Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на трети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
при секретаря Оля Йорданова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№1851/2019г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по повод постъпила в Районен съд-Варна с вх.№ 41783/10.06.2019г. и препратена
по подсъдност в Административен съд-Варна, където е заведена с вх.№10642/03.07.2019г.
искова молба от Х.Н.Х. от гр.Варна с ЕГН ********** срещу Областна дирекция на
МВР-гр.Варна за присъждане на обезщетение в общ размер 6300лв. за претърпени от
него имуществени и неимуществени вреди във връзка с издаденото му Наказателно
постановление №18-0253-001067/10.01.2019г. от Началника на РУ-Девня към ОД на
МВР-Варна, което е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 62/08.05.2019г.
по НАХД № 24/2019г. по описа на РС–Девня. Тъй като НП представлявало
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК и чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, ищецът претендира по реда на чл.1 от ЗОДОВ да му бъдат
обезщетени вредите, които този акт твърди, че му причинил, както следва:
- имуществени
вреди в размер на 300лв., представляващи разноските за адвокатско
възнаграждение, което заплатил във връзка с обжалването пред съда на НП № 18-0253-001067/10.01.2019г.;
- законна лихва върху тази сума от 300лв.
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.06.2019г., до
изплащането й;
- имуществени вреди в размер на 3000лв., представляващи
6 месечни негови трудови възнаграждения, които не получил поради прекратяване
на трудовия му договор със Заповед № 370/27.12.2018г., на основание чл.330,
ал.2, т.1 от КТ поради лишаването му от право да управлява МПС по
административен ред, причинени в периода от 28.12.2018г. до 03.06.2019г.,
когато влязло в сила Решението на РС-Девня за отмяна на НП;
- законната лихва върху тази сума от 3000лв.,
считано от 28.12.2018г., до окончателното им изплащане;
- неимуществени вреди в размер на 3000лв. за претърпени
от него негативни преживявания, изпадане в социална изолация, дискомфорт от
това, че е трябвало да използва градския транспорт за да осъществява социалните
си контакти и да търси работа, емоционален стрес, причинени от отнемането на
СУМПС от датата на съставяне на АУАН – 13.12.2018г.;
- законната лихва върху тази сума от 3000лв.
от датата на съставяне на АУАН – 13.12.2018г. до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се описва, как на 13.12.2018г. Х. управлявал товарен автомобил в гр. Девня,
когато бил спрян за проверка от полицаи от РУ-Девня, които след изпробването му
с техническо средство установили, че е употребил алкохол и му съставили АУАН за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и иззели свидетелството му за управление
на МПС (СУМПС). Въз основа на този АУАН му било издадено НП №18-0253-001067 на 10.09.2019г.
от Началника на РУ-Девня към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.174, ал.1
т.2 от ЗДвП, му наложил административни наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Х. обжалвал това НП
пред РС-Девня, където било образувано НАХД № 24/2019г., по което с Решение №62/08.05.2019г.
било отменено НП. Това Решение на РС-Девня влязло в сила на 03.06.2019г., а във
връзка с производство пред съда ищецът упълномощил адвокат В.Ш. *** и сключил
договор за правна защита и съдействие №1/14.01.2019г. серия Б № **********, по
който заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума ищецът
сочи като пряка и непосредствана имуществена вреда, настъпила от издаването на
незаконосъобразното НП, съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Претендира да му бъде присъдена
като обезщетение, което ответника ОД на МВР- Варна да му заплати за да
компенсира направения от него разход по обезпечаване на процесуално му представителство
и защита в производството по обжалването на НП, на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
и чл.203 от АПК, съгласно ТР №1/15.03.2017г. по т.д.№2/2016г. на ВАС. Счита, че
са налице и трите предпоставки за осъждане на ответника да заплати сумата от
300лв. – незаконосъобразен акт, вреда и причинно-следствена връзка между тях.
Към момента на проверката ищецът сочи, че работел
на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД-Варна с
месечно възнаграждение от 580лв. по трудов договор от 20.11.2017г. На 13.12.2018г.
със съставения АУАН полицейските служители му иззели СУМПС, а заради лишаването
му от право да управлява МПС по административен ред бил прекратен трудовият му
договор със Заповед №370 от 27.12.2018г., на основание чл.330, ал.2, т.1 от КТ.Във
връзка с оставането му без работа заради липса на СУМПС, което му върнали на
14.06.2019г. - след влизане в сила на Решението на РС-Девня за отмяна на НП,
твърди, че са му причинени имуществени вреди в размер на 3000лв.,
представляващи неполучените от него 6 месечни трудови възнаграждения.
Ищецът твърди, че претендираните за
обезщетяване неимуществени вреди настъпили след като му бил съставен АУАН, иззето
СУМПС и прекратен трудовия договор – в периода от 28.12.2018г. до 03.06.2019г.
- когато влязло в сила Решението на РС-Девня за отмяна на НП. Изразявали се в
това, че изпаднал в силна социална изолация от роднини, близки, приятели и
колеги. Живеел в гр.Варна и без СУМПС трябвало да използва градски транспорт,
за да осъществява социалните си контакти и да търси работа. Кандидатствал на
няколко места за работа, но изискването било да притежава СУМПС, което довело
до дискомфорт в социалното му положение. Принудил се да отиде в чужбина, за да
търси работа, намерил добре заплатена такава, но също се изисквало да притежава
СУМПС. След известно време се върнал в България, но се чувствал все повече
дискредитиран пред обществото с безвъзвратно загубено доверие към
правоохранителните органи, които фактически го поставили в това положение.
Претендира присъждане на 3000лв. за обезщетяване на тези неимуществени вреди.
С исковата молба, в съдебно заседание и с
уточняващата молба претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски и
адвокатско възнаграждение за настоящото производство в общ размер 610лв.
Претендира присъждане на законната лихва върху сумите поискани като обезщетения
за имуществените и неимуществени вреди. В съдебно заседание явилият се
процесуален представител поддържа исковата молба с направените уточнения. По
повод претенцията свързана с отнемането на СУМПС представителят на ищеца
заявява в съдебно заседание, че във връзка отнемането на СУМПС с АУАН имало
издадена заповед за налагане на ПАМ, но не бил ангажиран с обжалването й и не
бил запознат дали е влязла в сила или не. По повод дадена последна възможност за
конкретизиране на твърденията и претенциите, в уточняваща молба и в последното
съдебно заседание представителят уточнява петитума на иска и заявява, че
твърденията им са, че неимуществмените вреди в размер на 3000лв. са настъпили
от издаването на АУАН на 13.12.2018г. до 03.06.2019г., когато е влязло в сила
Решението за отмяна на НП; че имуществените вреди в размер на 3000лв. са
настъпили във връзка с издадения АУАН, с който му е иззето СУМПС, във връзка с
което му е издадена заповедта за прекратяване на трудовия договор, считано от
28.12.2018г. до 03.06.2019г. – когато е влязло в сила Решението на РС-Девня, с
което е отменено НП, което е издадено въз основа на АУАН. В хода по същесво процесуалният
представител на ищеца моли исковата молба да бъде уважена и да бъде осъден
ответника- ОД на МВР-Варна да заплати предявените обезщетения, законни лихви и
разноски.
Ответникът
- Областна дирекция на МВР- Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва
исковата молба изцяло – и по основание и по размер. Счита, че исковата
претенция е допустима, но в хода на производството следва да се установи, че ищецът
е претърпял вреди. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Не оспорва, че Решение №62/08.05.2019г. по НАХД № 24/2019г. по
описа на РС-Девня, с което е отменено НП №18-0253-001067/10.09.2019г. на началника
на РУ-Девня не е обжалвано и е влязло в сила на 03.06.2019г. В хода по същество
изразява становище, че предявените искове следва да бъдат оставени без уважение
като неоснователни и недоказани. Намира за доказано по делото само, че НП е
отменено, но не били доказани причинно-следствена
връзка и настъпили вреди от него. Поддържа възражението за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение от ищеца.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна
намира исковата молба за редовна и допустима. В хода по същество счита, че иска
за обезщетение на неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан. По
делото не били представени доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили
у ищеца негативни преживявания, изпадане в социална изолация, дискомфорт от
нормалното състояние, емоционален стрес. Претенцията за обезщетяване на вреди
свързани със заплати намира за неоснователна и недоказана и предлага да бъде
отхвърлена. Счита, че от отнемането на СУМПС са настъпили вреди, но това отнемане
е свързано с издадената заповед за налагане на ПАМ, която не е обжалвана. Лишаването
от право да управлява МПС на ищеца като работник е в резултат на издадения акт
за налагане на ПАМ, във връзка с който не са предявените искови претенции. Предлага
да бъде уважена единствено предявената искова претенция за присъждане на обезщетение
в размер на 300лв. за имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца във връзка с производството пред РС-Девня.
Въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, като взе предвид изявленията на страните и разпределението на
доказателствената тежест в настоящото исково производство, Съдът достигна до
следните фактически установявания:
На 13.12.2018г. на Х.Н.Х. с ЕГН ********** от
гр.Варна е съставен акт за установяване на административно нарушение за това,
че е управлявал товарен автомобил Скания с рег.№СВ 6990КХ, когато е спрян за
проверка около 11:10часа в град Девня до Захарен завод и констатирана
концентрация на алкохол в кръвта 0,86 промила в издишания въздух, установено с
техническо средство Алкотест дрегер, което е квалифицирано като нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Със съставения при проверката на 13.12.2018г. АУАН серия
Д с бланков №992373 срещу Х. е започнало административно-наказателно
производство. В АУАН е отразено, че на Х. е иззето Свидетелството за управление
на МПС №********* и контролен талон №6331567.
На 14.12.2018г.
във връзка с установеното на 13.12.2018г. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП от
ВПД Началник РУ-Девня към ОДМВР-Варна е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0253-000186, с която на основание чл.171,
т.1, б.б от ЗДвП временно е отнето СУМПС на Х. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца(л.32 от делото). По делото няма спор и
от изявленията на страните и доказателствата се установява, че тази Заповед за прилагане на ПАМ е била
изпратена за връчване и по компетентност в Сектор „Пътна полиция“ – Варна,
където Х. се води на отчет, но не му е връчена и не е обжалвана от него.
В постъпило писмо от Началника на РУ – Девня
при ОДМВ-Варна (л.30 от настоящото дело) е посочено, че ЗППАМ
№18-0253-000186/14.12.2018г. е изпратена за връчване по компетентност в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, където водачът се води на отчет, но не му
е връчвана и не е оспорена по съдебен път. След издаване на НП и отмяната му от
РС-Девня тази заповед е отразена в системата със статут „Отпаднало основание,
издадено НП“. Представени са заверени за вярност копия от АУАН, ЗППАМ и
писмото, с което ЗППАМ е изпратена на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна.
Въз основа на АУАН заемащият
длъжността ВПД Началник РУ-Девня към ОД на МВР-Варна
издал Наказателно постановление № 18-0253-001067
на 10.01.2019г., с което за извършено на 13.12.2018г. нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП наложил на Х. кумулативно
предвидените в закона административни наказания "глоба" в размер на
1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Това НП е получено
от Х. на 14.01.2019г., който го оспорил с жалба, постъпила в РС-Девня на 22.01.2019г.
Жалбата е изготвена и подписана от адвокат В.Ж.Ш. ***, който е упълномощен за
това и за осъществяване на процесуално представителство пред съда от Х.. Във
връзка с това на 14.01.2019г. ищецът сключил с адвокат Вл. Ш. *** договор за
правна защита и съдействие серия Б бланков №********** за оказване на правна
защита и съдействие по обжалването на НП № 18-0253-001067/10.01.2019г. на
РУ-Девня, за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
/л.12 от НАХД №24/2019г. на РС-Девня/.
При постъпване на жалбата изготвена и подадена от
процесуалният представител на Х. в РС-Девня е образувано АНД №24/2019г. по описа
на този съд, по което с разпореждане от 24.01.2019г. е насрочено открито
съдебно заседание на 26.02.2019г. Изпратената на 25.01.2019г. призовка за жалбоподателя
Х. до процесуалният му представител е получена от адв. В.Ш. на 04.02.2019г. На 06.02.2019г.
той депозирал в съда молба с доказателствени искания, която по разпореждане на
съдията-докладчик е връчена на ответната страна. На 26.02.2019г. и на
12.03.2019г. в откритите съдебни заседания в РС-Девня по НАХД № 24/2019г. се е явили
упълномощеният от жалбоподателя Х. адвокат и изразил становище по жалбата и по
доказателствата, участвал в разпита на свидетелите извършили проверката, сред
които е и актосъставителя и в хода по същество изложил становището си за отмяна
на НП като незаконосъобразно. По НАХД № 24/2019г. е постановено Решение №62/08.05.2019г.
на РС-Девня, в което е направен извод за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН и на НП, които са ограничили правото на защита на
Х.Х. и е отменено НП № 18-0253-001067/10.01.2019г. на Началника на РУ на
МВР-Девня като неправилно и незаконосъобразно. В Решението е указан реда за
оспорването му. Обявлението за този съдебен акт е връчено на 14.05.2019г. на
РУ-Девня, а на 17.05.2019г. на Х.Х. чрез адв.Ш.. Срещу съдебното решение не са
подадени касационни жалби от страните и нема спор по делото, че с изтичане на
14-дневния срок за оспорването му на 03.06.2019г. то е влязло в сила. Това е
отразено в писмо изх.№ 12051/11.06.2019г. на РС-Девня, с което препис от
влязлото в сила на 03.06.2019г. решение е изпратен до РУ на МВР-Девня за
сведение и изпълнение.
На л.12 от НАХД №24/2019г. по описа на РС-Девня е приложено
представения с жалбата екземпляр на Договора за правна защита и съдействие от
кочан №10236 серия Б бланков № 347620, с пореден №1 от 14.01.2019г., сключен
между адв. В.Ш. *** и Х.Н.Х. с ЕГН ********** от гр. Варна, съгласно който на 14.01.2019г.
в гр.Варна Х. е заплатил в брой 300лв. – адвокатско възнаграждение на Ш. за
оказване на правна защита и съдействие във връзка с обжалване на НП №18-0253-001067
от 10.01.2019г. от РУ-Девня. Между страните няма спор, че този договор е
сключен във връзка с упълномощаването от Х. на адвокат Ш. за осъществяване на
процесуално представителство до приключване на делото във всички инстанции.
С исковата молба е представено заверено за вярност с
оригинала копие от трудов договор №15/20.11.2017г., сключен между „ЗИБ СТРОЙ
ГРУП“ ЕООД-Варна с управител Б.И.Я. - в качеството на работодател и Х.Н.Х. –
като работник. Съгласно този договор работникът Х. приел да изпълнява на
длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече това“ на пълно работно
време от 8 часа, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 580лв.
със срок на изпитване до 21.05.2018г., при основен платен отпуск – 20 работни
дни и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 3,48лв. за всяка прослужена година.
От представената с жалбата Заповед №370/27.12.2018г. за
прекратяване на Трудов договор № 273/23.01.2015г. се установява, че е издадена
от работодателя „АЯКС-2002“ ООД –с.Калоян и подписана от З.К.. С нея на основание
чл.330, ал.2, т.1 от КТ се прекратява трудовото правоотношение с Х.Н.Х. на
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ считано от
28.12.2018г. поради това, че работникът е лишен по административен ред от право
да упражнява професия, на която е назначен.
Въз основа на тези
установявания, при съобразяване на приложимата правна уредба, Съдът достигна до
следните изводи:
С исковата молба и
уточението й Х.Н.Х. предявява срещу ответника - Областна дирекция на МВР –
Варна няколко искови претенции за присъждане на:
- обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв.,
представляващи разноските за адвокатско възнаграждение, което заплатил във
връзка с обжалването пред съда на НП № 18-0253-001067/10.01.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
- 10.06.2019г., до окончателното й изплащане;
- обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000лв.,
представляващи 6 месечни негови трудови възнаграждения, които не е получил поради
прекратяване на трудовия му договор със Заповед № 370/27.12.2018г., на
основание чл.330, ал.2, т.1 от КТ, поради лишаването му от право да управлява
МПС по административен ред, причинени в периода от 28.12.2018г. до 03.06.2019г.,
когато е влязло в сила Решението на РС-Девня за отмяна на НП, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.12.2018г., до окончателното й изплащане;
- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв.
за претърпени от него негативни преживявания, изпадане в социална изолация,
дискомфорт от това, че е трябвало да използва градския транспорт, за да
осъществява социалните си контакти и да търси работа, емоционален стрес,
причинени от отнемането на СУМПС от датата на съставяне на АУАН – 13.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на съставяне на
АУАН – 13.12.2018г., до окончателното й изплащане.
В Тълкувателно постановление № 2/2015г. по тълк. д.
№2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че
искът за обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразно НП, действия или
бездействия в рамките на административното наказване е иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане по този ред. Издаването на НП от нормативно
оправомощени длъжностни лица е определено като упражнена от административни
органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Независимо,
че не е упоменато като административен акт, за НП е постановено, че се издава от
административен орган във връзка с упражняваните от него правомощия,
следователно е властнически акт на органите на администрацията. Издаването му е
резултат от упражняване на административна правосубектност, т.е. от извършване
на административна дейност. Административният характер на издаването на НП,
както и действията по налагане на административно наказание, при или по повод
на които са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предявените претенции за присъждане на обезщетения със
съответните лихви срещу ОД на МВР-Варна от Х. с исковата молба, по повод на
които е образувано настоящото съдебно производство се явяват предявени в 5
годишния давностен срок от отмяната на НП № 18-0253-001067/10.01.2019г. и с
оглед изложеното в ТП №2/2015г. са допустими за разглеждане.
Правилно и в съответствие с чл.205 от АПК като ответник в
исковата молба е посочена Областната дирекция на МВР-Варна, която е юридическото
лице в състава на което е административнонаказващият орган издал НП №18-0253-001067/
10.01.2019г., което е отменено като незаконосъобразно и от което ищецът твърди,
че е понесъл вредите които иска да му бъдат възмездени. Поради това предявеният
иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от издаването на
незаконосъобразното НП подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203
и сл. от АПК във връзка със ЗОДОВ. Тъй като ищецът е от гр.Варна, съгласно чл.7
от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе по исковата молба е Административен съд -
Варна.
Съгласно чл.1 от ЗОДОВ е разписано, чедържавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. В чл.203 от АПК е
уредена възможността гражданите и юридическите лица да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните
по - горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен
характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е
постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между
акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Касае се
за осъдителни искове, претенциите по които са основателни и водят до ангажиране
на обективната отговорност на ответника и осъждането му за заплащане на обезщетение и лихви само при
установяване от доказателствата, ангажирани от ищеца, че са налице кумулативно всички
предпоставки изброени в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, настъпили
вреди за ищеца и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и
да било от тези три предпоставки обосновава извода за неоснователност на съответната
претенция.
Предвид тази правна
уредба, възприета последователно в съдебната практика от съдилищата, с оглед
установеното от доказателствата ангажирани от ищеца и представителят му се
налага извода, че е основателни и доказани са само претенциите на Х. за осъждане
на ОД на МВР-Варна да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на
300лв., представляваща заплатеното от него адвокатско възнаграждение връзка с
обжалването на НП №18-0253-001067/10.01.2019г. пред съда и за присъждане на законната
лихва върху тази сума, считано от 10.06.2019г. - датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на обезщетението.
Само в тази част исковата молба следва да бъде уважена, а
в останалата част – исковите претенции са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени, поради следните съображения:
От ангажираните от
ищеца доказателства се установява наличието на всички кумулативно необходими
предпоставки, за да бъде преценена като основателна претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи заплатената
сума в брой от Х. при сключването на 14.01.2019г. на Договора за правна защита
и съдействие от кочан №10236 серия Б бланков № 347620, с пореден №1 с адв. В.Ш.
***. От писмените доказателства приложени в НАХД №24/2019г. по описа на
РС-Девня се установява, че упълномощеният от Х.Н.Х. с ЕГН ********** от гр.Варна
адвокат, с който е сключен договора за оказване на правна защита и съдействие е
изготвил и депозирал жалба до РС-Девня от името на Х. срещу НП №18-0253-001067
от 10.01.2019г. от РУ-Девня и е осъществил в образуваното по повод на нея дело
процесуално представителство. По делото е постановено Решение №62/08.05.2019г.
на РС-Девня, с което жалбата е уважена и е отменено НП №
18-0253-001067/10.01.2019г. на Началника на РУ на МВР-Девня като неправилно и
незаконосъобразно. С Това Решение не е обжалвано и е влязло в сила на
03.06.2019г. Доказано е кумулативното наличие на трите посочени по-горе
предпоставки за осъждане на ответника да заплати на претендираната от ищеца
сумата от 300лв. със законната лихва.
Налице е първа предпоставка посочена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт на длъжностно лице при или по повод изпълнявана
административна дейност, какъвто в случая е НП, което е отменено като незаконосъобразно
по съответния ред с влязлото в сила на 03.06.2019г. Решение № 62/08.05.2019г. на
Районен съд–Девня по НАХД № 24/2019г. Доказани са и останалите две кумулативно
необходими предпоставки - нанесена на ищеца вреда и причинна връзка между нея и
конкретния отменен като незаконосъобразен акт. В тази връзка съдът съобрази
Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСС на Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, че след като в производството
по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяването й не
е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последица от него. Плащането на адвокатско възнаграждение е извършено по силата
на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка
причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения
разход за адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуална защита е
именно издаденото НП. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната
взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие. Според ВАС, безспорно потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единственото средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са
накърнени неправомерно от административнонаказващия орган. Изплатеното
адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като в този размер е настъпило намаляване
на имуществото на ищеца, в резултат на незаконосъобразно издаденото НП, а
ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняване на собствените права и интереси.
Предвид изложеното основателна и доказана
е претенцията на ищеца за сумата от 300лв., която ответника да му заплати за обезвреда
за причинената му имуществена вреда в резултат от заплатеното адвокатско
възнаграждение по повод обжалването на незаконосъобразното НП. С оглед на това
основателно и доказано е направеното от ищеца акцесорното искане във връзка с
тази претенция – за присъждане на законната лихва върху тази сума от 300лв. считано
от 10.06.2019г. когато е депозирана исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
Неоснователни са претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000лв., които представлявали 6
месечни негови трудови възнаграждения, които твърди, че не е получил поради прекратяване
на трудовия му договор със Заповед № 370/27.12.2018г., на основание чл.330,
ал.2, т.1 от КТ, поради лишаването му от право да управлява МПС по
административен ред, които претърпял в периода от 28.12.2018г. до 03.06.2019г.
- когато влязло в сила Решението на РС-Девня за отмяна на НП, както и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху тази сума считано
от 28.12.2018г. до окончателното и изплащане. Въпреки дадената на ищеца
възможност да уточни твърденията и исковата си претенция във връзка
претендираните имуществени вреди в размер на 3000лв., процесуалният му
представител поддържа, че същите са настъпили в периода 28.12.2018г. до
03.06.2019г. и са във връзка с издадения АУАН, с който му е иззето СУМПС и въз
основа на който е издадено НП, което е отменено от РС-Девня. Няма спор по
делото по установеното от доказателствата, че СУМПС на водача Х. е отнемането
на на 13.12.2018г. от актосъставителя, за което е направено отбелязване в АУАН с
бл. № 992373 от 13.12.2018г. Това не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
НП, на предварително изпълнение на регламентирана в чл.171, т.1 б.
"б" от ЗДвП принудителна административна мярка. Съгласно чл.165,
ал.2, т.2, вр. с т.1 от ЗДвП, в изпълнение на служебните си задължения определените
от министъра служби за контрол, имат право да изземват и задържат в допустимите
от закона случаи свидетелството за управление на водача, както и всички
документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз. В
случая от мл. автоконтрольор в РУ-Девня с процесният АУАН е констатирано извършено
от Х. като водач на МПС нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление
на товарен автомобил с установено с техническо средство наличие на алкохол в
издишания въздух в размер на 0,86промила. Няма спор и от писмените
доказателства по делото се установява, че на Х. е издадена Заповед за прилагане
на ПАМ № 18-0253-000186 от 14.12.2018г., с която на основание чл.171, т.1, б."б"
от ЗДвП Началника на РУ–Девня му е наложена принудителна административна мярка -
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца(л.32 от делото). По делото няма спор и от изявленията на
страните и доказателствата се установява, че
тази Заповед за прилагане на ПАМ е била изпратена за връчване и по
компетентност в Сектор „Пътна полиция“ – Варна, където Х. се води на отчет, но
не му е връчена и не е обжалвана от него, а след издаване на НП и отмяната му
от РС-Девня тази заповед е отразена в системата със статут „Отпаднало
основание, издадено НП“. Съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП, в случаите по чл.171,
т.1, б."б" от ЗДвП, какъвто е и процесният, законодателят е разписал
задължително прилагане на принудителната мярка - изземване на СУМПС на водача
на автомобила още със съставянето на АУАН. Контролният талон се издава към
всяко СУМПС и според разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП и чл.26, ал.1 от
НАРЕДБА № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при съставяне на
акт по закона за движение по пътищата същият се отнема. Тази предвидена в
закона принудителна административна мярка представлява индивидуален административен
акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по предписания от закона ред.
Няма спор по делото, че от ищеца Х. не е оспорено по законовия ред нито
предварителното изпълнение на ПАМ изразяваща се в изземване на СУМПС на 13.12.2018г.,
нито на Заповедта за прилагане на ПАМ № 18-0253-000186/14.12.2018г. издадена от
Началника на РУ–Девня, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса
за отговорността му. Изземването и временното отнемане на СУМПС на Х. е пряка и
непосредствена последица именно от предварителното изпълнение на тази ПАМ и от
издадената Заповедта за прилагане на
ПАМ, които не се спори, че не са оспорени от него и не е обявена
незаконосъобразността им по съответния ред, поради което неоснователно и
оборено от доказателствата е твърдението, че са пряка и непосредствена
последица от издаването на НП №18-0253-001067/10.01.2019г. от Началника
на РУ-Девня. Поради това неоснователно и оборено от доказателствата е
твърдението, че в резултат на издаването на това НП му е отнето СУМПС, че е
лишен от право да управлява МПС, което е причината за прекратяване на трудовия
му договор. Не е налице пряка причинно-следствена връзка между издаването на НП
и претендираните от него като настъпили в периода от 28.12.2018г. до
03.06.2019г. имуществени вреди в размер на 3000лв., които представлявали неполучените
от него 6 месечни негови трудови възнаграждения. Поради това неоснователно се
явява акцесорното искане за присъждане на лихва във връзка с претенцията за
тази сума.
Няма спор, че с НП №18-0253-001067/10.01.2019г. на Х. е
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, но тъй
като НП не подлежи на предварително изпълнение и е обжалвано и отменено от
РС-Девня, то не е влязло в сила и не е акт, който да е породил правни
последици. Предвид на това неоснователно и опровергано от доказателствата е
твърдението на ищеца и представителят му, че в рузелтат от издаването на това
НП Х. е бил лишен от право да управлява МПС, респ. че е било отнето
притежаваното от него СУМПС.
Освен това от представеното копие от трудов договор №
15/20.11.2017г. (л.9 от гр.д.№ 8989/2019г. на ВРС) е видно, че към момента на
проверката и издаване на АУАН ищецът е управлявал товарния автомобил в изпълнение
на задълженията си като „шофьор тежкотоварен автомобил -12 и повече тона“ по трудовото
му правоотношение със „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД-Варна. Тежкотоварният автомобил,
който на посочената дата и час в АУАН е управлявал Х. е собственост на това
дружество – работодател, а претендираното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3000лв. заради неполучени от него 6 месечни трудови възнаграждения от
по 580лв., се сочат като настъпили в резултат на прекратяване на трудовото му
правоотношение със Заповед №370/27.12.2018г. (л.10 от гр.д.№ 8989/2019г. на
ВРС), която е издадена от друг работодател - „АЯКС-2002“ ЕООД и с нея е
прекратен трудов договор № 273/23.01.2015г., а не трудовия договор №
15/20.11.2017г. с работодателя „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД-Варна.
Гореизложените мотиви са основание за отхвърляне като
неоснователна и на претенцията на Х. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000лв. за негативни преживявания, изпадане в социална
изолация, дискомфорт от нормалното състояние, емоционален стрес, които твърди,
че са му причинени от отнемането на СУМПС от датата на съставяне на АУАН –
13.12.2018г., както и на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
върху тази сума от 13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
НП №18-0253-001067/10.01.2019г. е отменено като
незаконосъобразно и не е влязло в сила, в резултат на което не е изпълнявано и
въз основа на нето Х. не търпял административното наказание – лишаване от право
да управлява МПС. Не въз основа на НП на 13.12.2018г. е отнето притежаваното СУМПС
от Х., а в резултат от наложена ПАМ, която по силата на закона подлежи на
предварително изпълнение и на издадена Заповез за прилагане на ПАМ, които не са
обжалвани и отменени като незаконосъобразни, както бе посочено по-горе. Поради
това неоснователна и оборена от доказателствата е исковата претенция на Х. за
присъждане на 3000лв. за неимуществени вреди. Не само, че СУМПС на ищеца не е
отнето в рузелтат от издаденото НП, а и не е доказано настъпването у Х. на негативни
преживявания, изпадане в социална изолация, дискомфорт от нормалното състояние,
емоционален стрес след 13.12.2018г. Поради това основателни и в съответствие с
доказателствата са становищата на представителят на ответника и на прокурора от
Окръжна прокуратура –Варна, че тази претенция за обезщетение на неимуществени
вреди е неоснователна и недоказана, тъй като не са ангажирани от ищеца
доказателства в подкрепа на твърденията, че за него са настъпили описаните неимуществени
вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
отмененото като незаконосъобразно НП.
Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната отговорност на държавата/общината
не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от
чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК) е да проведе главно и пълно доказване
на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда
съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто
юридически факт е останал недоказан. Липсата на който и да е от елементите на
фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обуславя
неоснователността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди, в
който смисъл е Решение № 13344 от 25.10.2012г. по адм. дело № 1539/2012г., ІІІ
о. на ВАС и др. Въпреки изрично указаната от съда на основание чл.170 и чл.171
от АПК доказателствена тежест на ищеца още с определението за насрочване на открито
съдебно заседание по делото, както и в първото открито съдебно заседание и
дадена възможност за уточняване на претенциите и на доказателствените искания,
с уточняващата молба и в съдебно заседание представителят на ищеца и самия той
не ангажираха доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили за Х. неимуществени
вреди. Твърденията на страните не са доказателства в съдебното производство, а
подлежат на доказване с относими и допустими доказателства по аргумент от чл.154,
ал.1 от ГПК. Прилагайки правилото, че недоказаният факт е неосъществен факт,
разпределящо неблагоприятните правни последици от носената в процеса
доказателствена тежест, настоящият съдебен състав приема, че липсват причинени
на ищеца неимуществени вреди от процесното НП, както и липсва причинна връзка
между него и твърдените неимуществени вреди обосновават извода за
неоснователност и недоказаност на тази претенция. Тази искова претенция е неоснователна
и недоказана, както и акцесорният иск за присъждане на законната лихва за
забава, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора своевременно направеното искане
от представителя на ищеца за присъждане на направените по делото разноски
следва да бъде уважено. Съобразно специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, приложима в настоящото производство, когато искът бъде уважен изцяло или
частично, ответника следва да заплати направените от ищеца разноските, както и
да възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. В този смисъл своевременно направеното искане от представителя на
ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Ответната страна Областна
дирекция на МВР-Варна следва да заплати на ищеца Х.Н.Х. сумата от 10лева,
заплатена държавна такса за образуване
на делото. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на
600лв., което е заплатил в брой по договора за правна защита и процесуално
представителство по настоящото дело. Предявените искови претенции са в общ размер
на 6300лв., с оглед на което адвокатското възнаграждение изчислено по правилата
на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 645лв. Предвид на това неоснователно е
направеното от представителя на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от Х. адвокатско възнаграждение от 600лв. Тъй като делото е с
интерес в общ размер на 6300лв., а уважена е претенцията в размер на 300лв.,
съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответната страна следва да заплати на ищеца
сумата от 28,57лв., представляваща съразмерната част от заплатеното от Х. адвокатско
възнаграждение. ОД на МВР-Варна следва да заплати на ищеца сумата от 38,57лв. за
разноски.
Водим от горното и
на основание чл.203, ал.1 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Варна да заплати на Х.Н.Х. с ЕГН ********** от гр.Варна сумата
от 300(триста)лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление
№ 18-0253-001067/10.01.2019г., издадено от Началника
на РУ-Девня към ОД на МВР-Варна, отменено като незаконосъобразно с влязло
в сила Решение № 62/08.05.2019г. по НАХД № 24/2019г. по описа на РС – Девня,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2019г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Н.Х. с ЕГН **********
от гр. Варна срещу Областна дирекция на МВР-Варна за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 3000лв. за периода
от 28.12.2018г. до 03.06.2019г., представляващи
6 месечни трудови възнаграждения, които не получил поради прекратяване на трудовия
му договор със Заповед №370/27.12.2018г. на основание чл.330, ал.2, т.1 от КТ поради
лишаването му от право да управлява МПС по административен ред, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2018г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Н.Х. с ЕГН **********
от гр.Варна срещу Областна дирекция на МВР-Варна за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 3000лв. за
претърпени от него негативни преживявания, изпадане в социална изолация,
дискомфорт от нормалното състояние, емоционален стрес, причинени от отнемането
на СУМПС от датата на съставяне на АУАН на 13.12.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 3000лв. от датата на съставяне на АУАН – 13.12.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Варна да заплати на Х.Н.Х. с ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 38,57лв.(тридесет
и осем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща заплатена държавна
такса в размер на 10лв за образуване на делото и 28,57лв. - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: