НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 29.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2096 по описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени
искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Г.Л.Т., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми
по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, с клиентски номер при Оператора №
*********, е бил сключен и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер М4173639 от дата 23.07.2014 год., за срок от 24 месеца, по
тарифен план М-Тел Мобилен Интернет L, с месечна абонаментна такса от 24,90
лв., за мобилен номер **********. На
същата дата ответникът е добавил за ползване при същите условия, вкл. Месечна
такса и срок и мобилен номер **********.
В системата на оператора и
двата договора са въведени към един и същи индивидуален потребителски номер на
клиента и е издавана обща фактура.
Въз основа на тези договори,
ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Издадени са:
1. Фактура №
*********/26.09.2014 год., за отчетен период на потребление 23.08.2014
-22.09.2014 год., на стойност 49,80 лв. и срок за плащане – 11.10.2014 год.,
2. Фактура №
*********/02.02.2015 год., за отчетен период 25.12.2014 -22.01.2015 год., с
начислена неустойка за предрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги в размер на 352,75 лв. и срок за плащане – 02.02.2015 год.,
3. Фактура №
*********/02.02.2015 год., за отчетен период 23.12.2014-22.01.2015 год., с
начислена неустойка за предрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги в размер на 352,75 лв. и срок за плащане – 02.02.2015 год.,
Тъй като ответникът не е
заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като
длъжникът по заповедното производство е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е
посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от
което произтича претенцията за заплащане по заповедното производство, за ищеца
е налице правен интерес от предявяване, в условията на обективно кумулативно
съединяване на искове да претендира осъждането на ответника да заплати и тази
сума.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на
770,33 лв., от които: 49,80 лв. главница, представляваща потребени, но
незаплатени съобщителни услуги, дължими по договор/и за далекосъобщителни услуги
№ М4173639/23.07.2014 год., съгласно издадените фактури и 705,50 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 3027/2017 год.
по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е
издадена Заповед № 2318/31.11.2017 год., за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.
Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 02.08.2018 г. е указал
на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 16.08.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу
надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 25.10.2018 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 15.11.2018 год. лично и призовка за страна за открито
съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 06.11.2019 г. по чл.
140 ГПК, връчено на 16.11.2019 год. отново лично, на страната, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 460
лв., от които 255,00 лв. по исковото и 205,00 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Л.Т.,
ЕГН **********,***1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 770,33 лв. (седемстотин и седемдесет лева, 33 ст.), от която: 49,80 лв. главница, представляваща
потребени, но незаплатени съобщителни услуги, дължими по договор/и за далекосъобщителни
услуги № М4173639/23.07.2014 год., съгласно издадените фактури и 705,50 лв. – неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, ведно със законнат
алихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2017
год., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2318/31.11.2017 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч..гр.д. № 3027/2017 год. на РС Лом.
ОСЪЖДА
Г.Л.Т., ЕГН **********,***, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, деловодни разноски в
размер на 460 лв. /четиристотин и
шестдесет лв., 00 ст./.
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: