РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Перник , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Поделение за товарни превози-С.“ към „БДЖ-
Товарни превози” ЕООД, представлявано от директора А. А., срещу решение №
260216/05.10.2020 г., постановено по гр.д. № 7710/2019 г. на Районен съд-Перник, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. П. И. иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 234, ал.
3, т. 2, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 2595,53 лева, представляваща общия размер на
обезщетение за неизработена сума по договор от *** г. за придобиване професионална
квалификация „ръководител движение”, която е дължим остатък до пет години, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 04960 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
В жалбата са релевирани съображения за неправилност поради противоречие с
материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение. Оспорва извода на
съда, че работодателят едностранно е променил работното място на ответницата от ж.п. гари
в гр. С. (***) на ж.п. гара в гр. П., като твърди, че в длъжностната характеристика към
допълнително споразумение от *** г. е посочено, че работното място е ***, на
територията на който се намира гара П.. На следващо място сочи, че дори да е извършено
нарушение на чл. 120 КТ, то не е свързано с договора за повишаване на квалификацията на
ответницата. Поддържа, че ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, за разлика
от ответницата, която не е работила при него за срок от 5 години след завършване на
обучението. Поради изложеното, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да
бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноските за
1
първоинстанционното и въззивното производство.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна - Д. П. И. с писмен отговор, подаден в законоустановения срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез адв. Е.Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно (постановено е от компетентен съд в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела).
С т. 9 от Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС е разяснено, че е
недопустимо решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване,
оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за
възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно
предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за
това и др. В тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати
производството.
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от „Поделение за товарни превози-
С.“ към „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, представлявано от директора А. А., срещу Д. П. И.
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 04960/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по
заявление с вх. № 24161/29.08.2019 г. на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, подадено чрез
директора на Поделение за товарни превози-С.“ като законен представител, в полза на
заявителя на *** г. е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжницата Д. П. И. за вземанията, предмет на настоящия иск. В
законоустановения срок от връчване на заповедта длъжницата е подала възражение по чл.
414 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя „БДЖ-Товарни превози” ЕООД
са дадени указания за възможността да предяви установителен иск за съществуване на
вземането. Искът по чл. 422 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, но не от процесуално
легитимирата страна заявител „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, а от „Поделение за товарни
превози-С.“ към „БДЖ-Товарни превози” ЕООД.
С определение № 163, постановено на 24.03.2020 г. по настоящото дело, исковата
молба с вх. № 34576/29.11.2019 г., на „Поделение за товарни превози-С.“ към „БДЖ-
Товарни превози” ЕООД, представлявано от директора А. А., е оставена без движение като
нередовна и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от връчване на съобщението
да уточни дали искът е предявен в лично качество от „Поделение за товарни превози-С.“
към „БДЖ-Товарни превози” ЕООД или от името на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД чрез
процесуалния му представител А. А., в качеството на директор на „Поделение за товарни
превози-С.“, и ако искът е предявен чрез процесуален представител, на основание чл. 30, ал.
1 ГПК да представи устройствените правила на ищцовото дружество, по силата на които е
предвидено такова представителство пред съд, както и да се приведе петитумът в
съответствие с надлежния ищец.
2
В изпълнение на указанията и в определения от съда срок от „Поделение за товарни
превози-С.“ към „БДЖ-Товарни превози” ЕООД е подадена молба с вх. № 1414/30.03.2021
г., с която констатираните нередовности на исковата молба са отстранени, като е уточнено,
че искът е предявен лично от „Поделение за товарни превози-С.“, в качеството му на
работодател на ответницата Д. П. И. по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Посочено е, че в
първоинстанционното производство никоя от страните не е оспорила факта, че именно
поделението е работодател на ответницата, чието трудово правоотношение е прекратено със
заповед на директора на поделението. Твърди се, че с „ПТП-С.“ е сключено приложеното по
делото допълнителното споразумение № *** г. за изменение на трудовото правоотношение
на ответницата, както и че процесният договор за повишаване на квалификация
(преквалификация) от *** г. е подписан от директора на „Поделение за товарни превози-С.“
в качеството му на работодател на Д.И. и същият не е бил одобряван или съгласуван от
управителя на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД. Сочи се още, че вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза е направило справка в счетоводството на „ПТП-С.“, при
която е установено, че именно то е заплатило таксата за обучение на ответницата и нейния
служебен отпуск, който е бил разрешен със заповед на директора на поделението.
Макар работодателят по § 1, т. 1 КТ да не е юридическо лице, той е процесуално
легитимиран като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент, чиято
легитимация измества процесуалната легитимация на юридическото лице /в този смисъл
решение № 380 от 10.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2013 г., IV г. о., ГК/. Действително
по делото не се спори, че трудовото правоотношение на ответницата е възникнало с ищеца
„Поделение за товарни превози-С.“, но предявяването на иска по чл. 422 ГПК от
работодателя не би могло да санира подаването на заявлението по чл. 410 за процесните
вземания от друго лице, а именно от „БДЖ-Товарни превози” ЕООД.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за
правото на иск, поради което за наличието ѝ съдът следи служебно.
С исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора-заявител в заповедното
производство, се цели установяване със сила на присъдено нещо съществуването на
оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника -
ответник по иска. Предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на
специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на
търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство/ в този смисъл- решение
№ 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., ТК/.
Поради предявяване на иска по чл. 422 ГПК от лице, което не подало заявлението по
чл. 410 ГПК и съответно не е активно легитимирано като ищец, първоинстанционното
решение, постановено по този иск, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
производството по делото- прекратено.
С оглед извода за недопустимост на първоинстанционното решение спорът не следва
да се разглежда по същество.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260216/05.10.2020 г., постановено по гр.д. № 7710/2019 г.
на Районен съд-Перник.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4