Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Благовест Байраков, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВАНД № 3504
по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
решение от 16.09.2016 г., постановено от Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 14-ти състав, по НАХД № 10900/2015 г. по описа на
същия съд, обвиняемата М.П.В. – ЕГН **********, е призната за невиновна в това на 29.09.2014 г.,
около 14,10 ч., в гр. София, в гробищен парк „Малашевци“, по алеята между
парцел № 90 и № 90а, с посока ж.к. „Левски Г“, при управление на МПС – лек автомобил „Фиат Брава“ с ДК № *******,
да е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, и по непредпазливост причинила средна телесна повреда –
счупване на пищялните кости на лявата подбедрица на Л.С.З., довело до трайно
(за срок по-дълъг от 30 дни) затрудняване на движенията на левия долен крайник,
поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, я е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Първоинстанционното
решение е протестирано от прокурор при СГП. С така депозирания протест се
твърди, че атакуваното решение е неправилно. Поддържа се, че по безспорен начин
е доказано участието на обв. В. в престъплението, за което е обвинена. Отправя
се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което
обвиняемата да бъде призната за виновна.
В
съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа протеста. Намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като правилно СРС е
приел, че не са събрани доказателства за осъществен състав на престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което предлага
да бъде потвърдено.
Защитата
на обв. В. – адв. Д. ***, моли присъдата на СРС да бъде потвърдена изцяло, като
правилна и законосъобразна. Поддържа, че в мотивите към първоинстанционното
решение са изложени подробни фактически и правни изводи, въз основа на които
съдът е приел, че обвиняемата не е причинила средна телесна повреда на
пострадалото лице. Сочи, че първият съд е анализирал внимателно заключението на
комплексната медико – автотехническа експертиза и е достигнал до обосновани
заключения, че не е имало съприкосновение между автомобила на обвиняемата и
пострадалото лице, и че автомобилът не е минал през крака на пострадалата.
Изтъква, че в тази насока са и показанията на пострадалата и на св. М., които
кореспондират изцяло със заключенията на вещите лица.
Обвиняемата
М.В. в своя защита, се присъединява към изложеното от защитата си. В последната
си дума моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови решението си, първоинтанционният съдебен състав е събрал и
обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства,
обясненията на обв. В., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие, в
о.с.з. на 04.04.2016 г.; показанията, снети пред съда, на свидетелите В.Д.З.и А.Т.М.,
показанията на св. Л.С.З., депозирани в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК (л.
19 – 20 от досъд. п-во); констативен протокол № К1008/ 29.09.2014 г. (л. 4 от
досъд. п-во), протоколи за оглед на местопроизшествие от 29.09.2014 г. (л. 5 –
6 и л. 7 – 8 от досъд. п-во), ведно със скица и фотоалбуми към тях (л. 9 – 13
от досъд. п-во); справка картон на водача от О „ПП“ – КАТ – СДВР (л. 44 – 45 от
досъд. п-во); акт за установяване на административно нарушение бланков № 506172
от 29.09.2014 г. (л. 46 от досъд. п-во); история на заболяването на Л.С.З. №
34147/2014 г., изготвена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – София (л. 47 – 61 от
съд. п-во); свидетелство за съдимост на обвиняемата (л. 8 – 9 от съд. п-во),
както и заключенията на назначените и приети като доказателства по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 478/2014 г. (л. 28 – 30 от
досъд. п-во) и медико – автотехническа експертиза (л. 33 – 39 от досъд. п-во) –
последните приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2
от НПК.
При
формиране на вътрешносъдийското си убеждение по фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, СРС е дал вяра на обясненията на
обв. В. и на показанията на св. М., като е преценил, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно, и се подкрепят от разясненията на
вещите лица, изготвили медико – авто – техническата експертиза, в съдебно
заседание. СРС не е кредитирал единствено показанията на св. З. и З.а в частта
им, в която същите сочат, че последната е била блъсната, което довело до
падането й, а впоследствие кракът й е бил прегазен от автомобила, управляван от
обвиняемата, като е преценил, че същите не кореспондират с останалите
доказателствени източници. Събраните по делото писмени доказателствени средства
съдът е кредитирал изцяло, както и заключенията на назначените и изготвени СМЕ
и МАТЕ, като е преценил последните за пълни, точни, всестранни, обективни и
компетентно изготвени.
Въз основа на така
събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа
страна, че на 29.09.2014 г., около 14,10 ч., в гр. София, в гробищен
парк „Малашевци“, по алеята между парцел № 90 и № 90а, с посока ж.к. „Левски Г“,
обв. М.В. управлявала лек автомобил марка „Фиат“, модел „Брава“ с ДК № *******.
На алеята били св. В.З.и пострадалата Л.З., като обв. В. минавала с автомобила
си покрай тях с около 10 км/ч. В този момент синът на пострадалата Л.З. я
дръпнал, за да не бъде блъсната от автомобила на обвиняемата, при което З.а
паднала на земята, като от това й била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на пищялните кости на лявата подбедрица, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че обв. В. не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като не е
допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Приел е, че скоростта
на движение на управлявания от обвиняемата лек автомобил, е била около 10
км/ч., при което се е явявала съобразена с пътната обстановка и водачът В. е
съумяла да овладее автомобила, и да преустанови движението му след като е
възприела опасността и без да засегне падналия пред автомобила пешеходец. СРС е
приел, че не се установява пряка причинно – следствена връзка между действията
на обвиняемата и настъпилата телесна повреда; последната е била причинена в
резултат на това, че св. З. придал кинетична енергия на тялото на пострадалата,
вследствие на което тя загубила равновесие и усукала при падане долния си ляв
крайник. По така изложените съображения, СРС, НО, 14-ти състав е признал обв. В.
за невиновна и изцяло я е оправдал по така повдигнатото й обвинение.
Настоящата
инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС,
изложени в мотивната част на постановената първоинстанционна присъда, като
намира, че същите почиват на подробен и задълбочен анализ на събраните в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства.
Правилни
и обосновани са изводите на първоинстанционния съдебен състав относно личността
на обв. В. и предходната й съдимост. Изводите на съда в този смисъл са
изградени въз основа на правилен и задълбочен анализ на обясненията на обв. В.
и приложеното по делото свидетелство за съдимост на същата. Така събраната
доказателствена съвкупност е единна и безпротиворечива, поради което и не се
нуждае от подробен анализ.
Няма
спор по делото, а и от доказателствата по него се установява безпротиворечиво и
категорично, че на инкриминираните дата и място – на 29.09.2014 г., около 14,10
ч., в гр. София, в гробищен парк „Малашевци“, по алеята между парцел № 90 и №
90а, обв. В. управлявала лек автомобил „Фиат Брава“ с ДК № *******, с посока на
движение към ж.к. „Левски Г“. В този смисъл са както обясненията на обвиняемото
лице, така и показанията на св. З. и М., които са напълно единни, еднопосочни,
взаимно кореспондиращи си и вътрешно непротиворечиви, поради което и за съда не
възникна съмнение в това, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите му по
фактите.
По
несъмнен и категоричен начин се установява и местонахождението на пострадалата
св. З.а и това на св. З., а именно – в гробищен парк „Малашевци“, по алеята
между парцел № 90 и № 90а. По отношение на това обстоятелство измежду събраните
гласни доказателствени средства не се констатират каквито и да било
противоречия и несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане.
Тези свидетели излагат последователно и детайлно възприятията си, относими към
предмета на доказване по делото, като изнесените от тях факти и обстоятелства в
нито една тяхна част, не се оборват или разколебават от останалите, събрани по
делото, доказателствени средства, а напротив – намират категорична
доказателствена опора и в съобщеното от обвиняемата, и от св. З.. Поради това,
настоящата инстанция се солидаризира с изводите на районния съд в смисъл, че
показанията на тези свидетели и обясненията на обвиняемата – в обсъжданата
част, следва да бъдат кредитирани изцяло, като депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, и да бъдат поставени в основата на изводите на
инстанциите по същество по фактите.
Въз
основа на така събраните гласни доказателствени средства и в частност –
обясненията на обвиняемата и показанията на св. З., и заключението на назначената
и изготвена медико – автотехническа експертиза, инстанциите по същество
установяват по нужния несъмнен и категоричен начин и скоростта на движение на
автомобила, управляван от обв. В., както и опасната му зона за спиране. Измежду
така събраните доказателствени източници се констатира несъответствие
единствено между показанията на св. З., от една страна, и обясненията на
обвиняемата, от друга, по отношение скоростта на движение на автомобила,
управляван от последната. Действително, и св. З., и обвиняемата са категорични,
че последната е управлявала автомобила с невисока скорост на движение, но
докато В. сочи, че е управлявала автомобила със скорост около 10 км/ч., св. З.
посочва, че автомобилът се е движел със скорост от около 40 км/ч. По отношение
на това обстоятелство съдът кредитира обясненията на обв. В., като прецени, че
същите кореспондират със заключението на медико – авто – техническата
експертиза в смисъл, че автомобилът се е движел със скорост на движение от
около 10 км/ч., което почива на обективните находки от местопроизшествието.
Като причина за констатираното противоречие в показанията на св. З., съдът
съобрази внезапно и бързо развилата си ситуация за свидетеля, при което същият
не е могъл да възприеме пътната обстановка в цялост и в детайли, както и
изминалия период от време между датата на възприемане на релевантните за
производството факти и обстоятелства – 29.09.2014 г., и датата на депозиране на
показанията му пред съда – 11.05.2016 г., а не евентуална заинтересованост или
недобросъвестност при депозиране на показанията на този свидетел.
Пътната
обстановка в района на местопроизшествието също е безспорно установена. В тази
насока правилно първият съд е кредитирал писмените доказателствени средства,
сред които протоколите от проведените действия по разследването – оглед на
местопроизшествие, както и веществените доказателства и доказателствени
средства – фотоснимките и скицата от местопрестъплението. В тази връзка
настоящият съдебен състав дължи да посочи, че протоколът за оглед на
местопроизшествие е съставен при спазване на императивните правила – по чл. 129
и чл. 130 от НПК, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити,
поради което и следва да се приеме, че е годно доказателствено средство за
извършеното действие по разследването, реда, по който е извършено и резултатите
от същото.
Въззивната
инстанция се солидаризира изцяло с изводите на районния съд по фактите относно
получените телесни увреждания от пострадалата св. Л.З. и тяхната медико –
биологична характеристика. По отношение
на тези обстоятелства правилно първият съд е кредитирал заключенията на вещите
лица, изготвили съдебномедицинската и медико – автотехническа експертиза, които
са обективни, ясни, пълни и точни, компетентно изготвени и не се оспорват от
страните по делото, както и събраните писмени доказателствени средства –
медицинска документация по отношение на З.а.
Обсъдените
по-горе факти и обстоятелства, правилно установени от първия съд въз основа на
събраната и задълбочено обсъдена доказателствена съвкупност, не се оспорват и
от страните по делото.
Спорен
по делото е единствено въпросът относно механизма на получаване на телесните
увреждания от страна на пострадалата З.а. В тази насока по делото са събрани
две групи доказателствени източници: от една страна, това са обясненията на
обв. В., в смисъл, че не е причинила пътно – транспортно произшествие с
участието на пострадалата, които намират опора в показанията на св. М. и в
разясненията на вещите лица С. и Д., изготвили МАТЕ, а от друга – показанията
на св. З., който сочи, че е настъпил инициален удар между бронята на
автомобила, управляван от обвиняемата, и крака на пострадалата, вследствие на
което последната е паднала на земята и кракът й е бил прегазен от гумата на
автомобила.
Въззивната
инстанция намира, че правилно в основата на фактическите си изводи
контролираният съд е поставил обясненията на обв. В., показанията на св. М. и
разясненията на в. л. С. и Д.. Това съдът е сторил не произволно, а след
задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, както с оглед
собственото им информационно съдържание, така и при съпоставянето им помежду им
и с писмените доказателствени средства. Първият съд е аргументирал по ясен и
убедителен начин защо кредитира показанията на горепосоченият свидетел,
обясненията на обв. В. и разясненията на вещите лица, и защо именно тях поставя
в основата на фактологичните си изводи. Правилно СРС е преценил, че тази група
доказателствени източници кореспондира по небудещ съмнение начин с обективните
находки при прегледа на пострадалата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и в частност – с
липсата на т.нар. декломен – отлепване, смачкване на меките тъкани по долния
ляв крайник на св. З.а, наблюдаван при натиск от автомобилно колело с тегло от
250 кг. Вярно е, че при изготвяне на заключението си, в. л. С. и Д. дават
заключение в смисъл, че телесните повреди, констатирани при пострадалата, биха
могли да се получат по два начина – при блъскане на пешеходец от лек автомобил
– без или със последващо прегазване през лявата подбедрица, и при изолирано
прегазване (притискане) от колелото на лек автомобил на долната половина на
левия крак на намиращата се в легнало положение пострадала З.а, но е вярно също
така, че при разпита си в съдебно заседание вещите лица категорично изключват
възможността пострадалата да е била ударена от автомобил, поради липсата на изразени
мекотъканни увреждания и смачкване на тъканите в долната част на левия крак.
Именно тези обективни находки изключват приетия от държавното обвинение
механизъм на получаване на уврежданията. Предвид изложеното, настоящата
инстанция се солидаризира с изводите на първия съд, че по делото са събрани
достатъчно убедителни доказателства, че телесните повреди, констатирани у
пострадалата З.а, са й причинени не по механизма на удар от управлявания от
обвиняемата лек автомобил, а по механизма, съобщен от св. М., а именно – при
издърпването й от св. З., при което била придадена кинетична енергия на тялото
на пострадалата, вследствие на което тя загубила равновесие и усукала при
падане долния си ляв крайник, като от това й било причинено счупване на
пищялните кости на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
В
заключение следва да се посочи, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно
следствие са събрани необходимите и възможни доказателствени източници, в т.ч.
и писмени доказателствени средства, които да позволят на съда, постановил
атакувания съдебен акт, да формира еднозначни изводи по фактите. Същите почиват
на изключително прецизен и задълбочен анализ, поради което и изцяло се споделят
от настоящата инстанция.
При
това обосновани и законосъобразни се явяват и изводите на първоинстанционният
съдебен състав, че с деянието си обв. В. не е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За
обективната съставомерност на деянието по цитирания престъпен състав се изисква
деецът, при управление на превозно средство сред изброените в чл. 342, ал. 1 от НК, да наруши правилата за движение по пътищата, вследствие на което и по
непредпазливост да причини съставомерни вредни последици. На обв. В. конкретно е вменено нарушаването на правилата
за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“.
В
конкретния по делото случай, от събраните и обсъдени по-горе доказателствени
източници, не се установява обв. В. да е допуснала нарушение на правилата за
движение по пътищата, което да се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с получените от св. З.а телесни увреждания, които по своята медико –
биологична характеристика съответстват на средна телесна повреда, по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК. Обвиняемата е осъществявала движение в района на гробищен
парк „Малашевци“ в гр. София, по алеята между парцел № 90 и № 90а, с посока на
движение към ж.к. „Левски Г“, с управлявания от нея лек автомобил „Фиат Брава“
с ДК № *******, със скорост на движение от около 10 км/ч., която се е явявала
разрешена и съобразена с пътната обстановка. Не се установява с поведението си,
обвиняемата да е застрашила сигурността на други участници в движението и на
лицата, намиращи се на алеята. Не се установява да е настъпило съприкосновение
между управлявания от обвиняемата лек автомобил и пострадалата З.а, нито В. да
е предприела друго поведение, което да е довело като пряко следствие, до
причиняване на телесни увреждания на З.а. Единствена причина за загуба на
равновесие от страна на пострадалата З.а е получаване на съставомерните телесни
увреждания, се явява поведението на св. З., довело до загуба на равновесие на
пострадалата и падането й на терена, като при падането си същата усукала долния
си ляв крайник.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че с поведението си, обв. В. не е осъществила
от обективна страна състава на престъплението с посочената правна квалификация.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и
точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в
тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и
да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е
извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се
явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си обвиняемата е
осъществила от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна
квалификация.
Ето
защо и като е оправдал обвиняемата В. по обвинението да е осъществила състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, СРС, НО, 14-ти състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден. Съображенията на представителя на държавното
обвинение, подал сезиращия въззивната инстанция документ, в противния смисъл,
се преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на първоинстанционното решение,
въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон,
необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или
изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.09.2016 г.,
постановено от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 14-ти състав по НАХД
№ 10900/2015 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/