Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Светла Атанасова и с участие на прокурор Румен Рачев при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 159 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Г.К. *** срещу Решение №
237/25.06.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 164/2020г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
46-0000351/20.12.2019г. на началника ОО „АА” Шумен, с което на основание чл. 93,
ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на Г.К.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер от 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода
на административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, като релевира и доводи за недоказаност на вмененото му
нарушение. Поради това отправя искане за отмяна на съдебното решение и на
потвърдения с него правораздавателен акт. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, Изпълнителна
агенция „Автомобилна Администрация“, чрез Областен отдел „Автомобилна
Администрация“, не изразява становище по оспорването, а в съдебно заседание,
редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С НП № №
46-0000351/20.12.2019г. на началника ОО „АА” Шумен на касационния жалбоподател, на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер от
2000 /две хиляди/ лева, за това, че „извършва превоз за собствена сметка, като
при проверката не представя копие на фактурата за товара или копие на документ,
удостоверяващ, че превозваните товари /пшеница/ принадлежат на юридическото
лице или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени,
добити, преработени или поправени от
него“, като е посочено, че виновно е нарушил чл. 18, т. 2 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 266326/13.12.2019г., в който е посочено, че на 13.12.2019г. около
14.45 часа на път I-2 км.114+918, извън
населено място, след бензиностанция „Петрол“ в посока гр. Бургас, при
проверка на управлявания от водача товарен автомобил от категория N3 марка
„ДАФ“ с рег.№ А 7252 МТ, собственост на „Севан“ ООД , притежаваща лиценз №13243 за международен автомобилен
превоз на товари, извършва превоз за собствена сметка по маршрут от гр.Разград
за база „Камено“ с товар - пшеница, като
по време на проверката не може да представи копие на фактурата за товара или
копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари /пшеницата/
принадлежат на юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под наем
или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.
Актът бил подписан от
жалбоподателя без каквито и да било възражения, като не е депозирал и писмени такива в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
срок.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
санкционната процедура, а описаното в акта и в НП деяние се явява доказано от
обективна и субективна страна. Поради това съдебният състав потвърдил
наложената на водача глоба.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с
допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от
фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду
си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение /което в хода на съдебното производство се
е доказало по несъмнен начин/ и обстоятелствата, при които е извършено.
В преценката на
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, районният
съд правилно и в съответствие с логическите и опитните правила, е достигнал до
правно обосновани фактически изводи за значимите по отношение на спора факти.
По-конкретно, като е приел, че осъществената от касатора деятелност съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, въззивният
съд не е нарушил материалния закон. В приложения административно наказателен
състав е предвидена отговорност за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Административно наказващият
орган изрично е посочил, че с деянието, описано в обстоятелствената част на
наказателното постановление, водачът е нарушил разпоредбата на чл. 18, т. 2 от
Наредба № Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка, издадена на основание чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП. Наредбата е
подзаконов нормативен акт по прилагането на Закона за автомобилните превози,
поради което нарушението по чл. 18, т. 2от Наредбата подлежи на наказание по
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Разпоредбата от подзаконовия нормативен акт
указва, че сред документите, които водачът трябва да представи при поискване от
контролните органи, когато извършва превоз на товари за собствена сметка, е копие
на фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните
товари принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице или са
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него. От приобщените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че касаторът е извършвал превоз на товари за
собствена сметка. Съгласно чл. 9 от цитирания подзаконов нормативен акт, това е
превоз на товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено
за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със
собствени или наети въз основа на договор за лизинг или за наем пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, или предоставени на разположение съгласно договор,
когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се
доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират
негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за
негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето,
за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени
под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.
Установява се също, че към момента на проверката водачът не е разполагал със
съответния документ, като при съставяне на акта не е възразил, че такъв реално
съществува. Изискуемият документ не е представен и впоследствие, като не се и
твърди, че такъв е издаван. При това положение правилно районният съд е приел,
че санкционираната деятелност съставлява административно нарушение по чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП, доколкото към датата на проверката касаторът е извършвал
превоз на товари за собствена сметка без издаден документ, изискуем от
разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. Простъпката му не
разкрива белезите на „маловажно“ деяние, доколкото не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, поради което
закономерно на водача е наложено съответното административно наказание.
В обобщение на
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния
закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на процесуалните
правила.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 237/25.06.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 164/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 16.10.2020 г.