия си ****** и съответно
задължен да изпълнява заповедите му. След това дежурните се снаряжавали,
попълвали ежедневната ведомост по образец, където се разписвали в предварително
попълнени графи, в които била вписана нормативно установената продължителност
на работното време – 10 часа, като приемали на ****** по списък. В 07:15 часа
отпътували за обекта, на който ****** полагали труд. В 17:00 часа прибирали ******
обратно в ЗООТ Г., като до 17:20 часа се извършвало сдаването под брой на ******.
В 17:30 часа ищецът бил свободен от поста си, и реалната продължителност на 10
- часовия му наряд реално вбила от 07:00 часа до 17:30 часа – десет часа и
тридесет минути, най-малко.
Досежно ежедневната ведомост и
постовите книги се твърди, че същите представляват утвърдени от ****** на ГДИН
образци, в които не може да се правят корекции и да се вписва реалната
продължителност на служебното време, при опит това ад се впише служителите били
заплашвани с дисциплинарно наказание, а отказът да се подпише ежедневната
ведомост в утвърдения й вид се считал за самоотлъчка. Тези ведомости обаче
давали достоверни данни за броя положени дежурства, тъй като всеки, явил се на
работа ****** се подписвал в тях. В самите постови книги данните не били изцяло
достоверни, тъй като, от една страна, не се отразявали реалните часове на
приемане и сдаване на дежурството, а установените такива по график, а от друга,
част от постовете се носели от двама дежурни едновременно, но в книгите се
подписвали по един приемащ и един сдаващ.
С оглед на горното се твърди, че
24-часовите дежурства в А. С. са били с реална продължителност поне 24 часа и
45 минути, а 10-часовите – поне 10 часа и 30 минути.
Освен тези дежурства ищецът полагал
и такива на външно охраняеми постове – временно открити постове - т. нар.
дежурства по болници, при които се ****** или лица с ************, настанени в
болнично заведение в гр. С.. Твърди се, че фактическото времетраене на даваните
от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове (болнични заведения на
територията на гр. С., в които лежат болни ****** или лица с ************),
също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно
време продължителност на дежурството. Ищецът претендира полагане поне 2 броя
12-часови дежурства на външен пост. В тези случаи, независимо дали *****та на
временния пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се
яви в А. С./ ЗООТ Г. в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в 19.30
часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за
оперативната обстановка. След това се подписвал в ежедневната ведомост, където
е отразена нормативно определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа
и 20.00-08.00 часа, и бивал извозван до съответния временно-открит пост. Самото
сдаване на дежурството се извършвало в периода 07:50 часа – 08:10 часа за
дневната смяна и 19:50 – 20:10 часа за нощната такава. При приемането и
сдаването на тези дежурства не се водела и не се подписвала постова книга, но
дежурните се разписвали преди това в ежедневната ведомост. След сдаването на
дежурството, ****** бивал извозван със служебен автомобил до територията на А. С./
ЗООТ Г., което отнемало около 20-30 минути, като там се ******** и докладвал
обстановката от изминалото дежурство.
По описания начин при 12 часова
смяна на външен пост, реалната продължителност на работното време на ищеца била
минимум 13 часа, от които работодателят му отчитал само 12 часа като работно
време.
За реалната продължителност на
всички гореизброени дежурства ищецът твърди, че може да бъде установена с
гласни доказателства, доколкото в нарочните за това книги тя не се вписвала.
Твърди се, че отделно от полаганите
от ищеца дежурства по предварителен месечен график, същият изпълнявал и други,
възложени му дейности, които съставляват част от работното му време, като
извършване на *****************. Същите дейности, когато са предварително
планирани били осъществявани от служители, които не изпълняват дежурство по
предварителен график по писмена или устна (при възникнала неотложност) Заповед
(оформяна след извършване на възложената работа като писмена такава) на *****
на А. С./ ЗООТ Г. или упълномощено от него длъжностно лице. Освен това, ищецът
участвал в задължителните за ****************** на местата за ********** –
служебни занятия (провеждани от м. май до м. септември), за повишаване на
квалификацията на ******ите, както и в **** (от септември до май), т.нар. „****“
по списък и заповед на *****, при които същият е длъжен за определено време –
да се яви на територията на А./ЗООТ и да остане там, докато му наредят.
Твърди се, че тези часове заетост
били отчитани коректно, като същите се включвали в изработените му часове за
отчетния период, при сумарно изчисляване на работното му време.
Ищецът ****** по време на болничен
престой в някое от болничните заведения на територията на гр. С., която *****
се осъществява под формата на дежурства с продължителност на наряда – 12 часа,
които в някои от случаите били предварително планирани и част от месечните му
дежурства по предварително утвърдения месечен график, а в други – при
извънредно възникнала необходимост, се осъществявали от него във време, извън
дежурствата му по график по писмена или устна Заповед на ***** на А. С./ ЗООТ Г.
(оформяна по-късно като писмена след полагане на съответния труд).
Всички гореописани служебни дейности
(положените по график и извън него, служебните занятия, извършваните
непланирани предварително ******************) били извършвани от ищеца на територията
на А. С./ ЗООТ Г. или място определено от ***** на тези учреждения (т. нар.
временно открити постове - болници) по Заповеди на ***** на А. С./ ЗООТ Г. и по
длъжностната му характеристика, представляват негови основни и съпътстващи
трудови/служебни функции и като такива са част от работното му време, което
работодателят му – ответната ГДИН следва да му отчита и заплаща съобразно
реално отработените часове.
Твърди се, че фактическото положение
в А. С./ ЗООТ Г. да е различно, като на практика не били отчитани като работно
време съпътстващите всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди
самите смени, сдаването и приемането на дежурството, времето, през което
съответния служител пътува от А. С./ ЗООТ Г. до външния временен пост преди
приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди разоръжаването
му и доклада за изминалото дежурство. По този начин, ищецът претендира, че
ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно
време, което в условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време
за съответния отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който
има право да иска парично възнаграждение по силата на закона.
По този начин при сумирано
изчисляване на работното време, при каквото работи ищецът, при превишаване на
отчетената му норма работно време, същият имал положен труд над установеното
нормално работно време (което при него се изчислявало в часове и варирало от
488 часа до 520 часа на тримесечие, съответно от 152 часа до 184 часа на месец,
съобразно нормативно установените работни дни за конкретните календарни месеци
от исковия период), който не му бил компенсиран от ответника.
Твърди се, че всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало
изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира, че за периода
01.11.2015 г. – 31.12.2018 г. е положил 221 часа извънреден труд, допълнителното
възнаграждение за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от
датата на завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от ответника, в
общ размер на предявените вземания – 1409,23 лева за 221 часа извънреден труд,
положен в периода 01.11.2015 г. – 31.12.2018 г., сумата от 200,28 лева –
обезщетение за забава за периода 26.12.2015 г. – 20.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В предоставения му срок за отговор
ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е
депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. *****, счита
искът за допустим и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Сочи се, че ищецът е служител на
ГДИН и териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е ******, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС,
ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца,
че в процесния период е заемал длъжността „******” в А. С. и ЗООТ Г., към З.
Пловдив, като работното време се отчитало сумарно на тримесечен период. Не се
оспорва, че работното време на ищеца е било, като по график се полагали 12 и
24-часови дежурства.
Прави се възражение за изтекла
погасителна давност относно претендираните от ищеца главница и лихва за
процесния период с кратката 3-годишна давност.
В случай, че съдът приеме за
основателни исковите претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде
начислена от датата на подаване на исковата молба. При липса на изрична покана
за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД
следва да се счита датата на завеждане на исковата молба за присъждане на
обезщетението. С оглед възражението за изтекла погасителна давност на част от
претендираната главница, на основание чл. 119 от ЗЗД, счита, че вземането за
лихва върху погасената по давност главница също е погасено. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а
и от представените доказателства – Акт
за встъпване в длъжност се установява, че между сочените страни съществува служебно правоотношение, като
ищецът заема длъжността „************“ в З. – П., като от ***** г. е
преназначен на същата длъжност в А. - С..
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода 01.11.2015 г. – 31.12.2018 г.
От разпита на св. В.Д.Н. – ******, се установи, че А.
в гр. С. се намира в *************. Той
работи от **** години като ******. Р.П. също работи като ****** в А. в С.. За
процесния период са работили и на двете места, и в А., и в ****** на гр. С..
Полагали са 24-часови и 12-часови дежурства, които са
при разкриване на пост в болнично заведение за ***** на *********** лица и
10-часови за ***** на ****** на Външен охраняем обект.
24-часовите дежурства ги има и в А., и в общежитието.
12-часовите дежурства на Външен открит пост са само
при разкриване на пост в болнично заведение. Те се полагат и в А., и в ******,
т. к. са за ****** лица и на лица, ******. 10-часовите дежурства са за ***** ******,
които са на Външен охраняем пост.
****** и А. се намират на 12 км. от гр. С., в **********.
В 7 и 15, и 20 мин. тръгват от гр. С.
със служебен автомобил. Има случаи, когато се ходи и с лични автомобили, но е
много рядко, когато има повреден служебен автомобил, който ги извозва до там.
24-часовите дежурства, по принцип, започват от 8 сутринта и продължават до 8
сутринта на следващия ден. 12-часовите дежурства започват от 8 ч. вечерта до 8
сутринта на другия ден, и от 8 сутринта до 20 ч. вечерта. 12-часовите дежурства
при разкриването в болницата - зависи от колко часа е разкрито дежурството,
след това започват от 8 ч. вечерта до 8 сутринта и в 8 ч. сутринта до 20 ч.
вечерта. 10-часовите дежурства започват в 7.30 ч. и продължават до 19.30 часа.
Това е по документалната им продължителност. Реалната
е повече.
В 7.40 ч. автомобилът, който ги е взел от гр. С.,
пристига, в 7.45 ч. трябва да са на работното място, на подчинение на преките ******и.
**********, съответно указанията на *****, подпомагат ******, тогава ги
строяват и броят ******. Това е в 8.00 ч.. В 8.00 ч. влизат на инструктаж при П.А.,
който е „**** ******“ в ЗО “С.“. Там инструктажът продължава 20-25 мин., след
което А. се намира на 4 етаж в сградата.
Този инструктаж е за тези, които са в ******, но те са
длъжни да присъстват там.
В 8.20-25 мин. се качват в А., където започва
истинския инструктаж за ****** от А., който се извършва от ******. Този
инструктаж се записва в протокол за инструктиращия и инструктирания, полага се
подпис от тях за извършения инструктаж. Там инструктажът трае 10-15 мин., в
зависимост от оперативната обстановка в А., от броя на ******, документацията,
свързана с тях, имуществото, **********, **** и т.н..
След приключването на инструктажа почва същинското
сдаване и приемане на дежурството между стария и новия ****, след като
инструктиращият се е уверил, че съставът е готов да носи службата, започва
сдаването и приемането. Там ******** и първото нещо е да приемат хората,
тяхното здравословно състояние и как е протекло дежурството на колегите от
предишния ден, имало ли е ************** и т.н., и с всяко едно задържано лице
правят събеседване просто за да се уверят, че е в добро състояние от момента, в
който приемат дежурството.
След това пристъпват към документацията, която касае ******
лица, има ли извън А., ще пътуват ли, и приемане на касата с ******************
- стария и новия дежурен, понеже те ги раздават по лекарското предписание, ако
има предписани лекарствата, се сдават по опис и по схемата, която е назначена
да се раздават лекарствата.
След приключване на тези процедури, най-рано в 8.45 ч.
новият наряд започва да изпълнява задълженията и старият е свободен и си тръгва. Извозва се
пак със служебен транспорт.
Отива в 7.45 и си тръгва в 8.45, в най-добрия случай,
т. е. имат един час отгоре, от влизане в сградата за застъпване на дежурството
до напускането й. Това важи и за двата вида 12 и 24 – часови дежурства – и тези
в А., и тези в *****.
Това са дежурствата в А.. По същия начин става
приемането и сдаването на дежурството и в *******. Те пътуват заедно и в двете
посоки двата **** – от **** и от А.. Дори едните да свършат пет или 10 мин.
преди другите, те не могат да си тръгнат, т. к. служебният транспорт е общ и
трябва да ги вземат всичките. И ги товарят най-рано в 9 без петнадесет от ******
и ги прибират за града.
Транспортът е около 20-25 мин., а зимата е имало
случаи - два часа, и пеша ходене.
Старият **** не напуска, докато не бъде сменен и
докато не се извършат тези съвместни дейности.
За дежурство на временно открит пост в болнично
заведение, например, в 20:00 часа застъпват в болницата, в 19:00 ч. трябва да
се яви в А., такива са указанията, с личен автомобил да отиде до горе. Напуска
гр. С., отива до З. и се връща обратно в града с личен автомобил. Там горе в З./А.
дежурният по А. му извършва инструктаж, ****, там се взима зачисленото **********,
отваря се *******************, и инструктаж от ***** по А., след което с личния
автомобил слиза в болницата. Да, от гр. С. пътува с личен автомобил 12 км. до А./ЗО
и после обратно до града, за да смени колегата в болницата. Там в 20 ч. сменя
колегата, като сдаването и приемането става пак по същия начин - ******* си
следят за медицинското състояние на ******, те следят да няма **********, в
рамките на 5-10 мин. се сдава и приема старият и новият ****. Старият дежурен
си пали личния автомобил и отива в А., сдава си пистолета, докладва на **** по А.
как е протекло дежурството, най-рано в 20:45 часа си тръгва от З., пътят до там
е половин час, а на място има поне 15 минути предаване, и се връща в девет и
нещо у тях да си почива. Продължителността на дежурството става 13 ч. и 45
мин., горе-долу, по този начин - от
момента, в който се явят в З., за да отидат в болницата, с цялото времетраене
на дежурството, и до момента след болницата - да си върнат в З. ****. Има
заповед, в която зачисленото ********** трябва да се съхранява в каса, не може
да се съхранява вкъщи. От момента на явяване в З. до тръгване от З. след
болнично дежурство продължителността е толкова – от 19:00 часа до 08:45 часа,
респ. от 07:00 часа до 20:45 часа, 13 часа и 45 минути. Документално ги водят
12 часа, но е 1 час и 45 минути повече.
Горе, в З. в нарядна ведомост става подписването, че
той отива в болнично дежурство, и, че се е върнал от него. В болницата има
постова книга, която се води на място, тя се предава от дежурен на дежурен.
Когато се разкрие поста, се носи постовата книга, тя
си е постова книга за пост № **** при закриване. С прибирането на ***** в А.,
се прибира и постовата книга. Това е за А..
Когато е за лечение на ******, когато е в ******
настанен, в болницата в града процедурата по приемане и сдаване на дежурството е
абсолютно същата.
При 10-часовите дежурства работеха на ***********. При
тях всичко е регламентирано в 7.30 ч. тръгват и в 17.30 ч. се връщат, с
организиран транспорт. Документално е 10 часа, но са поне 30-40 минути повече.
Отива се в 7 и 5 и 10. Тези, които ще работят на
работния обект, са 40-50 човека по списък. С лично превозно средство отиват ******
до ******, оттам с организиран транспорт извозват ****** на ***** обект, а в
7.10 ч. трябва да са най- късно в ****. За 50 човека да се изброят и да се
натоварят, трябва време, да се проверят по списък. И вечерта процедурата е
същата да се издадат на колегите на ****** пак по списък и под брой.
В 17.40-45 мин. ги сдават. Това е около 30-40 мин.
повече от нормативно установената продължителност. Минимум 15 мин. преди това и
15 мин. след това, за да ги изброят и предадат по списък. И след това и пак с
личния автомобил се прибират към града. Тоест десет часовото дежурство по график
реално продължава поне 10 часа и 30-40 минути.
По време на смяната такива регламентирани почивки има.
Дежурният не напуска поста, щом е там. Изпълнява всички нареждания на
ръководството без значение дали обядва или вечеря. Носят си храна от вкъщи. Има
столова в ******, но когато са дежурни в А., не могат да напуснат за
храна, качват им храна от ******, или си
носят храна от вкъщи.
На 10-часовите и 12-часовите ВОП се носи дежурство
непрекъснато. Там няма почивки за хранене. Носят си сандвичи и вода, няма как
да го оставят болния да лежи в леглото и да отидат да обядват.
За конкретния период не е имало случаи в А. да нямат ******
лица.
Когато няма ****** лица, постът е пост. На поста има *******************,
всичко това се приема и сдава.
Съдът
кредитира показанията на св. като логични, последователни, съответни на
приетите писмени доказателства, както и основани на преки впечатления и
незаинтересовани.
В разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за ****** се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Предвид
липсата на изрична уредба в ЗИНЗС относно продължителността на служебното
време, уредбата на същото, както и на извънредния труд намират уредбата си в
Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на ******
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия
текст пък предвижда, че работното време на ****** се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал.6
урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ищецът е носил дежурства в процесния
период над нормативно установената продължителност на служебното време, които
са били частично заплатени, като общо за процесния период са незаплатени 221
часа за дежурства извънреден труд /включително и дежурства по външни постове/ в размер на
1409,23лв., а размерът на обезщетението за забава на възнаграждението за
извънреден труд възлиза на 200,28лв.
Съдът възприема заключението на ССЕ като изготвено
обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и
съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи,
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в
процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът намира, че при лежаща
върху ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд над
нормативно установената продължителност, същият установи при условията на пълно
и главно доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над
отчетеното работно време, като завишението е с 1 час, както при външен пост – с
1 час. В този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като след приспадане
на заплатеното допълнително възнаграждение, на ищеца следва да се присъдят
сумата от 1409,23лв. – незаплатено брутно възнаграждение за извънреден труд,
сумата от 200,28лв. – обезщетение за
забава на това възнаграждение, поради което съдът намира, че исковете се явяват
основателни и доказани и ще се уважат
изцяло.
При лежаща върху ответника доказателствена
тежест да установи, че е заплатил посочените суми, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
Ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на исковете за възнаграждение за извънреден труд за
първото тримесечие на 2015 г., като заявява и че обезщетение за забава се дължи
от датата на предявяване на исковете. Съдът не споделя така наведеното
възражение. За изпадането на ответника в забава не е необходима покана,
доколкото заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно
при тримесечно сумирано отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати
съответното възнаграждение. Поради това съдът приема, че за претендирания
период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД
върху главницата следва да се присъди и лихва за забава, считано от датата,
следваща изискуемостта на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ
тримесечието, през който трудът е бил положен/ до 19.12.2018 г. Предвид падежа на главните задължения, то и
към момента на предявяване на исковете не е изтекла тригодишната давност,
поради което и следва да се присъди възнаграждение за положен извънреден труд и
от 01.11.2015 г.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главните искове следва да се
уважи и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено плащане на
главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане.
С оглед изхода на делото и тъй като ищецът претендира
заплащане на разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, то на същия
следва да се присъдят такива, които се констатираха в размер на 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна такса в размер на
106,37лв., както и разноски за ССЕ в размер на 150лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на Р.Т.П., с ЕГН **********,***, сумата от 1409,23лв. /хиляда четиристотин и
девет лева и 23ст./, представляваща брутно възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 221 часа за периода 01.11.2015 г. – 31.12.2018 г., както и
сумата от 200,28лв. /двиста лева и
28 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода от 26-то число на месеца, следващ
отчетния период, начиная от 26.12.2015 г., до 19.12.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.12.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата
от 500 лв./петстотин
лева./ – разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 106,37лв./сто и шест лева и 37ст./ - държавна такса, както и 150лв./сто и петдесет лева/ - разноски
за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ